№ 14756
гр. С, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110123484 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава от 24.07.2024 г.,
подадени от „ТС“ ЕАД, ЕИК ****** срещу „ГПМ“ АД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. „Б“
№ 8, ет. 4, ап. 11, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
за сумата 178,91 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. С, ул. „Б“ № 8, вх. А, шести надпартерен етаж, ателие, аб. № 404532, ведно
със законна лихва от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 43,97 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 18.12.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 71302/2023г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че с ответника не е сключен индивидуален писмен договор за доставка
на ТЕ за стопански нужди. Въпреки това поддържа, че ответното дружество е ползвало
доставената до имота енергия, но не е заплащало дължимата цена, с което се е обогатило
неоснователно за сметка на обедняването на ищеца. Твърди, че на ответника е изпратена
покана за заплащане на задълженията, но изпълнение не е последвало. Поддържа, че за
процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „ТС“ ЕАД на
потребители в гр. С, одобрени с Решение № ОУ033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи, че
съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ, в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката и
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура, купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат на ищеца дължимите за нея месечни суми. Твърди, че въпреки изпратената покана,
ответникът не е заплатил месечните сметки в срок, поради което същият е изпаднал в
1
забава. Сочи, че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Сочи, че
етажната собственост в сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем Сървисис“ ЕООД, поради
което от последното са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира и мораторна лихва.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва
да е налице неоснователно обогатяване. Оспорва, че в сградата, в която се намира
процесният е топлоснабдена, както и наличието на договор, сключен с дружество,
извършващо отчитане на услугата дялово разпределение. В тази връзка твърди, че за
процесния имот не е извършвано отчитане на топломери и дялово разпределение. Оспорва
да е получавал фактури, както и покана за плащане на същите, поради което оспорва
твърдението, че е поставен в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните суми. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД ЕИК ******.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Неоснователно обогатяване по смисъла на цитираната разпоредба е налице,
когато без основание имуществото на едно лице е увеличено за сметка на имуществото на
друго лице, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат
от един общ факт или от обща група факти. Тези предпоставки са налице когато, при липса
на валиден действащ писмен договор за доставка на ТЕ на стопански потребител, едно лице
ползва доставена от топлопреносното предприятие топлинна енергия в имота като спестява
разходи за плащане на дължимата цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното
предприятие обеднява, тъй като не получава цената на доставената ТЕ, като обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от общи факти – доставката на ТЕ до
имота и ползването й от ответника.
От представения Договор за учредяване право на строеж върху общинска земя от
25.09.2003г. се установява, че Столична община е учредила в полза на ответника „ГПМ“ АД
правото на строеж върху парцел I-***, кв. 164, м. „ПЦ“, с административен адрес: ул. „Б“ №
8 за изграждане на жилищна града, състояща се от седем етажа, магазини в партера,
ателиета в подпокривното пространство и гаражи в сутерена. От приетото Разрешение за
ползване от 14.12.2006г., издадено от ДНСК се установява, че така сградата е построена и
въведена в експлоатация, а от Разрешението за ползване от 08.09.2008г., издадено от
2
Столична РНДСК се установява, че е въведена в експлоатация и абонатната станция на
сградата. Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 18.01.2016г. върху
процесния имот – ателие съгл. б. Б, т. 8 е учредена ипотека, респ. към тази дата ответникът
извънсъдебно е признал, че е собственик на имота, а от страна на нотариуса е извършена
констатация по документи относно притежание на вещното право.
Предвид посоченото събраните доказателства в тяхната съвкупност и доколкото друго
не се твърди и не се установява от ответника, съдът намира за достатъчни да обосноват
извод, че в рамките на процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот.
Съгласно параграф 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г., предишна т. 33а, изм., бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.) "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и
предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро. Съгласно чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя. Предвид посоченото и доколкото не се твърди и не се установява ответното
търговско дружество да ползва доставената до процесния имот енергия за битови нужди, в
отношенията му с ищцовото топлопреносното предприятие е приложимо изискването на чл.
149, ал.1, т. 3 от ЗЕ.
Безспорно между страните е, че помежду им не е сключен писмен договор за доставка
на ТЕ на стопански потребител за посочения имот. При липса на облигационно отношение
между страните, породено от договор за доставка на топлинна енергия на стопански
потребител, доставката на топлинна енергия до процесния имот води едновременно до
обогатяване на ответника, който получава енергията, но спестява разходи за нейната цена и
до обедняване на ищеца, който обеднява, тъй като не получава цената на доставената
топлинна енергия. Размерът на спестените разходи следва да се определи въз основа на
реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната
енергия за сградна инсталация, възлизаща на 157,52 лева за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., съгласно неоспорените писмени доказателства, представени от третото лице
помагач и заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
пълно и обосновано. Предвид посоченото и доколкото ответникът не твърди и не установява
да е извършил плащане е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца със
стойността на тази топлинна енергия.
С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Вземанията
за обезщетения за неоснователно обогатяване на основание чл.59 ЗЗД се погасяват с
изтичането на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, тъй като за тези вземания не е
уреден друг давностен срок. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК не е
изтекла давността и за най-старото вземане, поради което възражението на ответника е
3
неоснователно.
По тези съображения искът за главница следва да бъде уважен до сумата 157,52 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, а за разликата до пълния
предявен размер – 178,91 лева - отхвърлен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – ал. 2.
Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е
без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в забава, е
необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати обезщетение. По делото е
представено писмо с изх. № П-10859/11.11.2020 г. до ответника за заплащане на суми за
различни периоди и имоти, което е неотносимо към процесното вземане, възникнало в
последващ момент. Следователно ищецът не доказва да е поканил ответника да изпълни и
същият не е изпадал в забава за изпълнение на задължението за заплащане на процесното
задължение и следователно не дължи мораторна лихва. По тези съображения предявеният
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно - в размер на 53,01 лева за
заповедното производство от общо направените 75 лева /25 лева за държавна такса и 50 лева
за юрисконсултско възнаграждение/ и 300,37 лева за исковото производство, от общо
направени в размер на 425 лева (25 лв. – дължима държавна такса, 300 лв – възнаграждение
за вещо лице100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8
ГПК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове,
че „ГПМ“ АД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. „Б“ № 8, ет. 4, ап. 11, с дължи на „ТС” ЕАД с
ЕИК ****** на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 157,52 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване със стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. С, ул. „Б“ № 8, вх. А, шести надпартерен етаж, ателие, аб. № 404532, ведно
със законна лихва от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4
71302/2023г. по описа на СРС, 118 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59
ЗЗД за разликата над уважения размер от 157,52 лева до пълния предявен размер от 178,91
лева и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 43,97 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 18.12.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК „ГПМ“ АД с ЕИК ****** и адрес:
гр. С, ул. „Б“ № 8, ет. 4, ап. 11 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ****** сума в размер на 53,01
лева – разноски за исковото производство и сумата 300,37 лева за заповедното
производство по ч.гр.д. № 71302/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5