№ 20803
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А Гражданско дело
№ 20241110143750 по описа за 2024 година
Производството по делото e по реда на глава двадесет и пeта от ГПК „Бързо
производство“.
Образувано е по предявен осъдителен иск от И. Д. М. срещу „П. Н. А.“ ООД, с
правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за сумата от
2175,00 евро., представляваща неплатено трудово възнаграждения за периода от 01.04.2024
до 29.04.2024 г.
Ищецът И. Д. М. твърди, че сключил с ответника „П. Н. А.“ ООД, чрез корабния
агент „Таурус Меритайм ШипМениджмънт“ ЕООД моряшки трудов договор, по силата на
който между страните възникнало трудово правоотношение за длъжността „АВ“, като част
от екипажа на моторен кораб „Geroite na Sevastopol“ ИМО № 7529976, плаващ под флага на
Палау с пристанище на регистрация Малакал, при уговорено месечно трудово
възнаграждение 2250 евро и срок на договора от 1 месец. Твърди, че фактическото
изпълнение на трудовия договор започнало със записването на кораба на 12.02.24 г. и
продължило до напускането му на 30.04.24 г., през който период ищецът реално престирал
работна сила, съгласно уговореното. Твърди, че от края на м. март 2024г. трудови
възнаграждения на екипажа на кораба не били изплащани. На основание чл. 364а КТК с
определение на Окръжен съд –Варна бил допуснат арест на кораба, което по арг. от чл. 7, ал.
1 предл. първо от Международната конвенция за арест на кораби обуславяло компетентност
на българския съд за разрешаване на спора по същество. Ищецът твърди, че към процесното
правоотношение намирала приложение Морската трудова конвенция, 2006г. на
Международната организация на труда, по която и Република България и Република Палау
били държави-членки. Съгласно цитирания международен акт вскяка държава-членка, която
ратифицира конвенцията, се задължавала да прилага изцяло нейните разпоредби по начин,
гарантиращ правото на достоен труд на всички работници. Поддържа, че съгласно
Националния кодекс на Палау плащанията на възнагражденията по трудовото
правоотношение следвало да се извършват на интервали не по - дълги от един месец или при
прекратяване на трудовото правоотношение. Въпреки отправените покани до ответника и
сигнали до ИА „Морска администрация“ – гр. Варна, плащане на дължимите се трудови
възнаграждения на екипажа, в т.ч. на ищеца, не постъпило. При така изложените фактически
1
твърдения ищецът отправя исканията си към съда за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 2175 евро дължимо трудово възнаграждение за посочения период. Претендира
законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Ответникът не оспорва международната компетентност на българския съд да се
произнесе по повдигнатия правен спор, като самостоятелен извод за наличието на такава
следва и от допуснатото с определение № 865 от 25.06.2024г. по т.д. № 341/2024г. по описа
на Окръжен съд -Варна, обезпечение на иска чрез налагане на арест/задържане/ в
Пристанище Варна на м/к „Героите на Севастопол и чл. 7, ал. 1 от МКАК, който предвижда,
че съдилищата на държавата, в която е извършен ареста имат правомощията за решаване на
случая по същество.
По иска с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128,
т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово
възнаграждение, размера на дължимата се сума и настъпването на изискуемостта на
вземането съгласно приложимото материално право. При установяване на посочените по-
горе обстоятелства в тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 8 КТ за
добросъвестност при изпълнение на трудовите права и задължения от страна на ищеца, или
да установи плащането на дължимото се трудово възнаграждение в случай, че твърди
такова.
Ответникът не оспорва, че между страните е било налице твърдяното трудово
правоотношение с източник морски трудов договор от 01.04.2024г., което обстоятелство
съдът приема за установено и от съвкушния анализ на останалите приети и неоспорени
писмени доказателства по делото. Видно от текста на договора същият е сключен между
ищеца И. М. и „TAURUS MARITIME SHIPMENT LLC” като агент от името и за сметка на
корабособственика „П.Н.А.“ ООД за длъжността „редови моряк“ за срок от 1 месец при
уговорено общо месечно възнаграждение от 2 250 евро, с място на работа плавателен съд
„Героите на Севастопол“, плаващ под флага на Палау с простанище на регострация Малкал.
От приетото временно удостоверение за регистрация се установява, че корабът
„Героите на Севастопол“ ИМО № 7529976, плаващ под флага на Палау, е собственост на
Български морски квалификационен център и е нает по договор за беърбоут чартър от
„П.Н.А.“ ООД. Съгласно дефиницията на чл. 199а. КТК договорът за беърбоут чартър е
договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава
пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан
и екипаж на кораба за целия период на наемане. На основание чл. 199ж КТК при сключен
договор за беърбоут чартър всички разходи, свързани с експлоатацията на кораба,
включително възнаграждението на екипажа, са за сметка на наемателя на кораба. Извод в
горния смисъл следва и от чл. 1 ал. 1 б. “b” от МКАК, поради което съдът приема, че
именно ответникът в настоящето производство е пасивно материално легитимиран да
отговаря за заплащане на трудовите възнаграждения на членовете на екипажа на кораба, в
т.ч. ищецът.
Ответникът не оспорва твърденията за положения от И. М. труд през исковия
период, нито размера на дължимата се сума за възмездяването му. С изтичане на месеца,
съответно с прекратяване на договора между страните съгласно приложимия стандарт по
Морската трудова конвенция изискуемостта на вземането за възнаграждение е настъпила.
Доколкото не се твърди и не се доказа ответникът да е платил трудовото възнаграждение на
ищеца, искът по чл. 128, т.2 КТ следва да се уважи в цялост, като се присъди и
допълнително поисканата със становището от 16.10.2024г/ законната лихва от подаването на
2
исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт в тежест на ответника следва да се присъди дължимата се държавна такса в размер на
170,16 лв.
Ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.1 ГПК за защитата в исковото и
обезпечителното производство, в размер на общо 496 лв., съгласно представения списък /на
л. 149 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Н.А.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул.„Три уши“ № 131- 133, да заплати на И. Д. М. с ЕГН ********** с адрес
................... на основание чл. 3, ал. 1,б. „б“, вр. чл. 1, ал. 1 б. „о“ МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ
сумата от 2175 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от
01.04.2024г. до 29.04.2024г., ведно със законната лихва от 17.07.2024г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 496 лв. за разноските, сторени в
настоящето дело и в производството по ч.т.д. № 341/2024г. по описа на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „П.Н.А.“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, ул.„Три уши“ № 131- 133 да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 170,16 лв. за държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от 18.11.2024г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3