Решение по дело №2131/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.95 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Образувано е по жалба на "Кика груп" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 121, представлявано от управителя Е. Д., чрез адв. А. С., срещу Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на основание чл.86 ал.1 и чл.71 ал.3 т.1 от ЗЗП е наредено на оспорващото дружество да спре временно пускането на пазара на детска количка „Kikka boo“, модел „Cloe“, за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката, съгласно стандарт БДС EN 1888-1:2018+А1:2022/EN 1888-1:2018-A1:2022/ - "Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 1: Детска количка и кошчета за бебешки колички и БДС ЕN 188-2:2018+А1:2023/EN 188-2:2018+А1:2022 „Изделия за отглеждане на малки деца“. Колесни средства за придвижване на деца. Част 2: Количка за деца с тегло от 15 кг до 22 кг.

Жалбоподателят претендира за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Посочва се, че с влязло в сила Решение №646/14.04.2022 г., постановено по адм. д. № 2713/2021 г. на Административен съд – Пловдив, заповед № 410/02.08.2021 г. на председателя на КДП е отменена, както и че не е съобразено, че вещото лице, дало заключение по делото, посочва, че тестът, който се ползва от административния орган не отговаря на техническите изисквания. Като допълнителен аргумент се посочва и че тестът е проведен на продукт, който е произведен преди две години / преди въвеждане на новия стандарт от 2022 г./ Посочва се също така, че органът се позовава на изпитването от 24.06.2021 г. Твърди се също така, че в заповедта не се посочват никакви данни, че продуктът е опасен за живота и здравето на потребителите, както и че с процесната заповед е нарушен принципът на съразмерност. В подкрепа се цитира практика на СЕС по различни дела, както и такава на ВАС. Иска се прогласяване на нищожност на оспорения административен акт, алтернативно, отмяна на същия и се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Л.-З., която поддържа жалбата.

Ответникът по оспорването, в писмено становище, представено с административната преписка, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че аргументите на жалбоподателя, че въпросната стока не е опасна, са голословни и не е доказано, че продуктите са тествани по новия стандарт, като излага подробни доводи в тази насока. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт и от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, е допустима, с оглед обстоятелството, че заповедта е съобщена на пълномощник на жалбоподателя на 21.07.2023 г. /КП № К-2745070/21.07.2023 г. (л.40-гръб)/, а жалбата срещу нея е подадена по пощата на 04.08.2023 г.

С жалбата се иска да се прогласи нищожност на оспорения административен акт ,без да се сочат конкретни аргументи. В този смисъл съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен, и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и, за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;
2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока;

3). Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос ("Административно право", издание 2009 г., проф.К.Л.);

4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. - нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост;
5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Каза се по-горе, не се навеждат основания за нищожност, а такива, които евентуално представляват основания за отмяна на акта като унищожаем.

Актът е издаден при спазване на предвидената в чл.59 ал.2 от АПК форма - в писмен вид и съдържа разпоредителна част. Следователно, не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание.
По повод изложеното в жалбата - липса на фактически основания ,то тази липса касае нарушение на чл.59 ал.1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта. Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Това е така, защото мотивите не са същинското воляизявление на административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. В конкретния казус обсъдените пороци на административния акт не водят до неговата нищожност, а са основания за унищожаемост по отношение на които съдът дължи произнасяне, което ще бъде сторено по-долу в настоящото изложение. По същество е налице волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При наличието на такова волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на административния акт. Ако актът е без мотиви, той е само унищожаем, не и нищожен.

С оглед горното, съдът намира за неоснователно искането за прогласяване нищожността на Заповед № 698/13.07.2023 г.

По изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт, съдът намира, че жалбата е основателна, по следните съображение:

Като извърши дължимата на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени в жалбата, на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.86 ал.1 и чл.71 ал.3 т.1 от ЗЗП. Съгласно първата посочена разпоредба, за всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният контролен орган по чл.82 може временно да забрани нейното пускане на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й, а съгласно втората такава, при липса на нормативни изисквания и стандарти по ал.2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал.2.

Контролните органи, които могат да прилагат мерките по чл.88 ал.1 от ЗЗП са посочени в чл.82 ал.1 от закона, като по отношение на безопасността на нехранителните стоки и на услугите, компетентният контролен орган е Комисията за защита на потребителите /КЗП/. В случая тя е взела решение – т.11.3.1. по Протокол № 23/30.06.2023 г., да бъде издадена заповед за временна забрана пускането на пазара на детска количка „Kikka boo“, модел „Cloe“, за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката, съгласно стандарт БДС EN 1888-1:2018+А1:2022/EN 1888-1:2018-A1:2022/ - "Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 1: Детска количка и кошчета за бебешки колички и БДС ЕN 188-2:2018+А1:2023/EN 188-2:2018+А1:2022 „Изделия за отглеждане на малки деца“. Колесни средства за придвижване на деца. Част 2: Количка за деца с тегло от 15 кг до 22 кг.

С оглед горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Заповедта е издадена в предписаната форма, доколкото в специалния закон липсват различни от установените в чл.59 ал.2 от АПК изисквания.

Съгласно Постановление № 4/1976 г. на Пленума на ВС и ТР № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. ОСС на ВАС на РБ, административният акт или отказът да бъде издаден такъв акт трябва да бъде мотивиран, включително и когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, което изискване в случая не е спазено.

От представените по преписката доказателства се установява, че във връзка с постъпило на 16.05.2023 г. в КЗП, РД – Бургас уведомление № 32-182583/16.05.2023 г. от Агенция „Митници“, ТД „Митница – Бургас“, МП „Пристанище Бургас-център“, заведено с вх. № Б-00-82/16.05.2023 г., за внос от Китай на детска/бебешка количка /598 бр./ и резервни части за детска/бебешка количка 1 колет, с вносител на стоките „Кика груп“ ООД, ЕИК *********, гр Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 121, допусната за свободно обращение, същата е оставена под надзора на КЗП до представяне на документи, удостоверяващи оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност.

Въз основа на това уведомление е инициирана проверка в склада на вносителя, при която е установено, че стоките съответстват на количествата по фактура № КК2203/22.02.2023 г. и всяка количка е надлежно опакована, като на всеки кашон има пришити предупреждения. От стоките са взети проби на основание чл.192 т.3 и ч.83 т.2 от ЗЗП.

По време на проверката са представени следните документи: - фактура /инвойс/ № КК2203/22.02.2023 г.; Paking List № КК2203/22.02.2023 г.; митническа декларация и протокол от изпитване Test Report № TSNH00430100/23.09.2022 г., издаден от лаборатория Intertek – Китай, за което е съставен КП № К-2711792/25.05.2023 г.

Установено е също така, че в протокола за изпитване е посочено, че стоката е изпитана по стандарти EN 1888-1:2018+А1:2022 "Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 1: Детска количка и кошчета за бебешки колички и ЕN 1888-2:2018 „Изделия за отглеждане на малки деца“. Колесни средства за придвижване на деца. Част 2: Количка за деца с тегло от 15 кг до 22 кг.

Според Комисията стандарт и ЕN 1888-2:2018 е отменен и заменен с EN 1888-1:2018+А1:2022, както и хармонизиран – БДС EN 1888-1:2018+А1:2023, публикуван на 15.02.2023 г.

Във връзка с тази констатация КЗП е изпратила протоколът от изпитване - Test Report № TSNH00430100/23.09.2022 г., до издалата го лаборатория на 29.05.2023 г., с цел проверка на валидността му, като е направено запитване относно причината поради която количката е изпитвана по отменен стандарт ЕN 1888-2:2018, а не по действащия EN 1888-1:2018+А1:2022. Получен е отговор от лабораторията, съгласно който, протоколът за изпитване е издаден от тях, както и че стоката е изпитана по ЕN 1888-2:2018, тъй като така е заявена от клиента.

С оглед горното и предвид факта, че през 2021 г. на дружеството е издадена заповед на КЗП, с която е наредено незабавно изтегляне на същия модел количка, е прието, че предвид установените несъответствия, констатирани в пет точки, в конкретния случай, детската количка „Kikka boo“, модел „Cloe“ съдържа сериозен риск за живота и здравето на бебета и малки сеца от нараняване, на председателят на КЗП е предложено да бъде издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която се забранява пускането на стоката на пазара за свободна продажба. Със същия протокол е предложено детската количка да бъде възложена за изпитване в лаборатория от КЗП с цел удостоверяване съответствието на внасяния модел с изискванията за безопасност, съгласно БДС EN 1888-1:2018+А1:2022 /EN 1888-1:2018+А1:2022/.

В резултат на това предложение ,председателят на КЗП издава оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 698/13.07.2023 г. Като преповтаря изцяло фактите, изложени в протокола от 30.06.2023 г. на комисията, административният орган е посочил: - нормативните изисквания за безопасност /чл.71 ал.3 т.1 от ЗЗП/; - дефиницията за безопасна стока /чл.70 от ЗЗП/, както и случаите, в които една стока се счита за безопасна /чл.71 от ЗЗП/, при което е формиран и крайният извод на административния орган, а именно: - за стоката – детски колички липсват нормативни изисквания съгласно ал.1 на чл.71 и хармонизирани европейски стандарти, справка за които са били публикувани от ЕК в „Официален вестник“ на ЕС, съгласно ал.2 на чл.71, при което е налице хипотезата на чл.71 ал.3 т.1 от ЗЗП – съответствие на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал.2 поради липса на хармонизирани стандарти по ал.2 от чл.71 от ЗЗП.

Всеки продукт, предлаган на българския пазар, следва да отговаря на общите изисквания за безопасност на стоките съгласно ЗЗП и съответните стандарти за производство и употреба. Европейски стандарт, съгласно чл.1 т.4 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.06.1998 г. за определяне на процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, (изменен от 1.01.2013 г. с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/Е. и 93/15/Е. на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за

отмяна на Решение 87/95/Е. на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, който в чл.2 т.1 б."б" определя европейския стандарт като стандарт, приет от европейска организация по стандартизация.) означава стандарт, приет от европейски орган по стандартизация и направен достояние на широката общественост. Съгласно чл.46 от Закона за националната стандартизация /ЗНС/ европейските стандарти се въвеждат в България като български, а чл.47 от ЗНС установява, че европейските стандарти се въвеждат идентично като български, като потвърждение за прилагането им като български се извършва чрез издаване на национална страница за потвърждаване или чрез обявяване в официалния бюлетин на Българския институт по стандартизация.

При извършена справка на интернет страницата на Български институт по стандартизация се установява, че стандарт БДС EN 1888-1:2018+А1:2022 Изделия за отглеждане на деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 2: Колички за деца с тегло от 15 kg до 22 kg (Дата нa публикуване: 15.02.2023 г.; Публикуване на български: 19.08.2024 г.). С него се определят допълнителните изисквания за безопасност и методи за изпитване на детски колички, които са предназначени за превозване на едно или повече деца, всяко от които тежи от 15 kg до 22 kg. Стандартът се прилага заедно със и в допълнение на европейския стандарт EN 1888-1 „Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 1: Детски колички и кошче за бебешка количка” и не може да бъде използван самостоятелно.

По делото е безспорно, че изискванията за безопасност на предлаганата от жалбоподателя стока – детска количка, са проверени от лаборатория Intertek - Китай за безопасност на потребителската стока по отношение на европейски стандарт EN 1888-2:2018. Отговорът от Intertek – Китай е получен на 06.06.2023 г. Т. е. към датата на извършваната проверка – м.05.2023 г. БДС EN 1888-1:2018+А1:2022 не е бил действащ. Същият е публикуван на български език на 19.08.2024 г. Или иначе казано, не става ясно от кой момент точно действа този стандарт за България, още повече, че от страна на ответника не се представят никакви доказателства за процесните БДС. Това, на първо място.

На второ място, съгласно чл.72 ЗЗП, производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. По смисъла на чл.70 ал.1 от ЗЗП, безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането / в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката /, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя; въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките; представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга; рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени.

Съгласно чл.71 ал.1 от ЗЗП стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. Според ал.2 на с. р. стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз, а според ал.3 при липса на нормативни изисквания и стандарти по ал.2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид: 1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал.2; 2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво - при липса на стандарти по т.1; 3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т.2; 4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т.3; 5. актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра практика по т.4; 6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката.

От съдържанието на разпоредбата на чл.88 ал.1 т.1 от ЗЗП следва извод, че установявайки опасност, дори констатирайки потенциална такава за здравето и безопасността на потребителите, административният орган действа при обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за временно спиране на предлагането на услугата до установяване на безопасността й.

В настоящия случай, ответникът е упражнил това законово правомощие, като е посочил, че в хода на проверката са възникнали съмнения относно съответствието на предлаганата стока с изискванията на стандарт БДС EN 1888-1:2018+А1:2022, поради непредставянето на документи, доказващи съвместимостта им с нормативно установените указания за безопасното им използване и експлоатация. Временното спиране предоставянето на услугата за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й представлява принудителна административна мярка, чиято цел е да осуети възникването на неблагоприятни последици за потребителите. Затова законът допуска налагането й, дори при вероятност от опасност за потребителите. Мярката е с временен характер и е приложима до решаването на въпроса за безопасността на стоките - в случай, че се окаже, че стоката е безопасна и се представят доказателства в тази връзка, контролният орган се произнася по мярката в срок от 24 часа, а в случай, че се установи, че стоката е опасна - се предприемат мерките по чл.89 - чл.93 от ЗЗП.

В хода на съдебното производство жалбоподателят представи по делото европейски стандарт EN 1888-1:2018, който има статут на български стандарт от 14.02.2019 г. и европейски стандарт ЕN 1888-1:2018+А1:2022, който има статут на БДС от 31.01.2023 г., както и изпитвателен протокол от 28.11.2023 г., издаден от SGS-CSTC Standards Technikal Services (Shanghai) Co., Ltd., от който се установява, че поисканият тест на продукта по EN 1888-1:2018+А1:2022 е успешен. Този тест дава заключение, че стоката съответства на приложимия стандарт.

Европейски стандарт ЕN 1888-1:201

8 (БДС ЕN 1888-1:2018), определя изисквания за безопасност и методи за изпитване на колесни средства за придвижване на деца, предназначени за превозване на едно или повече деца, всяко от които тежи до 15 kg и допълнителна тежест до 20 kg за всяка платформа, върху която детето може да стои; не се отнася за играчки, колички за пазаруване, колесни средства за превозване, тип бъги, колесни средства за придвижване на деца, задвижвани от мотор и колесни средства за придвижване на деца със специфични потребности и според който, колесните средства за придвижване на деца или частите от колесни средства за придвижване на деца, които имат няколко предназначения или могат да се приспособят за друго предназначение трябва да отговарят на изискванията на съответните стандарти.

Именно поради последното обстоятелство е прието, че по отношение на процесната стока възниква съмнение в нейната безопасност, т. е. налице са предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. Посоченото обстоятелство не е обсъдено в мотивите на оспорената заповед, макар същите доказателства да са представени пред ответника в хода на административното производство, макар и непреведени на български език – в заповедта те не са коментирани. Прието е от ответната страна, че са налице предпоставките по чл.86 ал.1 и чл.71 ал.3 т.1 от ЗЗП и стоката не е с доказано съответствие с приложимия стандарт, тъй като през 2021 г. е издадена на същото дружество, за същия продукт Заповед № 410/02.08.2021 г., с която е разпоредено незабавно изтегляне от пазара на процесния продукт, поради установени несъответствия, което е определило детската количка като рискова за живота и здравето на бебетата и малките деца от нараняване, без изобщо да се посочва в какво точно се състоят тези несъответствия по конкретната стока допусната за свободно обращение. Това е единственото фактическо основание, послужило за прилагане на процесната ПАМ.

В акта за налагането й, независимо че е посочено от коя разпоредба на кой нормативен акт произтича това задължение, не е посочено обаче, с какво неизпълнението му създава съмнения относно безопасността на стоката. Макар и да е цитиран приложимият към процесната стока стандарт, в заповедта не се посочва какви са неговите изисквания и кое точно от тях не е изпълнено в конкретния случай, за да се гарантира правото на жалбоподателя да се защити срещу предявеното твърдение за допуснато от него нарушение.

Посоченото обстоятелство – липсата на доказателства за съответствие с приложимия стандарт на процесната стока, не е констатирано в хода на административното производство, не са дадени указания в тази насока на жалбоподателя, а е издадена оспорената заповед, с която ,както вече се посочи,се забранява временно пускането на пазара на детска количка „Kikka boo“, модел „Cloe“, за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката, съгласно стандарт БДС EN 1888-1:2018+А1:2022/EN 1888-1:2018+А1:2022. Тезата, че стоката се спира до осъществяване на контрол за нейното съответствие с приложимия стандарт, без изобщо да се посочва в какво точно се състои това несъответствие се поддържа и в становището на ответния административен орган по жалбата, представен с административната преписка, а волята на административния орган трябва да е изразена ясно и недвусмислено и да не поражда съмнение в целените с акта правни последици.

В подкрепа на горните изводи е и приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички материали по делото, включително и два други изпитвателни протокола, единият от които е приложен по делото (01.09.2023 г. и 28.11.2023 г.), предоставени от дружеството-жалбоподател, извършило е посещение в шоу-рума на „Кика груп“ ООД в гр. Пловдив и е извършило оглед на детската количка, запознало се е с инструкцията за употреба на въпросната детска количка и с БД, като към заключението е приложено и копие на отговора на БИС. След подробно описание на различните изисквания на стандартите, крайният извод на експерта е следният: - На първо място, процесният продукт – количка марка „Kikka boo“, модел „Cloe“, предлага на българския пазар от „Кика груп“ ООД, отговаря на изискванията на БДС EN 1888-1:2018+А1:2022 "Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част1: Детска количка и кошчета за бебешки колички и БДС ЕN 188-2:2018+А1:2023/EN 188-2:2018+А1:2022 „Изделия за отглеждане на малки деца“. Колесни средства за придвижване на деца. Част 2: Количка за деца с тегло от 15 кг до 22 кг., и в частност, на т.8.1.1.1.1., 8.1.1.1.2., 8.1.1.1.3., 8.1.3.1.1, 10.2 и 10.4., което се доказва с резултатите от изпитването на количката от две независими помежду си изпитвателни лаборатории. На второ място, процесният продукт, от техническа гледна точка, не създава опасност за живота и здравето на потребителите от 0 до 48 месечна възраст и маса до 22 кг.

С оглед всички обстоятелства около изпитвателните тестове, експертът дава обобщено заключение, а именно: - проведените „изпитвания“ от Изпитвателен център „Алми тест“ са съмнителни, поради факта, че протоколите от изпитването от 24.06.2021 г. и от 01.09.20223 г.са напълно идентични (те са копи пейст със сменени номера и дати). Заключенията в тях не кореспондират със заключенията на китайските изпитвателни лаборатории, едната от които, е на швейцарската фирма SGS. Вещото лице сочи, че според анализа на представените по делото материали и предадените му изпитвателни протоколи от „Кика груп“ ООД и отговор на БИС, количките марка „Kikka boo“, модел „Cloe“, могат да се ползват на територията на Р България за деца от 0 до 48 месечна възраст с маса 22 кг.

Съдът кредитира така приетата без възражения от страните СТЕ, като коректна и безпристрастно изготвена, способстваща в достатъчна степен за изясняване на делото.

По изложените съображения ,съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на мотиви - допуснато нарушение на чл.35 АПК – без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, довело до накърняване правото на защита на лицето, адресат на приложената ПАМ и неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 1 750.00 (хиляда седемстотин и петдесет) лева, представляващи – 50.00 лв. платена държавна такса, 500.00 лв. депозит за вещо лице и 1 200.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника, съдът намира, че предвид проведените седем заседания (част от които, и по вина на ответника) с участието на пълномощника - адвокат на жалбоподателя, спецификите, свързани с предмета на делото, обуславящи фактическата му и правна сложност, вкл. и при съобразяване с минималния размер на възнаграждение по адм. дела по ЗЗП – чл. 8 ал.2 т.10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. - 900 лева, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован, а възражението на ответника за прекомерност-неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 и чл.143 ал.1 от АПК, Административен съд - Пловдив, първи състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на "Кика груп" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 121, представлявано от управителя Е. Д., Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на "Кика груп" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 121, представлявано от управителя Е. Д., сумата от 1 750.00 (хиляда седемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.