Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.08.2022
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на десети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
и секретар Виктория Иванова разгледа гр. д. 9 093/2020 г., докладвано
от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1, връзка с чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че Л.Х.М. и И.А.М. дължат на „О.Ф.Б.“
ЕАД следните суми:
- 26 173,12 евро
главница по договор за кредит от 19.11.2007 г. и допълнително споразумение към
него от 06.11.2009 г. плюс законната лихва от 17.11.2016 г. до окончателното
изплащане;
- 5 233,94 евро
възнаградителна лихва от 02.03.2014 г. до 16.11.2016 г.;
-
106,60 евро обезщетение за забава от 20.05.2014 г. до 16.11.2016 г. „О.Ф.Б.“
ЕАД е със съдебен адрес ***. Л. и И.М.са с адрес ***.
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л.Х.М. и И.А.М. да заплатят на „О.Ф.Б.“ ЕАД: по настоящото дело - 1 538,69 лева
разноски и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение; по заповедното дело - 3 603,80 лева
разноски.
[3] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК,
връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1, връзка с чл. 99 от ЗЗД на „О.Ф.Б.“
ЕАД срещу Л.Х.М. и И.А.М. за следните суми:
- за
възнаградителна лихва над 5 233,94 евро до 5 317,85 евро;
- за
обезщетение за забава над 106,60 евро до 231,11 евро;
- 272,43
евро заемни такси.
[4] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „О.Ф.Б.“ ЕАД да заплати на Л.Х.М. и И.А.М. 37,42 лева разноски по делото.
[5]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
[6]
Ако ответниците подадат въззивна жалба срещу решението, с нея те следва да
представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 232,70 лева
държавна такса по сметка на САС от всеки. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[7] В искова молба от 27.08.2020 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД (ОТП) е заявил, че на
19.11.2007 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД (ДСК) от една страна и от друга страна ответниците Л.М. и И.М. са сключили договор за кредит за
42 000,00 евро. Л. и И.М.са усвоили кредита.
[8] Впоследствие, на 10.12.2009 г. страните по
договора са сключили допълнително споразумение. С него те са уговорили
шестмесечен гратисен период и увеличение на лихвения процент от 6,15% на 6,65%.
[9] Л. и И.М.не са заплащали падежните вноски в
срок. Затова ДСК е подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение.
[10] СРС е издал заповед за незабавно изпълнение,
но в законния срок Л. и И.М.са възразили. ДСК е предявила установителен иск,
който е бил отхвърлен от САС, защото ДСК не е била обявила кредита за
предсрочно изискуем. Решението на САС е влязло в сила на 28.05.2015 г.
[11] На 26.09.2016 г. ДСК е връчила на Л. и И.М.уведомление
за обявяването на кредита за предсрочно изискуеми. ДСК отново е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. СРС е издал такава.
[12] На 12.12.2019 г. ДСК е прехвърлила на ОТП
вземането си към Л. и И.М.по издадената заповед за незабавно изпълнение. Л. и И.М.са
подали възражения срещу заповедта за незабавно изпълнение в срока за това.
Затова ОТП моли съда да признае за установено, че Л. и И.М.му дължат солидарно
следните суми:
-
26 173,12 евро главница
по договор за кредит плюс законната лихва от 17.11.2016 г.;
-
5 317,85 евро договорна
лихва от 02.03.2014 г. до 16.11.2016 г.;
-
231,11 евро наказателна лихва
от 20.05.2014 г. до 16.11.2016 г.;
-
273,43 евро заемни такси;
-
212,43 лева такса управление;
-
60,00 евро такса изискуемост.
Ако съдът приеме, че искът е недопустим, ОТП моли съда да осъди Л. и И.М.да му
заплатят тези суми (исковата молба, л. 2-7).
2. На ответниците
[13] Л. и И.М.са подали писмен отговор. В него те са заявили, че ОТП не е
активно процесуално легитимиран да предяви иска, защото заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение е било подадено не от ОТП, а от ДСК. Затова
те молят съда да прекрати производството по делото.
[14] Л. и И.М.също заявяват, че:
1. ДСК не е обявила кредита за предсрочно изискуем;
2. ДСК не е прехвърлила на ОТП вземането си към
тях, защото:
- то не е било индивидуализирано в договора за
цесия, който не е бил в нотариално заверена форма и е заобикалял закона;
- с договора за цесия ДСК не е прехвърлила на ОТП
процесуалното си право да предяви установителен или осъдителен иск срещу
ответниците;
- ДСК и ОТП не са съобщили на Л. и И.М.цесията;
3. част от вземането е било погасено чрез
събирането на 43 834,24 лева вследствие на извършена публична продан на
имот на Л. и И. М., ипотекиран в полза на ДСК. Те също правят възражение за
прихващане на сумите, които евентуално дължат на ОТП, със 776,34 лева, които са
им им били присъдени като съдебни разноски по делата с ДСК. Затова Л. и И.М.молят
съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 94-99; становището,
л. 216-217).
3. Насрещни
твърдения на ищеца
[15] ОТП е заявил, че:
- той е активно процесуално легитимиран да предяви
иска, защото е частен правоприемник на ДСК;
- договорът за цесия между ОТП и ДСК е валиден и
ОТП е уведомил Л. и И.М.за него, за което ДСК го е упълномощил, а дори да не го
е направил, той го прави с исковата молба;
- ДСК е уведомила Л. и И.М.за настъпилата
предсрочна изискуемост с поканите, връчени им на 26.09.2016 г. по реда на чл.
47 от ГПК. Затова ОТП моли съда да уважи иска (допълнителната искова молба, л.
123-125).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[16]
На 19.11.2007 г. ДСК от една страна и от друга страна Л. и И.М.са сключили
договор за ипотечен кредит. По него ДСК се е съгласила да предостави на Л. и И.М.42 000,00
евро при лихва от 6,15% (договора, л. 9-11). Страните са уговорили, че ДСК е
могла да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на
вноска по кредита (т. 21.1. от Общите условия, л. 15).
[17]
Кредитът е бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот на Л. и И.М.– апартамент
149, мазе 7 и 5,613% идеални части от общите части и правото на строеж върху
мястото, като апартаментът е бил в гр. София, кв. „************вх. „*******(нотариалния
акт, л. 11-13). И. и Л.М.са усвоили кредита (стр. 3 от заключението на вещото
лице Х., л. 333-355).
[18]
На 10.12.2009 г. ДСК от една страна и от друга страна Л. и И.М.са сключили
допълнително споразумение към договора за кредит от 19.11.2007 г. С него те са
се съгласили: лихвата да стане 6,65%; да има шестмесечен гратисен период за
плащания по кредита; непогасената дължима лихва да се капитализира към остатъка
от главницата (споразумението, л. 29-30). В изпълнение на споразумението на
10.12.2009 г. и на 21.05.2010 г. ДСК е прехвърлила към главницата просрочена
възнаградителна лихва съответно за 828,35 евро и 381,01 евро (стр. 10 от заключението
на вещото лице Х., л. 333-355).
[19]
На 08.07.2011 г. ДСК е подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу Л. и И.М.за:
- 40 579,16
евро главница;
- 1 544,80
евро възнаградителна лихва от 20.12.2010 г. до 07.07.2011 г.;
- 1 048,11
евро наказателна лихва от 24.03.2011 г. до 07.07.2011 г.;
-
301,68 евро такси по кредита;
- законната
лихва от 08.07.2011 г. до изплащането на вземането. ДСК е поискал издаването на
заповедта въз основа на извлечение от сметката на Л. и И. М., и договора с тях
(заявлението, л. 253-255).
[20]
На 21.07.2011 г. СРС е издал срещу Л. и И.М.заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за солидарното им осъждане да заплатят на ДСК сумите, които е
търсила със заявлението (заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, л.
45-46). По молба на ДСК на 14.09.2012 г. ЧСИ Г.Д.е образувал изп. дело срещу Л. и И.М.по изпълнителния лист, издаден на 21.07.2011
г. (молбата, л. 47-48).
[21]
На 29.09.2012 г. ЧСИ Д.е връчил на Л. и И.М.покана за доброволно изпълнение
заедно с копие от заповедта за изпълнение (поканите, л. 33-34). На 11.10.2012
г. Л. и И.М.са възразили срещу заповедта (възраженията, л. 247, 250). Затова на
21.02.2013 г. ДСК е подала искова молба до СГС за установяване на вземането си
от Л. и И. М., за което е била издадена заповедта за изпълнение (исковата
молба, л. 242).
[22]
По изп. дело ЧСИД.е насочил изпълнението към апартамент 149, който Л. и И.М.са
били ипотекирали в полза на ДСК. ЧСИД.успешно е провел публична продан и на
20.12.2013 г. е възложил апартамент 149 на обявения за купувач по публичната
продан (постановлението за възлагане, л. 49). На 26.03.2014 г. ЧСИД.е
разпределил на ДСК:
-
разноските по изп. дело;
-
съдебните разноски по издаването на заповедта за изпълнение;
- 43 824,24
лева, дължими по договора за кредит от 19.11.2007 г. (разпределението, л. 305).
[23]
На 09.05.2014 г. в ДСК са постъпили 43 824,24 лева, които ЧСИД.ѝ е
разпределил след публичната продан. С тях ДСК е погасила всички задължения на Л.
и И. М., които са били падежирани до този момент, но не са били заплатени. Това
е станало по следния начин: 58,73 евро такса за застраховка на ипотекирания
имот; 482,95 евро такса за управление на кредита; 170,98 евро наказателна лихва
от 20.03.2011 г. до 08.05.2014 г.; 7 970,08 евро възнаградителна лихва от
20.07.2011 г. до 20.04.2014 г.; 3 531,34 евро главница от 20.03.2011 г. до
20.04.2014 г.; 10 160,15 евро редовна главница (стр. 10 от заключението на
вещото лице Х., л. 333-355).
[24]
На 30.07.2015 г. е влязло в сила решение на САС по делото, образувано по
исковата молба на ДСК за установяване на вземането ѝ срещу Л. и И. М., за
което е била издадена заповедта за незабавно изпълнение от 21.07.2011 г. С него
САС е приел за установено, че Л. и И.М.са дължали солидарно на ДСК:
-
215,94 евро главница;
- 1
544,80 евро възнаградителна лихва от 20.12.2010 г. до 07.07.2011 г.;
- 1 048,11
евро наказателна лихва от 24.03.2011 г. до 07.07.2011 г.;
-
301,68 евро такси по кредита.
[25]
С решението си САС е осъдил ДСК да заплати на Л. и И.М.776,34 лева разноски по
делото. Липсват доказателства ДСК да е заплатила на Л. и И.М.тези разноски.
Затова съдът приема, че ДСК да го е направила. САС е отхвърлил иска в
останалата му част, защото е приел, че преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ДСК не е обявила кредита за предсрочно
изискуем (решението, л. 100-117).
[26]
На 08.08.2016 г. ДСК е представила на нотариус М.Г.
нотариални покани до Л. и И. М., с които ДСК е обявявала за предсрочно изискуем
кредита им по договора от 19.11.2007 г. (нотариалните покани, л. 50, 52). На
09.08.2016 г., 21.08.2016 г. и 09.09.2016 г. връчителят Н.С.е посетила адреса
на Л. ***. Тя не ги е открила и на 09.09.2016 г. е пуснала съобщение в
пощенската им кутия, и е залепила уведомление на входната им врата, че е
следвало да се явят в кантората на нотариус Г. за получаване на нотариалните
покани (уведомленията, л. 51, 53). След като Л. и И.М.не са го направили, на
26.09.2016 г. нотариус Г. е удостоверила връчването на поканите по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК (нотариалните покани, л. 50, 52).
[27]
Към 16.11.2016 г. Л. и И.М.не са били заплатили на ДСК 30 падежирани месечни
вноски. Те са били за: 4 875,65 евро главница (след приспадане на
възнаградителната лихва, която през 2009 г. и 2010 г. е преминала към
главницата); 5 233,94 евро възнаградителна лихва (след включване на
възнаградителната лихва, която през 2009 г. и 2010 г. е преминала към
главницата); 194,91 евро наказателна лихва от 20.05.2014 г. до 13.11.2016 г.
Таксите, които са се дължали, са били: 226,26 евро годишна такса управление;
193,66 евро за застраховка на ипотекирания имот; 60,00 евро такса изискуемост.
Таксите са били за общо 479,92 евро. Цялата дължима главница е била
28 282,61 евро – падежирана и непадежирана (стр. 10-11 от заключението на
вещото лице Х., л. 333-355).
[28]
На 17.11.2016 г. ДСК е подала ново заявление за издаване срещу Л. и И.М.на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от тяхната сметка,
договора за кредит от 19.11.2007 г. и допълнителното споразумение от 10.12.2009
г. С него ДСК е търсила заплащането на:
-
26 173,12 евро главница;
-
5 317,85 евро възнаградителна лихва от 02.03.2014 г. до 16.11.2016 г.;
-
231,11 евро обезщетение за забава от 20.05.2014 г. до 16.11.2016 г.;
-
272,43 евро заемни такси (212,43 евро такса управление и 60,00 евро такса
изискуемост);
-
законната лихва от 17.11.2016 г. до окончателното изплащане (заявлението, л.
146-149).
[29]
На 23.11.2016 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист в полза на ДСК срещу Л. и И.М.за сумите, търсени със заявлението, и за
3 658,79 лева съдебни разноски (заповедта, л. 55; изпълнителния лист, л.
54). На 12.12.2019 г. ДСК и ОТП са сключили договор за покупко-продажба на
вземания. С него ДСК е продала на ОТП вземането си от Л. и И.М.за: 26 389,00
евро главница; 7 366,19 евро възнаградителна лихва; 391,68 евро такси;
2 283,63 евро съдебни разноски (4 466,40 лева) (договора, л. 59-67;
приемо-предавателния протокол, л. 69; протокола от съдебно заседание на
10.06.2022 г., л. 376-381).
[30]
ДСК е упълномощила ОТП да уведоми от името на ДСК Л. и И.М.за продажбата на
вземането от тях на ДСК (пълномощното, л. 67). ОТП е уведомила Л. и И.М.за
продажбата на вземането (уведомленията, л. 70-74). Преди да получат покана за
доброволно изпълнение, с която да им бъде връчена заповедта за незабавно
изпълнение, на 29.05.2020 г. Л. и И.М.са възразили срещу заповедта (писмото, л.
194; възраженията, л. 184, 193).
[31]
ОТП е заплатил 1 262,17 лева държавна такса (л. 80) и 300,00 лева за вещо
лице (л. 211). Л. и И.М.са заплатили 100,00 лева за вещо лице (л. 218) и 2
390,00 лева на адвокат (л. 93, 356).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО
ДЕЛОТО
[32] ОТП е предявил иск по чл. 415
от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за установяване,
че ответниците му дължат главница, лихви и такси по договор за заем. Искът е частично
основателен.
1.
По иска по чл.
415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД
[33] По договора за заем
заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл.
240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението
заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Кредиторът може да
прехвърли на трето лице вземането си, като уведоми длъжника за това (чл. 99,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД).
[34] Следователно
предпоставките за уважаването на иска са:
1. наличие на валиден
договор за заем между ДСК от една страна и от друга страна Л. и И. М., по който
ДСК да е заемодател, а Л. и И.М.заемополучатели;
2. ДСК да е предала парите
на Л. и И. М.;
3. ДСК да е прехвърлила
на ОТП вземането си от Л. и И. М., като е уведомила последните за това;
4. Л. и И.М.да не са
заплатили на ОТП главница, лихви и такси, дължими по договора за заем.
[35] Съдът установи, че ДСК
от една страна и от друга страна Л. и И.М.са сключили валиден договор за заем,
по който ДСК е предоставила на Л. и И.М.42 000,00 евро в заем. ДСК е
предала парите на Л. и И. М., а те не са заплатили на ДСК процесните главница,
заемни такси и 5 233,94 евро възнаградителна лихва. Съдът приема за
дължими от Л. и И.М.сумите по пар. 27, по-горе,
защото е нищожна клаузата от допълнителното споразумение, с която страните са
се съгласили просрочените лихви да преминат към главницата и върху тях да се
начисляват лихви.
[36] Л. и И.М.не са
заплатили на ДСК тези суми. ДСК е прехвърлила на ОТП вземането си от Л. и И. М.,
упълномощила е ОТП да уведоми Л. и И.М.за това, а ОТП ги е уведомил. Л. и И.М.не
са заплатили тези суми на ОТП. Налице са предпоставките за уважаването на иска.
[37] Л. и И.М.правят
възражение за прихващане на задължението им към ОТП със 776,34 лева разноски,
които ДСК им дължи. Длъжникът може да прихване от задължение, което има към
цесионера, свое вземане от цедента (решение на ВКС 330-2019-II Т. О. по т. д. 2 839/2017 г.).
Съдът установи, че Л. и И.М.имат вземане от ДСК за 776,34 лева съдебни
разноски. То е изискуемо и ликвидно, защото е съдебно установено. Ето защо
съдът прихваща 776,34 лева от заемните такси и обезщетението за забава, които
те дължат на ОТП.
[38] Така вземането,
което ОТП има от Л. и И. М., остава: 26 173,12 евро главница;
5 233,94 евро възнаградителна лихва; 106,60 евро обезщетение за забава от
20.05.2014 г. до 16.11.2016 г. (776,34/1,95583-272,43-231,11). Ето защо съдът
признава за установено, че Л. и И.М.дължат на ОТП: 26 173,12 евро
главница; 5 233,94 евро възнаградителна лихва; 106,60 евро обезщетение за
забава от 20.05.2014 г. до 16.11.2016 г. Съдът отхвърля иска в частта му за:
възнаградителна лихва над 5 233,94 евро до предявения размер от
5 317,85 евро; наказателна лихва над 106,60 евро до 231,11 евро; заемни
такси.
[39]
Съдът установи, че ДСК е обявила кредита за
предсрочно изискуем и е прехвърлила на ОТП вземането си към ответниците. Съдът
установи и, че в договора за продажба на вземането, то е било индивидуализирано,
а той не заобикаля закона. Съдът установи и, че ДСК е уведомила ответниците за
цесията чрез пълномощника си, което е допустимо (решение на ВКС 147-2021-II Т. О. по т. д. 2 356/2019 г.). Съдът също установи, че ответниците
дължат на ищеца сумите, описани в горния параграф, след като ДСК е погасила
част от вземането си към ответниците със сумата, която ѝ е била
разпределена след публичната продан на ипотекирания апартамент 149. Ето защо са
неоснователни всички останали възражения на ответниците.
2. По разноските:
[40] ОТП търси разноски.
Той е направил такива за 1 562,17 лева и е бил представляван от
юрисконсулт. Той е заплатил и 3 658,79 лева разноски в заповедното
производство.
[41] Съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.
Съдът уважава иска за 31 513,66 евро при предявен размер от 31 994,51
лева. Затова съдът осъжда Л. и И.М.да заплатят на ОТП: 1 538,69 лева
разноски по делото (1 562,17х31 513,66/31 994,51) и 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело; 3 603,80 лева разноски по заповедното
дело (3 658,79х31 513,66/31 994,51).
[42] Ответниците също
търсят разноски. Те са направили такива за 2 490,00 лева.
[43] Съгласно чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска. Съдът отхвърля иска за 480,85 евро при предявен размер от 31 994,51
евро. Затова съдът осъжда ОТП да заплати на ответниците 37,42 лева разноски по
делото.
Съдия: