М О Т И В И
по присъда №4/28.01.2020г. по н.о.х.дело №141/2019 г. по описа на Районен съд –
Тервел.
Срещу
подсъдимия К.В.К. ***, е повдигнато обвинение по чл.343б
ал.І от НК.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник, производството по делото бе трансформирано по глава 27 от НПК –
съкратено съдебно следствие.
В
съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ТРП, който пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание в съответствие с
разпоредбите на чл.55 от НК, като съдът определи наказание от вида лишаване от свобода
в размер на шест месеца и предвид на това, че деецът не е осъждан до сега на
наказание лишаване от свобода, изпълнението на наказанието да се отложи за срок
от три години на основание чл.66 от НК. Предлага също така да не се налага и
кумулативното наказание глоба. На осн. чл.343г във вр. счл.37 ал.1 т.7 от НК предлага
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, като на
основание чл.59 да му бъде приспаднато времето през което за същото деяние му е
било отнето СУМПС по административен ред.
Подсъдимия признава вината си по
повдигнатото му обвинение с обвинителният акт на ТРП, както и всички факти и
обстоятелства описани в него, не оспорва събраните писмени и гласни доказателства
по досъдебното производство и дава съгласие да се приобщят по делото без да се
събират други. Същият не желае да дава обяснения.
По същество, чрез процесуалния си
представител, не се противопоставя на предложеното от прокурора наказание.
В последната си дума подсъдимия
изразява становище, че съжалява за извършване на вмененото му престъпление,
като сочи че това му била за пръв и последен път.
След като обсъди заедно и
поотделно събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимия К.В.К.
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********,
видно от приложената по делото справка от информационните масиви на
Сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Добрич.
На 03.12.2019г. в гр.Тервел св. св. И.М.М. и М.И.Н. ***, по
предварително утвърден график осъществявали дейност по контрол относно спазване
разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Около 11.45 ч., в района на
ул.Гео Милев, полицейските служители забелязали бавно движещ се срещу тях
автомобил който криволичел по пътя. Предприели действия по спирането за
проверка на лек автомобил « Ауди 80 » с ДК № ТХ 03-54 НХ. След като
преустановил движението на автомобила, неговият водач получил разпореждане да
представи документите си за самоличност и тези на МПС за проверка. След като
самоличността на водача била установена, а именно подс. К.В.К. полицейските
служители предприели и действия по проверката му за употребата на алкохол, тъй
като поведението, което имал обвиняемият създавало съмнения за това. Свидетелят
С.Д.С. - младши автоконтрольор при РУ гр.Тервел извършил тестването на подсъдимия
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
номер AREA -0074, чиято цифрова индикация отчела като показател съдържание от
2,98 промила алкохол в издишания въздух.
На подсъдимия било предложено и вземането на кръвна проба
необходима за изготвяне на химическа експертиза установяваща съдържанието на
алкохол или друго упойващо средство, което той отказал, видно от приложения по
досъдебното производство талон за изследване № 0003920 от 03.12.2019 г.
Въпреки, че е разполагал с възможността да даде кръвна проба за анализ,
посредством който да опровергае показанията на техническото средство подсъдимия
сам се е отказал от тази възможност.
При това положение, употребата на алкохол е установена по
надлежен ред, посредством показанията на техническото средство, съобразно чл.6
от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози /В този см. и решение №
540/04.01.2010 г. по н.д.№ 530/09г. I н.о. ВКС/
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява въз
основа на събраните по досъдебното производство писмени доказателства:
показанията на разпитаните свидетели С.Д.С., И.М.М. и М.И.Н. /л.17-19/, Акт за
установяване на административно нарушение, бл.№ 781429/03.12.2019 г./л.4/.,
Протокол за извършена периодична проверка на средства за измерване -
анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД на МВР гр.Добрич, справки от
Сектор” Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Добрич /л.8/, талон за медицинско
изследване № 0003920 от 03.12.2019г./л.5/, характеристични данни за подсъдимия /л.15/,
справка за съдимост /л.11/.
При гореизложената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
С действията си, свързани с управлението на МПС след
употреба на алкохол, със съдържание над 1,2 промила, а именно - 2,98 промила,
установено по надлежния ред, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление, визирано в нормата на чл. 3436, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият
при извършване на деянието е действал при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК, като е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимия на
законоустановения ред в Р България, в частност на правилата за движение по
пътищата, установени със ЗДвП и ППЗДвП и злоупотреба с алкохол.
Индивидуализация на наказанието:
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му, подбудите за извършването на престъплението, като
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимия К.В.К., ЕГН **********, роден на ***г***, обл.Добрич,
български гражданин, със средно образование, женен, не осъждан,
охранител при СУ Йордан Йовков гр.Тервел.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита, пълните самопризнания на подсъдимия на
досъдебно и в хода на съдебното производство, както и изразената в хода на
производството самокритичност по отношение на извършеното деяние и липса на предходно
осъждане, а като отегчаващо – наличие на високата степен на алкохолно опиване, поради
което съдът приема, че деянието е извършено от подсъдимия при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Тези обстоятелства от своя страна
характеризират една по лека степен на обществена опасност на деянието и дееца. Предвиденото
наказание по чл.343б ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до три години и
глоба от 200 до 1000 лева. С оглед на така
установения превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счита, че на
подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода при условията на
чл.55 от НК, като така определеното наказание следва да се наложи под
предвидения минимум предвиден в закона. При така установеното, съдът счита за
адекватно на обществената опасност на деянието и дееца се явява наказанието лишаване
от свобода от шест месеца.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да му се даде последен шанс за
поправяне, поради което така определеното наказание лишаване от свобода с оглед
наличието на предпоставките за прилагане на чл.66 от НК, следва да бъде
отложено за изпълнение с поставяне на изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че с оглед недоброто материално състояние на подсъдимия –
това, че работи с възнаграждение на минималната за страната заплата и с оглед
установения превес на смекчаващите вината обстоятелства което и налага определянето
на наказанието му при условията на чл.55 от НК, не следва да налага и кумулативно
предвиденото наказание глоба.
С оглед установената висока степен на алкохолно опиване, съдът намира
че справедливо би било да наложи по тежко наказание по чл.343г във вр. чл.37
т.7 от НК, а именно подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца, като на осн. чл.59 ал.4 от НК следва да приспадне
времето, през което за същото деяние подсъдимия е бил лишен по административен
ред от правото да управлява МПС, считано от 03.12.2019 г. до влизане в сила на
присъдата.
По този начин с така определените наказания на подсъдимия, съдът
намира, че биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция,
визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Водим от гореизложените фактически
констатации, правни изводи и съображения РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ постанови
настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: