№ 17
гр. Момчилград, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200016 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е
с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят А. Н. Е. с ЕГН- **********, е обжалвал НП № 22-
0318- 000 293 от 20.09.2022г. на ВПД Началник на РУ- Кирково към
ОДМВР- Кърджали, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания- „глоба“ в размер на 200 лева,
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“- и са отнети
10 контролни точки.
В жалбата, предявена чрез адв.М. Б. от АК- Кърджали са развити
доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваният акт, и се иска
отмяна на наказателното постановление. Развиват се доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили
правото на защита на наказаното лице- в съставените АУАН и НП е било
посочено, че тя е допуснала синът й да управлява описаното превозно
средство, но тя не е знаела това, а самата тя не е управлявала това МПС, и
затова липсвало нарушение. Твърди, че не била допуснала синът й да
1
управлява нерегистрирано МПС, и т.н. Претендират се разноски за
адв.възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява лично и се
представлява от адв.М. Б., който се поддържа жалбата и моли съда
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, и
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Липсвала
вина от страна на жалбоподателката, както и че допустителството се
наказвало само в предвидените от закона случаи, какъвто не е бил
настоящият. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна- АНО, не се представлява, като от
гл.юрисконсулт на ОДМВР- Кърджали /Стоян Чолаков/ е постъпила молба, в
която се изразява становище за неоснователност на жалбата, и иска
потвърждаване на атакуваното нак.постановление по изложените подробни
писмени съображения. В становището на гл.ю.к. на ОДМВР- Кърджали се
претендира ю.к. възнаграждение, респ. намаляване на адв.хонорар поради
прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на
атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на
изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и
надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в РУ-
Кирково е бил получен сигнал на 08.07.2022г. за това, че няколко
ненавършили пълнолетие лица управляват мотопеди в района на с.Малка
първица, общ.Кирково. По този повод е била образувана проверка, възложена
на пол.служител Х. М., като били установени лицата, управлявали на
08.07.2022г. мотопеди и това са били непълнолетните лица Б.О.Х., Б.Б. Х. и
Т**** Т**** Е. /син на жалбоподателката/. Били извършени съответни
действия по проверката- снемане на обяснения от трите непълнолетни лица,
от техни родители, в това число и от жалбоподателката,, като родител на
Т**** Т.Е.. Били съставени и актове за установяване на адм.нарушения по
ЗДвП.
Въз основа на така установеното служител на РУ-Кирково /Х.М. в
2
присъствието на св.К. У./ е съставил АУАН серия АД бл.№ 096432/
05.08.2022г. , против жалбоподателката А. Е. за допуснато нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП- за това, че 08.07.2022г. около 15,30 часа в с.Първица,
общ.Кирково, като родител, настойник, е допуснала синът й Т**** Т**** Е. с
ЕГН- **********, да управлява мотопед, марка „Rасе Explorer“ с рама №
VA4B92******1, което не е регистрирано по надлежният ред и без поставена
регистрационна табел на определеното за това място. Актът е връчен на
същата дата, и в законоустановеният срок няма данни да е постъпило
възражение срещу него.
По този повод е била изготвена докладна записка от полицейски
служител, участвал в извършена проверка и установеното нарушение, както и
са били снети обяснения от водача на мотопеда, майката на същият, в които
същите са обяснили описаното по-горе. Съдът е дал указания за представяне
на доказателства за собствеността на процесното МПС, като такива са
ангажирани, и от тях е видно, че мотопеда не е регистриран и затова няма
отразен собственик, но няма спор за собствеността на този мотопод, а и за
ангажиране на адм.наказателната отговорност по чл.140 ал.1 от ЗДвП не е
изискуема предпоставка водачът на МПС да е собственик на същото.
По делото се установи, че жалбоподателката е майка на Т**** Т****
Е. с ЕГН- **********.
По повод извършената проверка за деяние по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от
НК е била образувана преписка №2442/22г. на РП- Кърджали, която е била
прекратена с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 19.08.2022г. на прокурор, като е прието, че липсват данни за извършено
престъпление, и се касае за допуснато нарушение на ЗдвП, и респ. преписката
е изпратена на РУ- Кирково, за продължаване на действията по ЗДвП.
Предвид и това ВПД Началник на РУ- Кирково е прекратил АНП със
мотивирана резолюция от 09.08.2022г. по АУАН серия АД бл.№ 096432/
05.08.2022г.
Въз основа на така посоченото по-горе прокурорско постановление
срещу жалбоподателката е било издадено процесното НП № 22- 0318- 000
293 от 20.09.2022г. на ВПД Началник на РУ- Кирково към ОДМВР-
Кърджали, упълномощен със заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021г., с което за
нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на
3
основание чл.175 ал.3 пр.1-во от ЗДвП, са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева, както и с „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца“, както и са отнети 10 контролни
точки.
В обстоятелствената част на обжалваното нак.постановление е
посочено, че същото се издава против жалбоподателката, за това, че като
родител- настойник на сина си, е допуснала да управлява описаният по-горе
мотопед, който не е бил регистриран по надлежният ред, и без поставена
регистрационна табела на определената на това място- „Управлява МПС,
което не е регистрирано“. В Нак. Постановление се сочи, че за
констатираното нарушение е извършена проверка, приключила с отказ да се
образува ДП, и същото се издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, и това
съставлявало нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели
пол.служители Х.М. и К.У., които потвърждават описаната в АУАН
фактическа обстановка.
В разпоредително заседание съдът служебно е задължил АНО да
представи доказателства, за това дали процесното МПС е регистрирано,
респ., че е снета регистрация, и чия собствеността, като в тази насока
административно-наказващият орган е ангажирал писмени доказателства, с
които се установява, че мотопедът не е регистриран и няма издадени за него
рег.табели с номер.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По силата на чл.175 ал.3 от
ЗДвП, наказва се с наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба“ от 200 до 500 лева
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно,
деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни
наказания е обявено от закона за наказуемо.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи по основателността на жалбата:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи при условията на
материална и териториална компетентност, както на актосъстовителя на
АУАН, така и на административно наказващият орган.
При издаване на наказателното постановление и АУАН съдът
констатира допуснато съществено процесуално нарушение, и същото се
изразява в следеното; Съгласно чл.26 ал.1 от ЗАНН
административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18
години, които са извършили административни нарушения в състояние на
вменяемост. Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните,
които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са
могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да
ръководят постъпките си, по арг. от ал.2 на същата норма. Съгласно чл.26 ал.3
от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни,
непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно
запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или
настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.
Разпоредбата на чл.26 ал.3 от ЗАНН от своя страна съдържа три възможни
хипотези; 1/ чл.26 ал.3 пр.1 от ЗАНН относно административни нарушения,
извършени от малолетни; 2/ чл.26 ал.3 пр.2 от ЗАНН- относно непълнолетни
на възраст между 14 и 16г.; 3/ чл.26 ал.3 пр.3 от ЗАНН- за поставени под
пълно запрещение, поради което следва да бъдат разграничавани и субектите
на административно наказателна отговорност, които я поемат вместо тези
лица – родители, попечители или настойници.
В конкретният случай в АУАН не е посочено, че нарушенията се
вменяват на жалбоподателката на основание чл.26 ал.3 от ЗАНН, не е
конкретизирано на коя от трите хипотези се основава издаването на АУАН и
НП, както и факта, че административно наказателната отговорност на
жалбоподателката следва от обстоятелството, че е родител на непълнолетният
водач /невършил 16 год.възраст/.
Налице е отбелязване както в АУАН, така и в НП, на елементите от
състава на твърдяното административно нарушение, от които по същество
следва отговорността на жалбоподателката, а именно, че е допуснала
5
извършването на нарушения от своят непълнолетен син /навършил 14г., но
ненавършил 16годвъзраст/, и то съзнателно. В конкретния случай не е спазена
разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, като въпреки текстовото описване на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не са посочени
законните разпоредби, които са нарушени.
Следва да се обърне вниманието и на факта, че за да е налице състава
по чл. 26, ал. 3 ЗАНН и да се търси отговорност от родител, попечител или
настойник, то следва да са налице доказателства, че са допуснали
осъществяването на административно нарушение от своите деца респ.
поставени под запрещение, съзнателно. Съгласно т.5 от Постановление №
10/28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., на Пленума на Върховния съд,
родителите, попечителите и настойниците на малолетните, непълнолетните
до 16 години и поставените под пълно запрещение носят
административнонаказателна отговорност, когато умишлено са допуснали
лицата, за които отговарят, да извършат административно нарушение.
Върховният съд е приел, че в чл.26 ал.3 от ЗАНН те са обявени за
административнонаказателно отговорни, ако "съзнателно са допуснали"
извършването на нарушението от поставените под техен контрол лица.
Понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно
нарушение от малолетните, непълнолетните до 16 години и от поставените
под пълно запрещение има пред вид умишлената форма на вина у родителите,
попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и
евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. В конкретния случай по
делото не са представени доказателства за умисъл от страна на
жалбоподателя бил той пряк или евентуален умисъл. За наличието на умисъл
в действията на едно лице - в случая за "съзнателно допускане" по чл.26 ал.3
от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност,
установени с доказателства, от които да бъде направен извод, че лицето
/допустител/ е знаело за действията на извършителя и по никакъв начин не е
предотвратило извършването на нарушението.
В конкретният случай такива "уличаващи" родителя- майката,
доказателства административно наказващият орган не е представил, което
прави недоказана най-важната в случая - субективната страна, на процесното
твърдяно нарушение, и представлява още едно основание за отмяна на
наказателното постановление. С оглед на гореизложеното, съдът счита, в хода
6
на административно наказателното производство при съставянето на АУАН и
НП са допуснати груби процесуални нарушения на чл.42 ал.1 т. 5 респ. на чл.
57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което е накърнило правото на защита на жалбоподателя.
Ето защо, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
издадено в хода на опорочено административно-наказателно производство и
по тази причина следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като се
установи в същото време и че няма доказателсвтва за вината на родителя за
управлението на нерегистрирано и без поставени рег.табели мотопед от
нейният ненавършил 16 години син.
При този изход на делото и на осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът следва
да се произнесе по направени от страните разноски, ако такива са сторени и
има искане в тази насока. От защитника на жалбоподателя са поискани и
направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от
ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето
защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер
на 500 лева, но от представителя на ответната страна е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението не е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху
7
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1 000 лева, възнаграждението е 400 лева, като в конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е от 500 лева. В нормата на чл.18 ал.4
от Наредбата регламентира, че в останалите случаи възнаграждението е от
500 лева, какъвто е настоящият случай.
Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение не надвишава минимално предвидения по Наредбата и с
оглед на оказаната правна помощ, като същият се явява съразмерен и
съответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА /да е справедлив и
обоснован/. Ето и защо така договореният размер не следва да се намалява.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице /чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/ следва да понесе
разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22- 0318- 000
293 от 20.09.2022г. на ВПД Началник на РУ- Кирково към ОДМВР-
Кърджали, с което на А. Н. Е. с ЕГН- **********, за нарушение по чл.140
ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3
пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
200 лева, и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“,
както и са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Е. с ЕГН-
**********, сумата в размер на 500 лева- адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд-
Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9