Номер 14913.11.2020 г.Град Плевен
Окръжен съд – Плевен
На 13.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Калоян В. Гергов
СъдебниДаниел Маринов Божков
заседатели:Румянка Лъчезарова Кръстева
Христова
Секретар:Жени Н. Стойчева
Сложи за разглеждане докладваното от Калоян В. Гергов Наказателно дело
от общ характер № 20204400200655 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ В. М. Д. – доведен от Затвора – Варна, се явява лично и с адвокат
Д.Ц. от АК – Разград, с пълномощно от преди.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН се представлява от наблюдаващия
прокурор, Окръжен прокурор ВАНЯ САВОВА.
Не се явява ПОСТРАДАЛИЯТ С. Х. С. .
Съдът ДОКЛАДВА върната призовка за същия с отбелязване, че С. живее и работи
във ФР Германия.
Съдът ДОКЛАДВА изготвена докладна записка от РУ на МВР - Разград, съобразно
която С. в разговор е заявил, че не желае да участва по делото и да се конституира като
частен обвинител и граждански ищец.
Съдът ДОКЛАДВА справка за задгранични пътувания, видно от която същият е
напуснал пределите на страната на 27.09.2019 г. през ГКПП - Дунав мост и няма данни за
завръщането му на територията на Република България.
Не се явява ПОСТРАДАЛИЯТ Б. А. М. . В съдебно заседание от 16.10.2020 г.
същият е изразил становище, че не желае да участва в процеса като граждански ищец и
частен обвинител.
Не се явяват ПОСТРАДАЛИТЕ Д. Д. К. и Н. Н. М. .
Съдът ДОКЛАДВА резултат от протокол от уведомяване по телефон на дата
1
15.10.2020 г., видно от който Д.К. и Н.М. няма да се явят по делото и не желаят да участват
като граждански ищци и частни обвинители.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам, че няма пречки за даване ход на
делото.
АДВ. Ц.: Уважаеми г-н Председател, с оглед докладваните от Вас писмени материали
считам, че са били изпълнени процесуалните изисквания за уведомяване на лицата, които са
конституирани като пострадали и техните изрични изявления, че не желаят да участват, с
оглед на което считам, че не са налице отрицателни процесуални предпоставки. С оглед на
което моля да дадете ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните, намира, че няма пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание. Не се явяват пострадалите лица по
правната квалификация по чл.252, ал.1 от НК Д.К., Б.М., Н.М. и С. С.. Същите са изразили
изрично нежеланието си да участват в процеса и да се конституират в някое от
предоставените им процесуални качества - на граждански ищец или частен обвинител.
В този ред на мисли даване ход на делото и разглеждането му при условията на
чл.248 от НПК няма да доведе до накърняване на признати от закона техни процесуални
права.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОТКРИВА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ за обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам, че внесеният обвинителен акт е
подсъден на настоящия състав с оглед териториалната компетентност. Считам, че при
воденото досъдебно производство (ДП) и изготвянето на акта не са допуснати съществени
2
процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на правата на страните в
производството, поради което мисля, че може да се даде ход по същество на делото.
Считам, че не са спорни останалите въпроси по чл.248 от НПК.
АДВ. Ц.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, от името на моя
доверител вземаме становище по реда на чл.248 ал.1 НПК, а именно: По т. 1. - считаме, че
делото е подсъдно на Окръжен съд – Плевен. По т. 2. – няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. По т. 3. – не са допуснати на ДП отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на моя доверител. По т. 4. - налице е основание за разглеждане на
делото по реда на особените правила, а именно - Глава Двадесет и седма, като от името на
моя доверител правя следното искане: Моля да насрочите съдебно заседание за
предварително изслушване на страните. В хода на същото да бъдат проведени съответните
процедури по реда и условията на чл.372 ал.3 вр. чл.371 т.1 от НПК. Даваме съгласие да не
се провежда разпит на всички свидетели, посочени от обвинението в обвинителния акт, като
при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните
протоколи от ДП. Същите да бъдат приобщени по реда на чл.283 от НПК. От името на моя
доверител оспорваме изцяло правната квалификация на двете деяния, за които сме
предадени на съд, като считаме, че извършените деяния не съставляват престъпление. По т.
5 - не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация. По т. 6. –
подсъдимият изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и по отношение на него е взета
процесуална мярка „Подписка“. Считам, че не са взети други процесуални мерки и не
следва да бъде изменяна същата към настоящия момент. По 7. - нямаме искания за събиране
на нови доказателства и по т. 8 - делото следва да се разгледа в съдебно заседание, без
призоваване на свидетелите, посочени в обвинителния акт. В този смисъл ще Ви моля да се
произнесете.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Д.: Поддържам становището на адвоката си.
ПРОКУРОРЪТ (РЕПЛИКА): С оглед изявеното становище, поддържам вече
заявеното, като се солидаризирам с мнението на процесуалния защитник относно другите
точки. Считам, че тяхно право е да поискат провеждането на съдебното заседание без
събиране на доказателства в настоящото производство и само с приобщаване на събраните
по време на ДП доказателства.
СЪДЪТ, като изслуша становището на страните, намира, че същите не са посочили
допуснати в хода на ДП и при изготвянето на обвинителния акт отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, с рефлексия върху права на някой от основните
участници в процеса. Същевременно обаче в разпоредителното заседание не само страните,
но и съдът могат да поставят за обсъждане евентуални нарушения на процесуалните права
3
по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 от НПК. В този ред на мисли съдебният състав намира за
необходимо да изиска становище от страна на държавното обвинение, защитата на
подсъдимия и последния досежно следните обстоятелства:
Видно от внесения обвинителен акт по обвинението по чл.252, ал.1 от НК,
повдигнато по отношение на пострадалите Н.М. и С. С., ОП - Плевен е посочила, че на
същите е била предоставена в заем „неуточнена по размер“ сума от подсъдимия В. М. Д. ,
като те са поели задължението да върнат сума в краен размер, тоест – липсва посочване
както какъв е размерът на предоставената сума, така и как е изчислена лихвата върху тази
сума, но при фиксиране на крайният размер на задължението. В този аспект на мисли съдът
поставя за обсъждане въпроса дали е налице надлежно формулирано от фактическа страна
обвинение така, щото същото да не ограничава правото на защита на подсъдимия от една
страна, а от друга – правата на пострадалите лица, независимо от факта, че същите към
настоящия момент са изявили нежелание да участват в процеса, без да бъде игнорирано и
обстоятелството, че обвинителният акт следва да определи и рамките, в които следва да се
развие процесът на доказване,а той е ограничен от представената от прокурора фактическа
рамка.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поставеният от вас въпрос е стоял на
вниманието на държавното обвинение при извършеното разследване и изготвяне на
обвинителния акт и ако е имало възможност за събиране на други доказателства, то те са
щели да бъдат събрани. Поставеният от Вас въпрос е въпрос по същество. Не е възможно
събирането на други доказателства. Вие ще се произнесете с Вашия акт относно решението
Ви дали е налице съставомерно деяние.
АДВ. Ц.: Уважаеми г-н Председател, формално погледнато, от процесуална гледна
точка, на основание чл.249, ал.4, т.1 от НПК считам, че така формулираното обвинение
наистина формално затруднява начина ни на защита относно обстоятелството да научим все
пак въз основа на какво сме предадени на съд, а именно – каква сума пари сме предали,
както и специално за Н. Н. М. е интерпретиран един много дълъг период от време – от месец
октомври до месец януари, в който период от време, близо четири месеца, сме посочили, че
някаква сума сме предали, неустановен размер, но в какви вноски и какви анюитети, пак не
става ясно. Но както каза пък представителят на обвинението, дали това се явява отстранимо
съществено процесуално нарушение с оглед обстоятелството да счетете, че е налице
хипотезата на чл.249, ал.4, т.1, предл. 1 НПК за провеждане на съдебното производство от
съда.Представителят на обвинението заяви, че и при връщане евентуално на такова дело,
макар че формално да са налице нарушения на процесуалните норми, то не би довело до
изправяне на обвинението и посочване на изискуемите елементи от състава на
престъплението, които Вие посочихте като въпрос, зададен към страните. Не може да се
уточни от обвинението и при евентуално връщане сумата, която е дадена, размера на
лихвите, които се дължат, а пък периодът е доста дълъг. Същото обаче аз твърдя и за
свидетеля Б. А. М. , който също е посочен период от октомври, ноември и декември, в който
4
сме предоставили 40 лв. за три месеца. Как сме предоставили и по колко лева за три месеца,
как става това нещо – също не ставя ясно, при задължение за връщане на 60 лв. Това също
затруднява защитата, тъй като е посочен тримесечен период за предоставяне на 40 лв. „40
лв. общо за периода“ или „по 40“ не става ясно, при задължение за връщане на 60 – тази
лихва просто също е неясна. Ако са дадени по 40, защо трябва да се върне такава лихва? В
този смисъл аз считам, че формално наистина са налице предпоставки за прекратяване и
изясняване, но пък с твърдението на представителя на обвинението, който в дълъг период
време е водил разследването, запознат е в детайли, той заявява, че и да се върне, това
нарушение не би било отстранимо при евентуално връщане и автоматически тези въпроси,
така поставени от Вас в началото на разпоредителното заседание, стават въпроси наистина
по същество на делото. Така че предоставям на съда да прецени дали към настоящия момент
са налице предпоставки по чл.249 за прекратяване на съдебното производство и връщане на
прокурора с указание за отстраняване на тези недостатъци, които Вие посочихте, или
въпросът е по същество.
ПРОКУРОРЪТ (РЕПЛИКА): Аз взех кратко становище в старанието си да не
навлизам по същество в обсъждане на събраните по делото доказателства, но с оглед
заявеното от процесуалния представител на подсъдимия, искам първо да уточня, че в
диспозитива относно предоставените заеми на лишения от свобода Б.М. ясно пише, че е
предоставил „по 40 лв.“ в заем за трите месеца, при задължение за връщане „по 60“, като
тези суми са извлечени от събраните по делото доказателства. По отношение на Н. отново
да кажа - доказателствата са свързани както с приложените веществени доказателства, така
и с признанията на подсъдимия, извлечени от неговите разговори по време на провежданите
СРС-та. Обвинението не е целяло събирането на тези доказателства, тъй като предметът на
първоначалното разследване е бил съвсем друг, но съм приела, че така събраните
доказателства трябва да бъдат предоставени на вниманието на съда, който вече да ги оцени
съобразно вътрешното си убеждение. Само една последна забележка относно лихвата – в
случая на деянието по чл.252 ние не се намираме в типичната банкова дейност, в която
имаме установен размер на лихвата. В този смисъл има постановени няколко решения,
включително на върховната съдебна инстанция – ВКС (в момента не съм подготвена да ги
цитирам, но те не са толкова много). Съобразно тази практика в случаите на деяние по
чл.252 е от значение, че има уговорена някаква имуществена облага, но тя не е непременно
във формата на лихва, така, както е по банковите заеми. Повече съображения бих развила по
същество, но отново подчертавам, че връщането на делото няма да доведе до никакви нови
доказателства и ще бъде внесен същият обвинителен акт. Просто ако е могло да бъдат
събрани, да сме ги събрали.
СЪДЪТ намира, че следва да се оттегли на съвещание за произнасяне по
направените искания. (10:27 ч.)
СЪДЪТ, след съвещание намира, че при изготвянето на обвинителния акт са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат прекратяване на
5
съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура – Плевен за тяхното
отстраняване.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС на РБ в обвинителния
акт следва да бъдат посочени всички обективни и субективни признаци на
инкриминираното деяние така, щото обвиняемият да може да научи в какво престъпление е
обвинен и да може да организира своята защита, а от друга страна – да бъдат поставени
рамките на доказателствения процес.
Видно от внесения обвинителен акт, В. М. Д. е обвинен за престъпление по чл.252
ал.1 от НК с пострадали лица Д.К., Б.М., Н.М. и С. С.. По отношение на последните двама
държавното обвинение е посочило, че Д. е предоставил в заем неуточнени по размер суми,
при задължение за връщане на сумата от 70 лв. и 450 лв. за Н.М. и сумата от 100 лв. за С. С..
Практиката на ВКС не бележи различия по въпроса, че разпоредбата на чл.252 от НК
инкриминира извършването по занятие на банкова дейност от физически лица срещу
определено възнаграждение. В конкретния случай се касае за процес по кредитиране, който
е поставен под разрешителен режим като вид банкова дейност от изключителната
компетентност на банковите институции, като престъплението е формално и е системно
извършвано. От обективна страна предоставянето на парични средства винаги е свързано с
уговорка за получаване на доход от този акт, в случая – лихва, която може да има различно
(цифрово или предметно) изражение, но същата следва да е ясно и конкретно определена. В
този смисъл например е Решение № 157/13.02.2019 г. на ВКС по н.д. № 590/2018 г., ІІІ н.о.,
докладчик съдия К.М.. Или с други думи казано – липсата на фактическо посочване от
обвинението каква е сумата, предоставена от подсъдимия на пострадалите Н.М. и С. С. и
при липса на посочване как е формулиран компонентът „лихва“, не позволява на съда, а и на
предаденото на съд лице да се запознаят с фактически формулирани в пълнота обвинения,
така, щото подсъдимият да организира своята защита, а съдът – да постави ограничение в
следващия се доказателствен процес. Обстоятелството, че по делото са изчерпани
възможностите за събиране на доказателства в тази насока според обвинението не може да
бъде аргумент съдът да игнорира задължението си да охранява служебно законните права на
участниците в процеса и в частност – на обвиняемия, който следва да се запознае с
формулирано екзактно обвинение, а същевременно съдът следва да се придържа към
рамките, които са постановени за осъществяване на неговата доказателствена дейност.
Признаването от страна на защитата, че е налице формално нарушение, но това не би
могло да бъде отстранено от прокурора в рамките на ползвания от него инструментариум,
не може да бъде споделено, защото процесът е формален, а формата не е самоцел, а е
средство за защита на предоставени от закона права и възможност за тяхното надлежно
упражняване. В този ред на мисли следва да се прави ясно разграничение между
фактическо и правно формулиране на обвинението и неговата доказателствена
обезпеченост, доколкото съдът несъмнено следва да се произнесе и по обосноваността на
обвинението, но за това следва да бъде изправен пред издържана от формална страна
6
обвинителна теза. Дали прокуратурата ще избере способ за допълнително разследване
измежду предоставените й от закона и вътрешното й убеждение, ще внесе корекция в
обвинителната си теза или ще преосмисли конструкцията на обвинението - това е въпрос,
който съдът не може да дискутира в настоящото производство в настоящия момент, тъй като
той е извън неговите правомощия. Така или иначе обаче в случая се касае за основни
характеристики на сделки, които според действащото законодателство са резервирани само
за банкови институции, и в този аспект на мисли следва да има ясно посочване на заетите
парични средства, уговорената лихва (облага), очаквания краен доход, респективно – срок за
връщане.
В този аспект на мисли настоящият съдебен състав намира, че допуснатото
нарушение е съществено, защото ограничава правото на защита на предаденото на съд
лице. Отстранимо е чрез някой от способите, посочени по-горе, съобразно усмотрението на
държавното обвинение, без съдът да ангажира същото с някой от тях, поради което следва
да бъде прекратено съдебното производство и делото да се върне на Окръжна прокуратура –
Плевен, която съобрази и формулировката на обвинението, за което е привлечен да отговаря
В. М. Д. в хода на предварителното разследване.
Направените възражения от страна на защитата по отношение на прецизността на
формулиране на сумите, предоставени на пострадалия Б.М., могат да бъдат отчетени и
прецизирани от прокурора, макар че същите не се възприемат като съществени от
настоящия съдебен състав, който счита, че съдържат необходимата яснота.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.249, ал.1 вр чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното
производство по НОХД № 655/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и ВРЪЩА делото
на Окръжна прокуратура – Плевен за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
поцесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, посочени в мотивите на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба или протест пред Апелативен съд – Велико
Търново в седмодневен срок от днес реда на Глава 22 от НПК.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:25 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
7
2._______________________
Секретар: _______________________
8