№ 41814
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110103792 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „.................“ ЕАД срещу А. К. Г., действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Е.В.Н. и срещу Я. Г. В. кумулативно обективно и
субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от
ответниците на ищцовото дружество – при условията на разделна отговорност помежду си
– всяка по ½ част от следните суми: 2 728,98 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес:
град .................... с абонатен № 187013, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2023 г. до окончателното й
изплащане, 490 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
09.11.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 19,88 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2023 г. до окончателното й изплащане, 4,48
лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2019 г. до 09.11.2022 г., начислена
върху главницата за дялово разпределение, които суми се разпределят между двете
ответници, както следва: по 1 364,49 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; по 245 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
09.11.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; по 9,94 лева – цена за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. и по 2,24 лева - лихва за забава за периода от 30.11.2019 г. до 09.11.2022 г.
върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.
Ищецът твърди, че между него и ответниците А. К. Г. и Я. Г. В., в качеството им на
собственици/ползватели на топлоснабден имот, а с това и на потребители – клиенти за
битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в град
.................... с абонатен № 187013, възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответниците не са
изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
1
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството,
извършващо дялово разпределение – в случая „.....................“ ООД в края на отчетния
период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на
услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. А. Г. и Я. В.,
като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последните не са погасили в срок
дължимите суми в общ размер, както следва: 2 728,98 лева - цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 490 лева - лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 09.11.2022 г.; 19,88 лева - цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 4,48 лева - лихва за
забава за периода от 30.11.2019 г. до 09.11.2022 г. Посочва, че всяка от ответниците дължи
по ½ част от тези суми. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2023 г. до
окончателното й заплащане. С тези съображения „.................“ ЕАД обосновава правния си
интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците,
съответно на ответницата А. К. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Е.Н., на 22.05.2023 г., а на ответницата Я. Г. В. – на 19.09.2023 г., като
в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не са подадени писмени
отговори.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени
указания да уточни кое лице твърди да е извършвало услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в процесната сграда в режим на етажна собственост, респ. по отношение
на кое лице се отнася искането му за привличането му като подпомагаща страна – „............“
АД, с ЕИК: ............ и адрес: .................., „.....................“ ЕООД, с ЕИК: ............... и адрес:
.................. или „.................. – .....................“, с ЕИК: .............. и адрес: .................., след което и
при изпълнение на указанията, респ. изтичане на срока за това съдът ще се произнесе по
искането.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и
ответниците на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна
право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със
заявена промЯ. на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
2
ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответниците по предявените искове е да установят
възраженията си, както и заплащането на претендираните вземания, в случай, че твърдят
това.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Произнасянето по искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на
третото лице – помагач да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер с абонатен №
187013, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение и на водомерите за топла вода, следва да бъде отложено до
изпълнение от страна на ищеца на указанията във връзка с искането му по чл. 219 ГПК,
респ. до произнасяне по същото.
Предвид липсата на депозирани отговори и с оглед поведението на ответната страна,
произнасянето по искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна
експертиза и съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба,
следва да бъде отложено за откритото съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от съобщението, с писмена молба, да уточни
кое лице твърди да е извършвало услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
процесната сграда в режим на етажна собственост, респ. по отношение на кое лице се отнася
искането му за привличането му като подпомагаща страна на основание чл. 219, ал. 1 ГПК –
„............“ АД, с ЕИК: ............ и адрес: .................., „.....................“ ЕООД, с ЕИК: ............... и
адрес: .................. или „.................. – .....................“, с ЕИК: .............. и адрес: .................., като
му УКАЗВА, че при липсата на уточнение в указания срок искането му ще бъде оставено
без уважение.
ОТЛАГА до изпълнение на указанията, респ. изтичане на срока за това, произнасянето
си по искането на ищеца по чл. 219, ал. 1 ГПК, както и по искането за изискване на
документи от това трето за процеса лице.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2024 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето си по
искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза и съдебно-
техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
3
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА при постъпване на уточнителна молба от ищеца
във връзка с искането му по чл. 219, ал. 1 ГПК, респ. при изтичане на срока за това.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4