№ 3405
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110217340 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. С. Д., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Стефан Гайдарски от САК
срещу наказателно постановление № 01-0001 /29.11.2021 г., издадено от
Димитър Николаев Арнаудов – ръководител на Инспектората на Агенция за
социално подпомагане /ИАСП/, с което на основание чл. 40 от Закона за
личната помощ /ЗЛП, обн. в ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019
г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 12, ал. 3 и ал. 10 от Наредба № РД-07-7
от 28.06.2019 г. за включване в механизма за правна помощ /Наредба № РД-
07-7 от 28.06.2019 г., обн, в ДВ бр. 53 от 05.07.2019 г., в сила от същата дата,
издадена от министъра на труда и социалната политика/.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, некоректно
приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложената
санкция. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт
1
като неправилен и незаконосъобразен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощения си
процесуален представител – адв. Стефан Гайдарски от САК, който поддържа
жалбата и изложените в нея съображения, а в условията на евентуалност
апелира към съда да намали наложеното административно наказание „глоба“
до предвидения от законодателя минимален размер.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл.
инсп. Бойко Баев, с пълномощно по делото. Пледира за неоснователност на
жалбата и за пълна доказаност на възведеното административно обвинение, в
каквато насока са наведени конкретни аргументи.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в
нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
502/26.10.2021 г., съставен от Х. Р. Х. – гл. инспектор ИАСП и в
присъствието на свидетелите Н. Г. и Й. Б. е констатирано, че в периода от
20.10.2020 г. до 02.06.2021 г. жалбоподателят Д. С. Д., в качеството си на
личен асистент, съгласно сключено тристранно споразумение № РПД20-
ЛП01-217/26.06.2020 г. и подписан трудов договор № РП20-ЛП01-
217(1)/26.06.2020 г. не е изпълнявал трудовите си задължения по КТ и не е
извършвал всички отчетни дейности към доставчика на личната помощ
2
Столична община, район „Подуяне“.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 12, ал. 10 от
Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма за правна
помощ, като след съставянето му препис от същия е връчен лично на
Д..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 01-0001 /29.11.2021 г. от Димитър Николаев
Арнаудов – ръководител на ИАСП, с което на основание чл. 40 ЗЛП, при
допълване на юридическите констатации от акта, на жалбоподателя Д. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 500,00 /петстотин/
лева за нарушение на чл. 12, ал. 3 и ал.10 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019
г.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 29.11.2021 г., видно
от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 06.12.2021 г.,
видно от поставения печат върху същата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и НП не биха могли да доведат до
законосъобразно възникване, респективно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника Д., поради
3
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото му на защита.
Председателят на съдебния състав намира за необходимо да
отбележи, че като правоспособен юрист е изправен пред сериозно
интелектуално предизвикателство при усилията си да осмисли и
интерпретира множеството хаотични твърдения на административните
органи, които се конфронтират не само помежду си, но и с възприетата
правна квалификация. Обвинителната теза е неясна и вътрешно
противоречива, а това лишава не само съда, но и жалбоподателя и неговия
процесуален представител от възможността да узнаят естеството на
вмененото нарушение и неговото конкретно проявление в обективната
действителност.
На първо място, актосъставителят и наказващият орган твърдят, че
Д., в качеството си на личен асистент, съгласно сключено тристранно
споразумение № РПД20-ЛП01-217/26.06.2020 г. и подписан трудов договор №
РП20-ЛП01-217(1)/26.06.2020 г. не е изпълнявал трудовите си задължения по
КТ /неясно кои от тях?!/ и не е извършвал всички отчетни дейности към
доставчика на личната помощ Столична община, район „Подуяне“. Според
наказващият орган тази деятелност осъществява признаците на
административно нарушение по чл. 12, ал. 3 от Наредба № РД-07-7 от
28.06.2019 г. за включване в механизма за правна помощ, която разпоредба
регламентира параметрите на контрола спрямо асистентите по предоставяне
на личната помощ и наблюдението за нейното качество. Повече от очевидно в
случая е налице несъответствие между твърдените фактически положения и
приложения материален закон, което не би могло да се третира като
допусната очевидна фактическа грешка, тъй като институтът на чл. 248а, ал. 1
НПК е неприложим в административнонаказателното производство, а
подобна инициатива от страна на решаващия орган в съдебната фаза би
довела до недопустимо изменение на възведеното „административно
обвинение“.
На следващо място – в АУАН и НП се сочи, че в нарушение на чл.
12, ал. 10 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма за
правна помощ в периода от 20.10.2020 г. до 02.06.2021 г. по време на
задържането на жалбоподателя Д. в ОСИН-София, същият не е изпълнявал
4
трудовите си задължения по КТ и не е извършвал всички отчетни дейности
към доставчика на личната помощ СО-район „Подуяне“. Освен, че не става
ясно на кое място е извършено твърдяното нарушение /едва на етапа на
съдебното следствие актосъставителят Х. заявява, че това е адресът на
ползвателя на личната помощ в гр. София/, извън полезрението на
административните органи е останало и обстоятелството, че визираният
нормативен регламент не съдържа правни задължения за личния асистент, а
за самия доставчик, който след като установи, че даден асистент не изпълнява
трудовите си задължения или не извършва всички отчетени дейности, следва
да предприеме действия за търсене на дисциплинарна отговорност съобразно
КТ и да уведоми Агенцията за социално подпомагане за прилагане на
разпоредбата по чл. 40 ЗЛП.
Санкционната норма на чл. 40 ЗЛП предвижда отговорност за
асистент, който декларира неверни данни и/или не изпълнява точно и
добросъвестно задълженията си съобразно изискванията на споразумението
по чл. 14, ал. 3 ЗЛП. Навярно, в процесния случай представителите на АСП
твърдят наличието на втората хипотеза – неточно и недобросъвестно
изпълнение на задълженията от страна на Д., в качеството му на личен
асистент, но същите са пропуснали да отразят обстоятелството, че тези
задължения произтичат от чл. 5 от сключеното сключено тристранно
споразумение № РПД20-ЛП01-217/26.06.2020 г., респективно не са
конкретизирали кое от изброените в 7 отделни точки задължения не е
изпълнено.
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че фактическите и
юридически рамки на административното „обвинение“ се определят от
актосъставителя и фиксират не само параметрите, в които наказващият орган
следва да се произнесе, но и реципрочната функция свързана с упражняване
правото на защита на жалбоподателя. В разрез с тези основни принципни
положения представителите на АСП не са изпълнили задълженията си да
дадат точно, ясно и конкретно описание на нарушението и следващата се
материалноправна квалификация. Демонстрираният процесуален подход е
незаконосъобразен, доколкото въззивникът е лишен от възможността да узнае
обвинението в неговата цялост и да организира адекватно и пълноценно
гарантираното му право на защита. Констатираните пороци са съществени и
неотстраними в съдебната фаза на процеса, като същите представляват
5
самостоятелно формално основание за отмяна на оспорения санкционен акт.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя Д..
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, а
това обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от страните
доводи.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 01-0001
/29.11.2021 г. , издадено от Димитър Николаев Арнаудов – ръководител на
Инспектората на Агенция за социално подпомагане /ИАСП/, с което на
основание чл. 40 от Закона за личната помощ /ЗЛП, обн. в ДВ бр. 105 от
18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ на жалбоподателя Д. С. Д., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 12, ал. 3 и ал. 10 от Наредба №
РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма за правна помощ /Наредба
№ РД-07-7 от 28.06.2019 г., обн, в ДВ бр. 53 от 05.07.2019 г., в сила от същата
дата, издадена от министъра на труда и социалната политика/, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
6
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7