РЕШЕНИЕ
№1064
17.01.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в присъствието на
прокурор………………………………………………………………......................като разгледа
докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 986 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „М.“***, срещу Ревизионен акт №
Р-16002617009228-091-001/11.07.2018г. издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В.И. И.–Началник сектор“Ревизии“–възложил
ревизията и К.Л.Л.-Главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив,
Дирекция “Контрол“-ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
569/01.10.2018г. на Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив.
В жалбата се развиват подробни съображения досежно незаконосъобразността на административния акт.
Твърди се, че същият е немотивиран, постановен при допуснати особено
съществени нарушения на процесуалните правила и принципи на данъчният процес, а
именно принципът на „обективност“, регламентиран в чл. 3 от ДОПК и принципът за
служебно начало“, регламентиран в чл.5
от ДОПК, и в противоречие със закона.
Фактическите констатации и правните изводи до които бил достигнал
ревизиращият орган не се подкрепяли и били в противоречие със събраните
доказателства.
Твърди се, че обжалваният акт не съдържа годни фактически и правни основания,
обосноваващи законосъобразността на допълнително установените задължения на
дружеството. При извършената
ревизия било констатирано, че не са допуснати
нарушения на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, откъдето можело
да се заключи, че заведеното от дружеството счетоводство давало вярна и честна представа за стопанските
операции. По отношение на продажбите било констатирано , че същите се
отчитат посредством издадени фактури и
отчетените от регистрираното фискално
устройство, като отчетените като продадени от дружеството стоки съответствали
на закупените. При извършената в хода на ревизията на 06.03.2018г. реална
проверка на място в склада на дружеството , за резултатите от която бил
съставен протокол, било видно, че също
не са констатирани никакви нарушения или разминавания между счетоводната и и фактическата
наличност. Липсвали доказателства
обосноваващи тезата на административният орган,
че : през ревизирания период „М.“ЕООД е извършвало доставки/продажби на
стоки, чрез „Еконт Експрес“ЕООД, за изпращане на
стоките и и получаване на суми от наложен платеж, за които били използвани лицата Д. А.И., Д.Л.Д. и Н.Н.С.;преобладаващата част от тези продажби не са намерели
отражение в счетоводството на дружеството; че лицата Д. А.И. и Н.Н.С. физически не са изпращали стоки, нито са
получавали суми по наложни платежи от продадените стоки, както и за извода на
органа, че в действителност ревизираното
дружество е използвало техните лични
данни, без тяхно знание и съгласие .
Твърди се, че
дружеството жалбоподател, нито през ревизираният период, нито преди това
е осъществявало търговия/продажба на
едро и дребно, като е изпращало стоките посредством“Еконт
Експрес“ ООД. Липсвали данни в „Еконт експрес“ да
има открит клиентски картон на
дружеството. Нито едно от лицата Д. А.И., Д.Л.Д. и Н.Н.С. нямали сключен трудов или граждански
договор с дружеството. Липсвали и други
доказателства от които да се установи
постигната договорка между дружеството и тези три лица, по силата на
която последните да извършват търговия
на стоки чрез „Еконт
Експрес“ООД, от името на ревизираното лице.
Не били налични и доказателства
за реалното изпълнение на тази договорка. Доказателства в подкрепа на
обратната теза не били събрани в хода на ревизията. Неоснователно и
необосновано в хода на ревизията във формираната основа за облагане по ЗКПО за
2016 и по ЗДДС за м.04, и 05 2016г. бил
прибавен и приход в размер общо за двата
месеца 48 018.95 лева. Тази сума, видно от
таблицата находяща се на л. 28 от РД
се равнявала на стойността на
наложните платежи, по изпратени в периода през периода 01.01.2016г.-31.05.2016г.
и по конкретно през април и май на същата година пратки чрез „Еконт
експрес“ от името на лицето Д.Л.Д. , с приспадане на върнатите пратки и на стойността на наложният платеж по четири
от общо 306 бр. пратки, за които било
установено, че на получателя на пратката
има издадена фактура от“М.“ ЕООД.
Д.Д.бил клиент на дружеството жалбоподател, но последното нямало никакви отношения с това лице, в това число, не му било възлагано да извършва продажба на стоки чрез „Еконт
Експрес“ и да получава сумите от наложените платежи. Само защото
при четири от пратките на клиента
имало издадени фактури от „М.“ ЕООД, не
можело да доведе до извода, че всички пратки касаят продажба на стоки на
ревизираното дружество. Обръща се внимание и на факта, че сумата от 48 018.95 лева , който се включва към реализирания и деклариран от дружеството приход за 2016г.
е бил деклариран от Д.Л.Д. в подадена от
лицето ГДД по ЗДДФЛ за реализирани
доходи през 2016г., която била приета и обработена от НАП, и било заплатено задължението по нея . Т.е. с РА, на
дружеството се вменявало задължение за пряк и косвен данък върху доход /приход/
реализиран от друго лице, което е декларирало този доход като свой и е платило дължимите върху този доход данъчни задължения.
Излагат се и подробни съображения за това, че при издаване на РА е допуснато съществено процесуално нарушение
рефлектирало върху неговата
законосъобразност, състоящо се в това че ревизията е протекла по реда на чл.122
от ДОПК, без основание и без по
безспорен начин да е установено наличието
на предпоставките за това.
Доколкото липсвало задължение за данък,
недължима била и и лихвата
на основание чл.175 ДОПК, вр. с чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ.
По изложените в жалбата съображения се моли
за отмяна на обжалваният ревизионен акт. Претендира се присъждане на сторените
разноски.
Ответникът в производството - Директор
Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание и в писмена защита, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като се запозна със становищата на
страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
По
отношение на „М.“*** е била извършена ревизия за установяване на
задължения по ЗДДС и корпоративен данък попадащи
във времевия обхват от 01.01.2014 г. до 31.12.2016
година. Процесната ревизия е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002617009228-020-001 от 22.12.2017г.,(л.546) връчена по
електронен път на дружеството на 08.01.2018г. ЗВР е изменяна досежно срока на приключване на производството със ЗИЗВР № Р-16002617009228-020-002
от 02.04.2018г., ЗИЗВР № Р-16002617009228-020-003 от 08.05.2018г., издадени от органа по приходите, възложил
ревизията. Всички заповеди за изменение на ЗВР са надлежно връчени на
ревизираното лице.
С уведомление
№ Р-16002617009228-113-001 от 08.05.2018г., на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК, „М.“*** е
уведомен, че основата за облагане с корпоративен
данък и данък добавена стойност за периода 01.01.2014г.-31.12.2016г.
ще бъдат определяни по реда на
чл.122-124 от ДОПК, тъй като при
извършването на ревизията е
установено, че сумата на действително реализираните
приходи от продажби, регистрирани посредством софтуер –продукт за
управление на продажбите надвишава
декларираните от дружеството приходи от продажби, което е обстоятелство по смисъла на чл.122, ал.1,т.2.
В хода на ревизионното производство е
извършено следното:
Представени са обяснения от управителя на ревизираното лице (л.469), в които е
посочено, че дружеството не е извършвало търговия на стоки на крайни клиенти чрез куриерски фирми и
наложен платеж чрез електронен магазин
за периода 01.01.2014г. до 31.12.2016г., Има
регистриран домейн с наименование Malyanov.com
на 08.12.2017г., който електронен сайт е създаден с рекламна цел –
потенциалните клиенти да могат да се информират
за продуктите, които предлагат на едро, контактите се осъществяват по
телефон който е публикуван на сайта. След осъществяване на контакт с клиента,
ако желае му се изпраща проформа фактура за заплащане по банков път и след получаване на сумата се
издава фактура и стоката се изпраща на
клиента или същият идва в склада и
закупува избраните стоки. Сайта няма модул за управление на поръчки в, не се
използват оператори на пощенски или
куриерски услуги за доставка на стоки и
дружеството няма сключени такива договори, както и не приема заявки за
доставка на стоки онлайн.
Д.Л.Д. е посочил в обяснения вх. № 94-00817
от 14.02.2018г., че е извършвал доставка на стоки чрез еконт както от негово име, така и от името на други лица, получавал е
суми от наложни платежи , във връзка с доставката на стоки чрез Еконт, като в периода на проверката не е имал сключен
договор с Еконт (л. 320). В обяснения
дадени под вх. № 94-00-817 от
22.03.2018г. (л.322), е посочил, че
за периода 2014-2016г. е извършвал търговска дейност посредством
куриерска фирма Еконт Експрес. Изпращал е пратки и е получавал сумите по
наложените платежи, като сумите е усвоявал
той и не ги е предавал на трети лица. За закупените от него стоки, който
впоследствие е изпращал по Еконт Експрес не
съхранява документи и не може да представи такива.
В протокол №1353541/06.03.2018г. на служители
на НАП, е документирано волеизявление на Н.Н.С.,(л.457). Същата е
заявила, че не може да пише , не е извършвала доставка на стоки чрез куриер Еконт
Експрес ООД, в периода 01.01.2012г.-31.12.2016г., не
е получавала суми от наложен платеж във
връзка с доставки от Еконт Експрес, няма сключен
договор със същата куриерско дружество и
няма документи, товарителници, разписки и др. Посочила е , че си е загубила личната карта и на 12.07.2016г. и е била издадена нова
такава.
В протокол № 1353541/06.03.2018г. на
служители на НАП, е документирано волеизявление на Д. А.И.(л.211).
Същият е заявил, че не може да пише, не е извършвал не е извършвал доставка на
стоки чрез куриер „Еконт
Експрес“ООД, в периода 01.01.2012г.-312.2016г., не е
получавала суми от наложен платеж във
връзка с доставки от „Еконт Експрес“ ООД, няма
сключен договор със същото куриерско
дружество и няма документи, товарителници, разписки и др., както и че си е загубила
личната карта и на 26.02.2015г. му е била издадена нова такава.
В хода на ревизията е била извършена почеркова
експертиза, предмет на която е бил
изследване на буквено -цифровия ръкописен текст в
графа „Получих сумата“ и подписът положен до „подпис“ в три броя
разходни касови ордери, съответно от 13.11.2015г.(в който е отразено, че следва да се брои на Д. А.И., а
сумата е получена от Д.Л.Д.), 05.05.2016г. (в който е отразено, че следва да се брои на Д.Л.Д. и
сумата е получена от Д.Л.Д.), 15.02.2016г.
.(в който е отразено, че следва да се брои на Н.Н.С., а сумата е
получена от А. М. Й.) , находящи се съответно л. 166, л.164 и л.165 по делото и които РКО са касаели получаване на суми по наложни платежи за
посочени в опис под същите пратки. Видно от експертизата,
буквено-цифровият ръкописен текст и в трите документа е изписан, а подписът е
положен от едно и също лице - а именно Д.Л.Д..
В хода на ревизията са извършени насрещни
проверки на общо 12 крайни получатели на стоки, от които:
- 5 бр. с посочен изпращач Д. А.И., а именно:“Енерджи
ефект“ ЕАД, „ГМВ Груп-фрууд енд полимерс
индъстри“ ЕООД, „Хлебопроизводство и сладкарство“ЕООД,„Арт
студио БМ“, ЕООД и „Текосис“ООД,
- „3 бр. с посочен изпращач Н.С., а
именно „ЕП пропърти
мениджмънт“ЕАД, „Деметра ИИ“ООД, и „Симонови“ЕООД, и
- 4 бр. с посочен изпращач Д.Л.Д., а именно: “Виолина“
ООД, „Елмит“ЕООД, „Бимекс
ТМ2“ООД и „Кента“
АД.
При насрещните проверки е установено, с кои
товарителници са изпратени стоките, както и че:
-при
доставката на стоки с посочен изпращач Д.И., е отбелязан мобилен номер за същия ***(с изключение на стоката получена от „Енерджи ефект“ ЕАД, където такива данни за номера на телефона на
изпращача не са установени);
-при доставката на стоки изпращач Н.С. за
телефон на изпращача е посочен мобилен номер
***;
-при доставката на стоки с изпращач Д.Л.Д. за телефон на изпращача е посочен такъв с
мобилен номер ***(с изключение на стоката изпратена
на „Виолина“ООД, където данни за номера на изпращача не са установени).
Изискано
е и е получено, с вх. №
РД-20-2484 от 15.11.2017г.,
писмо от „Мобилтел“ЕАД, гр.София(л.286), в което е отразено, че за периода 01.01.2015г.-06.11.2016г. номер *** е активиран към
предплатена мобилна услуга“Мтел прима“ регистриран на
ЕТ“Ц.-Д.“, гр. С. В.. В писмо вх. №
РД-20 -2706 от 01.12.2017г., същия мобилен оператор е удостоверил , че за
периода от 01.01.2012г. до момента на изготвяне на
справката „ЕТ Ц.-Д.“ няма активни номера по сключени потребителски
договори с“Мобилтел“ЕАД, както и че в
този период същия едноличен търговец има
регистрирани 55157 бр. предплатени
карти.
В писмо
вх. № РД-20-2705/01.12.2017г.на „Мобилтел“ЕАД(л.312) е посочено, че
тел. номер *** е регистриран на името на
Л.Д.М. от гр.Хасково.
От писмо
вх. № РД-20-2584 от 23.11.2017г. на „Теленор
България“,ЕАД,(л.384) е установено
, че мобилен номер ***е собственост на Б.Д.С.от
гр.Пловдив.
В хода на проверката, на оптични носители
–дискове, за което са съставени
надлежни протоколи от страна на „Еконт експрес“ са предоставени в табличен вид данните с които са разполагали за изпратените с наложен платеж стоки , с изпращачи Н.С. Д.Л.Д.
и Д. А.И..
За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад № Р-16002617009228-092-001/22.06.2018г. , изготвен
от екипа ревизори, на който е възложено извършване на ревизия съобразно
горецитираните ЗВР и ЗИЗВР. Събраните при проверката доказателства са приобщени
като доказателствени средства в хода на ревизионното производство.
Установените обстоятелства на база на
събраната информация са подробно описани в констативната част на ревизионния
доклад.
Ревизионният
доклад е връчен на управителя на „М.“*** на 22.06.2018г. Срещу
доклада не е подадено възражение.
Производството е приключило с издаването на
процесния РА №Р-16002617009228-091-001/11.07.2018г. от органа, възложил
ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на
същата.
В
ревизионният акт, неразделна част от които е
ревизионният доклад е възприето, че въз основа на извършена проверка и
присъединени в административното производство доказателства, подробно описани в
раздела за процесуалните действия от ревизионния доклад, е прието за
установено, че през ревизирания
период дружеството е извършвало търговска дейност по продажба на
стоки, освен от търговският си обект,
находящ се в гр.Хасково, така и чрез куриерска фирма "Еконт
Експрес" ООД, като за изпращане на стоките и получаването на сумите по
наложните платежи са използвани три лица- Д. А.И., Н.Н.С.
и Д.Л.Д.. По данни от
дружеството-куриер е прието, че приходи на ревизираното лице суми за периода
от 01.10.2015г. до 31.10.2015г. чрез
продажба на стоки при използване на лицето Д. А.И. са общо в размер на 231 127 лева, в това число
12 614.00 лева обща стойност на
изпратените пратки с куриер, за които са издадени фактури от „М.“ЕООД, в това
число начислен ДДС, 111.00 лева обща стойност на върнати пратки на клиенти и 218 402 лева обща стойност на извършени продажби,
плащането по които е извършено чрез наложен платеж по „Еконт
Експрес“ в това число ДДС, за които не е
издаден данъчен документ, а са укрити. Прието
е , че за периода от 01.01.2016 г. до 28.02.2016 г.
приходите на ревизираното лице чрез продажба на стоки при използване на лицето Н.Н.С. са общо в размер на 176 150.50 лева, от които
803.00 лева пратки изпратени по „Еконт експрес“ ООД,
за които са издадени данъчни документи
от „М.“***, с начислен ДДС, 173 517.50 лева обща стойност на извършените продажби, плащането по които
е получено с наложен платеж чрез “Еконт
експрес“ООД, вкл. ДДС за които не е издаден данъчен документ, а
доходите са укрити. За периода 01.01.2016г. –
30.06.2016г., е прието, че приходите на ревизираното лице при използване на лицето Д.Л.Д. са общо в размер на 66 611.99 лева, в
това число 1 920.00 лева с начислен ДДС, обща стойност на изпратените
пратки чрез куриер за които са издадени данъчни документи от „М.“***, 727.00
лева обща стойност на върнати пратки от клиенти и и стоки нямащи характер на
обичайно търгувани и 48 0018.99
лева, обща стойност на извършените
продажби плащането по които е
получено с наложен платеж на „Еконт Експрес“ ООД,
вкл. ДДС за които не е издаден данъчен
документ, а приходите са укрити. Съответно възприето е, че ревизираното лице е
укрило приходи от продажби , което се
явява обстоятелство по смисъла на
чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК, като
неотчетените такива са в размер на 218 042.00 лева за периода
01.10.2015г.-31.12.2015г. и 221 536.49
лева за периода 01.01.2016г.-31.05.2016г., като тези
суми не са отразени, като приход в счетоводството на дружеството.
Съответно тези суми са преценени за като приход на ревизираното лице
и са включени при изчисляване на
основата за облагане на с корпоративен
данък и данък добавена стойност за периода 01.01.2014г.-31.12.2016г.
Съответно на тази база по отношение на
дружеството са установени допълнителни задължения за внасяне на корпоративен
данък по ЗКПО за 2015г. в размер на
8 597.43 лева –главница, и лихва в размер на 1 987.36 лева и за
2016г. в размер на 8783.58 лева главница
и 1 139.52 лева лихва и за ДДС за периода от м. 10.2015г. до м.05.2016г.
вкл. в размер на общо 73 323.08
лева-главница и 18 074.90 лева лихва.
РА е връчен на „М.“***
по електронен път на 13.07.2018г.
Ревизионният акт е оспорен изцяло по реда на чл. 152
от ДОПК с жалба с № 7000-8738/27.07.2018г.
при ТД на НАП-Пловдив, постъпила в „ОДОП“ Пловдив на 09.08.2018г. и заведена с
вх. № 220-15-190 от същата дата.
С Решение
№ 569/01.10.2018г. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Пловдив, жалбата е
преценена за неоснователна и ревизионният акт е
потвърден изцяло.
Решението е връчено на ревизираното лице по
електронен път на 01.10.2018г., видно от Удостоверение за извършено връчване по
електронен път на лист 12 от делото.
Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез Дирекция „ОДОП“, гр.Пловдив и заведена с вх. № 96-00-239/08.10.2018 г.
Съдът намира, че жалбата за подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно
обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив, и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съдът установява, че оспореният РА е издаден
от компетентен орган. В настоящото производство се доказа валидността на
електронните подписи, положени под ревизионния акт, ревизионния доклад и
заповедите за възлагане на ревизия. При проверка валидността на подписите се установи,
че същите са квалифицирани по своята същност, съгласно разпоредбите на Закона
за електронния документ. Тези обстоятелства не са спорни между страните.
Предмет на настоящото производство е РА №Р-16002617009228-091-001/11.07.2018г.
издаден от В.И. И.
–Началник сектор“Ревизии“ –възложил ревизията и К.Л.Л.-Главен
инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив,
Дирекция“Контрол“-ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
569/01.10.2018г. на Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив.
С
ревизионният акт на „М.“*** са
установени допълнителни задължения по
ДДС в общ размер от 73 323.08 лева
с прилежащи лихви в размер на
18 074.90 лева за периода 01.10.2015г.-31.05.2016г. и корпоративен
данък по ЗКПО за 2015г. и 2016г. общо в размер на 17 381.01 лева, с прилежащи
лихви в размер на 3126.88 лева.
С ревизионният акт са определени задължения
за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не
страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е приключила в срока
установен от чл.
114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен
доклад №Р-16002617009228-092-001/22.06.2018г.
е съставен в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в определения от чл.
119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120
от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се
съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл.
120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на
РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на
приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност
да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му
ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното
производство и за всички последващи действия на
органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по
приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на
база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на
жалбоподателя обстоятелства.
Предвид горното, съдът намира, че процедурата
по издаване на оспорения Ревизионен акт е съобразена с приложимите процесуални
норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения.
Ревизията е извършена по реда на чл. 122
от ДОПК, тъй като органът по приходите е преценил , че са налице на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. За да
определят допълнителни данъчни основи на жалбоподателя по ЗДДС за ревизираните
периоди, органите по приходите са преценили, че са налице данни за укрити
приходи от ревизираното лице - приходи от търговската му дейност и по-конкретно
- неотчетени приходи от интернет търговия на стоки и получените суми по
наложните платежи.
Съгласно разпоредбата на чл.
124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена
ревизия по чл.
122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за
вярност на фактическите констатации е оборима, но
доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в
производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е
да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на
жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта.
От ответника бяха представени в табличен вид
номерата на товарителниците и РКО, по които се твърди, че РЛ, чрез лицата Н.С., Д.Л.Д. и Д. А.И. е получавало
плащания.
Съобразно информацията, събрана още в хода на
хода на административното производство и заключението по изготвената в хода на
съдебното производство съдебно-икономическа експертиза, настоящият състав
намира за основателни направените от жалбоподателя възражения за недоказаност
на установените от приходната администрация укрити приходи от продажби.
Безспорно е че предмета на дейност на търговското дружество е търговия на едро с обработващи машини и
части за тях, която осъществява в обект склад находящ се в гр.Хасково,
Източна индустриална зона. Счетоводството на същото не е водено по начин по
който да предполага възможност за укриване на доходи. Напротив водено е редовно и съобразно нормите на ЗСч.
Това безспорно се установява, от
заключението не вещото лице по изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Това заключение е изготвено от лице разполагащо с необходимите
знания и умения, пълно и точно отговаря на поставените му задачи, съответства
на събрания по делото доказателствен материал , поради което съдът го кредитира
изцяло. Видно от същото заключение, счетоводството на дружеството е организирано и водено
в съответствие с приложимите
счетоводни стандарти, при отчитането на приходите и разходите е
съобразяван принципът на съпоставимост
на приходи и разходи, като заведеното счетоводство дава ясна и точна представа за извършените стопански
операции, извършени през ревизирания период, закупената стока е завеждана
счетоводно, въз основа на фактури за покупка
и ЕАД/Митническа декларация/, както извършените продажби са
документирани с издадени фактури, а в случаите когато такива не са издавани с
фискален бон, но и в двата случая е отчитана реализация и е начислявано ДДС.
В
административната преписка липсват преки доказателства от които категорично да
се установява, че доставките извършени чрез „Еконт
Експрес“ЕООД, в ревизирания период и по които са получавани суми от наложни
платежи, са осъществени от „М.“***. Органите по приходите нито твърдят, нито
представят доказателства за изпращач в товарителниците и за получател на сумата по РКО да е посочен управителя на ревизираното
дружество или друг служител на същото. Напротив твърди се, че в същите
документи е обективирано, че
изпращачи на стоките, респ. получатели на сумите са други три лица –Д. А.И., Н.Н.С.
и Д.Л.Д..
Нито в хода на административното
производство, нито в хода на съдебното производство, са ангажирани гласни или
писмени доказателства, от ответната
страна, че сумите получени по наложните платежи са предадени на „М.“***.
Всъщност изводите си органите по приходите са
базирали на установеното при извършените насрещни проверки на трети лица,
крайни получатели на стоките и анализ на
данните, предоставени в табличен вид от "Еконт
Експрес" ООД .
Справките получени в табличен вид от третото
лице „Еконт експрес“ са вторични документи, те не са
първични доказателства, не съдържат оригинални данни, изходящи от лицата, вкл.
от ревизираното лице. В случая обаче, при преглед на съдържащата се в тях
информация е видно, че не се установява ревизираното лице да е обективирано,
като изпращач на посочените по
тях стоки, нито като получател на сумите
по платежните нареждания с РКО. Напротив, като изпращачи и респ. получатели са
обективирани различни лица. Информацията, съответно предоставена от куриерското
дружество в табличен вид касае основно
изпращане на стоки от лица различни от ревизираното и получени плащания на суми по същите в брой по наложен платеж на лица различни от ревизираното. Следователно
липсват преки доказателства не само, че дружество
„М.“*** да е както изпращач на стоките, но и да
е получател на сумите по
наложните платежи, свързани с вече изпратените чрез „Еконт
Експрес“ООД, стоки. Законът преди всичко
изисква годни и относими доказателства за получаване на фактурираната стока, а
в настоящия случай липсват безспорни документи, отразяващи това обстоятелство,
на база на които да се извършат съответната съпоставка и преценка.
В тази
връзка следва да се посочи, че видно от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, общо осъществените изпращания на стоки чрез „Еконт Експрес“ЕООД, за ревизирания период от името на лицето Д.А.Д.за
периода 01.10.2015г.-31.12.2015г. са 1031 на брой, от името на Н.С. за периода 01.01.2016г.-28.02.2016г.– 741 на брой и
от името на Д.Л.Д. за периода 01.01.2016г.-30.06.2016г. общо – 306 на брой или общо са установени 2078 изпращания на стоки от цитираните
лица.
От така установените общо доставки на стоки,
видно от ревизионният доклад и ревизионният акт, са извършени едва 12 насрещни
проверки на крайните получатели по
същите, от които: 5 бр. проверки по изпратени от Д.И.стоки, 3 бр. по изпратени
от Н.С. стоки и 4 бр. по изпратени
от Д.Д.стоки. Действително при тези насрещни проверки
е установено че получателите разполагат с фактури издадени от „М.“***. Между
страните не е спорно, а и се установява
от приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че тези фактури че са
осчетоводени от дружеството жалбоподател и по тях същото е начислило и заплатило дължимия ДДС.
Т.е. по тези изпращания на стоки не са установени нарушения на данъчното
законодателство. От отговора по въпрос
11 на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че от името на
Д. И.са изпратени още 13 пратки със
стоки и още 2 такива изпратени от името на Н.С.-всички подробно описани в
заключението на вещото лице в отговора по този въпрос, които не са намерили
отражение в РД, и по отношение на които
не са извършени насрещни проверки, но по отношение които от страна на „М.“*** също са издадени фактури
и касови бонове и продажбите на които са намерили отражение в счетоводството на
дружеството. Следователно и по допълнително установените от вещото лице
доставки на стоки, по които продажбите са били осчетоводени от ревизираното
дружество и по които е начислен ДДС, липсва основание да бъдат счетени за
приход, който е укрит. Сам по себе
си фактът, че изпращачите на пратките по
които е установено, че от продажбата на
стоките са отчетени приходи от „М.“
ЕООД и е начислен ДДС и изпращачите на останалите пратки, за които
ответната страна твърди, че от
продажбата на стоки ревизираното лице е
реализирало доходи, не може да се направи извод, че всички стоки са били
собственост на ревизираното дружество и
че именно то, използвайки други лица е реалният изпращач на същите. Да се
приеме същото означава да се приемат за доказани факти само по предположение,
което не е допустимо и не е целта на нормата на чл. 122, ал.1,т.2 вр. с чл. 124, ал.1 от ДОПК. Освен това, в случая се установява
от отговора на вещото лице по
въпрос 11, че част от стоките са били
върнати от крайните им получатели и така върнатите стоки са получени именно от
лицата които са ги изпратили, т.е. липсват доказателства е върнатите стоки да са получавани от ревизираното лице.
Следва да се
посочи, че товарителниците за осъществените изпращания ответникът е изискал от куриерското дружество,
едва в хода на съдебното производство, но същите са
представени под формата на разпечатан на хартиен носител снимков материал. За да е годно едно писмено доказателство да
удостовери обективираните в него факти, то на първо място следва да е
представено в надлежен вид съгласно чл.183 от ГПК - оригинал или заверен препис.
В случая товарителниците не са представени в надлежен вид, а освен това същите
не представляват и електронен документ по смисъла на закона за електронният
документ и електронният подпис. Даже и да биха могли да се кредитират като
годни доказателства тези товарителници, то липсват и не са събрани
доказателства същите , с които се твърди
че през ревизираният период „М.“Е ООД, е изпращал чрез лицата Н.С. Д.Д.и Д.И.да
са подписани от управителя на ревизираното дружество, или друг служител на същото. В тази връзка в хода на ревизионното
производство органите по приходите не са предприели необходимата процесуална
активност да назначат графологични експертизи по
отношение на всички товарителници и РКО, за които твърдят, че реален изпращач
на стоките и получател на сумите по наложни платежи е ревизираното дружество. С
помощта на експерт са изследвани подпис и почерк единствено в 3 бр. РКО,
касаещи получени суми през ревизирания
период по общо 17 бр. пратки(различни от тези по извършените насрещни проверки на
крайни получатели на стоките), и само за тях
е установено, че всички стоки са изпратени от и сумите по тях са получени от
лицето Д.Л.Д.. Т.е. отново липсват доказателства сумите от наложните платежи по
тези 17 бр. пратки да са получени от ревизираното лице. Посочените
три лица, обективирани в тези частни документи като изпращач на стоката, не е
установено от ответната страна да се намират в трудови или граждански правоотношения
с ревизираното дружество. Извод, че между тези лица и ревизираното не са налице трудови
правоотношения се извежда и от представените
с писмо вх. № 141/08.01.2019г. при АдмС-Хасково писмо на Директора на
Офис Хасково при ТД на НАП, справки за
актуално състояние на трудовите договори
на дружеството за периода 01.01.2014г.-31.12.2016г.
Единствено в жалбата до съда управителя на „М.“*** е , че едно от тези лица- Д.Д.е
бил клиент на дружеството. За да приеме,
че Н.С. и Д. А.И. не са изпращали стоки с товарителници, органът е възприел
безкритично обясненията им, че не могат да пишат, и не са извършвали продажба на стоки чрез „Еконт Експрес“ в периода 01.1.2012г.-31.12.2016.,
без да подложи същите на внимателна преценка и без да провери твърденията им, въпреки
че същите безспорно са заинтересовани
от изхода на ревизията, доколкото факт е,
че при установяване на обстоятелството,
че именно тези лица са изпращали, част от стоките, респ. са получавали сумите по
наложните платежи, т.е. са извършвали
продажби чрез наложен платеж, то това би променило извода на органа че дружеството е реализирало
тези приходи, респ. би довело до такъв, че именно тези лица са реализирали
доходи, за които е следвало да бъдат
обложени с данъци. Пречка за назначаване на графологична
експертиза, която да установи дали и кое лице е подписало товарителниците за
изпращач и РКО за получател на сумата (извън
горецитираните за които това е установено изрично)не са съществували. Освен това обстоятелството, че едно
лице лице не може да пише, не може да се приравни и
не означава, че това лице не може да се подписва, нито означава че това лице не
може да извърши продажба на стоки вкл.
чрез куриерско дружество. При липсата на доказателства, че собствеността върху
стоките изпращани от Н.С., Д.Д.и Д.И.е принадлежала
на „М.“***, че прехвърлянето на собствеността на конкретните стоки към трети
лица е осъществено именно от ревизираното дружество и сумите са получени
от управител или служител на същото,
направените от такива лица плащания не могат да формират извод за действително
извършени продажби от дружеството .
Съобразно изложеното и наличните по делото
доказателства, пред съда не са потвърдиха изводите на органите по приходите за
извършени и неотчетени продажби на стоки по интернет, извършени от
жалбоподателя, съответно реализирани доходи. Същите се явяват базирани
единствено на едностранно изготвени справки и документи от куриерското
дружество, които не са годни да установят предаване на стоки, основанието на
извършените плащания и дали същите са свързани с „М.“***. Такъв извод не може да бъде направен
и от съпоставката на предмета на дейност на дружеството и вида на изпращаните
по „Еконт Експрес“ЕООД стоки. Безспорно е, че
предмета на дейност на дружеството е
търговия на едро с обработващи машини и части за тях, която осъществява в обект склад
находящ се в гр.Хасково, Източна индустриална зона, вкл. юглошлайфи, моторни резачки, генератори и др. Не е спорно, а и се установява от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, и че с
товарителниците посочени в РД , са изпращани такива обработващи машини и части
за тях. Но от страна на органите по
приходите нито се твърди, нито се представят доказателства,че единственото дружество в гр. Хасково, което се занимава с търговия на
такива стоки е именно „М.“ЕООД.
Напротив от представените за
сведение по делото в о.с.з. на
05.02.2019г. от процесуалният представител на жалбоподателя извлечения от
онлайн сайтове е видно, че са налице и
други дружества, вкл. със седалище гр.Хасково, които извършват продажба на стоки от посочения
вид, вкл. онлайн търговия.
Безспорно, от писмо вх. №
6182/09.10.2019г. на Суперхостинг.БГ
се установява, че собственик на акаунтите на уеб сайтовете viki-lux.com
bulpower.net, през ревизирания период ,
през които част от крайните получатели на стоките по извършените в хода на
ревизията насрещни проверки твърдят ,че са се свързали с продавача, са лица
различни от ревизираното.
В случая, недоказано от органите по приходите
е останало обстоятелството, че всички стоки изпратени в горецитирания период от посочените три лица(извън тези посочени в заключението не вещото лице за
който е безспорно установено, че
продажбата е била осчетоводена в
счетоводството на ревизираното лице и е
начислен ДДС) са били собственост на
дружеството. Освен това, стоките предмет на претендираните доставки са родово
определени вещи, като собствеността върху тях се прехвърля по начина посочен в
чл.24 от ЗЗД- с индивидуализацията им, чрез определяне на конкретната стока между
страните или чрез предаването им.
Твърденията, че не е установено ревизираното дружество да е издавало
счетоводни документи по прехвърляне собствеността върху стоките на Д.Д., Н.С. и Д.И.също са неоснователни. Касае се за движими
вещи и продажбата им от търговеца може да бъде извършена и само с касов бон,
без да е необходимо издаване на фактура.
По
никакъв начин в хода на ревизионното производство не е установено, и съответно липсват доказателства, че телефонните номера използвани за продажбата на
стоки чрез „Еконт Експрес“ ООД, са използвани именно от „М.“***- видно от
справките на мобилните оператори- „Мобилтел“ЕАД и „Теленор
България“ЕАД, те са собственост на други три лица. Действително за един от
собствениците – ЕТ“Ц. –Д.“ е установено че е заличен търговец, поради липса на
пререгистрация в ТР, както и е установено от приложената съдебна
практика, че с част от мобилните номера, които този едноличен търговец е
притежавал(различни от използваните за изпращането на товарителниците в настоящия
случай) са извършвани престъпления, но останалите двама собственици са физически лица,
адресите им са установени, а в хода на ревизионното производство не е направен
никакъв опит тези лица да бъдат издирени
и от тях да бъдат изискани обяснения, за това дали и са предоставяли за
ползване мобилните си номера на други лица, респ. дали са го предоставяли за
ползване на „М.“ЕООД , чрез управителя на същото, на Н.С., Д.Д.и Д. И..
Не са изискани обяснения и от другите установени получатели на сумите по наложни
платежи по така изпращаните с товарителници стоки, вкл. не са изискани такива
от А.
М. Й., за които от съобразно
информацията представена от „Еконт експрес“ на
оптични носители, се установява, че е получавал основно сумите по
товарителниците изпращани от името на Н.С..
Безспорно по делото се установява и фактът, че
с ГДД вх. № 264391800183596
/26.03.2018г. при ТД на НАП –Пловдив, Д.Л.Д. е декларирал облагаеми
от стопанска дейност в размер на 50 665.99 лева за данъчна година 2016г. от които данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ- 48371.59 лева, т.е. сума близка до установената от органите по приходите такава и посочена в решението и РД, получена от
същото лице за изпращане на процесните стоки с товарителници чрез „Еконт Експрес“.
Обстоятелството, че декларацията е подадена в хода на ревизионното
производство срещу „М.“ ЕООД, не е било основание органът да не провери дали е налице идентичност между
стопанската дейност вследствие на която са получени декларираните от това лице
доходи и дейността свързана с изпращане
на пратки на стоки, чрез куриерското дружеството обективирана в РД. Още повече че видно от отговора на въпрос 4 от
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, и изслушването на вещото лице в о.с.з. се
установява, че във файл КУ Д.Л.Д..xlsx има данни за извършени продажби на стоки –маски,
компресори, агрегати косачки и др. на стойност 50 665.99 лева извършени в
периода 01.01.2016г.-3006.2016г. от Д.Д., което е и сумата отразена в подадена от лицето ГДД. Съответно
извършването на такава проверка е несъмнено е било необходимо, тъй като при установяване,
че се касае за доходи от една и съща дейност, то органите по приходите биха стигнали до друг краен извод, за получателя
на същата същата сума .
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира, че претендираното
от приходната администрация укриване на доходи от страна на дружеството –жалбоподател и съответно
неосчетоводяване, не е доказано за целите на данъчното облагане.
Следователно
в случая наличието на основанията по чл.
122, ал. 1, т.2 ДОПК не е подкрепено
от събраните доказателства.
Поради това, в случая не може да се
приложи правилото по чл.
124, ал. 2 от ДОПК, за истинност на фактическите констатации в ревизионния
акт. В случая доказателствената тежест относно всички релевантни факти за
установяване на претендираните от НАП публични задължения, се носи от
приходната администрация, на основание чл.
170, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР
на ДОПК. В този смисъл са и дадените от съда указания, но такова пълно
главно доказване с оглед изложените
по-горе съображения, по мнение на съда не е било проведено от ответника в
настоящото производство.
Съответно, оборени се явяват констатациите за извършени облагаеми доставки
осъществени в ревизирания период от „М.“***
за които дружеството да е укрило
доходи, оттам липсва нормативно основание
за начисляване на допълнително дължими от дружеството ДДС, и корпоративен данък
по реда на ЗКПО, ведно със съответни лихви .
На практика, от събраните по делото
доказателства по-скоро може да се направи извод за извършени доставки, които са
подлежали на облагане, но получените доходи от
които са били укрити от лицето Д.Л. Д..
С оглед на всичко посочено дотук, съдът
счита, че неправилно с ревизията са определени задълженията за ДДС и ЗКПО и лихви към тях за всички посочени в РА
данъчни периоди. Ето защо обжалваният ревизионен акт ще следва да бъде отменен.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на жалбоподателя за разноски. Претендираните
разноски съгласно представен списък са в размер на 4750.00 лева, от които 50.00
лева ДТ, 3800.00 лева адвокатски хонорар и 900.00 лева депозит за
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС
по т.дело № 2012г. на ОСГТК, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Договора за правна
помощ удостоверява както, че разноските са платени, така и че са само
договорени. В него следва да е вписан начина на плащане- ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, т.е банкови
документи удостоверяващи плащането, а ако е в брой, то тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характер на разписка.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие от
03.10.2018г. е посочено , че договорената между страните сума е в размер
на 3800.00 лева, но в брой към датата на
подписването му са заплатени само 1000.00 лева.
По делото следователно са ангажирани доказателства за следващите действително сторени от оспорващата
страна разноски, а именно : съобразно представените доказателства за
извършването на такива - държавна такса - 50, 00 лв. (л.556), действително
изплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1000.00
лева, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 03.10.2018г. (л.556) и внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на общо 900.00 лева(л.2912 и л.4792) или общо 1950.00лева. Ето защо на оспорващия следва да
се присъдят разноски съобразно представените доказателства за действително
осъществени такива, а в останалата част над тази сума и до пълния претендиран размер,
претенцията за разноски следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16002617009228-091-001/11.07.2018г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В.И. И. –Началник сектор“Ревизии“–възложил ревизията и К.Л.Л.-Главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив,
Дирекция“Контрол“-ръководител на ревизията, с който е установен допълнително корпоративен данък
за 2015г. и 2016г. съответно в размер на 8597.43 лева и 8783.58 лева, с
прилежащи лихви 1 987.36 лева и 1 139.52 лева и е начислен
допълнително ДДС в размер на 73 323.08 лева с прилежащи лихви 18 074.90
лева, потвърден с Решение №
569/01.10.2018г. на Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив
при ЦУ на НАП да заплати на „М.“***, с
ЕИК ***, с адрес за кореспонденция:гр. Х, разноски по делото в размер на
1950.00лева (хиляда деветстотин и петдесет лева), като в останалата част, за сумата над
1950.00 лева до 4750.00 лева,
оставя искането за присъждане на
разноски на жалбоподателя без
уважение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: