№ 31
гр. ХАСКОВО, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20215600900084 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл.432, ал.1
от Кодекса за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 28 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ – П. Н. Д. твърди, че на 15.06.2019
год. е пострадал при пътно – транспортно произшествие /ПТП/, причинено
виновно от П. Ф. Ф., който като водач на лек автомобил **, модел *** с рег.
№ *** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост му е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 4 – та и 5 - та кости на
дясната длан, за което е била ангажирана административно наказателната
отговорност на водача Ф., съгласно Решение № 260057 от 11.12.2020 год.,
постановено по НАХД № 536 / 2020 год. по описа на Районен съд – Д.град.
След пътния инцидент пострадалият е бил откаран в МБАЛ „Хасково“ АД и
приет в Ортопедично отделение, където под местна анестезия е било
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. На
18.06.2019 год. е бил изписан от болничното заведение с препоръки за
извършване на стерилни превръзки през три дни. За проведеното лечение и
диагностични процедури извършил разходи в общ размер на 217.40 лева, от
които 200 лева – за киршнерова игла - 4 бр. и 17.40 лева – потребителска
такса. Към момента на настъпване на пътното произшествие е бил в сила
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответното
дружество и собственика на автомобила, управляван от виновния водач, на
основание на който претендира застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 28 000 лева, необходими за репариране на
търпените болки и страдания от причинените травматични увреждания,
поддържайки, че определеното от застрахователя обезщетение в размер общо
1
на 2 457.40 лева – за имуществени и неимуществени вреди се явява
значително занижено, несправедливо и некореспондиращо с претърпените
болки и страдания. Претендира още деловодни разноски и законна лихва,
считано от 04.11.2019 год., на която дата е подал молба за присъждане на
застрахователно обезщетение, до окончателното изплащане на сумата.
С определение, постановено в съдебно заседание
на 31.01.2022 год., производството по делото е прекратено в частта относно
предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 217.40 лева, ведно със законната лихва върху него, на основание
заявен от ищеца отказ, обосновано с доводи за това, че посоченото
обезщетение му е изплатено от страна на ответното застрахователно
дружество.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД - гр.София – оспорва иска. Поддържа, че ПТП, при което е
пострадал ищеца не е извършено виновно от водача Ф.. Оспорва началния
момент, считано от който се иска присъждане на законна лихва. Заявява
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и за
съпричиняване, допуснато от пострадалия, основано с нарушение на чл.150 а,
ал.1 от ЗДвП, предвид това, че не е притежавал свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, както и
с нарушения на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.150 а, ал.1
от ЗДвП и чл.147, ал.3, т.5, б. „а“ от ЗДвП, както и с това, че ищецът не е
използвал необходимата за управление на мотоциклет, екипировка –
ръкавици, не е спазвал предписанията на лекарите, не е извършвал контролни
прегледи и не е провеждал рехабилитация и физиолечение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 124 от 11.08.2020 год.,
постановено по НАХД № 510 / 2019 год. по описа на Районен съд – Д.град, П.
Ф. Ф. е признат за невиновен в това, че на 15.06.2019 год. в гр.Д.град,
Хасковска област при управление на лек автомобил марка **, модел ***, с
рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.38, ал.2 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил на ищеца - П. Н. Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на 4 - ти и 5 – ти междинни кости на дясната длан,
довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка – престъпление
по чл.343, ал.1, б. „б”, предл.2-ро,вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание
чл.305, ал.6, вр. чл.301, ал.4 от НПК, вр. чл.179, ал.1, т.5, вр. чл.38, ал.2 от
ЗДвП за това, че на 15.06.2019 год. в гр.Д.град като водач на моторно
превозно средство, не спазва правилата за предимство при завиване в
обратна посока, като от това е създадена непосредствена опасност за
движението, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
150 лева.
С решение № 260035 от 16.11.2020 год.,
постановено по ВНАХД № 486 / 2020 год. по описа на Окръжен съд –
2
Хасково, цитираното по-горе решение е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
С решение № 260057 от 11.12.2020 год.,
постановено по НАХД № 536 / 2020 год. по описа на Районен съд - Д.град, П.
Ф. Ф. е признат за виновен в това, че на 15.06.2019 год. в гр.Д.град,
Хасковска област при управление на лек автомобил марка **, модел ***, с
рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.38, ал.2 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил на ищеца - П. Н. Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на 4 - ти и 5 – ти междинни кости на дясната длан,
довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка – престъпление
по чл.343, ал.1, б. „б”, предл.2-ро,вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание
чл.78 а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Решението в
посочената част е потвърдено с решение № 260056 от 18.05.2021 год.,
постановено по ВНАХД № 43 / 2021 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Видно от приетата като писмено доказателство
по делото Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е, че
към датата на настъпване на пътното произшествие – 15.06.2019 год. е бил в
сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие
от 23.11.2018 год. до 22.11.2019 год., сключен между ответното
застрахователно дружество и собственика на МПС с ДКН ***, управляван от
виновния водач – П.Ф..
С молба вх.№ 3450 от 04.11.2019 год., подадена
от пълномощник на ищеца е направено искане за определяне и заплащане на
застрахователно обезщетение, въз основа на което което ответникът е
определил и изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 2 240 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 217.40
лева, видно от приетите като писмени доказателства уведомление № 4515 от
25.11.2019 год. и преводно нареждане за кредитен превод от 25.11.2019 год., в
размер на 2 457.40 лева.
Видно от изпратената от ОД на МВР – Хасково,
сектор „Пътна полиция“, справка е, че ищецът не е правоспособен да
управлява МПС от категория „А“, за което със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка от 15.06.2019 год., приложена към ДП
№ 453 / 2019 год. по описа на РУ – Д.град, му е наложена такава, изразяваща
се в прекратяване на регистрацията на МПС – ***, с рег. № *** за срок от
шест месеца, за това, че като участник в процесното ПТП е управлявал МПС
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство.
По искане на ищеца по делото бе назначена
медицинска експертиза. От заключението на вещото лице Е. – съдебен лекар,
представено след извършен преглед на пострадалия и след запознаване с
представените от ищеца и изискани по реда на чл.192 от ГПК, документи,
приети като писмени доказателства, се установява, че ищецът е получил
следните увреждания – счупване на 4 – ти и 5 – ти междинни кости на дясната
3
длан, причинили трайно, за повече от 30 дни затруднение в движението на
дясната ръка по смисъла на чл.129 от НК. Обичайният срок за възстановяване
за физически труд е определен от вещото лице на месец и половина – два.
Травмата се явявала такава с умерена тежест и интензивност. Било извършено
открито наместване на счупванията с вътрешна фиксация, чрез поставянето
на киршнерови игли за срок от около един месец и половина. Бил е
неработоспособен за два месеца. Към момента продължавал да изпитва
болки при вдигане на тежести. Не били налице последици за общото
здравословно състояние, свързани с травмата. Опипвали се калуси в местата
на счупванията. Травмата се дължала на удар и притискане в части на
мотоциклета в областта на дясната ръкохватка, което било характерно при
челен удар на мотоциклета в преграда. Оздравителния процес протекъл в
рамките на обичайния срок за такива травми, без настъпили усложнения.
Ищецът претърпял втора операция по снемане на киршнеровите игли,
поставени непосредствено след травмата. Ръката била възстановила облия
захват. Ищецът бил професионално възстановен - изпълнявал задълженията
си като военнослужещ и водач на товарен автомобил. Ползвал два месеца
болнични, след което се върнал към изпълнение на службата си. Не били
установени усложнения на травмата. В устния си доклад вещото лице Е.
пояснява, че само по себе си носенето на киршнеровата игла е по-деликатния
момент от самата операция по поставянето й, защото е свързан и с гипсова
мобилизация, която не покрива изцяло иглата, изискващо внимание да не се
закачи. Имало образуван по-груб калус, като се виждала лека деформация на
четвъртата костица, което донякъде компрометирало идеалното предишно
състояние и оправдавало чувството за болка, от каквато ищецът се оплаквал и
понастоящем. Експертът пояснява, че силата и енергията са били достатъчни,
за да се получи конкретното счупване – с или без ръкавици. Не можело да се
твърди, че при носене на оребрена ръкавица е нямало да има счупване. Всяко
счупване било свързано с нарушение на целостта на меките тъкани, които
никога не се възстановявали напълно.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – психологична експертиза се установява, че при ищеца се проявяват
индикации на постравматичен стрес и наличие на посттравматична стресова
симптоматика и хроничен стрес, налични и към момента на извършеното от
вещото лице изследване на ищеца. Станалото ПТП се отразило негативно
върху психичното състояние на ищеца. Нарушена била социализацията на
личността, която за възрастта на ищеца се явявала важен модератор в живота
му. Формирана е социална резервираност, чувство за безпомощност и гняв.
Данните от изследването определяли пострадалия като ранима личност, с
ниско ниво на психична устойчивост, което не предоставяло възможност на
ищеца да преодолее травмата от катастрофата, за отработването на която
вещото лице счита, че е необходимо по-продължително време да се работи с
психотерапевт. Проведеното лечение се отразило негативно и върху
самооценката на пострадалия.
От заключението, представено по допуснатата
автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП, станало
4
на 15.06.2019 год., а именно: На посочената дата, след кратък престой в
началото на широката част от отбивката за автобусна спирка, свидетелят Ф.
като водач на лек автомобил ***, с ДК№ ***, след като се убедил, че няма
движение на МПС в двете посоки, решава да направи обратен завой в посока
юг. В същото време, движейки се в посока север – юг, ищецът като водач на
мотоциклет *** е навлязъл в правия участък след десния завой на бул.*** в
гр.Д.град, движейки се с предполагаема скорост от около 50 км./ч.
Пресичайки напречно разделителната линия М1, при извършване на левия
обратен завой, водачът на лекия автомобил е видял, че отдясно към него се
движижи мотоциклета, управляван от ищеца, поради което ускорил
автомобила, за да завърши маневрата безопасно. Когато мотоциклетистът е
приближил около 15 метра пред завиващия лек автомобил, ищецът е решил да
го заобиколи отдясно и предприема неправилна маневра заобикаляне отдясно,
но автомобилът завършва левия завой и намалява разстоянието между него и
паркираните отдясно коли. Виждайки, че заобикалянето отдясно е
невъзможно, ищецът е предприел втора маневра – заобикаляне от ляво, която
е преценена от експерта като правилна, но при малкото разстояние до
автомобила, същата е определена като закъсняла и неуспешна – с дясната
ръчка на кормилото мотоциклетът се удря странично в левия заден стоп на
автомобила, счупва го и задният му капак около левия стоп хлътва леко. При
удара мотоциклетистът успява да запази равновесие и не пада. При
липсващо насрещно движение, мотоциклетът пресича косо насрещните лява и
дясна лента с пешеходната пътека, навлиза в паркинга южно от бл.№ 49 и
спира до оградата на бензиностанция „ОМВ“. Маркировките на пътното
платно са били почти изтрити и незабележими. Като технически причини за
настъпване на процесното ПТП, вещото лице посочва следните: 1. При
наличие на добра видимост и възможност да види идващия мотоциклет на
111.54 метра, водачът на лекия автомобил предприема извършване на ляв
завой в обратна посока и не пропуска насрещно движещия се мотоциклет; 2.
Ищецът не притежава свидетелство за управление на мотоциклет.; 3.
Закъсняла реакция за спиране на мотоциклетиста, последвана от неправилна и
частична маневра „завиване надясно“, една неуспешна маневра „завиване
наляво“ и удар в задния ляв стоп на лекия автомобил. При анализа на
техническите причини за настъпване на ПТП, вещото лице Х. посочва в
заключението си, че водачът на лекия автомобил е извършил левия завой в
обратна посока за времето от 8.03 секунди. За същото това време – 8.03 сек.
след позиция А 1 на лекия автомобил /показана на изготвената към
заключението скица/ и при предполагаема скорост 50 км./ч., мотоциклетът се
е намирал на разстояние от 111.54 метра северно от позиция А1. Към
момента на произшествието видимостта е била добра. Опасната зона за
спиране е определена на 28.36 м. Ищецът е реагирал със закъснение,
задействайки спирачките едва когато се е намирал на около 15 метра
разстояние от лекия автомобил.
По искане на страните по делото се събраха и
гласни доказателства, чрез разпита на посочените от страните свидетели. От
показанията на свидетелката А. Д.а – майка на ищеца се установява, че от
5
болницата в гр.Д.град, синът й е бил транспортиран до болницата в
гр.Хасково, където му била извършена операция и поставени пирони /игли/ на
пръстите на дясната ръка. Имал наранявания и на коляното. Престоят на
пострадалия в болничното заведение продължил три дни. Имал нужда от
грижи поради това не бил в състояние да прави нищо с ръката си. Помагали
му при обличане, къпане и хранене. Изпитвал големи болки. По време на
престоя му в болницата, свидетелката установила и промени в психичното
състояние на сина си. Месец след инцидента, ищецът се разделил с
приятелката си, с която отпреди живеели заедно, обяснявайки на майка си, че
„не иска да мъчи момичето“. Преди инцидента ищецът работел като военен. В
продължение на шест месеца бил в болнични. В момента работил на
предишната си работа, но се чувствал непълноценен, поради невъзможност за
кариерно израстване. Не можел да участва и в учения. Отказал участие в
мисия в Кандахар, за която предварително бил одобрен. Затворил се. Не искал
да излиза. Спрял да спортува. Станал нервен и раздразнителен – избухвал за
елементарни неща. Преди пътния инцидент се събирал често с приятели. Бил
силно привързан към двете си баби, които след злополуката посещавал по-
рядко, изпитвайки неудобство от невъзможността да им помага, както преди.
Въпреки настояванията на свидетелката, ищецът не бил посещавал психолог и
психиатър, опитвайки се да се справи сам. Не можел да си държи пръстите
изпънати, независимо от провежданата рехабилитация. Продължавал да се
оплаква от болки, включитено и при стискане на ръката. В резултат на
извършените две операции – за поставяне и сваляне на иглите, имал белези в
горната част на дясната ръка. Коляното му било загрозено от следите,
останали от шевовете. В тази насока са и показанията на свидетелката И.Н. –
баба на ищеца. От показанията на свидетелката К. се установява, че
непосредствено след пътния инцидент оказала първа помощ на ищеца, с
който се познавали отпреди. Ищецът бил с каска и се отправил към
тоалетната на бензиностанцията, където работила свидетелката, намираща се
в близост до мястото на катастрофата. Оставил кървава следа след себе си.
Бил в голям шок. Видяла, че има рани по дясната ръка и десния крак. Бил без
ръкавици. От малък карал мотор и това му било едно от големите хобита,
което прекратил след инцидента. Десет – петнадесет минути след това
пристигнали линейка и служители на полицията. След пътния инцидент,
ищецът изпаднал в тежка депресия, породена и от неизвестността дали ще се
възстанови. Притеснявал се и за работата си. Станал изнервен и
раздразнителен. Отслабнал. Разредил чувствително тренировките си и
ходенето на фитнес. Впоследствие се разделил и с приятелката си. Останали
му белези по ръката и крака. Нямал сила в ръката и се изморявал бързо. Не
можел напълно да си изпъне пръстите.
От показанията на свидетеля П.Ф., посочен от
ответника се установява, че през лятото на 2019 год. работел като
автомонтьор. Управлявал служебен автомобил *** с рег. № **, включително
и в деня на инцидента, станал на 15.06.2019 год. След като оставил сина си на
спирката след бензиностанция на „ОМВ“ в гр.Д.град, решил да направи
обратен завой, като предварително се уверил, че няма движение на пътното
6
платно и в двете посоки. В момента, в който бил по средата на пътя –
перпендикулярно на разделителната линия, видял, че идва мотор. Дал газ, за
да завърши маневрата и изправил колата. В това време видял, че
мотоциклетиста ударил спирачка – моторът завил наляво, надясно и
продължавайки се ударил в задния ляв стоп на колата, като изпреварвайки го
преминал в насрещното платно за движение и се ударил в оградата на
бензиностанцията. Мотоциклетистът не паднал на земята, успявайки да
задържи изправен мотора. Бил с каска, но без ръкавици. Свидетелят видял, че
на ръката на пострадалия имало кръв и му предложил да го откара до
болницата. В момента, в който видял мотоциклетиста, който карал доста
бързо, се намирал на разстояние около 100 метра от него.
При така установената по делото от фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на исковата претенция
се съдържа в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди могат да се
претендират пряко от застрахователя, с който собственикът на МПС,
управлявано от виновния водач е имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Безспорно по делото е установено, че от страна
на ищеца е била отправена застрахователна претенция за заплащане на
обезщетение, уважена частично в размер на 2 457.40 лева, от която 2 240 лева
– обезщетение за неимуществени вреди и 217.40 лева – обезщетение за
имуществени вреди. Посочените фактически обстоятелства, които съдът
възприема от събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника, обуславят допустимостта на иска.
Разгледан по същество, искът се явява
основателен и частично доказан по размер, по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че на 15.06.2019 год. в резултат на
нарушение на правилата за движение е станало ПТП, допуснато от П. Ф. Ф.,
при което по непредпазливост е била причинена средна телесна повреда на
ищеца, за което е била ангажирана отговорността на водача Ф. с влязло в
сила решение № 260057 от 11.12.2020 год., постановено по НАХД № 536 /
2020 год. по описа на Районен съд - Д.град, което има за гражданския съд
същата задължителна сила като влязлата в сила присъда, предвид
задължителните в тази насока указания, дадени в т.15 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 год., ОСГТК,
според които с решението по чл.78 а от НК наказателният съд се произнася по
същия кръг въпроси, по които с присъдата – за дееца, деянието,
противоправността му и за вината, като деянието и в този случай си остава
престъпление, а не административно нарушение и решението по чл.78 а от
НК, с което е наложено административно наказание е приравнено на влязла в
сила присъда. С присъдата и с решението по чл.78 а от НК, фактическият
състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от
наказателния съд и в двата случая, има обвързващата сила по чл.300 от ГПК
за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието
7
относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца, предвидени като предпоставки от фактическия състав на основанието
по чл.45 от ЗЗД.
Безспорно е още, че към момента на ПТП,
станало на 15.06.2019 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между собственика на автомобила, управляван от
причинителя на вредата – П.Ф. и ответното дружество по отношение на
превозното средство, с което е настъпило произшествието. С настъпване на
застрахователното събитие за застрахователя се е породило задължението да
заплати на увредения, спрямо който застрахования е отговорен,
застрахователно обезщетение. Несъгласието на пострадалия с определеното и
изплатено от ответника застрахователно обезщетение, обуславя
основателност на претенцията, предявена на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
съгласно който увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Изхождайки от вида и степента на причинените
на ищеца в резултат на пътния инцидент, увреждания и времето за тяхното
възстановяване, съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определен в размер на 20 000 лева. В тази насока съдът
цени заключението на вещото лице Е., според което в резултат на ПТП, на
ищеца е било причинено счупване на 4 – ти и 5 – ти междинни кости на
дясната длан, причинило трайно, за повече от 30 дни, затруднение в
движението на дясната ръка по смисъла на чл.129 от НК. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита и извършените две оперативни
интервенции по отношение на пострадалия, изразяващи се в открито
наместване с вътрешна фиксация на счупванията, чрез поставяне на 4 бр.
киршнерови игли и последвалото след месец и половина, отстраняване,
причинили на ищеца болки, страдания и неудобства във връзка с поставената
гипсова мобилизация, непокриваща изцяло иглите, което според експерта
налагало по-голямо внимание при използването на активната за пострадалия
– дясна ръка. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства,
чрез показанията на свидетелките Д.а и Н. – майка и баба на ищеца, от които
се установява, че пострадалият не е бил в състояние да са обслужва сам в
продължение на около два месеца след пътния инцидент. Налице е образуван
и по-груб калус, с изразена лека деформация на четвъртата костица,
компрометиращо идеалното предишно състояние и свързаното с него
чувството за болка, от каквато ищецът се оплаква и понастоящем. Наред с
търпените от ищеца болки и страдания от травматичните увреждания, като
безспорно съдът приема и наличието на появила се в резултат на пътния
инцидент и посттравматична стресова симптоматика и хроничен стрес, в
каквато насока съдът цени заключението, представено по допуснатата
съдебно – психологична експертиза, в подкрепа на която са и събраните по
делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Д.а, Н. и К., от
които се установява още, че след пътния инцидент ищецът е станал
раздразнителен, изпитвал чувство на непълноценност, ограничил контактите с
близките си, преустановявайки и дългогодишна връзка със своята приятелка,
8
с която преди катастрофата са живеели на съпружески начала. Все в тази
насока съдът отчита и настъпилата промяна в начина на живот на
пострадалия, който преди пътния инцидент се е занимавал активно със
спортна дейност, каквато не е могъл да извършва след причиняване на
уврежданията. Преустановил е изцяло и управлението на мотоциклета, което
преди е било любимото му хоби. Невъзможността за кариерно израстване се е
отразила негативно на психиката на пострадалия, от страна на който се
наложило да откаже участия в предварително планирани учения и мисии.
Определеният по-горе размер от 20 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде намален на 14 000 лева,
отчитайки допуснато от ищеца като водач на мотоциклет марка и модел ***,
с рег. № ***, съпричиняване в размер на 30 %, по следните съображения:
Като безспорно в тази насока съдът приема, ценейки заключението по
допуснатата съдебно автотехническа експертиза, че технически причини,
посочени в т.8.10 от констативната част на заключението, за настъпване на
процесното ПТП са допуснати както от деликвента Ф. нарушения на
правилата на движение по чл.38, ал.2 от ЗДвП, съгласно която при завиване в
обратна посока водачът е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства, така и от пострадалия, изразяващи се допусната от него
закъсняла реакция за спиране на управлявания от него мотоциклет,
последвана от неправилна и частична маневра „завиване надясно“ и една
неуспешна маневра „завиване наляво“. Тези констатации на вещото лице са
направени въз основа на следните безспорно установени по делото данни, а
именно – разстоянието от мястото, от което деликвентът Ф. е започнал
извършването на маневрата „обратен завой“ до мястото, от където
пострадалият е имал видимост и е могъл да го възприеме е определена на
111.54 метра, а от завоя, от където е идвал пострадалия – на около 250 метра,
след който участъкът е хоризонтален, прав и с неограничена видимост,
наличието на които данни обуславят извода на експерта за това, че реакцията
на пострадалия по намаляване на скоростта на управлявания от него
мотоциклет, започнало едва, когато е бил на разстояние от 15 метра до
автомобила, управляван от Ф., е определена като закъсняла, а извършените
впоследствие маневри „завиване надясно“ – като неправилна и „завиване
наляво“ – като неуспешна. В тази връзка съдът цени и показанията на
свидетеля Ф., установените от който фактически обстоятелства не бяха
опровергани от насрещната страна.
Предвид изложеното, съдът приема, че от страна
на ищеца е допуснато нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП, според
която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Като неоснователни съдът намира заявените от
ответника възражения за съпричиняване, допуснати от страна на ищеца,
обосновани с твърдения за това, че пострадалият е управлявал превозното
средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство –
9
мотоциклет, марка и модел ***, с рег. № *** и без предпазни ръкавици,
ценейки в тази насока заключенията на вещите лица Х. и Е.. От
заключението, представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
се установява, че предвид вида и характера на увреждането – счупване на 4 –
ти и 5 – ти междинни кости на дясната длан, същото би могло да се получи и
при поставени ръкавици, задължително изискване за носенето на които не е
предвидено. А относно липсата на свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от ищеца превозно средство, от
събраните по делото доказателства не може да се приеме за установено по
безспорен и категоричен начин, че липсата на такова е в пряка причинно
следствена връзка със станалия пътен инцидент, независимо от издадената
Заповед от 15.06.2019 год., приложена към ДП № 453 / 2019 год. по описа на
РУ – Д.град, за налагане на принудителна административна мярка,
изразяваща се в прекратяване на регистрацията на МПС – ***, с рег. № *** за
срок от шест месеца, за това, че като участник в процесното ПТП, ищецът е
управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В
тази насока съдът цени и събраните по делото гласни доказателства, от които
се установява, че ищецът управлява мотоциклет в продължение на години,
поради което липсата на адекватна реакция /рефлекс/ не може да бъде
обоснована с липсата на правоспособност, в каквато насока е и устния доклад
на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза.
От определената по-горе сума от 14 000 лева
следва да бъде приспаднато изплатеното от ответника в полза на ищеца
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 240 лева,
при което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде уважен в размер на разликата между двете суми, възлизаща на
11 760 лева, като за разликата до предявения размер от 28 000 лева, като
неоснователен по изложените по-горе съображения следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираната от ищеца
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
04.11.2019 год., следва да се отбележи следното:
Процесното ПТП е станало на 15.06.2019 год.
Ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя на 04.11.2019 год.
За периода от датата на деликта до предявяване на претенцията пред
застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от деликвента на
основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На
основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от 04.11.2019
год. до изплащане на обезщетението, поради което искането за присъждане на
законна лихва, считано от посочената дата следва да бъде уважено така, както
е предявено.
С оглед изхода на спора в полза на адвокат М.
10
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 299.36 лева –
възнаграждение за адвокат, дължимо на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за осъществено процесуално представително на ищеца, от
което 882.80 лева - определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредбата/; 200 лева - определено съгласно чл.7, ал.9 от Наредбата и 216.56
лева – ДДС, и съразмерно на уважената част от иска. В полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 619 лева – от които 319 лева
съразмерно на отхвърлената част от иска от направените такива в размер на
550 лева, включващи 150 лева – възнаграждение за вещо лице по допуснатата
медицинска експертиза и 400 лева – възнаграждение за вещо лице по
допуснатата автотехническа експертиза и 300 лева – възнаграждение за
юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от Закон за правната
помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати
в полза на съда сумата в размер на 470.40 лева – държавна такса и 189 лева –
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска от общо
заплатените от бюджетните средства на съда 450 лева, включващи 150 лева –
възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно – медицинска
експертиза и 300 лева – възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно
- психологична експертиза.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление – гр.**** да заплати на П. Н. Д.,
ЕГН ********** от гр.Д.град, бул.***, с адрес за призоваване – гр.*** –
адвокат Р.М. сумата в размер на 11 760 /единадесет хиляди седемстотин и
шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
търпени в резултат на травматични увреждания – счупване на 4 – ти и 5 – ти
междинни кости на дясната длан, дължимо по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с полица №
BG/30/118003298928, със срок на покритие – 23.11.2018 год. – 22.11.2019 год.,
за настъпило на 15.06.2019 год. в гр.Д.град застрахователно събитие – пътно –
транспортно произшествие, станало по вина на П. Ф. Ф. при управление на
МПС марка **, модел ***, с ДКН ***, ведно със законната лихва, считано от
04.11.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като искът в
останалата част – за разликата до предявения размер от 28 000 лева –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление – гр.**** да заплати на Р.И. М. –
адвокат от АК – София, с личен номер **********, с адрес на кантората –
11
гр.*** сумата в размер на 1 299.36 /хиляда двеста деветдесет и девет лева и
тридесет и шест стотинки/ лева – възнаграждение за адвокат за осъществено
процесуално представителство на П. Н. Д., ЕГН ********** от гр.Д.град,
бул.***, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА П. Н. Д., ЕГН ********** от
гр.Д.град, бул.*** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление – гр.****, сумата в размер на 619 /шестотин и
деветнадесет/ лева – разноски по делото – съразмерно на отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление – гр.**** да заплати сумата в
размер на 470.40 /четиристотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки/
лева – държавна такса и сумата в размер на 189 /сто осемдесет и девет/ лева
– разноски по делото - възнаграждения за вещи лица, съразмерно на
уважената част от исковете, които суми да се приведат по сметка на Окръжен
съд - Хасково.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
12