№ 13112
гр. ........., 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110135591 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 09.01.2024 г., подадена от Е.
А. А. срещу ..............
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че въз
основа на обвинителен акт от 29.04.2021 г., изготвен по досъдебно производство №
.......... (пр.пр. № ....... г. на ...........) й е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 6, пр. 2 НК. С оглед внесения
обвинителен акт е образувано НОХД .......... г. по описа на Софийски градски съд,
........... състав, което е прекратено с Определение от 29.09.2021 г. Твърди, че с
обвинителен акт от 30.11.2021 г., изготвен по ДП № .......... (пр.пр. № ....... г. на ...........),
й е повдигнато повторно обвинение за извършване на посоченото престъпление. В тази
връзка, в рамките на образуваното НОХД № ......... г. по описа на СГС, ........... състав, е
постановена присъда от 19.04.2022 г., с която е призната за невиновна и е прието, че не
е извършила престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност.
Поддържа, че с Решение № 11/16.01.2023 г., постановено по ВНОХД № ....... г. по
описа на ............. с-в, оправдателната присъда е потвърдена, като ищцата твърди, че
съдебният акт е влязъл в сила, тъй като не е обжалван пред ВКС. Излага доводи, че в
резултат на образуваните срещу нея наказателни производства, свързани с повдигнати
обвинения за извършването на тежко престъпление, е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционална нестабилност, житейско неудовлетворение, както
и накърнени добро име и репутация. Повдигнатото обвинение се отразило негативно и
на физическото й състояние, доколкото страдала от хронично главоболие, безсъние и
липсата на апетит. Претърпените негативни емоционални преживявания засегнали
чувствително общото й здравословно състояние предвид факта, че страдала от
множество хронични заболявания. Съобразно изложеното е направено искане
ответника да бъде осъден да й изплати обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
1
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва по основание и размер исковата претенция. Сочи, че
твърдението на ищцата за влязла в законна сила оправдателна присъда е недоказано.
Отбелязва липсата на доказателства относно обстоятелството, че посочените
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от водените срещу ищцата
наказателни производства. Излага доводи, че евентуално претърпените от ищцата
вреди са със значително по-нисък интензитет. Съобразно изложеното е направено
искане съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, евентуално
да намали размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 46222 от 30.12.2023 г. съдът е изискал за послужване
производствата по НОХД № ......... г. по описа на Софийски градски съд, 21 състав, и
НОХД .......... г. по описа на Софийски градски съд, 21 състав. С протоколно
определение от 28.03.2024 г. съдът е приел към доказателствената съвкупност по
делото НОХД № ......... г. по описа на Софийски градски съд, 21 състав, ведно с НОХД
.......... г. по описа на Софийски градски съд, ВНОХД № ....... г. по описа на Софийски
апелативен съд, ВНЧД № 1180/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, както и
ДП № 56/2018 г. – три тома ( № 35,39,40), съгласно получено писмо с изх. №
1079/09.01.2024 г. от Софийски градски съд, НО, ........... с-в.
Видно от материалите по НОХД .......... г. по описа на СГС, 21 с-в,
производството по делото е образувано на 12.05.2021 г. по внесен обвинителен акт,
съгласно чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, ведно с досъдебно производство № ............ и пр.пр. №
......... г. по описа на СГП, срещу Е. А. А., за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.
2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК. От съставения на 29.04.2021 г. обвинителен акт по ДП №
............ се установява, че на ищцата Е. А. А. е повдигнато обвинение за това, че на
12.12.2014 г., в гр. ........., като еднолично управляваща и представляваща търговското
дружество „.......“ ЕООД – ......... (с предишно наименование – „.........“ ООД до
28.10.2014 г.) е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 125
ЗДДС, в особено големи размери, на обща стойност от 37 945,54 лв., като затаила
истина в справка-декларация, изискуема по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, с вх. №
............ г., на търговско дружество „.......“ ЕООД за периода 01.10.2014 г. – 31.10.2014
г., подадена по електронен път пред ТД на НАП ......... – офис „Център“. Видно от
приложението към обвинителния акт е, че на ищцата е наложена мярка за
неотклонение: „Подписка“, контролирана от ...........
С протоколно определение № ......... г., постановено по НОХД .......... г. по описа
на СГС, 21 с-в, съдът е прекратил съдебното производство по делото, като е върнал
същото на Прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения. С определение № 1173/08.11.2021 г., постановено по ВНЧД № 1180/2021 г.
по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6 с-в, съдът е потвърдил протоколно
определение № ......... г. по НОХД .......... г. по описа на СГС, 21 с-в, с което съдът е
прекратил съдебното производство по делото на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 вр. ал. 1,
т. 3 НПК и е върнал делото на СГП.
Видно от материалите по НОХД № ......... г. по описа на СГС, 21 с-в,
производството по делото е образувано на 16.12.2021 г. по внесен обвинителен акт,
съгласно чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, ведно с досъдебно производство № ............ и пр.пр. №
......... г. по описа на СГП, срещу Е. А. А., за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.
2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК, по силата на който на ищцата е повдигнато обвинение за
това, че на 12.12.2014 г., в гр. ........., като еднолично управляваща и представляваща
търговското дружество „.......“ ЕООД – ......... (със старо наименование – „.........“ ООД
2
до 28.10.2014 г.) е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения по чл.
125 ЗДДС, в особено големи размери, на обща стойност от 37 945,54 лв., като затаила
истина в справка-декларация, изискуема по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, с вх. №
............ г. на търговско дружество „.......“ ЕООД за периода 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г.,
подадена по електронен път пред ТД на НАП ......... – офис „Център“.
С Присъда № 56/19.04.2022 г., постановена по НОХД № ......... г. по описа на
СГС, 21 с-в, съдът признава подсъдимата Е. А. А. за невинна в това, че на 12.12.2014 г.,
в гр. ........., като еднолично управляваща и представляваща търговското дружество
„.......“ ЕООД – ......... (със старо наименование – „.........“ ООД до 28.10.2014 г.) е
избегнала установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 125 ЗДДС, в особено
големи размери, на обща стойност от 37 945,54 лв., като затаила истина в справка-
декларация, изискуема по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, с вх. № ............ г. на търговско
дружество „.......“ ЕООД за периода 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г., подадена по
електронен път пред ТД на НАП ......... – офис „Център“, като на основание чл. 304
НПК я оправдава по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК.
С решение № 11/16.01.2023 г. по ВНОХД № ....... г. по описа на Софийски
апелативен съд, НО,5 с-в, съдът е потвърдил Присъда № 56/19.04.2022 г., постановена
по НОХД № ......... г. по описа на СГС, 21 с-в.
Предвид липсата на последващо обжалване на Решение № 11/16.01.2023 г. по
ВНОХД № ....... г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 5 с-в, Присъда №
56/19.04.2022 г., постановена по НОХД № ......... г. по описа на СГС, 21 с-в, е влязла в
законна сила на 15.02.2023 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Янко
Михайлов Фолер – племенник на Е. А. А., показанията на който съдът преценява по
реда на чл. 172 ГПК и кредитира като последователни, логични и вътрешно
непротиворечиви. Свидетелят е изложил твърдения, че два пъти в седмицата ходи в
град Пещера, за да помага на ищцата. В показанията си е посочил, че е бил наясно с
воденото срещу ищцата наказателно производство, по което същата е оправдана, като
сочи, че откакто е започнало производството срещу нея, тя се е променила много.
Твърди, че ищцата е била много притеснена, развила е страхова невроза и е имала
проблеми със съня. Сочи, че същата се е усамотила и е започнала да страни от хората,
като е комуникирала единствено с него. Посочил е, че предвид възрастта й, ищцата
страдала от множество заболявания, сред които проблеми със стомаха, жлъчката и
дископатия. Отбелязва, че ищцата има проблеми с жлъчката и дископатия от много
време. Твърди, че цял живот е работила като детска учителка в град Пещера. Сочи, че
същата се е срамувала от хората заради повдигнатото обвинение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
ЗОДОВ.
Основателността на предявения иск е обусловена от установяването от страна на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) че спрямо нея е било повдигнато обвинение в извършване
на престъпление от общ характер; 2) че е имала качеството подсъдим по посочените в
исковата молба наказателни производства; 3) постановяването на влязла в сила
оправдателна присъда по тях и/или прекратяване на производството поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4) че е претърпяла
твърдените неимуществени вреди, както и техният размер; 5) наличието на пряка
3
причинно-следствена връзка между незаконните действия на ответника и твърдените
неимуществени вреди.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да
докаже погасяване на претендираното вземане и/или правоизключващи или
правопогасяващи претендираното вземане обстоятелства.
От събраните в хода на делото доказателства се установява безспорно, че спрямо
ищцата е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК, като с Присъда № 56/19.04.2022 г.,
постановена по НОХД № ......... г. по описа на СГС, 21 с-в, влязла в сила на 15.02.2023
г., съдът е признал подсъдимата Е. А. А. за невинна в това, че е извършила посоченото
престъпление, като на основание чл. 304 НПК я е оправдавал по така повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК.
По аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно чл. 4,
ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52
ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната
присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които
е оправдан, в случаите на частично оправдаване. Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под
внимание при определяне на размера на дължимото обезщетение. В мотивите си
съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера
на неимуществените вреди (така решение № 302 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
78/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова).
Спорните между страните въпроси са свързани с наличието на твърдените от
ищцата неимуществени вреди, както и пряката и причинно-следствена връзка между
тях и незаконното обвинение, съответно размера на претендираното обезщетение.
Ищцата е изложила твърдения, че в резултат на образуваното срещу нея
наказателно производство е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционална нестабилност, житейско неудовлетворение, както и накърнени добро име
и репутация. Повдигнатото обвинение се отразило негативно и на физическото й
състояние, доколкото страдала от хронично главоболие, безсъние и липса на апетит.
Претърпените негативни емоционални преживявания засегнали чувствително общото
й здравословно състояние.
Следва да бъде съобразена константната практика на ВКС, според която
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не
са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени,
доколкото всяко лице, участник в съдебно производство, особено наказателно, търпи
обичайни вреди – притеснение, неудобства, неизвестност за изхода на делото,
негативно отражение в личния живот. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен
да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и
достойнство. – по арг. Решение № 427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., ІІІ г. о. на
4
ВКС и Решение № 457/25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г., ІV г. о. на ВКС.
От събраните в хода на делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Янко Михайлов Фолер, който е имал непоредствени впечатления от състоянието на
ищцата с оглед твърдените социални контакти с нея в процесния период, се
потвърждава фактът, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоционални преживявания, сред които стрес, безпокойство, нарушения в
съня, чувство за срам, притеснения при социално общуване, както и накърнени чест и
достойнство.
В тази връзка, настоящият съдебен състав, счита че посочените неимуществени
вреди се намират в пряка и причинно-следствена връзка с образуваното срещу ищцата
наказателно производство за повдигнато срещу нея обвинение в извършване на
престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК, по което
ищцата е призната за невиновна и е оправдана с Присъда № 56/19.04.2022 г.,
постановена по НОХД № ......... г. по описа на СГС, 21 с-в, влязла в сила на 15.02.2023
г. Във връзка с възраженията на ответника в депозирания писмен отговор е
необходимо да се посочи, че не се установява в процесния период срещу ищцата да е
водено друго наказателно производство.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Янко
Михайлов Фолер не се установява твърдените от ищцата хронични заболявания, сред
които мозъчно-съдова болест след мозъчно-съдов инцидент, напреднало дегенеративно
заболяване на гръбначния стълб, остеопороза, остеопоротични счупвания на тела на
прешлени, водещо до деформация на гръбначен стълб, операция на коремна кухина от
2022 г, да се намират в пряка и причинно-следствена връзка с воденото срещу нея
наказателно производството, доколкото свидетелят е изложил данни, че ищцата е
имала проблеми с жлъчката и дископатия от много време. Посочил е, че ищцата е
паднала по време на производството срещу нея и си е ударила главата отзад, като
съдът не намира за доказано по делото да е налице пряка причинна връзка между
обсъждания инцидент и воденото наказателно производство.
Съдът не споделя твърденията на ищцата, че посочените физически
неразположения и хронични заболявания са вследствие от повдигнатото срещу нея
обвинение в извършено престъпление, като следва да бъде съобразена и нейната
възраст към момента на образуваното спрямо нея наказателно производство. Въпреки
изложеното, настоящият съдебен състав счита, че негативните емоционални
преживявания, които ищцата е изпитала с оглед воденото срещу нея наказателно
производство неминуемо са намерили отражение и спрямо общото й здравословно
състояние. Настоящият съдебен състав приема, че при незаконно повдигнато
обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към
наказателна отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на
неимуществени вреди – неблагоприятно отражение върху психиката на човек,
независимо от конкретната преценка, която следва да бъде осъществена за размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
приема, че въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически неразположения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
„справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението (в този смисъл:
т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС), като например –
5
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени продължителността
на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение, характера
на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът, наличието на
разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова
информация, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда,
отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката, контактите и
социалния живот на ищеца, на положението му в обществото, работата, в т. ч. върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички
обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. Наред с тези обстоятелства, при
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на
населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между
претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. – по
арг. Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 2378/2014 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1019/2016 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр. дело № 715/2017 г., III г. о.,
ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 299/2018 г., ІІІ г. о.,
ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2586/2018 г., ІV г. о., ГК .
За да определи размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
съдът съобрази продължителността на наказателното производство, доколкото ДП №
............ е образувано на 14.03.2018 г., а съдебното производство е приключило с влязла
в сила присъда на 15.02.2023 г., датата, на която ищецата е привлечена в качеството на
обвиняем, взетата мярка за неотклонение – „Подписка“, отменена от съда с
Протоколно определение от 19.04.2022 г., която е най-леката предвидена в закона,
възрастта на ищцата - 81 г. към датата, на която й е повдигнато обвинение, фактът, че
същата се е намирала в пенсионна възраст, както и вида на престъплението, за което й
е повдигнато обвинение, което с оглед предвиденото наказание – лишаване от свобода
от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния, се
характеризира като тежко по смисъла на чл. 93, ал, 7 НК. Следва да бъде съобразено и
твърдението на ищцата, че е работила като учител с над четиридесет години трудов
стаж по специалността, което се потвърждава от свидетелските показания по делото и
не се оспорва от ответника, съответно че същата е разполагала с по-широк кръг от
социални контакти и се е ползвала от съответстващото на професията й положение в
обществото, спрямо което неминуемо е било налице негативно въздействие, с оглед
образуваното срещу нея наказателно производство.
За преценката относно справедливия размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид и продължителността и
интензивността на психическия дискомфорт, преживян от ищцата, както и
естественият страх от неоснователно осъждане.
В тази връзка, съдът счита че претърпените от ищцата неимуществени вреди не
се характеризират със значително голям интензитет, надхвърлящ обичайния такъв, с
оглед повдигнато неоснователно обвинение в извършване на престъпление. По делото
не се установява повдигнатото срещу ищцата незаконно обвинение да е затруднило
значително личния и социалния й живот в степен по-висока от обичайната. Неминуемо
преживените от ищцата стрес, безпокойство и тревожност са оказали своето негативно
въздействие и спрямо хроничните заболявания, от които ищцата е страдала, но
6
предвид напредналата й възраст, както и твърдението на свидетеля, че вече ищцата е
по-добре емоционално, съдът счита, че претърпените психически страдания не са
повлияли значително върху здравословно й състояние.
Настоящият съдебен състав съобразява и обстоятелството, че с оглед критериите
за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС, установени в практиката на Европейския съд
по правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на подсъдимия и
поведение на компетентните органи, в конкретния случай наказателното производство
е приключило в разумен срок.
В този смисъл и с оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
размерът на дължимото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди,
който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните
обстоятелства по делото, следва да бъде определен на 5000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата. Присъждането на сума по-голяма от посочената би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване. В
останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски възниква за всяка от страните по делото.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ищцата е сторила разноски, както
следва: 10 лв. – държавна такса, и 3000 лв. за адвокатско възнаграждение. В открито
съдебно заседание на 10.06.2024 г. ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК, което съдът намира за основателно. При съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото са проведени две на брой
открити съдебни заседания, в едното от които процесуалният представител на ищцата
не е взел участие, както и извършените от него действия по процесуално
представителство и защита в полза на ищцата, съдът счита, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде определен съобразно установения в чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минимум, съответно същият възлиза на 1300 лв.
Намалени, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 660 лв.
До приключване на последното заседание в настоящата съдебна инстанция
ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............., с адрес: гр. ........., ..........., да заплати на Е. А. А., ЕГН
**********, с адрес: ........., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неоснователно обвинение в извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр.
2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК, по което Е. А. А., ЕГН **********, е призната за невиновна и е
оправдана с влязла в сила на 15.02.2023 г. Присъда № 56/19.04.2022 г., постановена по
НОХД № ......... г. по описа на СГС, 21 с-в, ведно със законната лихва за забава от
27.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
7
за разликата над уважения размер до претендирания от 10 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ............., с адрес: гр. ........., ..........., да заплати на Е. А. А., ЕГН
**********, с адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 660 лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8