№ 559
гр. Варна, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20233110200501 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба от М. В. Л., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление №22-0439-000458 от 02.11.2022 г., издадено от Началник 03 РУ
към ОД на МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя М. В. Л. са наложени административни наказания глоба
в размер 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца, на осн. чл.175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
жалбоподателят твърди , че макар формално да са осъществени обективните елементи от
фактическия състав на посоченото нарушение, същото е несъставомерно от субективна
страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно към съответната дата. Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на
издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител – депозира
единствено писмено становище, с което моли за потвърждаване на издаденото НП и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.09.2022 г. около 16:20ч. въззивникът М. Л. управлявал л.а „Фолксваген голф“,
рег. № В9204ТК в гр. Варна, бул. „Трети март“ до „Еуратек ауто“ в посока ж.к „Владислав
Варненчик“, собственост на майка му К. Г. Л.а с ЕГН **********, когато бил спрян за
проверка от полицейски служители.
1
При служебната проверка на автомобила било установено чия собственост е същия,
както и че е със служебно прекратена регистрация (поради неплащане на застраховка ГО),
поради което била образувана пр. № 12315/22г. по описа на ВРП, приключила с отказ от
образуване на ДП.
Въз основа на него на Л. бил издаден АУАН, а впоследствие и НП за извършеноот него
нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
(показанията на актосъставителя) и писмени доказателства по АНП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, по същество е
основателна.
Наказателно постановление № 22-0439-000458/02.11.2022г. е издадено от компетентен
орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи.
Възражението за непрецизно описание на нарушението по ясен и категоричен начин не
се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като в текста на обжалваното НП достатъчно
ясно е отразено, че в случая АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя, че
управлява нерегистрирано МПС - или по-конкретно такова със служебно прекратена
регистрация.
Разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г.) посочва,че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Конкретно допълващата разпоредба на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП визирана от АНО
посочва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
В конкретния случай съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна
доколкото по делото се установи, че в процесния ден именно жалбоподателят е управлявал
МПС-то, което е било констатирано като такова със служебно прекратена регистрация
поради несключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При все това обаче, за да ангажира административно-наказателната отговорност на Л.
по този текст в тежест на АНО е било да докаже, че в процесния ден жалбоподателят е имал
ясното съзнание, че управлява МПС нерегистрирано по установения за това ред или по -
конкретно с прекратена регистрация.
В случая по преписката отсъстват каквито и да било данни, че водачът на лекия
автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация към момента, в който е
привел автомобила в движение.
2
Поради посоченото според съда от същия не би могло да бъде търсена
административно-наказателна отговорност, което от своя страна налага отмяна на
издаденото НП.
Според ТП 2 от 05.04.2023г. на ВАС по ТД 3 от 2022г. съгласно чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6
или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената
регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията
на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на
регистрацията.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл.175,ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на
административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратява е на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за
сключена застраховка „Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба №54 от 30.12.2016г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането
на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2
от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма
как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно
средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната
съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на
предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на
моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.
Наред с посоченото, не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши
справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от
Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно
прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, е със защитена информация. Неспазването на изрично записаното в закона
задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното
прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен
за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко
лице, на което е предоставил управлението на автомобила.
В случая няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" и не е доказано по
друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията (нито жалбоподателя,
нито майка му са били уведомени или са узнали за прекратената регистрация), деянието по
чл. 175, ал.3 от ЗДвП се явява несъставомерно.
С оглед посоченото, съдът намира, че следва да отмени издаденото НП като
незаконосъонразно.
При този изход на спора, за въззивника е налице основание за присъждане на
3
обезщетение за сторени разноски по делото в рамер на 400 лева, за които са представени
доказателства за плащане в брой и които са в пълно съответствие с минималните изисквания
на Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0439-000458 от 02.11.2022
г., издадено от Началник 03 РУ към ОД на МВР Варна, с което за нарушение
по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на М. В. Л. ЕГН
********** са наложени административни наказания глоба в размер 200.00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца, на осн. чл.175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на М. В. Л. ЕГН **********
сумата от 400,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4