Р Е
Ш Е Н И Е
№......
г.т., 31.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – г.т. в публично
заседание, проведено на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Николай Николов
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00424 по описа на Г.Т.Р.С.
за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба с вх.№ 435/10.12.1997г., по
което е образувано гр.дело № 00012/1998г. от Г.И.И., ЕГН ********** ***, И.И.И.,
ЕГН ********** *** и П.И.И., ЕГН ********** *** против И.И.Г. и М.Х.М. /без
посочени адреси/ за признаване НА № 218, нот.дело № 497/1993г. за
недействителен и разваляне договора, предмет на НА № 25, нот.дело № 2758/1995г.
поради противоречие с материалния закон. ГТРС се е произнесъл с решение № 45 от
13.04.2000г., с което исковете са били уважени, като решението е влязло в сила.
С решение № 972 от 16.12.2009г. ВКС, І о., постановено
по гр.дело № 4486/2008г. по описа на съда, е уважил молбата на М.Х.М. и е
отменил на основание чл.305, ал.1, т.5 ГПК решение № 45 от 13.04.2000г. по
гр.дело № 00012/1998г. на ГТРС и е върнал делото за извършване на
съдопроизводствените действия. След връщане на делото е образувано ново под №
00424/2009г. по описа на Г.Т.Р.С. С оглед указанията на ВКС
съдопроизводствените действия са извършени отначало по реда на §2, ал.1 ПЗР на
ГПК, тъй като посоченото по-горе решение № 45 от 13.04.2000г. по гр.дело №
00012/1998г. на ГТРС е отменено заради нередовно призоваване на ответника М.Х.М..
В хода на производството ищецът П.И.И. е починал, като
неговите наследници са били конституирани по делото. С молба вх.№
836/18.03.2010г. наследниците на починалия ищец П.И.И. заявяват отказ от
предявения иск, а с определение от 06.10.2010г. ГТРС е прекратил производството
по гр.дело № 00424/2009г. по описа на Г.Т.Р.С. по отношение на наследниците на
починалия ищец П.И. ***, а именно: Т.Е.И., ЕГН **********, И.П.Р., ЕГН **********
и С.П.И., ЕГН **********.
С оглед констатираните нередовности на първоначалната
искова молба ищците по делото са извършили уточнения в смисъл, че процесната
сделка, обективирана в НА № 25, н.д.№ 2758/1995г. на Г.Т.Р.С, страда от
пороците на нищожност по чл.26 ЗЗД. От петитума на първоначалната искова молба
може да се направи извод, че се претендира наличие на хипотезата на чл.26,
ал.1, предложение първо ЗЗД, а именно – нищожност на договора, обективиран в
процесния нотариален акт, поради противоречие с материалния закон. При устните
състезания процесуалният представител на ищците поддържа искането за обявяване
НА № 218, нот.дело № 497/1993г. и договорът, предмет на НА № 25, нот.дело №
2758/1995г., за недействителни поради противоречие с материалния закон.
Ответницата оспорва исковете, като в съдебна зала
заявява, че тя е изправна страна – продала си е гарсониерата във Варна и е
закупила процесния имот. Твърди, че продажбата е станала със знанието на ответника
Г.И., който е отбягвал каквато и да е среща с ответницата тогава. Ако е знаела
всички подробности, нямало да купи този имот.
Районният съд, след преценка
на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от НА № 25, н.д.№ 2758/1995г. на Г.Т.Р.С.,
вх.рег.№ 25/02.11.1995г., партидна книга: том ХІV, стр.123, за покупко-продажба
на недвижим имот, И.И.Г. продава на М.Х.М. собствения си недвижим имот, находящ
се в град г.т., кв.”П.”, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ по кадастрална
основа 1 340 кв.м, урегулирано в парцел ІV-15, кв.2 по плана на града с
площ 1 255 кв.м, ведно с построената в дворното място къща.
Видно от НА № 218, том ІІс, нот.дело № 497/1993г.,
районен съдия при Г.Т.Р.С е постановил по обстоятелствена проверка, че И.И.Г. е
собственик на основание давностно владение и наследство на следния недвижим
имот: ДВОРНО МЯСТО с площ по кадастрална основа 1 340 кв.м, урегулирано в
парцел ІV-15, кв.2 по плана на град с площ 1 255 кв.м, с неуредени сметки
по регулация за 5 кв.м, ведно с построената в дворното място къща от четири
стаи, кухня и стопански постройки.
Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот
– ДВОРНО МЯСТО от 23.10.1953г. на съдия при Д.Р.С, наследниците на В. К.
продават на И.И.Г. собственото си дворно място от 800 кв.м при граници: изток -
Байчевски път, юг – път, север и запад – останалата част от дворното място на
продавачите. С този договор се отменя
договор с рег.№ 830 от 29.07.1952г.
Видно от НА за продажба на недвижим имот № 159 от
24.04.1964г., том ІІ, нот.дело № 636/1964г. на съдия при ДРС, вх.рег.№ 486,
партидна книга: том 80, стр.44, наследниците на В. К. В., б.ж. на с.Пастир,
продават на И.И.Г. следния свой недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 540 кв.м, находящо се в чертите на г.т.,
кв.Пастир, съставляващо парцел ХІІ, кв.2 по регулационния план на град г.т.,
при съседи: от двете страни път и собствениците, при пл.№ на продаваемия имот №
15.
Видно от приложените проект за селска типова къща,
заверена от районен архитект – Д. /Т./ от 28.10.1952г. и скица № 661/29.08.1996г., процесният парцел
ІV-15 е с площ от 1 250 кв.м с неуредени сметки по регулация в размер на 5
кв.м, от него по регулация за път са отнети 140 кв.м от общо 1 390 кв.м,
като в него е заснета къщата, за която е изготвения проект от 1952г.
Видно от изх.№ Фс-23-669/02.02.2011г. служба „ГРАО”
при община К. удостоверява, че регистрите до 1940г. за сключен брак при
кметство с.К. Д. и кметство с.К. липсват, тъй като са унищожени от румънските
власти. Видно от акт № 118 от 28.07.1943г. за раждане е видно, че Г. П. М. и И.И.Г.
са съпрузи. Видно от акт за смърт № 32 от 28.01.2011г. Г. П. Г. е оставила за
наследници след своята смърт съпруга си И.И.Г., както и синовете си Г. И. И., И.И.И.
и П.И.И..
По делото са допуснати и изслушани свидетелски
показания. Според свидетелката Г. И. и Г.Г. са били техни съседи в с.Л., след
което са се преместили в с.К. Д., където са сключили църковен брак, на която
церемония е присъствала и свидетелката, имали са три деца. Впоследствие са били
съседи и в кв.”Пастир”. Това се потвърждава и от свидетелката Коева, която е
била съсед на Г. и И. *** Д.. Църковният брак, на
която церемония свидетелката е присъствала, и сватбата между тях е била през
1935г. Когато свидетелката отишла в кв.”Пастир” през 1960г., заварила ги вече
да живеят там в къщата, която съществува и до този момент. Свидетелят Х. също
познавал много добре съпрузите Г. и И. Г. от момента,
когато се преместили от с.К. Д. в кв.”Пастир” през 1950г. Къщата била строена
през 1952г., тъй като той лично помагал при строежа й.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а
това се доказва и от представените и неоспорени писмени доказателства и
свидетелските показания, че ищците са наследници на починалите Г. и И. Г., които са сключили църковен брак съгласно действащия Е. устав на БПЦ от 1883г. /отм./. Той е бил единствено
допустим съгласно регламентираното
в разпоредбите на чл.152 - чл.154 от Закона за лицата от 1907г. /отм./ и който до приемането на Наредбата-закон за брака от 27.05.1947г.
представлява единствената призната форма на брака. Актът за гражданско
състояние по реда на чл.119 – чл.132 от Закона за лицата от 1907г. /отм./,
който отразява факта на извършен църковен обряд на бракосъчетание, на практика
само удостоверява сключения църковен
брак, а самия той няма правопораждащо действие. Съдът намира, че този брак е
действителен с оглед разпоредбата на чл.158, ал.1 ЗЛС – действителността на
брак, сключен преди 27.05.1945г., се определя според разпорежданията, които са
били в сила при сключването му.
Предвид представените и
неоспорени доказателства по делото съдът намира, че семейство Г. и И. Г. са придобили процесния имот при действието на чл.33
ЗЛС, която разпоредба е отменена с приемане на СК от 1968г. /отм./ и влизане в
сила на чл.13, ал.1 на същия, според когото недвижимите и движимите вещи и
права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо
на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за
задоволяване нуждите на семейството. Съгласно чл.103 от ПЗР на СК от 1968г.
/отм./ правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите
се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузите
при заварени бракове /вж. и т.2 от ПП № 5 от 31.10.1972г. по гр.дело № 4 от
1972г. на ВС/. Така към датата на своята смърт – 10.02.1971г., Г.П.Г. е
оставила за наследници съпруга си И.И.Г. и синовете си Г.И.И., И.И.И. и П.И.И.
при действието на правилата на чл.5 – 9 ЗН. С прекратяването на СИО преживелият
съпруг И.И.Г. е придобил и станал собственик на общо 5/8 ид.части от процесния
имот.
През 1993г. И.И.Г. се е снабдил
с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик
на процесния имот на основание давностно владение, а през 1995г. се е
разпоредил изцяло с него, като го е продал на ответницата М.Х.М., а синовете му
Г.И.И., И.И.И. и П.И.И. са оспорили продажбата.
Наследникът, който се позовава
на придобивна давност трябва съгласно чл.127 ГПК
/отм./ да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си
и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението не трябва да
остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни
действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че
наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху
вещта и я държи само за себе си. Следователно фактът на едноличното ползване на
имота от И.И.Г. не е достатъчен за доказване на твърдение за придобивна давност
върху процесния имот. Щом като във вътрешните отношения между сънаследниците се
счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от тяхно име и
за тяхна сметка - наследникът, който не ползва имота, не трябва да доказва
активно поведение, а обратно, то трябва да бъде предприето от този, който
променя намерението си и от държател става владелец. По делото не се установи
отблъскването на владението на сънаследниците. В случая разпитаните по делото
свидетели не са установили факти в подкрепа на твърдението за завладяване от
съпруга на частите на децата на наследодателя, няма данни те да не са допускани
в имота. Самата ответница М. твърди следното: „Като баща им продаваше имота аз
ходих при Г., Г. ме отбягваше. Аз нямаше да си купя този имот.” /л.106 от дело
№ 00424/2009г./. Ответникът И.И.Г. в съдебно заседание от 20.03.2000г. заявява:
„Съгласен съм да се развали акта.” /л.72 от дело № 00012/1997г./.
Снабдяването с нотариален акт по
обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС.
Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила
правна последица, като целта е формално да легитимира собственика като такъв пред
трети лица, като се снабди с документ за претендираното от него право.
Подадената искова молба в частта, с която се иска
обявяване на НА № 218, нот.дело № 497/1993г. за недействителен на основание
чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД е недопустима, тъй като от
обстоятелствената част и от петитума на исковата молба може да бъде изведено
обстоятелството, че предявеният иск е за отмяна на посочения по-горе нотариален
акт. Разпоредбата на чл.537, ал.2 от действащия ГПК е идентична на разпоредбата
на чл.431, ал.2 ГПК /отм./. Съгласно ТР № 178/30.06.1986г. по гр. дело №
150/1985г. на ОСГК на ВС гражданскоправните искове за защита на правото на
собственост са ревандикационният иск по чл.108 от ЗС, негаторният иск по чл.109
от ЗС и установителният иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, идентичен на чл.124,
ал.1 от действащия ГПК, като собственикът прибягва към всеки от тях в
зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от
това кой владее вещта, предмет на това право. С издаването на нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е
собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице
и собственика на имота. Затова собственикът на недвижимия имот има правен
интерес да търси защита на правото си на собственост, като с разпоредбата на
чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е посочен редът, по който собственикът може да защити
правото си – по исков ред срещу лицето, което се ползва от нотариалния акт. С
оглед на характера на засегнатотото материално право този иск може да бъде
установителен, ревандикационен или негаторен, като при уважаването на този иск
издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка трябва да бъде отменен
съгласно изричната разпоредба на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, тъй като предмет на
предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния
акт, като отмяната му е законна последица от уважаването на предявения иск за
защита на засегнатото с издаването му материално право. В този смисъл е както
практиката на ВКС по чл.537, ал.2 от действащия ГПК /Определение №
415/12.12.2008г. по гр. дело № 2192/2008г. на V г.о. на ВКС), така и практиката
на ВС и ВКС по идентичната разпоредба на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ - Решение № 412/19.05.1986
г. по гр. дело № 165/1986г. на І г.о. на ВС, според което констатациите в акт,
издаден по обстоятелствена проверка, подлежат на опровергаване при всеки спор
за гражданско право, а не в отделно производство; Решение № 31/17.01.1995г. по
гр. дело № 55/1994г. на ІV г.о. на ВКС, според което не е допустим
самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт за собственост;
Решение № 653/06.04.1999г. по гр. дело №348/1998г. на ІV г.о. на ВКС, според
което претендиращият за собствеността върху недвижим имот, за който на друго
лице е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка, няма възможност да
иска отмяната на този акт, ако не предяви иск за собственост; както и
най-новата практика на ВКС в същия смисъл, отразена в Определение №
131/19.12.2008г. по гр. дело № 4480/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС и Определение № 109/09.03.2009г.
по ч. гр. дело № 87/2009г. на І г.о. на ВКС.
Предвид на изложеното предявеният самостоятелен иск за
отмяна на констативен нотариален акт е недопустим и производството по делото
следва да бъде прекратено, а исковата молба в тази част – върната. Ищците, а
евентуално и останалите наследници на сочения за общ наследодател И.И.Г., разполагат
с процесуалната възможност да предявят съответния иск за собственост срещу
ответника и при уважаването му
издаденият констативен нотариален акт ще бъде отменен в установената собствена
част на ищците, а евентуално и на останалите наследници на общия наследодател И.И.Г..
С договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА
№ 25, н.д.№ 2758/1995г. на Г.Т.Р.С, вх.рег.№ 25/02.11.1995г., партидна книга:
том ХІV, стр.123, продавачът И.И.Г. е прехвърлил всички свои права в обем 5/8
ид.части на купувача М.Х.М., която е станала съответно собственик на 5/8
ид.части от процесния имот с оглед принципа, че никой не може да прехвърли
повече права, отколкото има.
Продажбата на чужда вещ или
съсобствена с друго лице не е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. В чл.188 ЗЗД е указано, че продавачът отговаря
пред купувача, ако трети лица имат право на собственост или други права по
отношение на вещта, което могат да противопоставят на купувача. Според чл.189, ал.1 ЗЗД, ако продадената вещ
принадлежи на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87 ЗЗД. Щом законът дава правна
възможност за разваляне на продажбата, това показва, че тя е действителна между
страните по договора за продажба. Посочени са и неблагоприятните последици за
продавача, ако купувачът бъде съдебно от странен. Следователно договорът за
продажба на чужда или съсобствена с трети лица вещ, какъвто е настоящият
случай, не е нищожен само поради обстоятелството, че продавачът не е собственик
на цялата вещ /Решение № 661 от 28.07.1987г., ІІ г.о. на ВКС, Решение № 1287 от
12.12.1993г. по гр.дело № 572/1993г., ІІ г.о. на ВКС, Решение от 04.02.2004г.
по гр.дело № 292/2003г., ІІ г.о. на ВКС и др./.
Такъв иск, какъвто е настоящият
за обявяване на недействителност на НА № 25, н.д.№ 2758/1995г. на Г.Т.Р.С,
вх.рег.№ 25/02.11.1995г., партидна книга: том ХІV, стр.123, за покупко-продажба
на недвижим имот, е допустим, но ако не са налице условия по чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД за
неговата нищожност, трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. Само
обстоятелството, че е продадена и часттта на ищците, не прави продажбата
нищожна. Чл.431, ал. 2 ГПК /отм./ предвижда
исков ред за защита правата на трети лица, засегнати от издадения охранителен
акт. Както бе посочено и по-горе, те могат по исков ред да установят правата си
и при уважаване на иска - признаване на техните права по отношение на лицето,
което се ползува от акта, последният се отменя и съответно изменява.
Следователно, ако ищецът претендира свои права върху продадения имот или върху
част от него, може да ги установи по исков ред и да иска отменяване на
нотариалния акт относно тези му права.
Като е продал целия процесен
имот през 1995г., И.И.Г. действително се е разпоредил и с идеални части, която са
били собственост на синовете му. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, въпреки
че не се поражда нейния вещен ефект. Дали и доколко такава сделка би била
противопоставима на действителния собственик е въпрос, който би бил предмет на
разглеждане в друго исково производство, а не в това по иск за прогласяване
нищожност на сделката на основание чл.26, ал.1,
предложение първо от ЗЗД.
Съдът е длъжен да даде защита на
субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от
ищеца. Диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън
рамките на търсената защита, т.е. да не постановява решение плюс петитум.
С оглед горното съдът намира, че
иска за прогласяване на НА № 218, нот.дело № 497/1993г. за недействителен на
основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД е недопустим, като
производството следва да бъде прекратено, а исковата молба в тази й част да
бъде върната, а иска за обявяване на договора, обективиран
в НА № 25, н.д.№ 2758/1995г. на ГТРС, вх.рег.№ 25/02.11.1995г., партидна книга:
том ХІV, стр.123, за покупко-продажба на недвижим имот за недействителен на
основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД,
трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора
ответникът има право на разноските по делото, но тъй като не са представени
доказателства за извършени такива, съдът не следва да се произнася по това
искане.
Водим от горното ГТРС
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 00424/2009г. по описа на Г.Т.Р.С в частта, с която е предявен иск от Г.И.И. и И.И.И. по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ за отмяна на НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 218 от 17.11.1993г., нот.дело № 497/1993г., извършен от съдия при Г.Т.Р.С, поради
недопустимост на предявения иск.
Постановеното в тази си част по правната си същност е определение,
поради което подлежи на обжалване пред ДОС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.И. и И.И.И. иск по чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД да се
признае за нищожен поради противоречие с материалния закон договора, обективиран в НА № 25, н.д.№ 2758/1995г. на Г.Т.Р.С,
вх.рег.№ 25/02.11.1995г., партидна книга: том ХІV, стр.123, за покупко-продажба
на недвижим имот, находящ се в град г.т., кв.”Пастир”, представляващ ДВОРНО
МЯСТО с площ по кадастрална основа 1 340 кв.м, урегулирано в парцел ІV-15,
кв.2 по плана на града с площ 1 255 кв.м, ведно с построената в дворното
място къща.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Д.О.С в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: