Решение по дело №397/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ и е образувано по жалба на С. Й. П. от [населено място], ул. «И. А.» №  , ет.  , ап.  , подадена чрез адв. А. А., срещу заповед № 25-442-29/29.01.2025г. на началник на ІV РУ-Варна , с която му наложена принудителна адм. мярка /ПАМ/ „ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ .

В жалбата до съда се твърди материална незаконосъобразност на атакувания акт поради липса на законовите предпоставки по налагане на конкретната мярка на държавна принуда. Оспорващият твърди, че не е извършил описаното в мотивите на заповедта нарущение. Не е установено негово управление на МПС след употреба на наркотични вещества с надлежни доказателства , тъй като няма изследване на дадените биологични проби от водача. Отправеното искане към съда е за отмяна на атакуваната заповед с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован , не се явява , но чрез проц. представител поддържа оспорването.

Ответната страна -началникът на ІV РУ-Варна , не се явява , но неговият проц. представител изразява становище за неоснователност на подадената до съда жалба . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с нарочно определение / л. 44 от делото/. При изследване основателността на оспорването съдът съобрази следното:

Безспорен факт е, че жалбоподателят Т. П. е правоспособен водач ча МПС .

На 28.01.2025г- около 14.15ч. жалбоподателят П. е управлявал лек автомобил марка „ «Фолксваген» с рег. № [рег. номер], собственост на «Боду»ООД по ул. «Средец» в кв «Аспарухово» на [населено място] . Бил е спрян от служители на ОД на МВР-Варна , които са му извършили проверка за употреба на наркотици с техническо средство « Дръг тест 5000», като тестът е отчел положителен резултат за канабис. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 276104/28.01.2025г, който му е бил връчен . Водачът е дал биологични проби , като до датата на приключване на устните състезания няма направено изследване на тези проби видно от писмо на началника на МБАЛ -Варна при ВМА- София / л. 49 от делото/.

На 28.01.2025г.е бил съставен АУАН на П. за нарушение по чл. 5, ал.3 ,т.1 от ЗДвП, като с резолюция на ответника от следващия ден административнонаказателното производство е било прекратено на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН , тъй като деянието осъществява състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК /л.2 и 4 от преписката/.

На 29.01.2025г- началникът на ІV РУ-Варна на основание чл. 171, т.1 , б. «б» от ЗДвП е издал процесната заповед , като вписаното фактическо основание е управление на МПС от жалбоподателя на 28.01.2025г. след употреба на наркотици.

Към преписката е приложена заповед №365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОД на МВР- Варна , с която овластява полицейските органи към секторите „ Пътна полиция“ към ОДМВР , какат иначалницитена РУ към ОД на МВР-Варна да налагат ПАМ по чл. 171, т.1 ЗДвП / л. 9/, а със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи са определени службите за контрол по ЗДвП, сред които са областните дирекции на МВР .

Жалбоподателят представя по делото негово изследване от 31.01.2025г. , направено в СМДЛ «Лаборекспрес 2000» ООД - комбиниран тест за опиоидни вещества с отрицателни стойности по изброени показатели / л. 24 от делото/ .

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

С оспорената по съдебен ред заповед се обжалва индивидуален адм. акт по наложена принудителна адм. мярка „ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ на основание чл. 171 от ЗДвП. Според споменатата правна норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които е и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.

Правилото на чл.172, ал.1 от същия закон гласи , че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издадената министерска заповед, цитирана по-горе и законово учредената делегация сочат за наложена ПАМ от компетентен адм .орган.

Обжалваният индивидуален адм. акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма – чл. 59 от АПК. Същият съдържа нужните реквизити по посочената правна норма : наименование на акта, наименование на органа ,който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част , , пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. Изискванията за форма обслужват целта по запознаване адресата с фактите , мотивирали органа да вземе своето решение и възможността за ефективна съдебна проверка на неговата законосъобразност чрез изследване за съществуване на посочените в акта юридически факти и тяхната кореспонденция с относимите правни норми , което в настоящия случай е гарантирано.

Вписаното правно основание за издаване на процесната заповед е чл. 171, ал.1 б. „б“ от ЗДвП. Новелата на тази правна норма гласи ,че който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Според чл. 7 , ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, Безспорен факт е даването на биологични проби от водача П. за целите на химическо или химико-токсикологичното им лабораторно изследване поради несъгласието му с резултата от полевия тест. Административният орган е постановил процесната заповед въз основа на полевия тест , който може да служи като доказателство за употреба на наркотици само при лимитативно изброени хипотези: в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване / арг. чл. 6, ал.10 от Наредба № 1/2017 г. / Нито една от тези хипотези не е налице в конкретния случай и поради тази причина извършеният полеви тест не доказва употреба на наркотици от жалбоподателя към проверката от контролните органи на 17.09.2024 г.. Адм. орган е следвало да изчака резултата от химическото лабораторно изследване на биологичните проби на П. . Бързината , с която е финализирано адм. производство, сочи на извод за неспазване нормативното предписание на чл. 35 АПК и постановяване на административен акт , преди да е изяснен съществен елемент от фактическия състав на упражненото публичното право по налагане на ПАМ, а именно употребата на наркотични вещества или техни аналози от водач на МПС .

Според чл. 6, ал. 6 , т.2 от Наредба № 1/2017 г. срокът на явяването и съответно за вземане на биологични проби е до 45 минути от проверката на органите по пътен контрол т.е. биологични проби се дават не само в същия ден, но най-късно до 45 минути , когато проверката е извършена в населено място, какъвто е настоящия случай.

В представената от П. бланка от комбиниран тест за опиоидни вещества на СМДЛ «Лаборекспрес 2000» ООД няма вписана изрична информация за дата и час на вземане на проби , поради което посочената в този докумет дата 31.01.2025г. може да се счита като дата на даване на проби , но и като дата на изготвяне на резултата от дадени проби. Предвид липсата на съществена информация в документа , с него не се доказва верността на фактическото твърдение на П. , че на 28.01.2025г. е управлявал МПС, без да е употребил наркотици.

Процедирането по конкретното административно производство сочи на извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила ,тъй като изрично в чл. 171, ал.1 б. „б“ ЗДвП е разписано , че при проверка на водач с двата способа – с полеви тест и чрез взети биологични проби , от значение е резултата от медицинското изследване на биологичните проби .

Процесуалната бързина на адм. орган е довела до постановяване на незаконосъобразно решение по случая. Нарушението е съществено , защото ако не беше допуснато, би могло да се достигне до различно произнасяне на органа.

При недоказан по нормативно предвидения ред юридически факт на употреба от С. П. на наркотични вещества или техни аналози на 28.01.2025г. , крайното решение на органа по налагане на ПАМ е постановено в нарушение на материалноправни разпоредби.

В обобщение атакуваната заповед по налагане на ПАМ е унищожаем индивидуален адм. акт, който подлежи на отмяна по съдебен ред.

Предвид изхода на делото съдът дължи произнасяне по срочно предявеното искане на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите включват платена държ. такса от 10 лв. и заплатен в брой адв. хонорар от 700 лв. /л. 27-28 от делото/ Предвид липсата н възражение за прекомерност от ответника съдът следва да уважи изцяло искането на оспорващия.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд гр. Варна

 

 

ОТМЕНЯ заповед № 25-442-29/29.01.2025г. на началник на ІV РУ-Варна , с която на С. Й. П. от [населено място], ул. «И. А.» №   , ет.  , ап.    е наложена принудителна адм. мярка „ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ .

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на С. Й. П. от [населено място], ул. «И. А.» №   , ет.  , ап.     сумата от 710 /седемстотин и десет / лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Съдебното решение не подлежи на обжалване .