Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008
гр. Бургас, 09.10.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Бургас, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Тонка Мархолева
при секретаря Светлана Тонева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3461 по описа на Районен съд – Бургас за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 34 ЗС – във фазата по
допускане на делбата.
Образувано е по искова молба, подадена от „Интрейд
инженеринг” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от И. Д. А. срещу Национален осигурителен институт, БУЛСТАТ ***, адрес: ***,
представлявано от И.И.и „Професионален футболен
клуб Нефтохимик” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И. Д. А., с която се претендира да бъде допуснат до делба
следния съсобствен между страните имот, представляващ ПИ с идентификатор ***по КККР
на гр. Бургас, с административен адрес: ***, с обща площ съгласно скица 5 058
кв. м., при следните съседни имоти: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, при
квоти: за „Интрейд инженеринг” АД –
1933,93 кв. м. ид. ч., за Национален осигурителен
институт – 2 310 кв. м. ид. ч. и за „Професионален
футболен клуб Нефтохимик” АД – 816,07 кв. м. ид. ч.
Посочено е, че в поземления имот са построени следните
сгради: сграда с идентификатор ***, площ 117 кв. м.; сграда с идентификатор ***,
площ 78 кв. м.; сграда с идентификатор ***, площ 78 кв. м.; сграда с
идентификатор ***, площ 10 кв. м.; сграда с идентификатор ***, площ 55 кв. м.;
сграда с идентификатор ***, площ 3 кв. м.; сграда с идентификатор ***, площ 403
кв. м.; сграда с идентификатор ***, площ 408 кв. м.; сграда с идентификатор ***,
площ 100 кв. м. и сграда с идентификатор ***, площ 164 кв. м. Ищецът твърди
още, че 2750 кв. м. от посочения поземлен имот, ведно с построените в него
сгради, са включени в капитала на ищцовото дружество (тогава „***” ЕООД) с Акт
за частна държавна собственост № ***г. и Акт за частна общинска собственост № ***г.
С договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***
от ***г. ищцовото дружество е продало на „Професионален футболен клуб Нефтохимик”
АД (тогава „***” АД) 816,07 кв. м. идеални части под застроената в терена
осеметажна масивна сграда.
С договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № **, том **, peг.
№ ***, дело № *** от *** г. „Професионален футболен
клуб нефтохимик” АД (тогава „***” АД) е прехвърлило на Национален осигурителен
институт масивна осеметажна сграда, понастоящем с кадастрален идентификатор ***.
На заседание № *** от *** г. на Общински съвет –
Бургас било взето решение за безвъзмездно прехвърляне на 2310 кв. м. ид. ч. от имота - общинска собственост, в полза на
Националния осигурителен институт, като бил съставен договор за дарение, вписан
на 18.07.2019 г.
Същевременно ищецът оспорва собствеността на
ответника НОИ, като въвежда възражение за придобиване на неговата ид. част от имота по давност в периода 1975 г. до 11.05.2021
г., както и поради обстоятелството, че тази идеална част никога не е била
общинска собственост, а е била собственост на „***“ ЕООД. Направено е от ищеца и
възражение за нищожност на договора за дарение, с който НОИ е придобило имота
от Община Бургас, поради липса на предмет, поради симулативност,
тъй като прикрива договор за покупко-продажба, поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона, поради липса на основание.
В своя писмен отговор, депозиран по реда и в
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Национален осигурителен институт чрез
процесуални представители е посочил, че не оспорва изложеното в исковата молба,
действително са съсобственици с ищеца и другия ответник при посочените квоти.
Счита обаче, че искът е неоснователен, тъй като имотът има обслужващо значение
спрямо изградените в него самостоятелни сгради, които принадлежат на различни
собственици. Освен това разделянето му на самостоятелни имоти не може да бъде
извършено поради значителни по вид, обем и стойност промени, както и поради
невъзможност за съответствие с правилата на закона. В поземления имот има
сгради, които са собственост на Държавата, която не е собственик и на част от
поземления имот, както и има собственик на част от поземления имот, който не е
собственик на сграда. Оспорени са твърденията на ищеца, че е собственик на
изградени в имота сгради. Ето защо искът за делба следва да бъде отхвърлен.
Моли съда за присъждане на разноски.
Ответникът „Професионален футболен клуб Нефтохимик”
АД не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след съобразяване на
твърденията, доводите и възраженията на страните и преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в
чл.34, ал.1 ЗС и има за свой предмет и крайна цел прекратяването на
съсобствеността между съделителите – страни в производството. Във фазата по
допускане на съдебната делба съгласно чл.344, ал.1 ГПК съдът решава въпросите
между кои лица за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата.
Разглеждането им е предпоставено от извод за съсобственост между страните на
въведеното от тях основание – в случая, с оглед твърденията на ищеца – по транслативна сделка.
Не се спори по делото, а и се установява от
приложения по делото Акт за частна държавна собственост № ***г. (л. 5-6), че
терен от 2 750 кв.м. (парцел I, кв. 3), производствена
база, сграда „Битов и котелно“ с площ 780 кв.м., 8 етажна, 225 кв.м. гаражни
клетки, автоработилница с площ 360 кв.м., КПП с площ
53 кв.м. и сграда „Автоматика“ с площ 230 кв.м., находящи се на ул. „Стефан
Стамболов“ №126 са били включени в капитала на „***” ЕООД. Последното се
установява и от приложения Акт за частна общинска собственост № ***г.
Дружеството „***” ЕООД, peгистрирано
по ф. д. № 1917/1996 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е правоприемник на
Общинска фирма „***-Бургас“, която видно от Решение от 24.07.1989 г. на БОС (л.
23-25) е получила уставен фонд под формата на общинско имущество в размер от
2524 хил. лв. като правоприемник на общинско предприятие „***“ по баланса му
към датата на неговото прекратяване. Впоследствие с Решение от 14.05.1996 г. на
БОС и съгл. Решение на Общинския съвет от 15.03.1996 г. общинската фирма се
преобразува във „***” ЕООД с капитал – общинско имущество в размер на
20 067 000 лв. съгл. баланс към 31.12.1996 г.
На 15.10.1998 г. видно от справка в общодостъпния
публичен раздел по партидата на ответника в ТР е вписано новоучреденото „***“
АД с капитал в размер на 200 млн. лева, разпределен в 200 хил. акции с номинал
от по хиляда лева. На 09.03.2006 г. „***“ АД е пренаименовано
в „ПФК Нефтохимик“АД.
Видно от представения Договор за приватизационна
продажба от 09.12.1998 г. на пакет от 762 213 дяла, представляващи 80% от
капитала на „***“ ЕООД (л. 9-14 вкл.) Община Бургас в качеството си на продавач
прехвърля на „***“ АД описаните в чл. 3, ал. 1 имоти, представляващи терен от
2 750 кв.м. (парцел I, кв. 3 съгл.
гореспоменатите АЧДС и АЧОС); масивна осеметажна сграда с РЗП 3 225 кв.м.;
автоработилница с РЗП 720 кв.м.; гаражни клетки с
площ 225 кв.м.; търговски павилион с площ 53 кв.м.; дървена барака „автоматика“
с площ 230 кв.м.; парокотелно, облсужващо
основната осеметажна сграда, с площ 120 кв.м. В чл. 8 е уговорено, че цената на
дяловете, представляващи 80% от капитала на търговеца, възлиза на
1 010 000 000 лева (1323, 35 лв. на дял), като начинът и
сроковете за изплащане на цялата продажна цена е уговорена в чл. 9.
На 28.06.1999 г. „***“ АД е приета като съдружник с
80% дял в капитала на „***“ ЕООД (което се преобразува в ООД). Другият
съдружник е Община Бургас с 20% дял в капитала.
На 29.07.1999 г. по ф.д. 1917/96 г. е вписана
промяна в наименованието на дружеството от „***“ ООД на „Интрейд инженеринг“
ООД, което видно от удостоверението за вписвания по фирмената партида (л. 22)
се е преобразувало в „Интрейд инженеринг“ АД на 23.10.2000 г.
Видно от приложения Нотариален акт № ***, том ***, per. № ***, дело № *** от ***г. на Нотариус № *** Б. К., „Интрейд
инженеринг“ ООД е продало на „***“ АД /„Професионален
Футболен Клуб Нефтохимик” АД/ 816,07 кв.
м. идеални части под застроената в терена осеметажна масивна сграда.
С Нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № *** от *** г. на
Нотариус № *** B. K.(л. 17-19) „***” АД /„Професионален Футболен
Клуб Нефтохимик” АД/ продава на НОИ гр.
София масивна осеметажна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Стефан Самболов“126 с РЗП 4 250 кв.м. за сумата от 2 231 250 щатски долара.
Не се спори по делото, а и се установява от
извлечение от протокол от заседание № 57 от 28.05.2019 г. на Общински съвет -
Бургас, че по докладна записка № 08-008691/27.05.19 г. на кмета на Община
Бургас Д. Н., е взето Решение № 32 за безвъзмездно прехвърляне на 2 310 кв. м. ид.ч. от общо 5060 кв.м. от ПИ с идентификатор ***по КККР
на гр. Бургас общинска собственост в полза на Националния осигурителен
институт. Вследствие взетото решение е сключен
Договор за дарение №1005-02-14 от 09.07.2019 г., вписан в АВп с вх. peг. № 8871/18.07.2019
г., акт № 185, том 26 (л. 63).
Съгласно приложената скица на ПИ с идентификатор ***по
КККР на гр. Бургас, последният е с площ 5 058 кв.м., с административен
адрес в ***, с номер по предходен план: 4, кв. 3, парцел I, при съседи и
граници на ПИ: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***, като в ПИ
са построени следните 10 бр. сгради: Сграда ***, вид собств.
Частна, функц. предн.
Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 117 кв.м., Сграда ***, вид
собств. Частна, функц. предн. Сграда за търговия, брой етажи 2, застроена площ 78
кв.м., Сграда ***, вид собств. Частна, функц. предн. Сграда за търговия, брой етажи 2, застроена площ 78
кв.м., Сграда ***, вид собств. Частна, функц. предн. Промишлена сграда,
брой етажи 1, застроена площ 10 кв.м., Сграда ***, вид собств.
Частна, функц. предн.
Промишлена сграда, брой етажи 1, застроена площ 55 кв.м., Сграда ***, вид собств. Частна, функц. предн. Промишлена сграда, брой етажи 1, застроена площ 3
кв.м., Сграда ***, вид собств. Частна, функц. предн. Административна,
делова сграда, брой етажи 1, застроена площ 403 кв. м, Сграда ***, вид собств. Държавна частна, функц. предн. Административна, делова сграда, брой етажи 8,
застроена площ 408 кв. м, Сграда ***, вид собств.
Частна, функц. предн.
Промишлена сграда, брой етажи 1, застроена площ 100 кв.м. и Сграда ***, вид собств. Частна, функц. предн. Промишлена сграда, брой етажи 1, застроена площ 164
кв.м.
По възраженията на „Интрейд инженеринг“ АД за
това, че Община Бургас никога не е притежавала 2 310 кв.м. ид.ч. от процесния имот, т.к. те били включени в капитала
му, при условия на евентуалност - са придобити от дружеството по давност, тъй като ги е владяло повече от 10 г., от
самото си учредяване от 1975 г. непрекъснато и несмутено и е направило
многобройни подобрения:
На първо място и при все дуалистичната контроверсност на въведените възражения, изтъкната от
процесуалните представители на НОИ, следва да се има предвид, че последните не
са недопустими и имат своето място в делбеното производство, доколкото в
първата му фаза се цели установяване наличието на съсобственост между
определени лица, както и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед
на това решението за допускане на делбата има преди всичко установителна част,
с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на
техните части. Поради това съвсем допустимо е в срока по чл. 342 от ГПК (който
в конкретния случай е спазен) в делбения процес
да се оспорва действителността на основанията, на които съделителите се
позовават, че е възникнала съсобствеността, като се има предвид и че последните
в случая имат двойствена природа – на ищци и ответници.
Поради това и след последователно проследяване на
хронологията на гореупоменатите прехвърлителни
сделки с предмет ПИ с идентификатор ***, съответстващ на парцел I, кв. 3
по РП на гр. Бургас, за чието пространствено разпространение, съседи и граници
не се спори, следва да се има предвид, че по делото липсват данни в който и да
е било момент целият имот с площ 5 058 кв.м. да е бил част от капитала на
„***“ ЕООД, чиито правоприменик е ответника. Възражението
за изтекла десет годишна придобивна давност в полза на „Интрейд инженеринг“ АД по отношение на
Община Бургас също е неоснователно. Не се спори, а и се установява от описаните
решения на БОС по партидата на „***“ ЕООД от 1996 г. (л. 26-27), че към момента
на вписването си дружеството притежава капитал, представляващ единствено
общинско имущество, следователно за упражняване на владение с намерение за
своене между 1975-1996 г. не може да става въпрос. Предвид гореизложеното
процесния имот към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991 г. и
ЗМСМА, е бил със статут на държавна-респ. общинска собственост, а при липсата
на данни, обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към
влизане в сила на ЗДС и ЗОС към
31.05.1996 г. е със статут на общинска
частна собственост. Ищецът не е могъл да придобие собствеността върху имота
чрез придобивна давност, респ. общината да загуби правото на собственост върху имота, поради
въведения мораториум за придобиване по давност на имоти общинска и държавна
собственост. Давностен срок за имотите частна
държавна и общинска собственост е било възможно да тече от 01.06.1996
г., след изменението на чл. 86 ЗС /ДВ бр. 33/1996 г./. Със ЗД ЗС /ДВ
бр. 46/2006г. /, като по силата на §1 от ЗИД на ЗС(обн.ДВ,
бр.46 от 06.06.2006 г.) срокът на давността е спрян
на 31.05.2006 г., първоначално за седем месеца, а след
това с последващи изменения на разпоредбата до 31.12.2011 г. Последният
ден на срока на десетгодишната давност по отношение на имоти частна държавна и
общинска собственост, започнала да тече на 01.06.1996г., е 31.05.2006г., когато
давността е спряна и пълният срок на десетгодишната давност по чл. 79 ЗС не е
изтекъл към датата на спиране на давността, като мораториумът е продължен с
последващи изменения на ЗС до 31.12.2022 г. Поради гореизложеното следва да се
приеме, че праводателят на ответния НОИ - Община Бургас е притежавала до
09.07.2019 г. собствеността върху дарените от нея 2310/5060 кв.м. ид.части от процесния поземлен имот, поради което до тази
дата, при все липсата на необходимост от установяването на останалите
предпоставки на чл.79 от ЗС , не е текла придобивна давност в полза на „Интрейд
инженеринг“ АД или неговите праводатели. Оригинерно
придобиване не би могло да се осъществи и в периода от 09.07.2019 г. до
проведеното на 09.03.2020 г. съдебно заседание по настоящото производство, в
което ищецът се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност спрямо
НОИ върху 2310/5060 кв.м. ид.части от процесния
поземлен имот.
По отношение възраженията за нищожност, релевирани в
молба от 12.03.2021 г., то последните
следва да бъдат разгледани в поредност, обусловена от тежестта на порока (арг. от Решение № 198 от 10.08.2015 г. по
гр.д. № 5252 по описа за 2014 на ВКС): от най-тежкия – противоречие/заобикаляне
на закона, липса на основание, симулация.
На първо място и предвид въведените твърдения за
противоречие със закона, следва да се има предвид, че прехвърлителна
сделка (била тя и дарение), извършена от несобственик, никога не води до
каквато и да е форма на недействителност, камо ли най-тежката. В този смисъл,
дори и оспорваните идеални части да бяха прехвърлени от несобственик (съображения
противно на което бяха изложени), последното нямаше да е от естество да
обуслови нищожност на сделката. Не е на лице и втория порок – липса на
основание и липса на правомощия за сключване на оспорената сделка, т.к.
последната предвид нейната безвъзмездност увреждала интересите на гражданите и
представлявала форма на безстопанственост. Решението относно безвъзмездното
прехвърляна не идеални части в полза на НОИ е прието на основание чл. 21 ал.1
т.8 от ЗМСМА /общинския съвет приема
решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и
определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и
кметства/ ; чл.34 ал.4 и чл.35 ал.5 от Закона за общинската собственост /Общината се разпорежда с имоти и вещи -
частна общинска собственост, чрез продажба, замяна, дарение, делба, възмездно
или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права или по друг начин,
определен в закон/ Дарение на имот -
частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет, прието
с мнозинство три четвърти от общия брой на съветниците. Липсват данни, а и твърдения да не е спазено
изискването на чл. 35, ал. 4 от ЗОбС за квалифицирано мнозинство от три четвърти. Решението
се намира за валидно като прието от законово овластения
орган на местно самоуправление да се разпорежда с общинската собственост, при
спазване на изискването за писмена форма и с повече от три четвърти от
гласовете на общинските съветници. Липсват условия,
поставени към надареното трето лице, което е и неотносимо към валидността на
предварителното съгласие. Отчуждаването на общинската собственост винаги е
сложен ФС, като с вещно правни последици се ползва договора – гражданско правна
сделка, чиято валидност съдът намира за неуспешно оспорена. Общинския съвет е
дал съгласие и е овластил кмета на общината с мандат
да сключи договор за дарение в полза на НОИ, като е обосновал необходимостта от
предварително изпълнение с оглед
осигуряване достъпа до административни услуги, не само на гражданите на Бургас,
а и на цялата област, което обуславя особения обществен интерес. Предвид
гореизложеното неоснователни се явяват възраженията за нищожност поради липса
на основание на оспорената сделка.
На следващо място – неспазването на предпоставките
по чл. 33 от ЗС не е от естество да доведе до недействителност на оспорения
договор, а до възможност на собственика да изкупи прехвърлената част от имота
при условията, уговорени в негова вреда с третото лице (арг. от ТР №5 от 2012 г.), което следва
да се предяви под формата на иск в двумесечен срок от продажбата по чл. 33, ал.
2, изр. посл. от ЗС (за което няма нито данни, нито
твърдения по делото). Поради това възражението за заобикаляне на закона също е
неоснователно.
На последно място – възражението за нищожност на
основание привидност е също неоснователно, тъй като фактическия състав по
разкриване на относителна симулация, включващ привидна и прикрита сделка не би
могъл да се обоснове с твърдения за „вероятност“ и „немислимост“, освен това
дори и да беше доказан, биха се приложили правилата за прикритата сделка (чл. 17
от ЗЗД), което оставя непроменен извода на съда относно прехвърлянето на
процесните 2310/5060 кв.м. ид.части в патримониума на НОИ.
По делото е назначена и приета без възражения
съдебно техническа експертиза, вещото лице по която е констатирало, че няма
пълно съответствие между границите на ПИ с идентификатор ***по КК на гр.Бургас
и УПИ ***, кв.***, като регулационните граници на имота включват 23 кв.м повече
от площта на ПИ по КККР. Изложено е още, че съгласно ЗРП на к-с ”***” от 1986
г., в имота се запазвали следните сгради: осеметажната сграда (сега сгради с
идентификатори *** и ***) в сегашния й вид с едноетажна нова пристройка от юг; гаражите
от югоизток (сега сгради с идентификатори *** и ***); сграда
в североизточната част (сега частично сграда с идентификатор ***) и нова
пристройка от запад, която частично граничи с имота на колодрума. Със ЗРП се предвиждало
ново застрояване в северната част на имота, като част от застройката тангира със северната имотна граница и съвпада със сгради с
идентификатори ***, *** и ***, за които от община Бургас не са били предоставени
строителни книжа, но фигурират в Договора за приватизационна продажба от
09.12.1998г. Вещото лице е констатирало, че е възможно обособяване на
самостоятелни УПИ след приключване на процедура за уеднаквяване границите на
УПИ I с границите на ПИ ***, след което е приела един от вариантите за
приключване на тази процедура. Предложени са два варианта за обособяване на
самостоятелни УПИ за всеки от съделителите, които да отчитат собствеността
върху отделните сгради в имота. Според Вариант 1 – е предвидена задънена улица
с ширина 6 м. в рамките на УПИ I, с която се осигурява достъп до всички
новообразувани имоти в рамките на действащия УПИ I. Улицата е с дължина 98 м.
до бул.“Стефан Стамболов“ и отговаря на изискванията на чл.810, ал. 3 от ЗУТ.
Предвижда се образуване на нови УПИ - I,
отреден за „Интрейд инженеринг“ АД ; УПИ IV , отреден за ПФК“Нефтохимик“АД ; УПИ
V , отреден за „Интрейд инженеринг“ АД ; УПИ VI, отреден за НОИ при запазване
на комуникационния достъп до новообразувания УПИ VI, отреден за НОИ, като се
отчита възможност за достъп до новообразувания УПИ I, отреден за „Интрейд
инженеринг“ АД от запад, по нереализираната улица северно от кв. 4, при
условие, че се отчете денивелацията на терена. Вещото лице е предложило и втори
вариант за промяна на регулационния план на УПИ I в кв. 3, на кв.4 и на
уличната регулация (Приложение №3 към СТЕ), съгл. който в рамките на УПИ I, кв.
3 се обособяват три нови УПИ - УПИ I, отредено за „Интрейд инженеринг“ АД ; УПИ
IV , отредено за ПФК“Нефтохимик“АД ; УПИ V , отредено за НОИ, като новообразуваният
УПИ V, отреден за НОИ, има лице към нереализираната улица от запад, северно от
кв.4, което би било проблемно заради денивелацията на терена. Поради това се
предлага улица „Шар планина” да се удължи до границите на новообразуваното УПИ
V. Това води до промяна регулацонните граници на
кв.4. Изтъква се от вещото лице, че предложените варианти не налагат промяна на
действащия План за застрояване, като са съобразени отстоянията
на сградите от новите регулационни граници.
На въпроси от съдебния състав, експертът е посочил,
че Сграда F от Договора за приватизационна продажба от 09.12.1998г,
представляваща дървена барака - автомивка, със ЗП-230кв.м не е отбелязана в КК
и не съществува. Също е установено, че сграда с идентификатор *** със застроена
площ 117 кв.м (сграда G от Договора за приватизационна продажба от 09.12.1998г.),
предназначение - сграда за енергопроизводство,
собственост съгласно КК на „***“ ЕООД не съществува. Останалите - сграда с идентификатор
*** със застроена площ 78 кв.м, предназначение - складова, инфраструктурна
сграда, собственост съгласно КК на „***“ ЕООД. Сградата отговаря на част от
сграда С от Договора за приватизационна продажба от 09.12.1998г.;Сграда с
идентификатор *** със застроена площ 78 кв.м, предназначение - складова,
инфраструктурна сграда, собственост съгласно КК на „***“ ЕООД. Сградата
отговаря на част от сграда С от Договора за приватизационна продажба от
09.12.1998г.; Сграда с идентификатор *** със застроена площ 10 кв.м,
предназначение - сграда за търговия, няма данни за собственик; Сграда с
идентификатор *** със застроена площ 55 кв.м, предназначение - сграда за
търговия, собственост съгласно КК на „***“ ЕООД. Сградата отговаря на част от
сграда Е от Договора за приватизационна продажба от 09.12.1998г.; Сграда с
идентификатор *** със застроена площ 3 кв.м,
предназначение - сграда за търговия, няма данни за собственик; Сграда с
идентификатор *** със застроена площ 403 кв.м. Южната част от сградата заедно
със Сграда с идентификатор *** формират сграда В от Договора за приватизационна
продажба от 09.12.1998г.; Сграда с
идентификатор *** със застроена площ 408 кв.м, собственост на Национален
осигурителен институт; Сграда с идентификатор *** със застроена площ 100 кв.м.
Представлява част от сграда D от Договора за приватизационна продажба от
09.12.1998г.; Сграда с идентификатор ***0 със застроена площ 164 кв.м.
Представлява част от сграда D от Договора за приватизационна продажба от
09.12.1998г. Посочено е още, че в кадастралната карта не са отразени – застройката,
свързваща сгради с идентификатори *** и ***; едноетажната застройка, свързваща
сгради с идентификатори *** и *** и не
е заличена сграда с идентификатор ***.
В частта на СТЕ, касателно въпроса дали през имота
преминават съоръжения на техническата инфраструктура /ел. или телефонни
кабели/, вещото лице Б. е отговорило, че трасетата на ел. кабелите не могат да
бъдат посочени от него, а само от специализирана лаборатория. Експертизата не е
приета, доколкото вещото лице е поискало да бъде отписано от списъка с вещите
лица към БОС.
При разпита на вещото лице в ОСЗ от 11.05.2021 г. последното
е посочило, че съгл. вариант 2 е предложено да се осигури достъп до
новообразувания имот, отреден за НОИ, от ул. Шар планина, но това зависело от
решение на Община Бургас, като към момента имотът нямал лице към тази улица. Следвало
да се измени ЗРП на квартал 3 и 4, за да се осигури достъп до имота, който ще
остане за НОИ, съобразно вариант 2, ако се направи връзка между ул. Шар планина
и имота. Само в този случай вижда възможност да се осигури достъп от улица,
като улицата от северозапад, която съществува в момента по регулация, не била реализирана.
Съдът цени заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено, поради което възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
В тази връзка следва да се отчете, че съгласно чл.
38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, земята представлява обща част на всички собственици, а
съгласно императивната разпоредба на чл. 38, ал. 3 ЗС, общите части не се
делят. Текстът на чл. 38, ал. 1 ЗС има предвид вертикална етажна собственост -
т. е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат различни собственици. В
съдебната практика правилата на чл. 38, ал. 1 и, ал. 3 ЗС се прилагат и за т.
нар. „хоризонтална етажна собственост“, при която в съсобствено дворно място
има две или повече сгради с различни собственици. Приема се, че в тези случаи
дворното място също представлява обща част и не подлежи на делба. Дворното място
не може да бъде допуснато до делба като самостоятелен обект, тъй като то има
обслужващо предназначение по отношение на притежаваните в индивидуална
собственост обекти (арг.
от ППВС № 4/1964 г., ППВС № 2/1982 г., решение № 393 от 24.04.2009 г. по гр. д.
№ 921/2008 г. на ВКС, І ГО, решение № 87/07.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 825/2010 г., ІІ ГО решение № 192 от 26.09.2014 г. по гр.
д. № 409/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 229 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 1***/2015
г., г. к., І ГО на ВКС, решение № 309 от 18.11.2011
г. по гр. д. № 215/2011 г., г. к., ІІ Г. О. на ВКС,
решение № 97 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 3845/2017 г., г.
к., І г. о. на ВКС и др.) Така формираната практика отчита запазеното действие на т. 1, б. „д” и
„е” от ППВС № 2/1982 г., но приема, че изводът за недопустимост на делбата на
съсобствен парцел, застроен със сгради, които са собственост на някои от
съделителите, е обоснован само в хипотеза, когато в рамките на производството в
неговата първа фаза съдът е проявил необходимата активност да изследва
възможността от дворното място да се обособят два или повече самостоятелни
урегулирани поземлени имота при спазване на изискванията на чл. 201, ал. 2 ЗУТ.
Изключение от посочения принцип е налице
само в случаите,
при които самото дворно място
е делимо, според изискванията на строителните правила и норми, и за всяка от сградите
може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот, който
да ги обслужва, като възможността за разделяне следва да се установи в първата
фаза на делбата (арг.
от Решение №201 от 19.10.2015 г. по гр.д. №2585 от 2015 г. на ВКС).
Доколкото допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота към момента
на приключване на съдебното дирене
в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота, ако не съществува възможност
от имота да бъдат обособени
два или повече
самостоятелни УПИ, делбата следва да се приеме
за недопустима, тъй като дворното
място има за предназначение да обслужва построената в мястото сграда (и) и представлява обща част по смисъла
на чл. 38, ал. 1 ЗС (арг.
от решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г., г.
к., І ГО на ВКС, решение № 97 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3051/2017 г., г. к., ІІ ГО на ВКС). Ако
по делото се установи, че от
дворното място могат да бъдат
обособени два или повече самостоятелни
УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ и
действащият ПУП бъде изменен,
всеки от новообособените УПИ ще обслужва отделен самостоятелен обект и делбата на
имота би била допустима.
Предвид безспорното наличие на гореспоменатата
хипотеза по настоящото дело и приетата по делото СТЕ съдът е отправил запитване
до Община Бургас дали е възможно изменение на ПУП, касаещо промяна на
регулационните граници на квартала и удължаване на улицата до новообразуваното
УПИ, съгласно предложения от вещото лице вариант за подялба на имота. Постъпил
е отговор от Община Бургас от 01.09.2021 г. (л. 309-310), видно от който е инициирана
процедура за изработване на проект за изменението на ПУП за процесното УПИ, с
който регулационните му граници да се изменят и да съвпаднат с кадастралните
граници на ПИ с идентификатор ***. За
целта била издадена и Заповед №340 от 01.02.2021 г. за допускане изменение на
ПУП-ПРЗ по реда на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Впоследствие обаче с мотивирано
предписание №3037 от 02.09.2022 г. Община Бургас е посочила, че след като
предложенията по приетата по делото СТЕ са разгледани на ОЕСУТ е изразено
становище, че УПИ е поделяем по вариант 1. Със Заповед №2841 от 19.08.2022 г. е
спряно производството по изработване на изменение на ПУП ПРЗ на УПИ I-4 в кв.
3, като на основание чл. 201, ал. 3 от ЗУТ е наредено на страните по делото да
представят в Община Бургас проект за изменение на ПУП, съгл. предвижданията
на първи вариант от СТЕ. Същото е било изрично указано на страните като
тяхно задължение с протоколно определение от 03.10.2022 г. С протоколно
определение от 27.04.2023 г. съдът повторно е указал на страните да предприемат
действия съобразно даденото им предписание от Община Бургас, като им е
определил 4 месечен срок да инициират
административна процедура в общината за изменение на ПУП-ПРЗ досежно процесния
имот, като представят по делото проект. Изрично име указано, че ако в този срок
указанията не бъдат изпълнени, съдът ще даде ход на устни състезания и делото
ще бъде решено съобразно представените по делото доказателства. Със същото
протоколно определение е дадена поредна възможност на ищеца да ангажира
присъствието на допуснатия му свидетел за следващо съдебно заседание, в случай
че все още поддържа доказателственото си искане (което за следващото редовно
проведено ОСЗ на 05.02.2024 г., нито за това на 09.09.2024
г. не е сторено). Освен, че в продължение на две години не е ангажирано редовно
гласно доказателствено средство, не са изпълнени указанията на съда от
27.04.2023 г., като до последното съдебно заседание (дълго след указания
4-месечен срок) не са представени надлежни доказателства или поне индиции за
това да е инициирана процедура от съделителите-съсобственици за изменение на
ПУП ПРЗ за процесния имот, съгласно мотивираното предписание на Община Бургас
от 02.09.2022 г.
В тази връзка следва да се има предвид, че в случай,
че съделителите не изпълнят в определения от съда срок дадените им указания, съдът
следва да приеме, че не е установено да съществува възможност за реално
поделяне на имота чрез обособяване на самостоятелни дялове за всеки съделител (арг. от Решение №
97 от 17.01.2019 г. по гражданско дело № 3051 по описа за 2017 г. на ВКС).
След като се установи, че
процесният поземлен имот е придобил статут на обслужващ построените в него
сгради предназначение и поради наличие на пасивност от страна на съделителите
досежно иницииране на процедура по ЗУТ за промяна на ПУП с оглед обособяването
на отделни УПИ, то делбата се явява недопустима поради естеството на правото и
по разпореждане на закона, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
Относно искането на ответния
НОИ по чл. 344 от ГПК за осигуряване на достъп до главния вход на сградата до
приключване на производството:
Предявеното искане е под
формата и с характеристиките на привременна мярка с правно основание чл. 344,
ал. 2 ГПК, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на
делбеното производство. Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 (решението, с което се допуска делбата) или по-късно, ако всички съсобственици не
ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от
тях постановява кои от съсобствениците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани
правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално
имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е
лишен от това ползване, което не се претендира. Такова искане може да бъде
направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си
по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице
основания за това. В случая обаче предвид гореизложеното делба не следва да
бъде допусната, нито могат да се определят квоти в съсобствената
вещ, предвид обслужващия й сградите, построени върху нея, характер. Поради това
и предвид отхвърлянето на иска за делба, привременни мерки не биха изпълнили
предназначението си, вменено от закона, като в този смисъл и не се дължи
произнасяне по тях.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи плащане на ответника НОИ на
направените от последния разноски в производството за платено адвокатско
възнаграждение, чиито размер, определен на минимума съгл. чл. 7, ал. 2 от НМРАВ
съдът не намира за прекомерен, в размер
на 3 600 лева и за платен депозит за вещо лице в размер на 502 лева, или общо
сума в размер на 4 102 лева.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за делба от „Интрейд
инженеринг” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.
Д. А. срещу Национален осигурителен институт, БУЛСТАТ ***, адрес: ***, представлявано
от И.И.и „Професионален футболен клуб Нефтохимик”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.
Д. А., с който се претендира да бъде
допуснат до делба следния съсобствен между страните имот, представляващ ПИ с
идентификатор ***по КККР на гр. Бургас, с административен адрес: ***, с обща
площ съгласно скица 5 058 кв. м., при следните съседни имоти: ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***и ***, при квоти: за „Интрейд инженеринг” АД – 1933,93 кв. м. ид. ч., за Национален осигурителен институт – 2 310 кв. м. ид. ч. и за „Професионален футболен клуб Нефтохимик” АД –
816,07 кв. м. ид. ч. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Интрейд
инженеринг” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.
Д. А. ДА ЗАПЛАТИ на Национален
осигурителен институт, БУЛСТАТ ***, адрес: ***, представлявано от И.И.сумата в размер на 4 102 лева., представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)