Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 22.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на девети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Антоанета Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1850
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищците С.Д.Д. и Е.А.М. твърдят, че по силата на нотариален акт с
вх.рег.№ 13439/05.10.2005г., акт № 52, том 39, нот.дело № 9224 на Агенция по
вписванията – гр.Русе, са собственици на следния недвижим имот, находящ се в
гр.Русе, ул.”Борисова” № 2, ет.-1, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.659.1.7, с площ 56.60 кв.м., с предназначение за
обществено хранене, брой нива на обекта: 2, при съседи: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: няма. Този недвижим имот отдали под наем на
ответника, на основание договор за наем, сключен на 01.09.2019г., на която дата
му е предадено и държането на вещта от третото лице „НИК Русе” ООД – видно от
съдебен протокол от 27.02.2020г. по гр.дело № 6975/2019г. по описа на РРС. В
чл.4 от договора била уговорена месечна наемна цена в размер на 1 800.00
лева, като от тази сума подлежи на приспадане дължимия от наемателя авансов
данък в размер на 162.00 лева. В чл.7 от съглашението бил уговорен и начина на
плащане на наемната цена, а именно в брой от 1-во до 4-то число на текущия
месец. Считано от 01.09.2019г. ответникът ползва вещта като кафе-бар с
наименование „Ла Крема” и извлича ползите от нея. Към момента наемателят е
заплатил само един наем – за м.март 2020г. За периода м.09.2019г. до м.05.2020г.
включително /с изключение на м.март 2020г./ ответникът им дължи сумата от
14 400.00 лева за месечни наеми за ползването на имота им. С телепоща от
07.05.2020г. дали на ответника 7-дневен срок за доброволно изпълнение на
задължението му, след изтичането, на който и при неизпълнение на задължението
го уведомили, че прекратяват едностранно договора за наем. Уведомлението се
върнало на 12.05.2020г. с отбелязване „непотърсено”. С предявяването на
настоящата искова молба ищците заявяват, че прекратяват договор за наем, поради
виновно неизпълнение на задълженията на наемателя за заплащане на дължимите
наеми, считано от 20.05.2020г. Поради това молят съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да им заплати сумата от 14 400.00 лева,
представляваща дължима наемна цена за месеците от септември 2019г. до май
2020г. /с изключение на м.март 2020г./ по договор за наем сключен на
01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените
от ищците в исковата молба фактически обстоятелства, на които обосновават
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.232, ал.2 от ЗЗД – претендира се реално изпълнение на договорно задължение
по сключен договор за наем.
Ответникът „Екомегатрон” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.”Мидия Енос” № 8, вх.2, ет.2, ап.6,
представлявано от И. В. Н., оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че
ищците са неизправна страна по договора за наем, тъй като създавали пречки за
изпълнението му. С пощенски записи наемателят всеки месец и изпращал дължимия
месечен наем на наемодателя С.Д., но същите целенасочено не били получавани от
него. С телепоща от 04.11.2019г. изрично ответникът поискал от Д. банкова
сметка, ***, но той отказал това видно от получената телепоща от 14.11.2019г.
Евентуално при уважаване на иска твърдят, че не дължат разноски, тъй като не са
давали повод за предявяването на иска.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на нотариален акт с вх.рег.№
13439/05.10.2005г., акт № 52, том 39, нот.дело № 9224 на Агенция по вписванията
– гр.Русе, ищците са собственици на следния недвижим имот, находящ се в
гр.Русе, ул.”Борисова” № 2, ет.-1, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.659.1.7, с площ 56.60 кв.м., с предназначение за
обществено хранене, брой нива на обекта: 2, при съседи: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: няма. Този недвижим имот отдали под наем на
ответника, на основание договор за наем, сключен на 01.09.2019г., на която дата
му е предадено и държането на вещта от третото лице „НИК Русе” ООД – видно от
съдебен протокол от 27.02.2020г. по гр.дело № 6975/2019г. по описа на РРС. В
чл.4 от договора била уговорена месечна наемна цена в размер на 1 800.00
лева, като от тази сума подлежи на приспадане дължимия от наемателя авансов
данък в размер на 162.00 лева, а в чл.7 от съглашението бил уговорен и начина
на плащане на наемната цена, а именно в брой от 1-во до 4-то число на текущия
месец. По делото не се спори относно фактите, че считано от 01.09.2019г.
ответникът ползва вещта като кафе-бар с наименование „Ла Крема” и извлича
ползите от нея, както и че наемателят е заплатил един наем – за м.март 2020г.,
който факт се признава от ищците. С
телепоща от 07.05.2020г. ищците дали на ответника 7-дневен срок за доброволно
изпълнение на задължението му за заплащане на наемната цена по договора, след
изтичането, на който и при неизпълнение на задължението наемодателите
прекратяват едностранно договора за наем, а уведомлението се върнало на
12.05.2020г. с отбелязване „непотърсено”. С предявяването на настоящата искова
молба ищците заявяват, че прекратяват сключения договор за наем с ответника,
поради виновно неизпълнение на задълженията на наемателя за заплащане на
дължимите наеми, считано от 20.05.2020г.
С телепоща от 04.11.2019г.
ответникът поискал от Д. номер на банкова сметка, ***, но видно от получената
телепоща от 14.11.2019г. последният отговорил, че не може да му предостави
банкова сметка ***, като предложил да прекратят наемния договор по взаимно съгласие,
тъй като имотът се задържал и ползвал от третото лице „НИК Русе” ООД и следвало
да се предприемат съответните съдебни действия за предаването на имота от това
трето лице.
Представени са от ответника 7 броя
разписки за пощенски парични превода, съгласно които чрез Български пощи
изпратил до ищеца 7 пощенски парични превода всеки в размер на 1 638.00
лева на следните дати: 05.09.2019г., 05.10.2019г., 15.11.2019г., 04.12.2019г.,
03.01.2020г., 05.02.2020г. и 05.03.2020г.
Съгласно представеното удостоверение
с изх.№ 94-С-02/24.09.2020г., издадено от Български пощи, за периода от
01.09.2019г. до 30.03.2020г. са подадени 7 броя пощенски парични превода с
получател С.Д.Д. и подател И. В. Н., като първите 6 от тях са били изплатени на
представляващия ответното дружество И. В. Н., а 7-мия изпратен на 05.03.2020г.
е бил получен и изплатен на ищеца С.Д. на 16.03.2020г.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото се установява по категоричен
начин, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение, породено
от договор за наем, сключен на 01.09.2019г. Съгласно същия, ищците, като
наемодатели, предоставили на ответника – като наемател, за временно и възмездно
ползване недвижим имот,
находящ се в гр.Русе, ул.”Борисова” № 2, ет.-1, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.659.1.7, с площ 56.60 кв.м., с
предназначение за обществено хранене, брой нива на обекта: 2, при съседи: на
същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма. На 01.09.2019г. на
ответника е било предадено държането на вещта от третото лице „НИК Русе” ООД –
видно от съдебен протокол от 27.02.2020г. по гр.дело № 6975/2019г. по описа на
РРС, а в чл.4 от договора била уговорена месечна наемна цена в размер на
1 800.00 лева, като от тази сума подлежи на приспадане дължимия от
наемателя авансов данък в размер на 162.00 лева, а в чл.7 от съглашението бил
уговорен и начина на плащане на наемната цена, а именно в брой от 1-во до 4-то
число на текущия месец. Ответникът
не оспорва факта, че договорът е валидно сключен и поражда всички правни
последици договорени между страните и уредени в закона. По делото не се спори
относно добросъвестното изпълнение на поетото от ищеца задължение – да предаде
вещта, предмет на договора за наем. Ответникът, върху когото е тежестта да
докаже изгодните му факти, не релевира доказателства да е изпълнил договорното
си задължение за заплащане на дължимите наеми за месеците от септември 2019г. до май 2020г. /с
изключение на м.март 2020г./. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че била налице забава от страна на ищците, тъй като същите създавали
пречки за изпълнението му, като не приемали извършените от него редовни
плащания изпращани с пощенски записи. Действително с телепоща от 04.11.2019г.
ответникът поискал от Д. номер на банкова сметка, ***, но видно от получената
телепоща от 14.11.2019г. последният отговорил, че не може да му предостави
банкова сметка ***, като предложил да прекратят наемния договор по взаимно
съгласие, тъй като имотът се задържал и ползвал от третото лице „НИК Русе” ООД
и следвало да се предприемат съответните съдебни действия за предаването на
имота от това трето лице. Недоказано е защо се е сключил договора за наем още
на 01.09.2019г. след като имота е бил в държане на трето лице. Видно обаче от
съдебен протокол от 27.02.2020г. по гр.дело № 6975/2019г. по описа на РРС,
действително ищците са предявили иск срещу третото лице „НИК Русе“ ЕООД за
предаване държането на имота по предходен прекратен договор за наем, но от
влязлата в сила съдебно спогодба е видно, че „НИК Русе” ООД е предал държането
на имота, предмет на процесния договор за наем още на 01.09.2019г., т.е. при
сключването на договора за наем между страните. По тази причина и ответникът
дължи наемите за периода от септември 2019г. до май 2020г. Видно е и че след
сключването на съдебната спогодба ищците са получили непосредствено чрез
пощенски запис единия от наемите за м.март 2020г. Съобразявайки тези
доказателства съдът счита, че ищците не са отказвали без причина получаване на
наемите, тъй като са считали, че наетия имот е в държане на трето лице, и не са
изпаднали в забава. Действително са представени от ответника 7 броя разписки за
пощенски парични превода, съгласно които чрез Български пощи изпратил до ищеца Д.
7 пощенски парични превода всеки в размер на 1 638.00 лева на следните
дати: 05.09.2019г., 05.10.2019г., 15.11.2019г., 04.12.2019г., 03.01.2020г.,
05.02.2020г. и 05.03.2020г. Съгласно представеното удостоверение с изх.№
94-С-02/24.09.2020г., издадено от Български пощи обаче е видно, че за периода
от 01.09.2019г. до 30.03.2020г. са подадени 7 броя пощенски парични превода с
получател С.Д.Д. и подател И. В. Н., като първите 6 от тях са били изплатени на
представляващия ответното дружество И. В. Н., а само 7-мия изпратен на
05.03.2020г. е бил получен и изплатен на ищеца С.Д. на 16.03.2020г. Т.е. не е
доказано с писмени доказателства от страна на ответника да е заплатил на ищците
дължимите наеми за месеците от септември 2019г. до май 2020г. /с изключение на
м.март 2020г./ по договор за наем сключен на 01.09.2019г. Следва да се отбележи
и че съгласно чл.7 от сключения договор за наем, плащането на наемната цена е
следвало да става в брой всеки месец, а не чрез пощенски записи или по банкова
сметка. ***.20а от ЗЗД
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, поради което и
дори да е имало неприемане на плащане от страна на ищците, то е било
основателно, защото не е било извършено по уговорения между страните начин.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск за заплащане на сумата от 14 400.00
лева, представляваща дължима наемна цена за месеците от септември 2019г. до май
2020г. /с изключение на м.март 2020г./ по договор за наем сключен на
01.09.2019г., е доказан
както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен
изцяло. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 21.05.2020г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 1 768.00 лева –
заплатени държавна такса за производството по делото, държавна такса за допускане
обезпечение на предявения иск и възнаграждение на редовно упълномощения
адвокат. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е дал
повод за завеждане на делото и не следва да отговора за разноски. Както бе
посочено по-горе по делото не е доказано извършено плащане на дължимите наеми
за процесния период по договорения в договора начин и така ответникът е дал
повод на ищците да предявят настоящия иск и да направят разноски по делото за
него, които следва да се заплатят от неизправната по договора за наем страна.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Екомегатрон” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.”Мидия Енос” № 8, вх.2, ет.2, ап.6, ЕИК
*********, представлявано от И. В. Н.,
да заплати на С.Д.Д. ***,
с ЕГН: ********** и Е.А.М. ***, с ЕГН: **********, двамата със съдебен адрес: ***
– адвокат В.С., сумата от
14 400.00
/четиринадесет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща дължима наемна цена
за месеците от септември 2019г. до май 2020г. /с изключение на м.март 2020г./
по договор за наем сключен на 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 21.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 768.00 /хиляда
седемстотин шестдесет и осем/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: