Решение по дело №580/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“ (ТД Митница Варна), подадена чрез юриск. Р.К., против Решение № 1 от 03.01.2023 г. по АНД № 20223120200258/2022 г. на Районен съд – Девня (РС – Девня), с което е отменено Наказателно постановление (НП)№ 84/2021 г. от 23.07.2021 г., издадено от Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“. С отмененото НП на „М.г.б. “ ЕАД за нарушаване на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗМ, вр. чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 960,63 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С жалбата се настоява, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно съдът приема наличието на несъответствия при вземането на пробите, което изначало компрометира иззетата на 26.01.2021 г. контролна проба и че същата не би могла да послужи за изготвянето на каквато и да е експертиза. Сочи се, че същевременно съдът е изложил, че анализите на митническата лаборатория били за целите на митническия контрол и доколкото Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) е част от системата на митническите органи, не би следвало да възниква съмнение за обективност, компетентност и правилност, което обаче в случая не е налице. Според касатора неправилно съдът излага, че не са нужни специални знания, за да се приеме, че предвид естеството на изследвания продукт същият подлежал на бърза развала и било напълно възможно за този период да претърпи изменения, което налагало пробата да бъде съхранявана при специални условия, което не било отразено в изготвената експертиза от ЦМЛ. Поддържа се, че по безспорен начин се установява, че ЦМЛ е изготвила експертизата, спазвайки всички приложими стандарти при извършване на анализа на взетата проба, като наказващият орган, позовавайки се именно на експертизата, е направил извод, че стоката е била неправилно декларирана и е извършено нарушение по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. На следващо място, според касатора, съдебният състав е пренебрегнал обстоятелството, че от лабораторното изпитване, проведено в ЦМЛ, безспорно се установява, че при сравняването на мастно-киселинния състав с референтни стойности за идентичност на маслата има съответствие с тези на палмовото масло. Счита, че РС – Девня не е обсъдил всички представени доказателства, в това число и експертизата на ЦМЛ. Позовавайки се на Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело ДП Груп, С-138/10, т. 39 и т. 40, касаторът настоява, че независимо от непроизнасянето на митническите органи по верността на предоставените от декларатора данни при приемане на митническата декларация не съществува пречка да се провери впоследствие верността на тези данни. Изразява се несъгласие с доводите на въззивния съд, че Решение на СЕС по дело № С-571/2012 е неприложимо, като се сочи, че независимо от факта, че Регламент (ЕО) № 2913/1992, съответно чл. 78 от същия, е отменен, в действащото митническо законодателство са налице аналогични правни норми, а именно чл. 190 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 (РИ) и чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МК) на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че при повторното разглеждане на делото от друг състав на ДРС не са спазени указанията, дадени с решение по КАНД № 1074/2022 година. Искането е да се отмени решението на РС – Девня и да се потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждате на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а в условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита се, че за правилното разрешаване на спора е необходимо отправянето на преюдициално запитване до СЕС, с формулирани в допълнителна молба с.д. № 7064/10.05.2023 г. въпроси.

В хода по същество на делото юриск. Х.  поддържа, че решението на РС – Девня е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. По същество на спора сочи, че от анализа, извършен в ЦМЛ, се доказва наличието на допълнително химическо вещество – сорбитанов естер, в стоката като качествен показател. Излага съображения, че в хода на съдебното следствие не е извършена експертиза, която да оборва констатациите на ЦМЛ. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът – „М.г.б. “ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. С.Ж., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Настоява се, че следва да бъде оставено без уважение искането за преюдициално запитване. В хода по същество на делото се твърди, че стоката, която е изследвана от митницата, е внесена 9 месеца след стоката, за която е издадено процесното НП. Излага съображения, че по делото е останало недоказано, че стоката, която е изследвана в ЦМЛ, е именно пробата по митническата декларация, цитирана в НП. Позовава се на анализния сертификат, придружаващ стоките, и твърди, че макар и наименованието на стоките и производителят да са едни и същи, в производството е останало недоказано, че съставът на стоките също е идентичен. Сочи, че с оглед съдържанието на НП, чл. 190 от РИ е неприложим, както правилно е установил въззивният съд. Искането е да се остави в сила решението на районния съд, като се претендира и присъждане на разноски по делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт като правилен.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, извеждащи се събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред РС – Девня е образувано след връщане делото на РС – Девня с Решение № 1026 от 25.07.2022 г. на АдмС – Варна по КАНД № 1074/2022 г. за повторно разглеждане на жалба от „М.г.б. “ ЕАД против Наказателно постановление № 84/2021 г. от 23.07.2021 г. на с.д. Директор на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, с което на дружеството, за нарушаване на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗМ, вр. чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 960,63 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Отговорността на дружеството е ангажирана за това, че на 15.04.2020 г. в Митнически пункт Варна – Запад е подало митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 20BG002002028028R9, на стока – хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35, бруто тегло 10330 кг, нето тегло 10000 кг, с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 10,90 %, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 1 710,93 лв. мито и 3 515,50 лв. ДДС, вместо с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 16 % и дължими държавни вземания в размер на 2 511,46 лв. мито и 3 675,60 лв. ДДС, с което е избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер на 800,53 лв. мито и 160,10 лв. ДДС, общо 960,63 лева.

От фактическа страна РС – Девня приема следното:

На 06.03.2020 г. на Пристанище „Варна – Запад пристигнал контейнер с № МЕDU1264119, натоварен с общо 23407,78 бруто кг „хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35“ с получател „М.г.б. “ ЕАД. На 15.04.2020 г. за част от стоката, вложена в контейнер с № MEDU1264119, е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“, регистрирана в митническата информационна система под: МРН № 20BG002002028028R9/15.04.2020 г., с получател на стоката „М.г.б. “ ЕАД и износител: FGV IFFCO SDN BIID, Малайзия. Стоката е описана в е/д 6/8 като „хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35, 500 колета х 20 кг нето тегло“, с деклариран код по ТАРИК **********, със ставка на мито по отношение на трети страни 10,90 %, държава на произход Малайзия. За стоката са начислени държавни вземания в размер на 1 710,93 лв. мито по отношение на трети страни и 3 515,50 лв. ДДС.

На 25.01.2021 г. по митническа декларация с MPH № 21BG002002043714R6, с получател „М.г.б. “ ЕАД, износител „FGV IFFCO SDN BHD, Малайзия“ от стоката, описана в е/д 6/8 като „хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35“, с деклариран код по ТАРИК **********, е взета проба за проверка на тарифно класиране, която е изпратена за изследване ЦМЛ с писмо № 32-31919/29.01.2021 година. По постъпилата заявка в ЦМЛ е изготвена МЛЕ, според която пробата представлява твърда, бяла, гладка маслена маса, която при стайна температура (25°С) не преминава в пластично състояние, с хомогенна структура и неутрален мирис. При проведените анализи в стоката се открива наличие на емулгатор — сорбитанов естер, който се добавя в мазнините като модификатор на кристалната структура. Въз основа на получените резултати и експертна оценка, в съответствие с термините на глава 15 на КН е направено заключение, че изпитаната проба от стока с описание „хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35“ представлява хидрогенерирано и текстурирано палмистово (палмоядково) масло чрез добавка на емулгатор.

Директорът на Д-МДМ дал становище, че въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни характеристики се класира в код 15179099 на КН, различен от декларирания, като предвид състава приложимият ТАРИК код е **********.

На 12.04.2021 г. до представляващ „М.г.б. “ ЕАД е изпратена покана да се яви в 3-дневен срок в Митнически пункт Варна – Запад за съставяне на АУАН, като същата е получена на 15.04.2021 година. Предвид неявяване, на 22.04.2021 г. е съставен АУАН, който впоследствие, на 11.05.2021 г., е предявен на представляващ дружеството. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са депозирани писмени възражения. Административнонаказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

За да отмени НП, районният съд приема следното:

Отчел е, че НП се основава на изготвената в ЦМЛ експертиза и даденото от Д-МДМ становище, като е направил извод, че от конкретната процесна стока не е вземана проба, респ. същата не е изследвана. Неправилно, според въззивния съд, митническите органи формират становище въз основа на анализ на идентична стока, предмет на друг внос, мотивирайки се с еднакви наименования, износител и вносител и позовавайки се на решението на СЕС по дело С-571/2012, с което се тълкува чл. 78 (отм.) от Регламент № 2913/92 на ЕС, като посочва, че тълкуването е приложимо и към разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от действащия Митнически кодекс, приет с Регламент № 952/2013. Районният съд приема, че двете норми не са аналогични.

На следващо място, въззивният съд стига до извод, че необосновано митническите органи са разширили обхвата на тарифната позиция 1516 от КН, като са добавили допълнителен критерий, така нареченото „текстуриране“, което не е упоменато никъде в КН и в забележките към нея. Посочено е, че Обяснителните бележки към Хармонизираната система не са задължителни, а и съдържанието им трябва да отговаря на разпоредбите на КН и не би могъл да променя нейния обхват, като не следва тарифното класиране на стоката да се извършва само и единствено въз основа на Обяснителните записки към Хармонизираната система.

Районният съд приема и че са налице несъответствия във връзка с иззетата проба и същата не би могла да послужи за извършване на експертиза, тъй като има два протокола за вземане на проба от 26.01.2021 г., в които са посочени съответно в единия пет, а в другия четири кутии, пломбирани със знаци VC от едната страна и 3 от другата, а в ЦМЛ са изпратени две кутии, но запечатани с трети вид пломби – № 0040105 и № 0040147.

Предвид големия времеви интервал между вземане на пробата и изготвяне на експертното заключение (няколко месеца), въззивният съд отбелязва, че няма данни къде и как е съхранявана пробата, а продуктът подлежи на бърза развала и е възможно в този период да претърпи изменения. Според въззивния съд не се доказва и дали разработената от ЦМЛ вътрешнолабораторна методология съответства на метода за измерване на консистенцията на мазнини AOCS Cc 16-60, достатъчна ли е да определи дали изследваният продукт е претърпял обработка текстуриране и въобще утвърден ли е този метод като официален, а и в експертизата не е указано количеството на изследваната проба, дали същата е била подготвена правилно за изследване и спазена ли е процедурата за тестването съгласно метода, който се сочи за официално утвърден.

Въззивният съд приема, че с оглед дадените указания при връщане на делото за ново разглеждане следва да бъде уточнено, че не е налице проба от процесната стока, която да бъде изследвана, респективно е невъзможно извършването на експертиза и е безпредметно изследването на въпроса относно номерата на пломбите на иззетите контролни проби.

Крайното заключение на въззивния съд е за недоказаност и необоснованост на вменената за осъществена митническа измама, като е налице разширително и произволно тълкуване на Решение на СЕС по дело № С-571/2012 и правилата за тарифно класиране на стоки. Преценено е, че невъзможността да се направи категоричен извод, че процесната стока следва да се класира под друг код води до цялостна отмяна на атакуваното НП. Съдът е отбелязал, че по делото са приети необходимите доказателства относно методиката, използвана от ЦМЛ, но заключенията на актосъставителя и административнонаказващия орган дали е налице нарушение и кой е авторът му са въз основа на самостоятелни преценки на събраното в хода на производството и не зависят от трети лица, в частност относно промяна на тарифен код.

Настоящият състав на съда намира, че решението на РС е постановено при пълно несъобразяване със задължителните, съгласно чл. 224 АПК, за въззивната инстанция при новото разглеждане на делото указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от касационната инстанция с Решение № 1026 от 25.07.2022 г. на АдмС – Варна по КАНД № 1074/2022 година.

Правилен е единствено изводът на въззивния съд, че от процесната стока, пристигнала на 06.03.2020 г. на пристанище Варна Запад с контейнер № МЕDU1264119, за която е представена декларация за режим „допускане за свободно обръщение“ с МРН № 20BG002002028028R9/15.04.2020 г., не е вземана проба.

Основателни са оплакванията на касатора за допуснати във въззивното производство съществени процесуални нарушения. Отстранено е само едно от дадените от АдмС – Варна с Решение № 1026/25.07.2022 г. по адм. дело № 1074/2022 г. указания, с което делото е върнато за ново разглеждане. Въззивният съд единствено е конституирал правилно страните в процеса. Въпреки подробно дадените от касационната инстанция указания, спорът не е изяснен от фактическа страна при повторното разглеждане на делото, РС – Девня не е обсъдил и преценил правилно в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти и приложимото право, което е довело до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение „митническа измама“.

Неправилно ДРС приема, че даденото от СЕС тълкуване на чл. 78 от Регламент № 2913/1992 е загубило действие поради отмяна на тълкуваните норми. Както и административният съд е отбелязал в решението си при първото разглеждане на делото, даденото тълкуване по дело С-571/2012 е валидно и към действащите норми на чл. 48 (съответен на чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92) и чл. 190 от Регламент от № 952/2013 (съответен на чл. 70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92) – както се установява от таблиците за съответствие и които по същество са идентични. Разпоредбата на чл. 190 от Регламент № 952/2013 се намира в Глава 3 „Проверка и вдигане на стоки“ и във връзка с това се отнася до „нормалната процедура“ за проверка на митническата декларация – преди да е дадено разрешение за вдигане на стоките и когато все още е възможно да се извършат проверките по чл. 188 МК, в т.ч. по буква г) – да се вземат проби за анализ. Така, разпоредбата на чл. 190 МК въвежда фикция за еднакво качество, която позволява на митническите органи да приложат резултата от дадена частична проверка на стоки, включени в една и съща декларация, към всички стоки по тази декларация – арг. от Решение от 7 септември 2006 г. по дело Nowaco Germany, C-353/04, точки 54 и 55, Решение от 24 ноември 2011 г. по дело Gebr. Stolle, C-323/10-C-326/10, точки 100 и 101, както и Решение от 27 февруари 2014 г., по дело GFSL, С-571/12, точка 22.

Настоящият случай обаче се отнася за последващ контрол на декларирането, поради което приложима към спора е разпоредбата на чл. 48 от Регламент № 952/2013, която позволява на митническите органи да преразглеждат митнически декларации, които не са били проверени по реда на чл. 188 и чл. 190 МК. Именно в контекста на последващия контрол с решението по дело С-571/12 СЕС е приел, че няма пречка за тази цел митническите органи да разширят действието на резултатите от дадена частична проверка на включени в митническа декларация стоки и по отношение на стоки, включени в митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати, когато стоките са еднакви.

Двукратното отричане от въззивната инстанция на така признатите правомощия на митническите органи е неоснователно, тъй като СЕС вече се е произнесъл, че подобно разширяване на обхвата е оправдано от самата цел на Митническия кодекс, който съгласно съображение 26 от него осигурява правилното прилагане на неговите разпоредби, като гарантира същевременно бързи и ефикасни процедури в интерес както на икономическите оператори, така и на митническите органи. Тази възможност съответства също на специфичната логика на чл. 48 МК, която се състои в съобразяването на митническата процедура с действителното положение чрез поправяне на материалните грешки или пропуски, както и грешките при тълкуването на приложимото право.

Районният съд не е взел предвид даденото от касационната инстанция задължително указание по тълкуването и прилагането на закона с Решение № 1026/25.07.2022 г. по адм. дело № 1074/2022 г. на АдмС – Варна и по отношение обстоятелството, че обяснителните бележки към Хармонизираната система, както и тези към Комбинираната номенклатура (ОБХС и ОБКН), независимо че нямат задължителна правна сила не е основание същите да не бъдат съобразявани. Подробно е мотивирано решението на касационната инстанция при първото разглеждане на делото по отношение на приложимостта на процесните обяснителни бележки, поради което не е необходимо да се повтарят мотивите в този аспект, които напълно се споделят от настоящия състав на съда. Предвид изложеното не се споделя направеният извод от въззивния съд с произнасянето му при новото разглеждане на делото, че ОБХС не са задължителни и позовавайки се на тях, митническите органи са разширили обхвата на тарифна позиция 1516 от КН, като са добавили допълнителен критерий – текстуриране, което не е упоменато в КН и забележките към нея.

Следва се посочи само, че от посочената в Решение № 1026/25.07.2022г. по адм. дело № 1074/2022 г. на АдмС – Варна практиката на СЕС недвусмислено следва, че ОБКН и ОБХС са признато годно средство за тълкуване на обхвата на позициите и подпозициите на КН, без да променят нейния обхват, като във всички случаи класирането на стоките следва да се извършва според техните обективни характеристики и при съобразяване на Общите правила за тълкуване на КН по част първа, раздел І, А от нея, както е посочено и в постановеното ново Решение от 09.03.2023 г., SOMEO, С-725/21 и т. 39 от Решение от 15.06.2023 г., „Нова търговска компания 2004“ АД, С-292/22 - виж т. 9.

И при второто разглеждане от районния съд доказателственият материал по делото относно обективните характеристики на процесната стока е останал непълен, а именно обективните характеристики на стоката са релевантни за преценката за правилното прилагане на горепосочените насоки и правила за тълкуване на позициите в КН по отношение класирането на процесната стока. Неизясняването на обективните характеристики на стоката препятства възможността, респ. настоящият касационен състав да направи обоснована преценка в коя позиция по КН следва да се класира същата – в 1516, както е декларирана, или в 1517, както е прието от митническите органи, т.е. дали е налице вмененото административно нарушение.

Единственият документ, съдържащ описание на обективните характеристики на изследваната стока, е МЛЕ, която не е оборена в процеса, но и от която – поради липсата на доказателства по делото, позволяващи проследимост (по номера на пломби) на пробите от момента на вземането им от стоката до предаването им за изследване от ЦМЛ, не може да се обоснове извод, че е изследвана проба от стока по митническа декларация с MPH № 21BG002002043714R6, респ., че резултатите от извършеното изследване са относими към предмета на процесния внос.

Видно от МЛЕ № 13_02.02.2021/04.02.2021 г., предмет на изследване е била проба лаб. код № 771_2002_21 – 2 бр. пластмасови кутии, маркирани с етикети на проба и запечатани с пломби №№ 0040105 и 00040147. И при повторното разглеждане на делото от районния съд, въпреки изричните указания в този аспект, въззивната инстанция не е изяснила фактите по делото, като събере служебно доказателства, за да установи с какви номера на пломби са запечатани пробите по Протокол № 11/2-21 г. и средните проби, посочени в Акт № 2149/2021 г., да установи дали тези номера на пломби кореспондират с получените проби с пломби от ЦМЛ.

Нито в Протокол за вземане на проби № 11/26.01.2021 г., нито в Акт № 2149/26.01.2021 г. за вземане и разработване на средна проба, са посочени номера на пломби, с които са запечатани взетите проби, поради което е следвало да се изясни дали същите могат да се проследят до ЦМЛ и отнасянето на резултатите от изследването по МЛЕ към стоката по декларацията, от която е взета, респ. към процесната стока.

Констатираното несъответствие от РС – Девня относно вида и броя на пробите, без да е изяснен въпросът дали е възможна проследимост на номерата на пробите до ЦМЛ, не е самостоятелно основание да не се зачете резултатът от изследването, доколкото по протокола са взети първоначалните проби, а с акта – разработването на средни проби за изследване, впоследствие предоставени на ЦМЛ, но липсата на проследимост на пробите – поради непосочване на номерата на пломбите, е пречка да се обоснове категоричен извод за относимостта му към стоката по декларацията, от която са взети пробите.

С оглед дадените от касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане указания РС – Девня е бил длъжен да изясни фактите и да събере доказателства, от които да се установи с какви номера пломби са запечатани пробите по Протокол № 11/26.01.2021 г., съответно средните проби по Акт № 2149/26.01.2021 г., и как същите кореспондират с получените в ЦМЛ проби с пломби №№ 0040105 и 00040147, идентифицирани за целите на изследването като проба лаб. код № 771_2002_21. Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо възможността за преценка на съда за материалната законосъобразност на НП.

Правилно с оспореното решение ДРС е посочил, че не е налице проба от процесната стока, но неправилно приема, че доколкото пробата не е от процесната стока няма причина да бъде изследвана, респективно е невъзможно изготвянето на експертиза, което, както се посочи, принципно е в несъответствие с даденото от СЕС задължително тълкуване с Решение по дело С-571/12.

Съображенията на районния съд за недоказаност на наличието на акредитация на ЦМЛ и ненадлежност на използвания от ЦМЛ метод са неоснователни. Анализът на чл. 1, ал. 1 – 3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието и Регламент (ЕО) № 735/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара на продукти (съображение 1, 8, 9, член 2 и член 16, § 2) сочи, че акредитация се изисква, когато изследването се прави за целите на „оценяване на съответствието“, т.е. не е приложимо изискването за акредитация в случая. Компетентността на ЦМЛ следва пряко от закона – Устройствения правилник на АМ (УПАМ). Съгласно чл. 22, т. 6 УПАМ, Дирекция „Централна митническа лаборатория“ е част от Специализираната администрация в ЦМУ на АМ и съгласно чл. 28, т. 1 изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол.

Несъстоятелни са изводите на районния съд по отношение използвания метод за изследване АОСS Cc 16-60, доколкото този метод не е относим към процесното изследване на пробата от стоката.

Необосновано и при липса на специални знания ДРС е приел компрометиране на пробата поради липсата на данни за начина на нейното съхраняване и поради факта, че предвид естеството на изследвания продукт, същият подлежи на бърза развала и е напълно възможно за този период да претърпи изменения. Дори да изглежда логично, че развалата на продукт, предназначен за влагане в храни, се отразява на органолептичните качества на същия, въпросът дали това води и до промяна на кристалната му структура изисква специални знания и е от компетентността на вещо лице.

Нещо повече, доколкото „М.г.б. “ ЕАД е оспорило резултатите от изследването по МЛЕ, независимо че дружеството е оттеглило искането си за назначаване на СХЕ (виж Протокол № 261/15.10.2021 г. от проведено на 11.10.2021 г. открито съдебно заседание при предходното разглеждане по АНД № 232/2021 г.), РС – Девня е бил длъжен, в случай, че се установи проследимостта на пробите, служебно да назначи такава, която след изследване на пробата, съхранява в РС – Девня (приемо-предавателен протокол от 15.10.2021 г. на л. 87 от АНД № 232/2021 г.), и изследването е възможно, да установи дали към процесната стока е добавен емулгатор – сорбитанов естер, респ. дали това води до модификация на кристалната структура на хидрогенираното палмистово масло.

Едва след установяване на обективните характеристики на стоката следва да се разгледа и обсъди въпросът за идентичност на стоките по двете декларации.

Процесуалният представител на касационния жалбоподател заявява (молба с.д. № 7271/15.05.2023 г.), че в Протокол за вземане на проби № 11/26.01.2021 г. не са описани номерата на митническите пломби, които са поставени на пробите. Сочи се обаче, че видно от т. 4 на МЛЕ № 13_02.02.2021/02.04.2021 г. сред придружителните документи попадат Протокол за вземане на проби № 11/26.01.2021 г. и Акт за вземане и разработване на средна проба № 2149 на „Вилмар Контрол“ ООД, съгласно които са взети проби именно от митническа декларация MRN 21BG002002043714R6/25.01.2021 година. Посочва се, че в т. 5 от експертизата стоката е описана по същия начин, както е декларирана с MRN 21BG002002043714R6/25.01.2021 г., а видно от т. 6 МЛЕ № 13_02.02.2021/02.04.2021 г. проба с лаб. код № 771 2002 21 представлява 2 броя пластмасови кутии, маркирани с етикети на проба и запечатани с пломби №№ 0040105 и 0040147. С приемо-предавателен протокол вх. № 4357/15.10.2021 г. (л. 87 от дело № 232/2021 г. по описа на ДРС) на РС – Девня по дела с №№ 228, 232 и 233 по описа на съда за 2021 г. процесуален представител е предал контролната проба по протокол за вземане на проба № 11/26.01.2021 г., която се съхранява в ТД Митница Варна за изготвяне на съдебно химическа експертиза и същата е с поставена пломба № 0040141 (погрешно посочена в молбата като 0010140) и жълт етикет с надпис Акт № 2149.

С оглед забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция и предвид правомощията на касационната инстанция, според чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК (да остави в сила решението или да го отмени в оспорваната му част или да го обезсили), следва обжалваното решение на РС – Варна да бъде отменено. След повторната отмяна на акта на въззивната инстанция следва административният съд да реши делото по същество – чл. 227, ал. 1 АПК, но в случая е налице необходимост от събирането на нови доказателства, поради което след отмяната на решението на РС – Варна, касационната инстанция следва по аргумент от чл. 227, ал. 2 АПК да насрочи делото в открито съдебно заседание и да събере необходимите нови доказателства за останалите неизяснени релевантни за спора факти, посочени по-горе.

В придружително писмо рег. № 32-31919/29.01.2021 г. от Директора на ТД Митница Варна (л. 33 от преписката) под № 3 от приложението е посочена Заявка за извършване на анализ № 11/26.01.2021 г., но същата не е приложена по административната преписка. По преписката липсва и протокол за извършена митническа проверка по процесната митническа декларация. Посочените документи са относими и необходими за разрешаването на настоящия правен спор, поради което следва да се укаже на административнонаказващия орган необходимостта от приобщаването им по делото като писмени доказателства.

Предвид липсата на доказателства за проследимост на пломбите, с които са били запечатени процесните проби – по номера, и отнасянето им към изследваната от ЦМЛ проба, по делото следва да бъде установено наличието на входящи дневници/регистри, в които са вписани посочените данни. Във връзка с това на касационния жалбоподател следва да се укаже необходимостта от представяне и на Ръководство за вземане на проби за целите на митническия контрол, съответно, ако са налични и входящи дневници/регистри за процесната дата.

След изясняване на горепосочените обстоятелства следва евентуално да се назначи СХЕ за установяване обективните характеристики на стоката и конкретно наличието на добавен в нея емулгатор – сорбитанов естер.

Доколкото към момента тези въпроси са спорни и фактите по делото не са категорично изяснени, искането на ТД Митница Варна за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да се остави без уважение.

При този изход на спора по въпроса за разноските настоящият състав ще се произнесе с решението по същество.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 227, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на ТД Митница Варна за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпросите, формулирани в допълнителна молба.

ОТМЕНЯ Решение № 1 от 03.01.2023 г. на Районен съд – Девня, по АНД № 258/2022 година.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2023 г. от 10:30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и Окръжна прокуратура – Варна.

УКАЗВА на Директора на ТД Митница Варна, че не сочи доказателства за следните обстоятелства: наличието на Заявка за извършване на анализ № 11/26.01.2021 г., Протокол за извършена митническа проверка по МRN 21BG002002043714R6 от 25.01.2021 г., Ръководство за вземане на проби за целите на митническия контрол, съответно, ако са налични входящи дневници/регистри, в които се описват номерата на пломбите/пробите за процесната дата; с какви номера пломби са запечатани пробите по Протокол № 11/26.01.2021 г., съответно средните проби по Акт № 2149/26.01.2021 г., и как същите кореспондират с получените в ЦМЛ проби с пломби №№ 0040105 и 00040147, идентифицирани за целите на изследването като проба лаб. код № 771_2002_21.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Директора на ТД Митница Варна, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да представи доказателства за указаните му обстоятелства и/или да направи доказателствени искания.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: