РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. Ямбол, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330102196 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от А. А. М., с ЕГН: ********** от гр.
Я., чрез пълномощник – адв. В.К. от АК-гр. Я., с която против *** са предявени обективно
и кумулативно съединени осъдителни искове с правно осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 5000 лв. /след допуснато изменение размера на предявеният иск/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК, ведно със
законната лихва считано от момента на влизане на Постановлението за прекратяване в
сила, до окончателното изплащане, както и сумата от 800 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на
делото, до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който и на подробно
изложените в него съображения предявените искове се оспорват както по основание, така и
по размер.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв. В.К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържат
исковите претенции.
1
В съдебно заседание за ответника се явява *** П.Ч. от ***РП, чрез когото в хода на
делото по същество се поддържа, че исковите претенции са неоснователни и недоказани и
иска от съда да не ги уважава.
Ямболски районен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От материалите по ДП № *** год. по описа на ***, се установява, че:
На *** год. е било образувано бързо производство № *** год. по описа на ***, за
това, че на *** год. от ищеца в настоящото производство А. А. М. е организирано
предлагането на други лица на имотна облага в размер на 30 лева с цел за бъдат склонени да
упражнят *** в полза на определена *** – „***“ на *** на *** год. – престъпление по
чл.167, ал.3 НК.
С постановление на *** при *** от *** год. ищеца е бил привлечен в качеството му
на обвиняем за извършено от него престъпление по чл.167, ал.3 вр. чл.26, ал.1 НК и му е
била взета мярка за неотклонение „***“, с която е бил задължен да не променя
местоживеенето си и да се явява при призоваване. Постановлението за привличане на
ответника в качеството на обвиняем е било предявено на ищеца на 07.03.2022 год. в
присъствието на *** – ***.В.К. от АК Я., на която е било заплатено в брой
***възнаграждение в размер на 800 лева, видно от съдържащия се по досъдебното
производство договор за правна защита и съдействие от 07.03.2022 год.
На 12.04.2022 год. разследването по ДП № *** год. по описа на *** е било предявено
на защитника на обвиняемия - ищеца А. М. на упълномощения от него *** – адв.В.К. от АК
Я.
С мнение на основание чл.235 НПК, на 21.04.2022 год. досъдебното производство е
било изпратено на Районна прокуратура Я., с мнение за предаване на съд на ищеца –
обвиняем А. М., за извършено от него престъпление по чл.167, ал.3 НК.
С постановление на ***РП от 31.05.2022 год. наказателното производство по
досъдебно производство № *** год. по описа на *** водено срещу ищеца А. М. за
извършено от него престъпление по 167, ал.3 вр. чл.26, ал.1 НК е било прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.2 НПК – недоказаност на обвинението, а взетата по отношение на
него мярка за неотклонение „***“ отменена.
По делото по искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетели лицата С. Д. Х. и Я. А. М..
Видно от показанията на св.С. Х., същият познава ответника от много години,
приятелски семейства били с родителите му. Свидетелят бил *** на В.С., а майката на
ответника – ***. Свидетелят знаел, че ответника имал проблеми през 2021 год. с ***, че
***, после станало досъдебно производство. Ответника се чувствал много зле. Не можел да
спи вечер. Скоро се оженил за ***. Имали скандали по повод делото и жена му си тръгнала
за А.. Казвала му „***“, и си заминала за А.. После се върнала, спорде свидетеля може би за
2
рождения ден на детенцето. Веднъж ответника му се обадил и му казал, че е вдигнал кръвно
и той го завел при семейния си лекар. Бил притеснен за досъдебното производство. Той и
брат му споделяли, че имало подигравки от приятели на ответника, че е *** на ***. Някои
даже странели от него и той го преживял трудно. Близките му също се притеснили много.
Свидетелят бил присъства когато са го подигравали негови приятели, били на *** „***“ в Я.,
викали му ***, и той както обядвал станал и си тръгнал. Имал детенце на две години.
Видно от показанията на св.Я. М. /***/ миналата година, когато имало *** брат му
бил обвинен в *** на ***. Като цяло това му повлияло много зле, не само психически, но и
здравословно. Започнал да вдига кръвно и да пие хапчета, заедно с баща си посетили лекар.
Когато се разчуло, приятелите му започнали да го подиграват, че *** и тома му се отразило
зле. Затворил се в себе си, бил депресиран и не излизал от къщи. Предпочитал да работи на
полето, в гората, отколкото в офиса. Това повлияло и на отношенията в семейството му,
съпругата му решила да си замине за А., защото се притеснила, тъй като идвали *** да го
търсят в къщи. След като прекратили делото, жена му се върнала. Преди време *** В.Щ. му
се била заканила, че ще се видят отново, а наскоро го спряла *** и някой му казал „*** ***“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, отчитайки близките родствени и
приятелски отношения с ищеца и неговото семейство, тъй като намери, че същите са
житейски и логически подредени, кореспондират помежду си и не се опровергават от
останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.
Предвид така установеното по делото, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.2, ал.1, т.3 , предл. 1 от ЗОДОВ за възникване на отговорността на *** за обезвреда.
Съгласно чл.2, ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, *** и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице-т.е отговорността
на държавата е обективна. Достатъчно е да се установи съществуването на прекратяване на
воденото срещу ищеца наказателно преследване, за да се проведе успешно и главно
доказване на основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
Държавата за вредите от незаконно обвинение, което в случая е налице, тъй като е налице
прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението.
Последното автоматично води до извод, че обвиняемият, ищец в настоящото производство,
не е извършител на деянието за което му е повдигнато обвинение, и по тази причина не носи
наказателна отговорност – налице е хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, което обуславя
незаконност на повдигнатото обвинение, от което следва извод за доказаност на иска по
основание.
3
По отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правозащитими интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. В задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето
становището, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е прекратено,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват
се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази
причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите правила
на доказване.
Приемайки, че повдигнатото и признато за незаконно обвинение е причинило на
ищеца нравствени, емоционални, психически и психологически терзания, накърнило е
неговата чест, достойнство и добро име в обществото, то съдът намира, че сумата
от 3 500 лева би го обезщетила адекватно за претърпените от него
неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази с принципа за
справедливост визиран в чл.52 ЗЗД, вземайки предвид и в съвкупност - възрастта на ищеца,
касае се за млад човек, липсват установени по делото фактически данни които да
обосновават извод, че повишеното кръвно налягане в периода, в който ищецът е бил
подложен на наказателно преследване, следва да се квалифицира като хронично заболяване
което е пряка и непосредствена последица единствено и само на повдигнатото обвинение, и
от което ищецът ще страда и занапред, а не че същото е инцидентно с оглед конкретиката на
воденото срещу него досъдебно производство. Действително наказателното преследване
срещу ищеца е започнало още с образуване на бързото производство на *** год. и е
продължило до прекратяване на воденото срещу него наказателно производство на *** год.,
тоест повече от десет месеца, но същият е бил привлечен в качеството на обвиняем за
периода единствено от *** год. до *** год., в който период спрямо него е действала и
взетата мярка за неотклонение „***“, респ. е имал задължения да не променя
местоживеенето си, което му е ограничило правата в рамките на около и по-малко от три
месеца. От това обстоятелство би следвало да се приеме, че периода в който негативните
емоционални и психични преживявания на ищеца са били най-силни е от *** год. до ***
год. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази още и че на ищеца е било
повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, доколкото за деянието по чл.167,
ал.3 НК се предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години, а наред с него
кумулативно се предвижда и наказание глоба в размер от 10 до 25 хиляди лева. Тежестта на
повдигнатото обвинение, широкият обществен резонанс на подобен вид деяние безспорно
са засилили негативните преживявания на ищеца по делото и съдът ги отчита при
определяне размера на обезщетението. Отчетена бе и конкретната икономическа обстановка
в страната като цяло към момента прекратяване на наказателното производство.
4
Ето защо и при съвкупна преценка на гореизложените съображения съдът намери
предявения иск за доказан до размера на 3500 лева като над този размер и до предявения
размер от 5 000 лева, иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху сумата от 3 500 лева следва да бъде присъдена и законната лихва, така, както е
поискана, а именно от датата на влизане на прекратителното постановление в сила като с
оглед съдържащите се в досъдебното производство съобщения до заинтересованите страни,
последното от съобщенията е било връчено на адв. В.К. от АК Я. на *** год., поради което и
срокът за обжалване на постановлението следва да се счита изтекъл на *** год., откъдето
следва да се приеме, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е
влязло в сила считано от *** год.
По отношение претенцията за имуществени вреди:
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря и за всички имуществени вреди –
претърпени загуби и пропуснати ползи, които се намират в пряка причинно-следствена
връзка с незаконните действия на органите по чл.2 ЗОДОВ. Такива, съгласно
задължителната съдебна практика, се явяват разходите направени от обвиняемия
за ангажиране на адвокатска защита в наказателното производство. В случая ищецът
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатения от него по делото
адвокатски хонорар в размер на 800 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото
до окончателното изплащане на сумата.
Предвид ангажираните по делото писмени доказателства съдът намира за установено,
че имуществената вреда, изразяваща се в дължимо и заплатено адвокатско възнаграждение е
в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение.
Съгласно чл.12 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие в
досъдебното производство е в размерите по чл.13, ал.1 от Наредбата, а при извършване на
процесуални действия в различни дни - по 250 лв. за всеки ден.
А съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата, за защита на подсъдимия, частния обвинител
или частния тъжител възнаграждението е по дела, при които за престъплението се
предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода - 1500 лв.
В случая защитника на ищеца - обвиняем в досъдебното производство е присъствал
както на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, така и при разпита му
в това му качество, както и при предявяване на материалите по разследването.
Ето защо и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за защита на
ищеца във воденото срещу него наказателно преследване не се явява прекомерно.
В обобщение съдът намира, че в резултат на повдигнатото обвинение за ищеца е
настъпила имуществена вреда в размер на 800 лева и искът следва да бъде уважен в
предявения размер като основателен и доказан.
Върху сумата от 800 лева следва да бъде присъдена и законната лихва, така, както е
5
поискана, а именно от датата на делото – 18.08.2022 год. до окончателното изплащане на
сумата.
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ при уважаване на исковата претенция съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за
един адвокат, но съразмерно с уважената част от иска.
В случая са налице доказателства, за внесена от ищеца държавна такса в размер на 10
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, което следва да се
присъди съразмерно уважената част от иска, в случая – 560,00 лева, или общо 570,00 лева,
които следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца.
Съгласно чл.10, ал.4 ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а
в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. В случая няма данни ответника да е защитаван от адвокат или юрисконсулт,
няма направено и искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** на *** с адрес: гр.С., бул.“***" “ ДА ЗАПЛАТИ на А. А. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.*** СУМАТА от 3 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение за извършване на престъпление,
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, ведно със законната лихва, считано от
момента на влизане на постановлението за прекратяване в сила – *** год., до окончателното
изплащане на сумата, както и СУМАТА от 800 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото
– 18.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 3500 лева до претендирания размер от
5000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА *** на *** с адрес: гр.С., бул.“***" “ ДА ЗАПЛАТИ на А. А. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.*** СУМАТА от 570 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6