Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8929/2019година
по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК предявен от И.Н.Ж.,
ЕГН ********** с адрес ***, 1п.3 против
„Е***- ***” АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление *** за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 544,72 лв, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 24.12.2017г. - 08.03.2018г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.
"С***" № 31, ап. З с абонатен № *** и клиентски №***, за което
вземане е издадена фактура № **********/22.04.2019г.
В сезиралата съда искова молба, ищецът излага твърдения,
че при извършена проверка установил, че има задължение към „Е*** - ***" АД
в размер на 544,72 лв., съгласно издадена фактура № **********/22.04.2019 г., с
падеж 02.05.2019 г., за имот в гр. Варна, ул. "С***" № 31, ап. З, с
клиентски № ***, абонатен № ***, за периода от 24.12.2017 г. до 08.03.2019г.
Посочва, че не е присъствал при първоначалния монтаж на процесното
СТИ. Не била спазена каквато и да било процедура по извършване на проверката и
не били налице каквито и да било основания за извършване на корекция на сметка.
Оспорва дължимостта на претендираната от ответника
сума. Начисленото количество ел. енергия не било доставено от ответната страна
и не е получено и реално потребено от ищеца. Моли за
уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че с ищеца са в договорни отношения за
процесния обект. На 08.03.2018г. била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „***" АД, в
присъствието на клиента. При проверката било установено, че невизуализираният
регистър 1.8.3. има показания 1013 квтч, в регистър
1.8.2. - 9130 квтч., в регистър 1.8.3. - 2928 квтч. Процесният електромер бил демонтиран и подменен с
нов. Метрологичната експертиза установила намеса в тарифната схема на
електромера, както и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. - 2928,009 квтч., която не се визуализирала на дисплея. На
19.04.2019г. „***" АД съставило становище за начисляване на ел. енергия и
конкретизирало размера на оспореното вземане 1.8.3 - 2928 квтч.
На 22.04.2019 г. „Е.П." АД издало фактура №**********, с която определило
цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър, а именно 544,72 лв. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание молбата и
отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, становището на страните и съобразно
приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже фактическия състав
на правото си, обосноваващ дължимост на процесната сума, а именно, че с ищеца са в договорни
отношения за доставка на електроенергия за посочените обект и период, и в
качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел.
енергия, което не е отчетено при редовните отчети и причини за това - наличие
на софтуерна намеса, както и че съобразно одобрените и приети общи условия и
правила, фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че проверката е извършена
съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността на електроенергията в
посочените размери, изчислена при използвана правилната методика при корекцията
на сметката.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните
е обявено обстоятелство, че са в договорни отношения по повод доставка на
електроенергия за посочения обект и период.
От констативен протокол № 1104196/08.03.2018г. се
установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо
потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в регистри 1.8.1 -
1013 квтч, в регистър 1.8.2. - 9130квтч., в регистър
1.8.3. - 2928 квтч, в регистър 1.8.4 – 0000, в
регистър 1.8.0 -13071квтч. Отразено е, че СТИ се изпраща за експертиза в БИМ,
като е подменено с ново изправно. Протоколът е подписан от служителите извършили
проверката.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД
МИУ, РО Русе, за което е съставен констативен протокол №590/12.04.2019г. В него
е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера - наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа-
1.8.3 - 002928,009кВтч. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените
замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък
наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния
блок на СТИ.
Със становище от 19.04.2019г. е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия в размер на 2928квтч за периода
24.12.2017г.- 08.03.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит
на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено
допълнително количество ел. енергия за периода 24.12.2017г.- 08.03.2018г. в
размер на 2928квтч за остойностяване, на която е издадена фактура с №
**********/22.04.2019г. за сумата от 544,72лева.
По делото е представена процесната
фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество ел.
енергия е с посочено основание - служебно.
От заключението на в.л. инж. Л.Б. по изслушана СТЕ, вкл.
с поясненията дадени в с.з. при изслушването й се установява, че СТИ е от
одобрен тип, в метрологична годност.
Установена е намеса в тарифната схема, като за типа елекромер
отчитането е двутарифно. По този начин част от натрупването на
количество ел.енергия не се отчита.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът има
качество на потребител, бидейки собственик на електрифицирания имот. Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на
ДКЕВР и
публикувани в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е твърдял, че така начисленото за
доплащане количество ел. енергия е реално доставена и потребена ел. енергия,
като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл.
50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание
обосноваващо дължимост на сумата и в частност- реална
доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от
абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ.
спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка е
нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на
договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само
за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът е следвало
да докаже, че в този период това количество е реално потребено
от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено на основание
становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3 на СТИ и
касае минал период 24.12.2017г.-08.03.2018г. СТИ правилно е отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано и според експерта, изготвил СТЕ. Последният
извод обаче е базиран единствено на разчитането на констатациите на БИМ и
техническите познания на в.лице, т.е без да е изследвано от него самото СТИ и
без по делото да е налице обективна констатация в изготвения констативен
протокол или експертиза на БИМ, че действително е налице такава намеса. Ако и
да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно
момента на извършването й, още по- малко такива от които да следва извод, че тя
е резултат на виновни действия на потребителя. Неясно е и за какъв период и в
кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. Начисляването е
сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година
и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, която цена доколкото е в размер по -
нисък от този на отделните тарифи, не води реално до ощетяване на потребителя. Хипотезата, регламентирана в чл. 50
ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата,
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по- дълъг от една година. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, доколкото последната
предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните
регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради
което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт,
дори формално да е извършена по правилата, на практика лишава потребителя от
възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ.
Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на
основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната
система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли,
определени от собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да
поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца -
потребител. При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.
В чл. 48 ПИКЕЕ са
изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът на електроенергия
може да извърши корекция, без да се изисква изрично доказването на виновно
поведение от абоната и те са: установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 от ПИКЕЕ проверка. Очевидно,
в настоящия случай не е налице нито една от изброените. Извън горното, следва
да се има предвид и че проверката е изначално лишена от правно основание,
защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016г. /обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова и нормата на
чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на
08.03.2018г. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят
ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране.
Ако и да се касае за реално доставено количество, то
дружеството е начислило процесното количество ел.
енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Начисляването е сторено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период от една година и изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за
реална доставка на посоченото количество ел. енергия.
Изложеното обосновава
извод, че ответникът не проведе доказване относно основанието, въз основа което
е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 2928квтч за периода 24.12.2017г.- 08.03.2018г. А това налага
съдът да приеме, че начислената по този начин на абоната сума в размер на
544.72лева не се дължи.
Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена ДТ за
завеждане на делото и издаване на СУ в размер на 55лева и адв.
възнаграждение от 300лева. Така в полза на ищеца се присъдят разноски от общо
355лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът И.Н.Ж., ЕГН ********** с адрес ***, 1п.3 НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е***– ***” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** сумата от сумата от 544,72 лв,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
24.12.2017г. - 08.03.2018г. за обект на потребление, находящ
се в гр. Варна, ул. "С***" № 31, ап. З с абонатен № *** и клиентски №***,
за което вземане е издадена фактура №**********/22.04.2019 г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е***– ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Ж., ЕГН ********** сумата от 355лева /триста петдесет и пет/лв., представляваща сторени по делото
пред първа инстанция съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: