РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Перник, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20251720200849 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „*************“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: *************, с ЕИК *************, представлявано
от Ю. Й. Б. -управител и едноличен собственик на капитала, съдебен адрес:
*************, адв.К. С., против Наказателно постановление (НП) №
7/28.05.2025 г., издадено от д-р П. Г. Т.- Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните- гр. Перник, с което на основание чл. 131, ал.1, т.3 от
Закона на Храните (ЗХ) на Дружеството му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл.
131, ал. 1, т. 3 от Закона за храните.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на
обжалваното НП. Счита, че НП е издадено в нарушение на на закона - чл.131,
ал.1, т.3 от Закона за храните и чл.57, ал.1, т.5 и т.6, вр. чл.42, т.3, т.4 и т.5 от
Закона за административните нарушения и наказания. Посочено е, че
Наказателното постановление е явно необосновано приетите за установени
факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните в хода на това
производство доказателства. Наложената санкция се твърди да е неправилно
определена - в нарушение на чл.131, ал.1, т.3 и чл.12, чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв.С. поддържа жалбата,
сочеща незаконосъорабзност на НП и моли съда за неговата отмяна. В
пледоарията си по същество излага и допълва съображенията в жалбата, като
посочва, че моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
1
постановление като незаконосъобразно и неправилно. Основанията за това
искане описва, че са следните: На първо място смята, че температурният
режим на мястото на съхранение на описаните продукти не е установено по
безспорен и категоричен начин. Контролните органи, служителите които са
извършили контрола, в с.з. не дали показания, от които да се установило, че
термометърът в помещението работи и е изправно и отчита правилно
температура, същите не са разполагали със служебен калибриран термометър,
с който да установи действителната температура на съхранение. По тази
причина смята, че така вмененото нарушение се явява недоказано. На
следващо място: По делото имало приложен снимков материал, който е
направен в складовото помещение, но на същата снимка не се виждало ясно и
точно нито един от описаните в административно наказателната преписка
продукти, като това била обща снимка, без да е ясно дали това са продуктите
описани в административно наказателната преписка. На следващо място
административно наказателната производство започвало със съставянето на
АУАН. В процесния случай по време на проверката е изготвен констативен
протокол, въз основа на който са издадени 2 съпътстващи документа и чак
след близо 3 месеца е съставен АУАН. В един от съпътстващи документа, а
именно Разпореждане за забрана №13/20.09.2024г. сочи, че са описани същите
хранителни продукти, както в АУАН, но там е посочено, че е нарушена
Разпоредбата на чл.4 от Закона за храните. Вече при съставянето на АУАН е
посочена друга законова разпоредба с нарушението, а именно чл.131, ал.1, т. 3
от Закона за храните. Как и защо се вменява друга законова разпоредба от
посочената по-рано не ставало ясно. След като първия документ, в който е
посочен чл.4 е изготвен въз основа на същите документи, въз основа на които
е съставен АУАН-а. Нещо повече същите тези документи, който е посочено в
чл.4 са описани като доказателства в АУАН. Как ще бъде нарушена една
законова разпоредба, след това на по-късен етап друга, без да са събрани
абсолютно никакви допълнителни доказателства по административно
наказателната преписка. На следващо място, нямало спор, че проверяваният
обект е заведение за обществено хранене, където се извършва дейност по
преработка на храни и последваща търговия с тях. Извършената дейност е
преработка и дистрибуция на храни, по смисъла на Параграф 1, т.5 и т.6 от
допълнителните разпоредби на Закона за храните. А тази дейност, съгласно
Закона за храните се извършва от бизнес оператори. От намиращите се
кориците на делото констативен протокол в т. 1-1 от същия, изрично е
записано, че дружеството е регистрирано по реда на чл. 26 от Закона за
храните. Съгласно тази разпоредба на Закона за храните на регистрация
подлежат бизнес операторите, тоест дружеството има качество на бизнес
оператор по смисъла на Закона за храните. При тези обстоятелства, след като
дружеството извършва преработка и дистрибуция на храните в качеството си
на бизнес оператор, смята че наложеното наказание не съответства на
разпоредбата на чл.131, ал.2 от Закона за храните, поради което се явява
незаконосъобразно, в който смисъл моли да постановите съдебно решение.
Претендира и присъждане на съдебни разноски, списък за които разноски
представя.
Представителят на АНО В с.з. юк. И., моли съда да наказателното
постановление, издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност
на храните - Перник като правилно и законосъобразно. Постановлението сочи,
че е издадено от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и
спазване на материалния закон. Счита, че в хода на административно
2
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат неговата отмяна. Същото е съобразено с нормата
на чл.57 от ЗАН, а при съставяне на АУАН е спазена разпоредбата на чл.42.
Възприетата от АНО фактическа обстановка се потвърждава от приложените
към преписката писмени доказателства, както и от свидетелските показания,
които по безсъмнен начин доказват, че дружеството „*************“ ЕООД е
извършило нарушение на чл.131, ал.1, т. 3 от ЗХ. Счита, че нарушението е
правилно квалифицирано, както от АНО, така и от актосъставителя. Относно
твърдението на процесуалния представител, сочи, че Разпореждането не е
предмет на с.з. Твърди, че Дружеството не се твърди да е санкционирано в
качеството бизнес оператор, и че нито в АУАН, нито в наказателното
постановление са изложени факти и обстоятелство, които да обосновават това
негово качество, на което дружеството да отговаря. Но дори и съда да
прецени, че същото притежава това качество, следва да се вземе предвид, че
разпоредбата на чл.131, ал.1 от Закона за храните предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция на лице - тоест субекта по този текст може да
е както физическо, така и юридическо лице.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
На „*************“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
*************, с ЕИК *************, представлявано от Ю. Й. Б. -управител
и едноличен собственик на капитала, бил съставен АУАН -Акт за установяване
на административно нарушение № 0000204 /13.12.2024 г., съставен от д-р Г. Н.
П., на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ гр.
Перник, в присъствието на свидетелите: М. К. С., дата на раждане:
************* с адрес: *************, в който е описана следната
фактическа обстановка, впоследствие възпроизведена и в издаденото НП, а
именно, че прн извършена проверка на обект- *************, стопанисвана
от „*************“ ЕООД., от комисия в състав д-р Г. Н. П. - на длъжност
главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ гр. Перник и М. К.
С., на длъжност инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ гр.
Перник /бел. и двете разпитани като свидетели в съдебно заседание,
потвърдили констатациите в акта/, в присъствието на К. А. М.-сервитьор, се
установявало, че: „*************“ ЕООД, ЕИК ************* извършило
нарушение на чл. 131, ал. 1, т. 3 от Закона за храните (Налага се глоба или
имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, на лице, което: т. 3. съхранява храни в нарушение на
изискванията, условията и информацията, посочени от производителя).
Нарушението е посочено, че е било описано в Констативен протокол
№ ********** от 20.09.2024 г. от извършената проверка, които са неразделна
част от административнонаказателната преписка по издаване впоследствие и
на атакуваното наказателно постановление, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 3 от Закона за храните (Налага се глоба
ши имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, на лице, което: т. 3. съхранява храни в нарушение на
изискванията, условията и информацията, посочени от производителя).
АУАН № 0000204 /13.12.2024 г. е съставен от оправомощено от чл.
138. ал. 1. т. 1 от Закона за храните лице - главен инспектор в отдел „Контрол
3
на храните“ при ОДБХ- Перник, в присъствието на свидетеля: М. К. С., дата на
раждане: ************* с адрес: ************* и Ю. Й. Б., в качеството му
на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството нарушител
„*************“ ЕООД.
Срещу Акт за установяване на административно нарушение АУАН №
0000204 /13.12.2024 г. в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните
нарушение и наказания (ЗАНН) не е постъпило писмено възражение от страна
на нарушителя, а в раздел „Обяснения или възражения на нарушителя“ в
АУАН е посочено „имам“.
На база съставения АУАН, впоследствие било издадено и
атакуваното Наказателно постановление (НП) № 7/28.05.2025 г., издадено от
д-р П. Г. Т.- Директор на Областна дирекция по безопасност на храните- гр.
Перник, с което на основание чл. 131, ал.1, т.3 от Закона на Храните (ЗХ) на
Дружеството му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 131, ал. 1, т. 3 от Закона
за храните, като е възпроизведена гореописаната вече фактология. В НП е
посочено, че при съставянето и връчването на Акт за установяване на
административно нарушение АУАН № 0000204 /13.12.2024 г. не са били
допуснати процесуални нарушения или нарушения на материалния закон,
които да нарушават или ограничават правото на защита на нарушителя,
поради което не са налице основания за прекратяване на образуваното
административнонаказателно производство.
Нарушението е посочено, че се установява от събраните по
преписката доказателства - АУАН № 0000204 /13.12.2024 г.; Констативен
протокол № **********/20.09.2024 г.; Разпореждане за забрана № 13 от
20.09.2024 г.; Разпореждане за насочване №11/20.09.2024 г.; Удостоверение за
регистрация №1962/12.11.2012 г.; Справка-извлечение от Търговския регистър
и регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние на „*************“ ЕООД;
снимков материал, наличието на свидетел.
АНО в мотивната част на НП е посочил, че след преценка на всички
представени доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна, че на 20.09.2024 г. във връзка с изпълнение на
годишния план за официален контрол, комисия от инспектори от отдел
"Контрол по храните" към ОДБХ - гр. Перник, съставена от: д-р Г. П. - главен
инспектор „КХ“ и М. К. - инспектор „КХ“, извършила посочено, че е обект -
*************, стопанисвана от „*************“ ЕООД. Обектът е
регистриран с удостоверение за регистрация №1962/12.11.2012 г. с
регистрационен номер *************. Проверката е отразена в констативен
протокол №**********/20.09.2024 г.
По време на проверката в складовото помещение на обекта е
посочено, че се съхраняват неправилно при околна температура +18°С,
измерена от отчитащо устройство (термометър) закрепено на стената в
същото помещение, следните храни:
-Топено сирене натурално с партиден номер L23/20.07.2024 и най-
добър до:20.01.2025 произведено от „*************“ ЕООД гр. София с
определени от производителя условия за съхранение от 0 до 8°С, 1 брой по
1kg;
-Топено сирене натурално с партиден номер L23/16.07.2024 и най-
добър до: 16.01.2025 г., произведено от „*************“ ЕООД гр. София с
4
определени от производителя условия за съхранение от 0 до 8°С, 1 брой по
1kg;
-Топено сирене натурално с партиден номер L41/14.08.2024 и най-
добър до: 14.02.2025 г., произведено от „*************" ЕООД гр. София с
определени от производителя условия за съхранение от 0 до 8°С, 2 броя по
1,2kg;
-Имитиращ продукт на млечна основа с растително масло с 10%
масленост с партиден номер и най-добър до: L23/10/2024, произведен за
„*************“ ЕАД гр. София с определени от производителя условия за
съхранение от 2 до 6°С, 2 броя по 900g;
-Имитиращ продукт на млечна основа с растително масло с 10%
масленост с партиден номер и най-добър до: L05/11/2024, произведен за
„*************“ ЕАД гр. София с определени от производителя условия за
съхранение от 2 до 6°С, 2 броя по 900g;
-Имитиращ продукт на млечна основа с растително масло с 10%
масленост с партиден номер и най-добър до: L03/12/2024, произведен за
„*************“ ЕАД гр. София с определени от производителя условия за
съхранение от 2 до 6°С, 3 броя по 900g;
Общо количество 10,700kg
Изброените храни е посочено, че се съхраняват с цел последваща
употреба и не са обозначени като бракувани.
Посочено е, че в настоящия случай дружеството „*************“
ЕООД, съхранява неправилно горепосочените храни при околна температура
от + 18°С, измерена от отчитащо устройство (термометър) закрепено на
стената в складовото помещение, в нарушение на изискванията за хладилно
съхранение (от 0 до 8°С и от 2 до 6°С ) посочени от производителите на
храните, което ги прави негодни за консумация от хората (потребителите на
храни и напитки).
Място на извършване на нарушението е описано като-
*************, в обект: *************, стопанисвана от „*************“
ЕООД, регистриран с удостоверение за регистрация №1962/12.11.2012 г. и с
регистрационен номер *************, дата на извършване на нарушението -
20.09.2024 г.
С горепосоченото лицето, срещу което е издаден АУАН, е вменено,
че е извършило нарушение на чл. 131, ал. 1, т. 3 от Закона за храните
(Налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако
не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което: т. 3. съхранява храни в
нарушение на изискванията, условията и информацията, посочени от
производителя).
Следователно, изхождайки от всички гореизложени констатации,
налични писмени доказателства към административнонаказателната
преписка, така и от съдържанието на обстоятелствената част на съставения акт
за установяване на административно нарушение № 0000204/13.12.2024 г.,
както и от факта, че безспорно „*************“ ЕООД, с ЕИК:
************* е стопанисвало инспектирания обект към момента
установяването и извършването на нарушението (20.09.2024 г.), както и на
съставянето на АУАН впоследствие, като административнонаказващ орган
АНО е заключил, че нарушението е установено и доказано по един безспорен
5
и несъмнен начин, в резултат на което се налага единствено възможния правно
обоснован извод, че в конкретния случай, горецитираното дружество
съхранява неправилно горепосочените храни при околна температура от +
18°С, измерена от отчитащо устройство (термометър) закрепено на стената в
складовото помещение, в нарушение на изискванията за хладилно съхранение
(от 0 до 8°С и от 2 до 6°С ) посочени от производителите на храните
Описано е, че нарушението на чл. 131, ал. 1, т. 3 от ЗХ се изразява в
съхранение на храни в нарушение на изискванията, условията и
информацията, посочени от производителя. Анализът на визираната в АУАН
като нарушена разпоредба на чл. 131, ал. 1, т. 3 от Закона за храните сочи, че,
освен санкцията, на практика в нея се съдържат всички елементи на
нарушението - субектите (общо - лице, което...), изпълнителното деяние
{точка 3 - съхранява храни в нарушение на изискванията, условията и
информацията, посочени от производителя), както и наказанието за
провинението. Същата, сама по себе си, се явява, както материалноправна,
така и санкционна норма. Състав на деяние има именно в разпоредбата на чл.
131, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, в която, освен конкретното правило за
поведение, което следва да се спазва от правните субекти, е посочено и
предвиденото наказание за това нарушение.
Разпоредбата на член 131, ал. 1, т. 3 от Закона за храните (ЗХ), в
действащата й редакция към момента на извършване и констатиране на
нарушението, както и на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на настоящото наказателно
постановление, предвиждала налагането на наказание на лице, което: т. 3.
съхранява храни в нарушение на изискванията, условията и информацията,
посочени от производителя, като е наложено наказание Имуществена
санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
свидетелите-актосъставителят- Г. Н. П. длъжност Главен инспектор в отдел
„Контрол на храните“ към Областна дирекция по безопасност на храните -
гр.Перник, и св. Свидетелят М. К. С., тъй като същите се явяват логични,
последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по
делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно
информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението. Следва да се посочи, по един от основните спорни
въпроси по делото във връзка с това как е била установена температурата, на
която са се съхранявали храните, то свидетелите сочат, че са я установили по
термометъра, разположен в складовото помещение / св. П.- адв.С. на въпрос-
Как установихте, че температурата е 18 градуса. Веднъж пишете 16
градуса в Протокола, сега казвате 18?СВИДЕТЕЛЯТ - На стенния
термометър, който е закрепен на стената в складовото помещение е
отчетен 18 градуса. Имаме снимков материал. Не е хладилно складовото
помещение, беше поставен термометър на стената и това е отговорност на
дружеството, стопанисващо обекта. Сиренето беше на рафтове, а не в
хладилна витрина. Имаме снимки.Адв. С. - Как се уверихте, че
термометърът работи и че това е точната температура?СВИДЕТЕЛЯТ -
Доверихме се на това, което показва на стената, но осезаемо
температурата не беше 8 градуса, която се изисква, съгласно указанията на
производителите. По време на проверката нямахме наш термометър.Юрк.
И. - Беше ли студено времето навън?СВИДЕТЕЛЯТ - Септември месец
6
миналата година бяха високи градусите, със сигурност над 20 градуса околна
температура...“, в какъвто смисъл са и показанията на другата разпитана
свидетелка- М. К. С.- Адв. С. - Как установихте, че термометърът, който
сте видяли работи? Имахте ли Ваш такъв?СВИДЕТЕЛЯТ - Видимо
работеше. Нямаме наш термометър, с който да установим
температурата...“/. В останалата част показанията на свидетелите, в
голямата си част, възпроизвеждат описаното в акта и в НП, като следва да
се посочи, че допълват и че се е касаел за работещ по време на проверката
обект, където имало маси и столове, като актосъставителят
посочва-„..Обекта представляваше заведение за обществено хранене-
гостилница. Работеше по време на проверката, извършваха търговска
дейност- приготвяне на храни и предлагане на храни на клиенти. Съгласно
указанията за условията на съхранение, определени от производителите на
храните топеното сирене трябва да се съхранява от 0 до 8 градуса, а
имитиращите продукти от 2 до 6 градуса, тоест при хладилни условия, за да
са годни за консумация от потребителите. Като се има предвид, че обекта е
заведение за обществено хранене тези продукти се явяват суровини, които
се влагат в готвените ястия. Тъй като те се съхраняват неправилно са
негодни за консумация от човека и употребата им води до риск за здравето
на консуматора, тоест клиентите на заведението. В заведението мисля, че
имаше хора, не си спомням точно колко, но има места за сядане. Първо
съставихме констативен протокол, акта връчихме после на 13.12.2024 г. на
управителя Ю. Й. Б., като мисля, че написа възражения...“/. Съдът възприема
в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени и гласни
доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни
и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От правна страна съдът намира следното:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Задължително, кумулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя-се установиха и ще се разгледат
7
по долу/.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Тук следва само в допълнение да се посочи, че съдът при разглеждане на
предмета на делото, е ограничен да се произнесе, по атакуваното НП и
неговата законосъобразност.
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица с доказана материална
компетентност предвид разпоредбите на чл.138, ал.1, т.1 и чл.139, т.1 от
Закона за храните и представените по административнонаказателната
преписка, приети като писмени доказателства.
При извършване на дължимата проверка за законосъобразност съдът
установи, че съставеният акт за установяване на административно нарушение
и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговарят в
пълна степен на формалните изисквания, установени към съдържанието им в
чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на развилото се
административнонаказателно производство. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства средства действително не установяват фактическа
обстановка, различна от описаната в процесното наказателно постановление.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както в акта,
така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са
нарушени, както и обстоятелствата при което е извършено нарушението. В
този смисъл е необходимо да е налице правно единство както между
текстовото описание на нарушението в двата акта, така и между цифровата
квалификация на нарушението, посочена в акта и тази, отразена в АУАН и НП.
В случая е посочена като нарушена разпоредбата на чл.131, ал.1, т. 3
от ЗХ, съгласно която - чл. 131. (1) Налага се глоба или имуществена санкция
в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице,
което:т. 3. съхранява храни в нарушение на изискванията, условията и
информацията, посочени от производителя; като АНО е посочил, че същата
според редакцията и се явява и материално правна и санкционна разпоредба.
Действително това е така, като обаче, съгласно чл.131, ал.2 ЗХ, каквото е и
основното възражение на защитата е уреден друг размер на санкцията за
„бизнес операторите“, а именно- „На бизнес оператор, който извърши
нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от
4000 до 6000 лв.“, като в този смисъл, следва да се посочи, че от събраната
доказателствена съвкупност, съдът на първо място приема, че нарушението е
доказано, както от обективна, така и от субективна страна, като безспорно се
установява от събраните гласни и писмени доказателства, че в склада на
Дружеството, което представлява работеща гостилница, са били съхранявани
процесните продукти, не на описаната в етикетите температура, а над същата,
като в този смисъл между акта и НП е налице смислово единство и макар и да
е допусната техническа грешка в другите съпътстващи документи, то
окончателното обвинение се повдига с НП, като възражението на защитата
как е установява точната температура, е неоснователно, тъй-като законът не
изисква специален начин да се установи същата, в това число и носенето на
отделен термометър от проверяващите, още повече, че продуктите е видно, че
8
не са се съхранявали в хладилна витрина, а в помещение, тип склад, което е
видно и от приетия снимков материал по делото, на които е заснет и
процесния стенен термометър, показващ плюс 18 градуса, откъдето са били
вписани и показанията като температура, като както е видно и от показанията
на свидетелите, то задължение на съхраняващия, а не тяхно е да осигури и
измервателните устройства, отчитащи температурата и тяхната изправност,
тоест това е в компетентността на Дружеството в случая, каквато е
установената съдебна практика относно чие е задължението да постави и
установи, че е спазен чрез надлежни измервателни уреди температурния
режим на съхранение на процесните продукти, като безспорно е, установено
видно и от протокола от проверката, където са описани продуктите, и
впоследствие възпроизведени в акта и НП, че се касае именно за изброените
продукти и че същите са съхранявани над описаната на етикетите
температура, като в този смисъл съдът намира, че нарушението се явява
доказано и описано като правопораждащ фактически състав надлежно от
административно -наказващия орган.
