Определение по дело №43/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 145 от 05.04.2023г. по ЧНД№43/23г. по
описа на Окръжен съд-Сливен.
Производството е по реда на чл.451 и следващите от НПК.
Образувано е по предложение на Председателя на Пробационния съвет
към "Пробационна служба“ гр. Сливен при РС“ИН“- Сливен на осн. чл.43а
т.2 от НК , за замяна изцяло остатъка от неизтърпяната част от определеното
с протоколно определение № 554 от 09.11.2022г. по НОХД № 1840/2021г. по
описа на РС-Бургас наказание „Пробация“ с „Лишаване от свобода“ на
осъдения И. С. Р., ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Сливен, местност
„Б.“№****
В съдебно заседание вносителя на предложението го поддържа.
Представителя на Окръжна прокуратура пледира за уважаване на
направеното предложение и заменяне на наложеното наказание „пробация“
с“лишаване от свобода“ предвид наличието на материално правните
предпоставки на чл.43а, т.2 от НК
Осъденият, редовно призован, се явява лично и със служебния си
защитник в съдебното производство. Заявява, че е имал уважителни причини
да не спазва пробационните мерки, тъй като е бил на медицински прегледи в
Центъра за психично здраве в гр. Бургас при д-р. С.. Това негово становище
се поддържа от служебния му защитник. Защитника и осъдения пледират да
бъде отхвърлено предложение на Председателя на Пробационния съвет към
“Пробационна служба“ гр. Сливен при РС“ИН“- Сливен.
Окръжния съд като се запозна с доказателствата по делото, намира за
установена следната фактическа обстановка.
Осъденият И. С. Р. е на 32 години, български гражданин, със средно
образование, не работи, не семеен. Осъждан е 12 пъти за престъпления
против собствеността и хулиганство. Последното му осъждане е по одобрено
споразумение с определение № 554/09.11.2022г. влязло в сила на 09.11.2022г.
по НОХД №1840/2021г на Районен съд Бургас за престъпление по чл. 131, ал
1, т.12, предл.1, вр. чл.130, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание
„пробация", включващо следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца, с периодичност
определена от съда 2 пъти седмично; „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от седем месеца.
Наказанието „пробация" е приведено в изпълнение на 24.11.2022г. с
подписване на протокол №131 за правата и задълженията от страна на
осъдения. Осъденият е уведомен за всички права и задължения, които има и е
предупреден, че при неизпълнение на някое от посочените задължения,
спрямо него ще бъдат приложени санкциите по реда на ЗИНЗС.
След привеждане в изпълнение на наказанието до момента осъденият
виновно не е положил подпис пред длъжностно лице в изпълнение на
пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес" на дата
26.12.2022г.; 06.06.2022г.; 02.01.2023г.; 06.01.2023г;09.01.2023г.;
13.01.2023г.;16.01.2023г., видно от приложените констативни протоколи. По
1

отношение на пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, осъденият Р. виновно е допуснал нарушения на
23.12.2022г. и 06.01.2023г. видно от съставените констативни протоколи. Бил
е призован да се яви в пробационната служба да даде обяснения . На
30.12.2022г. се е явил и дал обяснения , че е забравил за срещата на
23.12.2022г. за срещата с пробационния служител, също и на 26.12.2022г. не
се е явил за подпис по мярката задължителна регистрация по настоящ адрес
защото е забравил. По повод на това със заповед №1от 03.01.2023г. на
основание чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС осъдения Р. е бил наказан със
“Забележка“. В последствие след 01.01.2023г е бил търсен за обяснение
поради не изпълнение на пробационните мерки но същия не бил намерен,
призовките са били получени от неговата майка със задължението да му ги
предаде, но той не се е явил и телефона му е бил изключен.
Липсват причини от уважителен характер, поставили в обективна
невъзможност осъдения да изпълнява наложеното наказание „пробация".
Такива не бяха установени и в хода на настоящото производство.
Неизтърпяната част от наказанието „пробация” е както следва:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” – пет месеца и 7 дни;
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” – пет месеца и 7
дни.
В хода на съдебното следствие съда изиска справка от ръководителя на
„Центъра за психично здраве“- гр. Бургас дали осъденото лице И. С. Р. е бил
на лечение и преглед на датите на които е допуснал нарушения на
пробационните мерки. От отговора на управителя на медицинското заведение
става ясно, че за осъденото лице И. С. Р. липсва медицинска документация а
доц. С. не е служител на ЦПЗ-Бургас.
Въз основа на така установеното от фактическа страна Окръжният съд
постанови следните правни изводи:
Налице са материално-правните предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл. 43 а, т. 2 от НК за замяна на наложеното на И. С. Р. по одобрено
споразумение с определение №554/09.11.2022г. влязло в сила на 09.11.2022г.
по НОХД №1840/2021г на Районен съд Бургас наказание „пробация”,
включващо следните пробационните мерки – „задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от седем месеца, с периодичност определена от съда 2
пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от седем месеца с наказание „лишаване от свобода”, поради виновно
неизпълнение от страна на осъденото лице.
Осъденият Р. трайно и системно се отклонил от задълженията си,
произтичащи във връзка с изпълнение на наложеното наказание при липса на
уважителни причини за това.
Неизтърпяната част от наказанието „пробация” следва да бъде заменено
с наказание „лишаване от свобода” в съотношението по чл. 43а, т. 2 от НК –
неизтърпяната част в размер на пет месеца и седем дни от наказанието
„пробация” с наказание с наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок
от ДВА МЕСЕЦА И ОСЕМНАДЕСЕТ ДНИ.
2

Неоснователни са исканията на осъдения и служебния му защитник да
не се уважава предложението за замяна на наказанието „Пробация“ с
наказание „Лишаване от свобода“. Не е налице условието на чл.210 ал.3 от
ЗИНЗС, доколкото липсва официален документ за стационарно или домашно
лечение на осъденото лице на посочените в предложението дати. Не са
налице по преписката документи, от които да е видно осъденото лице Р. да е
искало освобождаване от полагането на подпис съгласно разпоредбата на
чл.211 от ЗИНЗС.
В конкретния случай не са налице законовите предпоставки за
приложение института на условното осъждане. Съдът не разполага със
законова възможност да приложи чл. 66 ал.1 от НК, тъй като осъдения Р.,
като пълнолетен е бил осъждан многократно с наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“, което е търпял ефективно и не е реабилитиран.
Настоящия състав приема, че макар осъдения Р. да е бил осъден за
умишлено престъпление, като не са изтекли 5 години от изтърпяване на
предходно наложеното наказание лишаване от свобода, доколкото
осъждането му е било с „ПРОБАЦИЯ“, както и краткия срок на изтърпяване
на замененото наказание с „Лишаване от свобода“, режима който следва да
му бъде определен следва да е на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС т.е.
„ОБЩ“ а не „СТРОГ“.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови определението си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	145
Дата:	5 април 2023 г.
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20232200200043
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	24 януари 2023 г.

Определение по дело №43/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите