№ 61
гр. Благоевград, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20241200501149 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
7532/29.08.2024г., подадена от Г. И. Ц. и В. И. Ц., с адрес: с. П., общ.
Сандански, чрез адв. Ч., против Решение № 186/24.07.2024г., постановено по
гр.д. № 1104/2023 г. по описа на РС – Сандански, в частта с която
първоинстанционният съд е осъдил Г. И. Ц., с ЕГН-********** и В. И. Ц., с
ЕГН-**********, и двамата от с. П., ул. „***“ № 16, община Сандански,
област Благоевград, да заплатят на Е. В. К. с ЕГН-**********, с адрес: гр.
Сандански, ул. „***“, № 1, вх. А, следните суми:
сумата от 1 200 лева (хиляда и двеста лв.), съставляваща припадащата се
за ½ ид.ч. от съсобствен имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор с идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на
гр.Сандански, със застроена площ от 80 кв.м., с административен адрес-
гр. Сандански, ул.“***“, № 9 наемна цена за периода от 02.10.2021г. до
02.10.2022г. по договор за наем от 23.04.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане;
сумата от 6000 лева (шест хиляди лв.), представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на гр.Сандански, със
застроена площ от 80 кв.м., с административен адрес - гр. Сандански, ул.
„***“ № 9, за периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г., която сума
съставлява разликата между уговорената от ответниците наемна цена по
1
договор за наем от 23.04.2021г. и средната пазарна цена, ведно със
законната лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане;
сумата от 1 200 лева (хиляда и двеста лв.), съставляваща припадащата се
за ½ ид.ч. от съсобствен имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор с идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на
гр.Сандански, със застроена площ от 80 кв.м., с административен адрес-
гр.Сандански, ул.“***“, № 9, наемна цена за периода от 03.10.2022г. до
03.10.2023г. по договор за наем от 23.04.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане;
сумата от 6000 лева (шест хиляди лв.), представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на гр.Сандански, със
застроена площ от 80кв.м., с административен адрес-гр.Сандански,
ул.“***“, № 9 за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г., която сума
съставлява разликата между уговорената от ответниците наемна цена по
договор за наем от 23.04.2021г. и средната пазарна цена, ведно със
законната лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане,
както и в частта, с която същите са осъдени да заплатят разноските на
ищеца.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на
атакуваното съдебно решение, доколкото било постановено по непредявен
иск, като се сочат подробни съображения в тази насока. Твърди, се още, че в
приетата по делото експертиза липсвала средна пазарна наемна цена, както и
че ищецът е бил в забава и не е оказал необходимо съдействие за изпълнение,
защото в нотариалната покана не е посочен начин на плащане и в исковата
молба не е посочена банкова сметка на ищеца. Моли се да бъде постановено
решение, с което първоинстанционното решение да бъде обезсилено, като
недопустимо, както и да бъдат присъдени направените разноски за всяка
инстанция.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна Е. В. К.,
като в установения от закона срок е подаден отговор от процесуалния му
представител, в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и се иска потвърждаване на атакуваното в настоящото
производство решение.
В отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивниците не се явяват, не се представлявт, въззиваемият се представлява
от адв. Г., който поддържа отговора на въззивната жалба, изложеното в нея и
искането за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
2
намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба,
предявена от Е. В. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Сандански, ул. „***“ №
1, вх.А, чрез пълномощника си адвокат Г. Г. от САК срещу Г. И. Ц., с
ЕГН********** и В. И. Ц., с ЕГН-**********, и двамата от с. П., ул. „***“ №
16, община Сандански, област Благоевград, с която са предявени искове с
правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС във вр. с чл. 93 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Към гр. дело № 1104/2023г. по описа на РС – Сандански е присъединено
за общо разглеждане и решаване гр.д. № 1108/2023г. по описа на Районен съд-
Сандански, образувано по искова молба на Е. В. К. срещу Г. И. Ц. и В. И. Ц., с
която са предявени искове, с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС във вр. с чл.
93 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Твърди се в исковите молби, че ответниците са съпрузи и собственици
на основание замяна, материализирана в нотариален акт № 5, т.І, рег. № 109, д.
№5 от 2017г. на нотариус Елена Дончева, вписана в регистъра на НК под №
512, на ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.897.1.1 по
КККР на гр. Сандански, със застроена площ от 80 кв.м., с административен
адрес: гр. Сандански, ул. „***“ № 9, с предназначение на обекта-за
обществено хранене, който самостоятелен обект се намира в сграда 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 65334.300.897, при съседни
самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над
обекта-65334.300.897.1.2. Твърди се, че ищецът е собственик на останалата ½
ид.ч. от описания обект, на основание дарение и покупко- продажба,
материализирани съответно в нотариален акт № 188, т. І, рег. № 1973, д. №
177 от 2020г. и нотариален акт № 189, т. І, рег. № 1975, д. № 178/2020г. и двата
на нотариус Р.Б., вписана в регистъра на НК под № 198. Твърди се, че обектът
е търговски и работи непрекъснато като заведение-ресторант повече от 20
години и че същият е отдаден под наем от ответниците на ТД „С. 09“ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управлениегр. Сандански, пл. „Г.“ № 10,
ап. 13 с управител Л.И., при наемна цена от 600 лв. на месец за целия обект.
Твърди се, че уговорената наемна цена е значително занижена в сравнение със
средния пазарен наем на имота, който възлиза на 1 600лв. на месец. Твърди се,
че само ответниците ползват имота и само те получават приходите от наема.
Твърди се, че ищецът няма ключ и достъп до търговския обект, тъй като
праводателката му не му е предоставила ключ, защото и тя не е била
допускана до собствеността си и е била лишена от ползване. Твърди се, че с
нотариална покана рег.№ 740, т.1, № 60 от 24.06.2021г. на нотариус С.П.,
получена от ответниците на 02.07.2021г., ищецът е поискал заплащане на
обезщетение за ползата от която е лишен, както и затваряне на заведението и
преустановяване на търговската дейност. Твърди се, че въпреки отправената
покана ищецът не е поучил никакво плащане от ответниците и продължава да
бъде лишен от достъп до имота.
По изложените съображения ищецът иска да бъдат осъдени ответниците
3
да му заплатят сумата от 3600 лева, съставляваща припадащата се за ½ ид.ч.
от съсобствения имот наемна цена за периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г.
по договор за наем от 23.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от
03.10.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот,
за периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г., която сума съставлява разликата
между уговорената от ответниците наемна цена по договор за наем от
23.04.2021г. и средната пазарна цена, ведно със законната лихва, считано от
03.10.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 3600 лева,
съставляваща припадащата се за ½ ид.ч. от съсобствения имот наемна цена за
периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г. по договор за наем от 23.04.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й
изплащане и сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на съсобствения имот за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г.,
която сума съставлява разликата между уговорената от ответниците наемна
цена по договор за наем от 23.04.2021г. и средната пазарна цена, ведно със
законната лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане.
Ответниците са депозирали отговори на исковите молби, в които
оспорват исковете като неоснователни. На първо място ответниците оспорват
правото на собственост на ищеца върху процесния имот, като твърдят, че
правата му се основават на нищожни договори, тъй като са сключени с цел да
се заобиколи закона - чл. 33, ал. 1 от ЗС. Във връзка с направеното възражение
за нищожност на договорите твърдят, че страните с цел да заобиколят
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС, задължаваща съсобственик в обща вещ, в
случай на продажба на своята част от същата, да предложи първо на другите
съсобственициответниците по делото, да я закупят, са сключили дарение на
малка идеална част от поземления имот-1/36 ид. ч., ведно с 1/12 от процесния
имот и надпартерния етаж, веднага след което- на същата дата, още преди
нотариалния акт да бъде вписан, и при същия нотариус, са сключили договор
за продажба на останалите идеални части - 5/36 от поземления имот и 5/12 от
процесния имот и надпартерния етаж. Твърдят, че за да заобиколят закона
А.Я. и ищеца са сключили първо привиден договор за дарение /без намерение
за даряване/ на малка идеална част/, при който не съществува задължение да
се предложи първо на собственика, след което е сключен и договора за
продажба, каквато е действителната воля на страните-да се сключи покупко-
продажба, заобикаляйки по този начин разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС.
Ответниците оспорват и размера на иска, като твърдят, че платимият месечен
наем по договора за наем, сключен с трето лице, който договор за наем е
новиран на 23.04.2021г. за срок от 10 години, възлиза на 200 лв. месечно, тъй
като за сметка на 2/3 от договорения наем са приспаднати всички подобрения
в имота, възлизащи на общата сума от 90035лв., направени изцяло и само от
наемателя с оглед превръщането му във функциониращ ресторант, като след
изтичане срока всички подобрения остават в полза на собствениците на имота,
а ако договора се прекрати и се възпрепятства ползването на имота от
4
наемателя за срока на наемния договор, то същият ще претендира от
собствениците както размера на направените подобрения в имота, така и
неустойка в размер на по 500 лв. за всеки от месеците до края на срока на
договора за наем. Твърди се, че уговорената наемна цена от 600 лв. месечно е
съобразена с пазарните условия в период на действието на
противоепидемичните мерки на ковид-кризата. Ответниците заявяват, че са
готови да платят ½ от получавания от тях наем в размер на 200 лв. след
изпълнение на задължението на ищеца по чл.127, ал.4 от ГПК. Твърдят, че в
нотариалната покана също не е посочен начин на плащане, поради което е
налице забава на кредитора, поради неоказване на необходимото съдействие
за изпълнение от длъжника, което е и причината до момента ответниците да
не изплащат дължимата се част от получавания наем.
По делото пред районния съд е назначена съдебно-икономическа
експертиза и е прието заключение на вещо лице, даващо заключение за
средния пазарен наем на притежаваните от ищеца части от процесния имот за
процесния период – 02.10.2021г. – 02.10.2022г. Прието е допълнително
заключение на назначената съдебно – оценителна експертиза пред районния
съд, съгласно които средната пазарна наемна цена на процесния имот за
периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г. е в размер общо на 14 673лв., а за
периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г. е в размер общо на 16 460лв., поради
което вещото лице заключава, че размерът на обезщетението за ползите, от
които ищецът е лишен за собствената си ½ ид. ч. от процесния обект за
визираните периоди е съответно 7 350 лв. и 8 230 лева.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответниците по делото са съпрузи от 14.12.1986г. и на 16.01.2017г. са
придобили от Любка Борисова Илиева, чрез замяна на недвижими имоти,
правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
65334.300.897 по КККР на гр. Сандански, ½ ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда с предназначение за обществено хранене с идентификатор
65334.300.897.1.1, със застроена площ от 80 кв.м., с административен
адресгр.Сандански, ул. „***“, № 9, ет.0, и ½ ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда с предназначение-жилище, апартамент с идентификатор
65334.300.897.1.2, със същата застроена площ и в същата сграда (нотариален
акт за замяна на недвижими имоти № 5, т. І, рег. № 109, д. № 5 от 2017г. по
описа на нотариус Елена Дончева, вписана в регистъра на НК под № 512).
На 30.06.2020г. ищецът е бил надарен от А.А.Я. с 1/36 ид.ч. от същия
поземлен имот, както и с 1/12 ид.ч. от същите самостоятелни обекти в сграда
(нотариален акт за дарение на недвижим имот № 188, т.І, рег.№1973, д.№177
от 2020г. по описа на нотариус Р.Б., вписана в регистъра на НК под № 198.).
Същият ден и при същия нотариус А.Я. е продала на ищеца 5/12 ид.ч. от
поземления имот и двата самостоятелни обекта в сградата, построена в него
(нотариален акт № 189, т.І, рег. № 1975, д.№ 178/2020г. по описа на нотариус
Р.Б.).
5
Свидетелските показания по делото чрез разпита на св. В. Е.ев К.
установяват, че както ищеца, така и праводателя му А.Я. не е имала достъп до
имота, с който се е разпоредила, нито ключ от него, поради което не е предала
такъв и на ищеца по делото (свидетелските показания). Обектът е работещ
ресторант, отдаден под наем на трето лице (свидетелските показания).
На 23.04.2021г. между ответника Г. И. Ц., в качеството на наемодател, и
ТД „С. 09“ с управител Л.И., в качеството на наемател, е сключен нотариално
заверен договор за наем на ресторант, находящ се на приземен етаж от сграда
с идентификатор 65334.300.897.1.1. Срокът на договора е 10 години, а
уговорената наемна цена е в размер на 600 лв. месечно, от която наемателят
следва да заплаща 200 лв., поради приспадане на трайните инвестиции и
подобрения направени от него в наетия имот преди сключване на този
договор.
По делото е приложена количествено-стойностна сметка за извършени
подобрения от строителни и ремонтно-монтажни работи за обект-
преустройство на сутеренен етаж на жилищна сграда в снек-бар, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 65334.300.897 по КККР на гр.Сандански, с
административен адресгр.Сандански, ул. „***“ № 9, на стойност 90035лв.
С нотариална покана рег.№ 740, т.1, № 60 от 24.06.2021г. по описа на
нотариус С.П. с рег. № 197 на НК, връчена на 02.07.2021г., ищецът и неговата
праводателка са поканили ответниците по делото да им заплатят обезщетение
за лишаване от ползване на собствеността си, както и за затваряне на
отдадения под наем съсобствен обект и спиране на търговската дейност в
него, поради необходимостта от извършване на ремонт на сградата, в която се
намира.
При така установеното от фактическа страна районният съд е уважил
частично предявените искове, както следва: за сумата от 1 200 лева (хиляда и
двеста лв.), съставляваща припадащата се за ½ ид.ч. от съсобствен имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на гр. Сандански, със застроена
площ от 80кв.м., с административен адрес-гр.Сандански, ул. „***“ № 9,
наемна цена за периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г. по договор за наем от
23.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2023г. до
окончателното й изплащане; сумата от 6000 лева (шест хиляди лв.),
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на
гр.Сандански, със застроена площ от 80кв.м., с административен адрес-
гр.Сандански, ул. „***“ № 9, за периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г., която
сума съставлява разликата между уговорената от ответниците наемна цена по
договор за наем от 23.04.2021г. и средната пазарна цена, ведно със законната
лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 1200
лева (хиляда и двеста лв.), съставляваща припадащата се за ½ ид.ч. от
съсобствен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
6
идентификатор с идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на гр. Сандански,
със застроена площ от 80кв.м., с административен адрес-гр. Сандански, ул.
„***“ № 9, наемна цена за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г. по договор
за наем от 23.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2023г. до
окончателното й изплащане; сумата от 6000 лева (шест хиляди лв.),
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на
гр.Сандански, със застроена площ от 80 кв.м., с административен адрес-
гр.Сандански, ул.“***“, № 9, за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г., която
сума съставлява разликата между уговорената от ответниците наемна цена по
договор за наем от 23.04.2021г. и средната пазарна цена, ведно със законната
лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане и отхвърлил
исковете на заплащане на припадащата се за ½ ид.ч. от съсобствен имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на гр. Сандански, със застроена
площ от 80 кв.м., с административен адрес-гр.Сандански, ул. „***“ № 9,
наемна цена по договор за наем от 23.04.2021г. за периода от 02.10.2021г. до
02.10.2022г. и за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г. над уважените
размери до претендираните суми от по 3600 лева.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалването, съответно е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата, като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че то е валидно и допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 7/2012 г., ОСГК лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове и претенцията за обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил
писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това:
7
- той или член на неговото семейство продължава пряко и
непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението
й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да
зачита конкурентните права на друг съсобственик,
- той или член на неговото семейство не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/,
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с
договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или
заедно с него ползва общата вещ.
Ищецът по този иск следва да докаже: 1. че имотът е съсобствен с
ответника, 2. че е отправил писмена покана, 3. че ответникът ползва имота
или ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в
съсобствеността /достатъчно е да докаже, че ответникът е имал фактическата
власт в момента на отправяне на поканата/ и 4. ползата, която е пропуснал
след поканата. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично
ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за
разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е
осъщественото само от един от тях ползване, а не липсата на изразена воля от
другия съсобственик да ползва вещта според правата си – решение №
119/11.03.2009 г. по гр.д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ г.о.
Размерът на обезщетението по този иск е пропуснатата полза от
неползващия съсобственик. За недвижимите имоти това е средният месечен
наем за имот със съответното предназначение и състояние, освен ако ищецът
не е доказал по-голям размер. Присъжда се сумата, съответстваща на правата
на ищеца в съсобствеността.
Съотнасянето на горното към установената по делото правилно от
районния съд фактическа обстановка води до извод неоснователност на
твърдението на въззивниците за недопустимост на атакуваното решение в
обжалваната му част кат постановено по непредявен иск. Както се посочи по –
горе размерът на обезщетението по този иск е именно пропуснатата полза.
Неоснователно е твърдението на въззивниците, че въззиваемият не е заявявал
такава претенция – в исковите молби, обективиращи иска по чл. 31, ал. 2 ЗС (
предвид съединяването на гр. дело № 1108/2023г. към гр.дело № 1104/2023г. и
двете по описа на РС – Сандански) ясно и категорично е заявена тази
претенция на въззиваемия към въззивниците.
Твърдението на въззивниците, че решението е неправилно, респ. искът
по чл. 31, ал. 2 ЗС е неоснователен, тъй като не била налице покана по смисъла
на закона, а в приетата по делото нотариална покана, адресирана до
въззивниците се искало обезщетение за минал период, е неоснователно.
Поканата съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС следва да е в писмена форма, като
съдържанието не е нормативно установено. Следва да съдържа от
съсобственик до съсобственик искане за лично ползване или за заплащане на
8
обезщетение за лишаване от ползването, за да съставлява покана по смисъла
на чл. 31, ал. 2 ЗС. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в
друг акт, като практиката приема, че това може да бъде и искова молба с
искане за заплащане на обезщетение, което произтича от личното ползване на
имота от ответника. Писмената покана има действие за в бъдеще и то само
между лицето, което я отправя и лицето до което е адресирана, т.е. тя не
ползва останалите съсобственици. Веднъж отправена писмената покана
действа занапред без ограничение във времето и без значение е дали поканата
е нарочна или се съдържа в друг акт – най често искова молба за същото
обезщетение – решение № 351/13.07.2010 г. по гр.д. № 573/2009 г., ВКС, ІІІ г.о.
Ответникът по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС не може да се брани с
възражение, че не е реализирал никаква или по-малка полза в сравнение с
пропуснатата, тъй като по този иск е без правно значение дали използващият
съсобственик, който не е предоставил достъп след поканата е извлякъл
някаква полза - решение № 94/18.04.2012 г. по гр.д. № 1562/2010 г., ВКС, ІV
г.о.
Твърдението на въззивника, че въззиваемият е в забава, тъй като не
посочил банкова сметка, по която да му бъдат преведени суми от
гражданските плодове на съсобствената вещ е неоснователно. Тогава когато
дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава, когато е отказал
получаването й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като
счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи
изпълнение на паричната престация. Пари, ценни книги и ценности трябва да
бъдат оставени в банка по местоизпълнението - арг. чл. 97, ал. 1 ЗЗД, като в
този случай, за да се освободи от задължението си длъжникът следва да
уведоми кредитора. Следователно, паричното задължение като носимо
обуславя определено поведение на длъжника, което го освобождава от него, а
именно - внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед
възможността за депозиране на пари в полза на лице различно от вносителя и
уведомяване на кредитора за това. Само тогава, при липса на изпълнение от
насрещната страна е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1
ЗЗД - Решение № 28 от 14.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 497/2008 г., I т. о., ТК.
По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС:
С разясненията на ТР 7/2012 г. се приема, че когато претенцията на
неползващия съсобственик на общия имот касае искане за заплащане на
припадаща се част от събирани граждански добиви / наем/ по реда на чл. 30,
ал. 3 ЗС, то писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС не е необходимо, след като
се касае до възмездно предоставяне общата вещ за ползване на третото лице, а
действията на съсобственика, сключил договорите за наем, са действия по
обикновено управление на общата вещ. От момента на получаване на
доходите за ползване на имота от трето лице, в полза на съсобственика,
неполучил припадащата се на дела му част, възниква вземането за тази част
срещу съсобственика, събрал тези доходи, без необходимост от писмено
9
поискване. В същата насока е и Решение № 304/04.06.2009 г. по гр. д. №
550/2008 г. на ВКС-II г. о. и Решение № 1369/18.04.1983 г. по гр. д. №
4390/1982 г. на ВС-I г. о. касаещи условията за уважаване на иска по чл. 30, ал.
2 ЗС.
Докато съществува правното състояние на съсобственост, всеки от
съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта,
съответствуваща на неговия дял от съсобсвеността. Този от съсобствениците,
който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици
обезщетение за ползите, от които те са лишени. За доходите може да
претендира както съсобственикът, който не е полувал изцяло имота, така и
този, който е ползувал част от него, но е бил лишен от доходите за останалата
част. Всички граждански плодове подлежат на разпределение между всички
съсобственици съобразно с правата им в съсобствеността, дори и да са
резултат от подобряване на общата вещ от един от съсобствениците. За
приложението на чл.30, ал.3 ЗС е без значение как и защо ползващият
съсобственик е ползвал общата вещ /за да развива търговска дейност лично,
като ЕТ или чрез собствено ЕООД, или като предоставя вещта на друго лице
възмездно или безвъзмездно или по друг начин/. От правно значение е само
дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са
резултат и от ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална
част, от ползването на която последния е бил лишен. Това е така защото всеки
съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ,
която съответства на неговия дял в съсобствеността. Когато цялата обща вещ
се ползва от един от съсобствениците за развИ.е на търговска дейност и
липсват доказателства за конкретния размер на реализирания от него доход, то
оценката на ползите, от които е бил лишен неползващият съсобственик следва
да бъде осреднена, като се съобрази съответната пазарна стойност – решение
№ 108/7.05.2012 г. по гр.д. № 1038/2011 г., ВКС, ІІІ г.о.
Възраженията на въззивниците относно изпадането в забава на
въззиваемия и по претенцията му с това правно основание е неоснователно по
– изложените по – горе съображения, които съдът намира за ненужно да
повтаря.
При това, атакуваното решение в атакуваната му част следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред въззивния съд, разноски се следват на
претендиралия ги въззиваем за адвокатско възнаграждение в размер 2 200 лева
за адвокатски хонорар.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият съдебен акт подлежи
на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186/24.07.2024г., постановено по гр.д. №
1104/2023 г. по описа на РС – Сандански, в обжалваната част, с която
първоинстанционният съд е осъдил Г. И. Ц., с ЕГН-********** и В. И. Ц., с
ЕГН-**********, и двамата от с. П., ул. „***“ № 16, община Сандански,
област Благоевград, да заплатят на Е. В. К. с ЕГН-**********, с адрес: гр.
Сандански, ул. „***“, № 1, вх. А, следните суми:
сумата от 1 200 лева (хиляда и двеста лв.), съставляваща припадащата се
за ½ ид.ч. от съсобствен имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор с идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на
гр.Сандански, със застроена площ от 80 кв.м., с административен адрес-
гр. Сандански, ул.“***“, № 9 наемна цена за периода от 02.10.2021г. до
02.10.2022г. по договор за наем от 23.04.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане;
сумата от 6000 лева (шест хиляди лв.), представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на гр.Сандански, със
застроена площ от 80 кв.м., с административен адрес - гр. Сандански, ул.
„***“ № 9, за периода от 02.10.2021г. до 02.10.2022г., която сума
съставлява разликата между уговорената от ответниците наемна цена по
договор за наем от 23.04.2021г. и средната пазарна цена, ведно със
законната лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане;
сумата от 1 200 лева (хиляда и двеста лв.), съставляваща припадащата се
за ½ ид.ч. от съсобствен имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор с идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на
гр.Сандански, със застроена площ от 80 кв.м., с административен адрес-
гр.Сандански, ул.“***“, № 9, наемна цена за периода от 03.10.2022г. до
03.10.2023г. по договор за наем от 23.04.2021г., ведно със законната
лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане;
сумата от 6000 лева (шест хиляди лв.), представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65334.300.897.1.1 по КККР на гр. Сандански, със
застроена площ от 80кв.м., с административен адрес-гр.Сандански,
ул.“***“, № 9 за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023г., която сума
съставлява разликата между уговорената от ответниците наемна цена по
договор за наем от 23.04.2021г. и средната пазарна цена, ведно със
законната лихва, считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане,
както и в частта, с която същите са осъдени да заплатят разноските на
ищеца.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА Г. И. Ц., с ЕГН ********** и В. И. Ц., с ЕГН **********, и
двамата от с. П., ул. „***“ № 16, община Сандански, област Благоевград, да
заплатят на Е. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Сандански, ул. „***“, № 1,
вх. А сумата в размер на 2 200 лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар във въззивното производство.
11
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12