Неоснователно е и възражението на защитата, че в Разпореждане за
забрана № 13 от 20.09.2024 г.; на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за
управление на агрохранителната верига и чл. 138, параграф 2, буква „г“ от
Регламент (ЕС) 2017/625, на дружеството е било забранено търговията и
пускането на пазара на:
1. Топено сирене натурално с партиден номер L23/20.07.2024 и най-добър
до: 20.01.2025, произведено от „*************“ ЕООД гр. София с
определени от производителя условия за съхранение от 0 до 8°С, 1 брой
по 1kg, намерено в складово помещение и съхранявано при околна
температура +16°С;
2. Топено сирене натурално с партиден номер L23/16.07.2024 и най-добър
до: 16.01.2025, произведено от „*************“ ЕООД гр. София е
определени от производителя условия за съхранение от 0 до 8°С, 1 брой
по 1kg, намерено в складово помещение и съхранявано при околна
температура +16°С;
3. Топено сирене натурално с партиден номер L41/14.08.2024 и най-добър
до: 14.02.2025, произведено от „*************“ ЕООД гр. София с
определени от производителя условия за съхранение от 0 до 8°С, 2 броя
по 1,2kg, намерени в складово помещение и съхранявани при околна
температура +16°С;
4. Имитиращ продукт на млечна основа с растително масло с 10%
масленост с партиден номер и най-добър до: L23/10/2024, произведен за
„*************“ ЕАД гр. София с определени от производителя условия
за съхранение от 2 до 6°С, 2 броя по 900g, намерен в складово помещение
С
и съхраняван при околна температура +16С;
9
5. Имитиращ продукт на млечна основа с растително масло с 10%
масленост с партиден номер и най-добър до: L05/11/2024, произведен за
„*************“ ЕАД гр. София с определени от производителя условия
за съхранение от 2 до 6°С, 2 броя по 900g, намерен в складово помещение
и съхраняван мри околна температура -М6°С;
6. Имитиращ продукт на млечна основа с растително масло с 10%
масленост с партиден номер и най-добър до: L03/12/2024, произведен за
„*************“ ЕАД гр. София е определени от производителя условия
за съхранение от 2 до 6°С, 3 броя по 900g, намерен в складово помещение
и съхраняван при околна температура +16°С;
Общо количество 10,700kg намиращи се в обект ************* с
адрес: ************* с регистрационен номер ************* стопанисван от
„*************“ ЕООД, Топеното сирене и имитиращия продукт на млечна
основа, описани в констативен протокол №000 0027306/20.09.2024 г., са
негодни за човешка консумация, тъй като се съхраняват неправилно в
складово помещение при околна температура +16°С в несъответствие с
условията определени от производителите на храните, с което е нарушен: чл.
4 от Закона за храните Обн.ДВ.бр.52 от 9 юни 2020 г., поел. изм.ДВ.бр.41 от
10 май 2024г., което действително е друго нарушение, но е видно че се касае за
друг вид производство а именно ПАМ и макар и да е изброен към акта, НП и
преписката процесният документ, той не влияе на законосъобразността на
издаденото НП, което има друга правна природа.
В този смисъл основателно е единствено последното възражение на
защитата, а именно, че е била приложена грешната санкционна разпоредба в
случая, а именно тази на чл.131, ал.1, т.3 ЗХ, вместо на чл.131, ал.2 ЗХ,
каквато е и константанта съдебна практика по този вид дела /виж Решение №
273 от 30.11.2022 г. на РС - Кюстендил по а. н. д. № 1075/2022 г., Решение
№ 115 от 13.07.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 98/2022 г.и др/,
като действително в случая, както възразява и защита, дори самите
наказващи органи в констативния протокол от проверката в т. 1-1 от същия,
изрично е записано, че дружеството е регистрирано по реда на чл. 26 от
Закона за храните. Съгласно тази разпоредба на Закона за храните на
регистрация подлежат бизнес операторите, тоест дружеството има качество на
бизнес оператор по смисъла на Закона за храните, както основателно
възразява защитата. Това е видно и от описанието на дейността на
дружеството в акта и НП, тъй-като съобразно -чл. 9 от ЗХ –„Бизнес
операторите произвеждат, преработват или дистрибутират храна. Макар да не
е изрично посочено в АУАН и НП, и в двата акта са изложени достатъчно
твърдения, от които да се направи извод, че санкционираното дружество има
качеството "бизнес оператор", тъй като стопанисва заведение за обществено
хранене, в което се преработва храна. По този факт не се и спори по делото. В
тази връзка, доколкото понятието за дистрибуция е легално дефинирано в
закона, това ограничава възможността за тълкуването му по начин различен от
посочения. Видно е, че в § 1, т. 6 са изброени отделните етапи на дейността,
свързана с разпространението на храни. В настоящия случай жалбоподателят
с поведението си е нарушил изискванията за съхранение на посочените в
10
АУАН и НП храни. Следва да се отбележи, че дефинитивното понятие за
дистрибуция на храни има характер на родово понятие, което описва
изпълнителното деяние на разпространение на храни, като изброява
алтернативните форми изчерпателно. Съгласно т.5. "Дейност по
производство, преработка и/или дистрибуция" е отделна операция,
извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на
производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана
самостоятелно по време или място. И 6. "Дистрибуция на храни" е всеки етап
на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия,
внос и износ на храни, и следователно действително се налага извод, че макар
и в самия акт да не е описано, както и в НП, а само да е посочено в
констативния протокол, изброен към доказателствата в НП, то се касае за
бизнес оператор, предвид извършваната дейност и следователно, в случая
действително както възразява защитата, не е била приложена правилна
санкционната разпоредба, като е следвало да се приложи чл. 131, ал. 2 ЗХ,
съгласно която - На бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се
налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв., а не тази
на ал. 1, съгласно която в случая т.3- чл. 131. (1) Налага се глоба или
имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, на лице, което: съхранява храни в нарушение на
изискванията, условията и информацията, посочени от производителя, като в
случая е приложена погрешно санкционната разпоредба, и макар и
алтернативно да се иска от представителя на АНО, позовавайки се на
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС, да се измени
санкцията, то в случая става въпрос за влошаване положението на
жалбоподателя, като наказанието по втората алинея е двойно по -високо от
това по наложеното такова по първата алинея и следователно, не може да се
приложи цитираното ТР, тъй-като съгласно същото-първи въпрос-„ В
производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.“, като случаят обаче не е такъв, поради което и с оглед
нарушение на приложения закон, в санкционната му част, досежно
разпоредбата, която е следвало да се приложи, то това е достатъчно основание
за отмяна на атакуваното НП. Следва пак да се посочи, че в обекта,
стопанисван от въззивника, е установена непреработена и преработена храна,
която не се е намирала в места за съхранение и по начин, отреден от
производителя. Не без значение е и факта, че непреработената храна е била
съхранявана с цел да бъде приготвена след това и съответно предложена за
консумация от клиенти на заведението, както се посочи по-горе, при
положение, че се касае за гостилница.
Обстоятелството, че в наказателното постановление като нарушена е
посочена друга разпоредба, уреждаща различна хипотеза на санкциониране на
описаното противоправно поведение, не изпълва изискването за логическо и
правно единство между фактическото и правното обвинение, което води до
извод за незаконосъобразност на обжалвания акт. Не на последно място, с това
действие съществено е засегнато и правото на защита на сочения като
нарушител, тъй като го е поставило в невъзможност да разбере какво точно
нарушение му се вменява и при какви обстоятелства се твърди, че го е
11
извършил. / в този смисъл виж Решение № 115 от 13.07.2022 г. на АдмС -
Перник по к. а. н. д. № 98/2022 г./
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат разноски в производството по делото, като същият претендира
заплащане на разноски в размер на 500 /петстотин/ лева, за което е представил
доказателства, за реалното извършване на такива –стр.47 от делото, като е
представил и списък на разноски по делото /стр.52 от делото/.
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН- В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Тоест препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 750 ЛВ, като
съгласно приложимата разпоредба на Наредбата в случая, чл.7 ал.2 (Изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от
2022 г.) от Наредбата, За процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: чл.7, т.2- при
интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.;
тоест претендираното възнагражедние е в законовия минимум и не подлежи
на допълнително намаляване, и присъди същата в тежест на АНО.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 7/28.05.2025 г.,
издадено от д-р П. Г. Т. - Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните- гр. Перник, с което на „*************“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: *************, с ЕИК *************, представлявано от Ю.
Й. Б. -управител и едноличен собственик на капитала, съдебен адрес:
*************, адв.К. С., против на основание чл. 131, ал.1, т.3 от Закона на
Храните (ЗХ) на Дружеството му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 / две хиляди/ лева за нарушение на
чл. 131, ал. 1, т. 3 от Закона за храните.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните-гр.
Перник, да заплати на *************“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: *************, с ЕИК *************, представлявано от Ю. Й.
Б. -управител и едноличен собственик на капитала,сумата в размер на 500 лв (
12
петсоттин лева), представляваща направени от лицето в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13