№ 72
гр. Ловеч, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
П. ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500093 по описа за 2025 година
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
С решение №247/13.11.2024 г. постановено по гр.д.№342/24 г. ТРС е прогласил
нищожност на клаузата от Договор за потребителски кредит № 74*** от 09.03.2022 г.
сключен между М. Х. Г., ЕГН ********** от гр. T., *** и „ЮтеКредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис
4, представлявано от управителя И.Х.К., обективирана в раздел Основни условия,
предвиждаща заплащането на еднократна такса за разглеждане в размер на 252.00 лева на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното
равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, осъдил е на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 да заплати на М. Х. Г., ЕГН
********** от гр. T., *** сума в размер на 147.00 лева, представляваща недължимо платена
сума за „такса разглеждане“ към Договор за потребителски кредит № 74*** от 09.03.2022 г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, осъдил е на основание
чл. 78 ал. 1 от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 да заплати на М. Х. Г., ЕГН **********
от гр. T., *** сума в размер на 250 лева съдебни разноски по делото и е осъдил на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. от САК сумата от 480
1
лева с ДДС - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на М. Г. по гр.д. №
342/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
Постъпила е въззивна жалба от „ЮтеКредит България"ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Черковна“№38, офис 4, чрез
гл.юрисконсулт П. С., срещу Решение №247/13.11.2024г.,пост.по гр.д.№342/2024г.на РС-
Тетевен.Обжалва решението в частта,в която е прогласил за нищожна клаузата от договора,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на кредита. Счита,че в тази част решението
е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения за характеристиката на
годишния процент на разходите(ГПР) като договорен ангажимент и моли да се приеме,че
посоченият в договора такъв от 49.65% е в рамките за законовите изисквания и няма
основания да бъде отхвърлян на основание чл.19,ал.4 от ЗПК. В така посочения размер на
ГПР е включена и таксата за разглеждане в размер на 147лв . и не се явява недължимо
платена от потребителя. Изчислена е според индивидуалните условия на потребителския
кредит, като с подписването му ищецът се е съгласил с всички условия по договора, вкл.и с
прилагането на таксата в предварително известния й размер.Счита,че в случая е приложимо
и правилото на чл.26,ал.4 от ЗЗД и нищожността на отделни части не следва да води до
нищожност на целия договор,щом може да се замести с повелителните правила на закона
или може да се предположи,че сделката би се сключила и без тази недействителна част.
Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят разноски в полза на
дружество то от 400 лв.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Х. Г.,чрез
адв.Д. М.-САК. Моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно. Споделя напълно изводите на съда по отношение забраната да се събират
такси и комисионни за усвояване и управление на кредита, съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК.
Касае се за действия,които са присъщи при отпускането на кредита,поради което е
недопустимо от гл.т.на принципите на добросъвестността и справедливостта да се присъжда
такса. Ответното дружество не е имало право да начислява такава такса или да претендира
заплащането й .Независимо дали е била или не включена в ГПР и дали потребителят е имал
възможност да се запознае с нея предварително,доколкото таксата е в противоречие със
закона-чл.10а от ЗПК, тя е нищожна и правилно съдът е уважил иска. Моли да се потвърди
решението в обжалваната част и се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и не изпращат
представители. Представят писмени становища в подкрепа на изложеното във въззивната
жалба и съответно в отговора на въззивнта жалба, като молят да им се присъдят разноските
по делото по представен списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемата прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№342/24 г. на РС-Ловеч
и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
2
определението си по чл.267 от ГПК, като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е
подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с
чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
От представеният по делото договор за паричен потребителски кредит №74*** се
установява, че той е сключен на 9.03.2022 г. в гр.София между „Ютекредит“ЕООД-София-
кредитодател и М. Х. Г. от гр.T. в качеството на кредитополучател, по силата на който
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата 1 500 лв. под формата
на заем, а последната се е задължила да я върне при условията и сроковете на договора,
както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в
договора в срок до 8.03.2023 г-. на 12 вноски всяка от които в размер на 154,46 лв. съгласно
погасителния план приложение №1 към договора.
В клаузите на договора е предвидено, че кредитополучателят дължи заплащане на
еднократна такса за експресно разглеждане в размер на сумата 252 лв, ГПР е в размер на
49,65%, ГЛП е 12,27%. Договорено е , тази еднократна такса за разглеждане дължима в
деня, на подписване на договора се възстановява от него с дължимите месечни вноски,
съгласно погасителни план. Посочено е, че общата сума по кредита, дължима от
кредитополучателя възлиза на 1853,59 лв.
От заключението и допълнителното заключение вещо лице Р.Х., които се възприемат
от съда като компетентно изготвени се установява, че плащанията, които ищцата е
направила по процесния кредит възлизат на сумата 1046,32 лв, преизчисленият ГПР е в
размер на 49,65%, в включени допускания на сумите 101,59 лв. лихви и 252 лв. такса за
разглеждане.
Съдът приема заключението за компетентно и безпристрастно и се позовава на него
при решаването на спора.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с предявени два иска: първи, за прогласяване нищожност на клаузата
за заплащане н еднократна такса за експресно разглеждане с правно основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл.22 вр. с чл.11, чл.19 ЗПК и чл.143 ал.1 от ЗЗП и втори осъдителен, да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата 147 лв, като недължмо платена по
договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.26 АЛ.1 ОТ ЗЗД ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.22 ВР.
С ЧЛ.11, ЧЛ.19 ЗПК И ЧЛ.143 АЛ.1 ОТ ЗЗП
Тъй като се касае за вземане, основано на задължение по договор за потребителски
3
кредит, длъжникът има качеството на „потребител”, съдът е задължен да провери дали
договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. В случая се установява, че така наречената
„такса за разглеждане” от 252 лв. е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй като
е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а освен това от изложеното не се установява
да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събира таксата, да са
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не е посочено какъв е
характера на тази такса, доколкото не са изброени конкретно извършените дейности.
Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до
неоснователно обогатяване. Дейността по разглеждане са разходи, както самият заявител ги
е характеризирал, следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги.
Относно претендираната такса за експресно разглеждане, настоящата инстанция също счита,
че тя противоречи на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В този смисъл е и актуалната практика по чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в
решение №345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18 г. Уговорена по този начин тази такса нарушава
изискването за добросъвестност, тъй като води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя –чл.143 от ЗЗП. В този смисъл настоящата
инстанция не споделя разбирането на частния жалбоподател, че след като таксата е
включена в ГПР, то тази клауза е действителна. Разглеждането на документите за отпускане
на кредита естествено и закономерно предхожда сключването на договора и се явява
предпоставка за сключването му, поради което осъществявайки тази дейност кредитодателят
няма основание да я таксува и квалифицира като услуга, защото по този начин той
упражнява своето право да оцени кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да
сключи или не договора. Този извод за нейната недължимост се налага и от обстоятелството,
че тя не се заплаща предварително преди още договорът да се сключи, а след неговото
сключване и е включена задължително в потребителските вноски.
Предвид гореизложените съображения настоящата инстанция приема, че искът е
основателен и доказан и на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.11 и чл.19 от ЗПК,
във връзка с чл.143 ал.1 от ЗПК тази клауза от договора, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане следва да бъде прогласена за нищожна.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.55 АЛ.1 ПРЕД.1 ОТ ЗЗД
Съгласно постановките на ПВС №1/28.05.79 г. по гр.д.№1/79 г. първият фктически
състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД предполага предаване съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, като се приема, че такова е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт. В случая претенцията касае сумата 147 лв, която
ищцата е платила на„ЮтеКредит България"ЕООД въз основа на прогласена за нищожна
клауза от договора за кредит, касателно такса за разглеждане. Безспорно установено от
заключението на вещото лице е, че тя е заплатила сумата от 147 лв по договоената клауза за
4
експресно разглеждане, която с настоящето съдебно решение се приема за нищожна. В този
смисъл същата подлежи на връщане, като дадена без основание, поради което и този иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата 147 лв. представляваща недължимо платена сума за „такса разглеждане“ към
Договор за потребителски кредит № 74*** от 09.03.2022 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 08.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с изводите на РС-
Тетевен, атакуваното решение №247/13.11.2024 г. постановено по гр.д.№342/24 г. ТРС като
правелно следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса и на осн.чл.78,ал.3 от ГПК, „Ютеткредит“ ЕООД следва да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. от САК
сумата 480 лв. с ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ на М. Г. на основание чл.38 от
ЗА в настоящето въззивно производство по представен списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №247/13.11.2024 г. постановено по гр.д.
№342/24 г. по описа на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК във вр. с чл.38 ал.1 т.3 от ЗА
адвокатурата ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. от САК сумата от 480 лева с ДДС -
възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на М. Г. по в.гр.д. № 93/2025 г.
по описа на ОС-Ловеч.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5