РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
1804
гр.
Пловдив, 19.10.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното
от председателя адм. дело № 340 по
описа за 2022г. на Административен
съд-Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на П.К.Д., ЕГН
********** ***, чрез адв. М.,***, офис 4, против Ревизионен акт № Р-16001621002200-091-001
от 05.11.2021г., издаден от А.Д.– началник сектор, възложил ревизията, и Ваня
Ковачева – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 32 от 21.01.2022г. на ИД Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив
относно допълнително установени дължими суми за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 8 648,98лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 3 964,43лв., за 2017г. в размер на 14 068лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 5 021,90лв., за 2018г. в размер на 2 690,12лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 687,53лв. и за 2019г. в размер на 4 612,38лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 709,85лв., както и допълнително
установени вноски за ЗОВ: за 2016г. ДОО в размер на 3 348,48лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 534,84лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 308лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 599,55лв. и ЗО в размер на 2 092,80лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 959,28лв., за 2017г. ДОО в размер на 3 543,84лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 265,06лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 284лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 458,35лв. и ЗО в размер на 2 054,40лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 733,37лв., за 2018г. ДОО в размер на 3 711,84лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 948,66лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 254лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 320,49лв. и ЗО в размер на 2 006,40лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 512,79лв. и за 2019г. ДОО в размер на 4 333,44лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 666,92лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 464лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 320,49лв. и ЗО в размер на 2 342,40лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 360,50лв.
Жалбоподателят оспорва
законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. Според него не са налице
основания за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122
от ДОПК, тъй като не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В
жалбата се съдържат подробни възражения относно неправилно непризнаване като
налични към началото на ревизирания период на парични средства при
жалбоподателя с източник поделени между него и брат му парични средства,
оставени в наследство от баща им. В съдебно заседание се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания РА по отношение допълнително определените
вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, тъй като не установено по несъмнен начин от
ревизиращия екип, че се касае за укрит осигурителен доход от трудова дейност. Заявена
е претенция за присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на спора
са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата – Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юр. Н., е на становище, че жалбата е
неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение и прави
изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения
по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно
производство. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок (по делото не са представени доказателства за връчване на
решението на горестоящия административен орган на жалбоподателя Д.), налагат
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По
същество:
Разгледана по същество жалбата
е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Ревизионното производство е
предхождано от проверка за съпоставка на имуществата и доходите на физическо
лице (ПСИДФЛ), документирана с протокол №
ПФ-16001620000477-073-001/12.04.2021г. Събраните при проверката документи и
писмени обяснения са приобщени към доказателствения материал на ревизията с
протокол № Р-16001621002200-ППД-001/14.05.2021г.
Началото на ревизионното производство е
сложено със ЗВР № Р-16001621002200-020-001/14.04.2021г., издадена от А.Д.- началник сектор на основание
чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2019г. и вноски за ЗОВ за самоосигуряващи се лица – за ДОО и ДЗПО – УПФ за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. и за ЗО за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2019г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три месеца,
считано от датата на връчване на ЗВР – 24.04.2021г. С последваща ЗИЗВР №
Р-16001621002200-020-002/12.05.2021г. е променен обхвата на ревизията, като са
включени вноски за ДОО и ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2019г. и е посочен нов краен срок – до 26.07.2021г. С
последващи ЗИЗВР №№ Р-16001621002200-020-003/22.07.2021г. и Р-16001621002200-020-004/25.08.2021г. е определен нов краен срок на ревизионното
производство до 24.09.2021г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен
с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите,
съгласно представени по делото заповеди №№ РД-09-1/03.01.2017г. и
РД-09-2433/16.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 11 – 17). Ревизионният
акт е издаден от компетентен орган по приходите, определен да изпълнява
функциите на ръководител на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, съгласно
представена по делото заповед № РД-09-1801/28.09.2018г., изменена със заповеди
№№ РД-09-2/02.01.2019г. и РД-09-104/29.01.2019г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив (л. 7 – 10).
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001621002200-092-001/08.10.2021г., в срока по чл. 117 от ДОПК, против констатациите в РД не е подадено
възражение. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е
издаден и процесният РА № Р-16001621002200-091-001/05.11.2021г.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабдени с правомощията за това материално компетентни административни
органи. Същият е подписан от издателите си с валидни КЕП (разпечатки от ИС на
л. 19 – 22).
Решението
на горестоящия административен орган също е постановено от надлежно снабден с
правомощията за това материално компетентен административен орган. В тази
връзка, по делото е представена заповед № 780/20.12.2021г. на изпълнителния
директор на НАП (л. 395).
От фактическа страна съобразно отразеното в
РД, РА и в решение № 32/21.01.2022г. съдът установи, че предмет на обжалване
данъчни задължения по ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице, в
следствие на следните направени констатации:
Жалбоподателят е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през
ревизирания период. Подадени са ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за всички ревизирани
години, в които са декларирани доходи с източник наем на имущество и лихви, както
следва: за 2016г. доход от наем в размер на 4 200лв. и доход от лихви в
размер на 2 658,69лв.; за 2017г. доход от наем в размер на 7 500лв. и
доход от лихви в размер на 2 381,50лв.; за 2018г. доход от наем в размер
на 10 400лв. и доход от лихви в размер на 6 143,72лв. и за 2019г.
доход от наем в размер на 12 000лв. и доход от лихви в размер на
9 953,13лв.
През ревизирания период Д. не е женен, не
съжителства на съпружески начала с друго лице и няма деца. Същият е собственик
на капитала в дружествата „ВИТА ЛАЙФ ИНВЕСТ“ ЕООД и „ФРЕШ МОМЕНТС“ ЕООД и
съдружник в дружеството „КОРАЛ – М“ ООД. Има регистриран ЕТ „ФЕНИКС – П.Д.“,
ЕИК **********, който не осъществява икономическа дейност през ревизирания
период.
През ревизирания период лицето е
собственик/съсобственик на недвижими имоти (земя, земя и сграда, обособен обект
в сграда), посочени в таблица на л. 57 – 57 гръб и МПС, посочени в таблица на
л. 57 гръб.
Извършен е анализ на движението на парични
средства в „Уникредит Булбанк“ АД (за 2018г. и 2019г.), „Райфайзенбанк“ ЕАД (за
2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.), „Първа инвестиционна банка“ АД (за 2016г.,
2017г., 2018г. и 2019г.), „Банка ДСК“ АД (за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.) и
движението по кредитна карта, издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД –
таблици на л. 69 гръб – 72 гръб, при който са установени следните салда по
банкови сметки по години:
-за 2016г. парични средства към 01.01.2016г. в
размер на 29 609,70лв. и към 31.12.2016г. в размер на 11 477лв.
(таблица първа на л. 73);
-за 2017г. парични средства към 01.01.2017г. в
размер на 11 477лв. и към 31.12.2017г. в размер на 158 192,27лв.
(таблица втора на л. 73);
-за 2018г. парични средства към 01.01.2018г. в
размер на 158 192,27лв. и към 31.12.2018г. в размер на 89 642,73лв.
(таблица на л. 73 – 73 гръб);
-за 2019г. парични средства към 01.01.2019г. в
размер на 89 642,73лв. и към 31.12.2019г. в размер на 234 758,24лв.
(таблица на л. 73 гръб – 74).
Констатирано е, че през ревизирания период РЛ
е внасяло допълнителни вноски в притежаваните от него дружества и в
дружеството, в което е съдружник, както следва:
-през 2016г. е внесена сумата в размер на
4 920лв. в дружеството „Корал – М“ ООД и сумата в размер на 900лв. в
дружеството „Фреш моментс“ ЕООД. Внесената в първото дружество сума е
възстановена в рамките на същата година, а от второто дружество е върната
сумата в размер на 300лв. и е налице остатък в размер на 600лв. (таблица на л.
75 гръб – л. 76);
-през 2017г. е внесена сумата в размер на
7 200лв. в дружеството „Корал – М“ ООД. През годината е върната сумата в
размер на 1 200лв. и е налице остатък в размер на 6 000лв. (таблица
на л. 76);
-през 2018г. е внесена сумата в размер на
130 668,30лв. в дружеството „Вита лайф инвест“ ЕООД, която не е върната на
вносителя (таблица на л. 76);
-през 2019г. е внесена сумата в размер на 25
000лв. в дружеството „Вита лайф инвест“ ЕООД, която не е върната на вносителя
(таблица на л. 76).
В хода на проверката и ревизията жалбоподателят
е декларирал, че към 01.01.2014г. разполага с налични парични средства в брой в
размер на около 300 000лв., които са с произход, както следва:
50 000лв. наследени от баща му К.К.; 60 000лв. спестявания през
2014г. и 2015г., част от които получени от заплатени наеми, част от които
върнати суми от близки роднини за заплатени от него комунални разходи
(конкретните суми са посочени на л. 64 – 64 гръб) и 140 000лв.,
предоставени му от брат му Д. Д. и представляващи неговият дял от наследството
от баща им. Лицето разполага и с парични средства по банкови сметки в размер на
около 30 000лв.
Извършени са проверки на декларираните от РЛ
данни, като са изискани документи и писмени обяснения от брат му Д. Д. и са
извършени проверки в ИС на НАП. В отговор на ИПДПОТЛ Д. Д. е представил
споразумение за доброволна делба от 15.05.2014г. и е депозирал писмени
обяснения. Съгласно съдържанието на споразумението, след смъртта на баща им
двамата братя се споразумяват да получат по половината от паричните средства в
брой, които са около 100 000лв. и по един недвижим имот, собственост на
баща им. Съгласно съдържанието на писмените обяснения, Д. Д. е наследил от баща
си парични средства в общ размер на около 140 000лв., от които около
90 000лв., намиращи се по банкови сметки, и около 50 000лв. в брой.
Предоставил е всички парични средства на брат си П.Д. на отговорно пазене и го
е упълномощил да го представлява при извършване на сделки и разплащания.
Извършена е допълнителна проверка в дирекция
„Местни данъци и такси“ при община Пловдив, при която е констатирано, че с
подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ братята Д. са декларирали придобит по
наследство недвижим имот от баща си, находящ се в гр. Пловдив, ****, в
съсобственост по ½ идеална част. Д. Д. е превел по банкови сметки на
брат си П.Д. през 2014г. сумата в общ размер на 18 000лв.
При анализ на събраните доказателства е
направен извод, че представеното споразумение за доброволна делба от
15.05.2014г. на получено наследство от починалия им баща (починал на
16.04.2014г.) е частен документ и няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК. В противоречие с неговите клаузи, братята са декларирали придобит по
наследство недвижим имот в гр. Пловдив в съсобственост по ½ идеални
части. Не са представени доказателства за налични парични средства в брой при
покойния им баща в твърдения размер от 100 000лв., които да бъдат поделени
поравно между тях. Направен е извод, че РЛ не разполага с налични парични
средства в брой в декларираните размери, а съгласно представените банкови
документи са налице парични средства по тях към 01.01.2014г. в размер на 134,72лв.
Прието е, че лицето разполага към 01.01.2014г. с налични парични средства в
брой в размер на 5 000лв.
При извършената рекапитулация на паричните
средства (приходи и разходи) за 2014г. и 2015г. (таблици на л. 76 гръб и л. 77)
ревизиращите органи по приходите са констатирали, че към 31.12.2014г. Д.
разполага с парични средства в размер на 36 213,08лв., а към 31.12.2015г.
– с парични средства в размер на 33 907,91лв. Постъпленията за 2014г. са с
източник доходи от наем на имущество, доходи от прехвърляне на имущество,
наследство, получени суми от трети лица и получени заеми в общ размер на
226 100,49лв., част от които в размер на 151 566,14лв. са внесени по
банкови сметки. За 2015г. постъпленията са основно от наем на имущество и
получени суми от трети лица, а част от паричната сума, внесена по банкови
сметки през предходната година, е разходвана за предоставяне на заем в размер
на 100 000лв.
При извършената рекапитулация на парични
средства за ревизирания период 2016г. – 2019г. (постъпления и разходи)
ревизиращите органи по приходите са установили, че РЛ е придобило движимо и
недвижимо имущество на обща стойност 248 255,04лв., направило е вноски в
собственото си дружество „Вита лайф инвест“ ЕООД на стойност
155 668,34лв., които не са му възстановени, и е внасяло по банковите си
сметки суми в значителен размер с основание „захранване на сметка“ и „вноска на
каса“.
В
резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото
състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на ЗЛ, ревизиращият
екип е установил наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК
/декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период/ от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по
реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е връчено уведомление и декларации
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Установено е превишение на направените разходи над
декларираните и получени от Д. доходи, както следва:
-за
2016г. със сумата в размер на 94 539,37лв. (таблица на л. 77 гръб – 78).
Недостигът на парични средства се формира основно от разход за придобиване на
недвижимо имущество в размер на 156 799лв.;
-за
2017г. със сумата в размер на 149 041,57лв. (таблица на л. 78– 79).
Недостигът се формира от направени вноски по банкови сметки, като в началото на
годината са налични средства в размер на 11 477лв., а в края на годината –
в размер на 158 192,27лв.;
-за 2018г.
е установен недостиг на парични средства в размер на 35 574,78лв. (таблица
на л. 79 – 79 гръб). Недостигът се формира основно от направена вноска в
дружеството „Вита лайф инвест“ ЕООД в размер на 130 668,30лв.;
-за
2019г. е установен недостиг на парични средства в размер на 47 082,39лв.
(таблица на л. 80 – 80 гръб). Недостигът се формира основно от направени вноски
по банкови сметки, като в началото на годината са налични средства в размер на
89 642,73лв., а в края на годината – в размер на 234 758,24лв.
Посочените недостигащи парични средства за съответната
година са приети за облагаем доход с неустановен източник, върху който са
дължими вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване), които са изчислени
върху максималния размер на годишния осигурителен доход за съответната година,
съгласно ЗБДОО (в размер на 31 200лв. за 2016г., 2017г. и 2018г. и в
размер на 36 000лв. за 2019г.). При приспадане на вноските за ЗОВ от
облагаемия доход с неустановен източник, е изчислена данъчна основа по реда на
чл. 122 от ДОПК в следните размери: за 2016г. в размер на 86 489,77лв. (л.
81), за 2017г. в размер на 140 679,97лв. (л. 81 гръб), за 2018г. в размер
на 26 901,18лв. (л. 82) и за 2019г. в размер на 29 802,50лв. (л. 89).
Данъчната основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ е изчислена като сбор от данъчните
основи на декларираните доходи от наем (брутен размер на наема, намален с
нормативно признати разходи в размер на 10%), доходите от лихви и данъчната
основа по чл. 122 от ДОПК. Така, за 2016г. е изчислена обща данъчна основа в
размер на 92 928,46лв., върху която е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 9 292,85лв. След приспадане на внесения през годината
данък в общ размер 643,87лв. се изчислява дължима сума в размер на
8 648,98лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 964,43лв. По
аналогичен начин е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и
прилежащи лихви за 2017г., 2018г. и 2019г.
При ревизията са констатирани доходи с неустановен
произход за 2016г. в размер на 94 539,37лв., за 2017г. в размер на 149 041,57лв.,
за 2018г. в размер на 35 574,78лв. и за 2019г. в размер на 47 082,39лв.,
вследствие превишение на извършените разходи над доходите с установен произход.
Тези доходи представляват осигурителен доход, върху който са дължими вноски за
ЗОВ за годишно изравняване на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗО. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица
върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“, за допълнително
задължително пенсионно осигуряване и след 01.01.2015г. и в размерите за фонд
„Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали
да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на ГДД.
При ревизията е съобразено, че осигурителният доход по
чл. 122 от ДОПК за всяка една от ревизираните години надвишава максималния
годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО, който за 2016г. е в
размер на 31 200лв., за 2017г. в размер на 31 200лв., за 2018г. в
размер на 31 200лв. и 2019г. в размер на 36 000лв. Тъй като РЛ е
внесло дължимите авансови вноски върху минималния месечен размер на годишния
осигурителен доход, определен със ЗБДОО, съответно в размер на 5 040лв. за
2016г., 5 520лв. за 2017г., 6 120лв. за 2018г. и 6 720лв. за
2019г. е изчислен осигурителен доход, върху който са дължими вноски за ЗОВ за
годишно изравняване, равняващ се на разликата между максималния годишен размер
на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО и размера на годишния осигурителен
доход, върху който са внесени авансови вноски за ЗОВ. При прилагане на ставките
за фонд „Пенсии“ – 12,8% за 2016г., 13,8% за 2017г. и 14,8% за 2018г. и 2019г.;
за ДЗПО – УПФ – 5% и за ЗО – 8%, върху осигурителния доход за 2016г. в размер
на 25 680лв. са изчислени вноски за годишно изравняване за ДОО в размер на 3 348,48лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на 1 308лв. и ЗО в размер на 2 092,80лв., ведно с
прилежащите лихви. Аналогично, са изчислени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за
останалите години от ревизирания период, за които е установено превишение на
извършените разходи над доходите с установен произход, ведно с прилежащите
лихви.
В хода на съдебното обжалване са приети като
доказателство следните писмени доказателства: 1бр. оптичен носител (л. 376); заповед
№ 780/20.12.2021г. на изпълнителния директор на НАП (л. 395); справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания по партидата на лицето Коста Д. Кауков за периода от
01.01.1991г. до 22.03.2022г. на Агенция по вписванията (л. 396 – 402 гръб);
справка по физическо или юридическо лице в Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел относно ФЛ К.К., едноличен собственик на
капитала и управител на „Корал – М“ ООД (л. 403 – 404); справка за актуалното
състояние на „Корал – М“ ООД към 22.03.2022г. (л. 405 – 407); счетоводен
баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал и справка
за нетекущите (дълготрайните) активи на „Корал – М“ ООД за периода от 2007г. до
2014г. (л. 408 – 435); нотариален акт № 188 от 15.12.2016г. за покупка на два
броя недвижими имоти в гр. Пловдив, ****от П. и Д. Д. (л. 446 – 448); 4бр.
нотариални актове, посочени в молба на л. 449 – 450 за извършени продажби на
недвижими имоти от К.К. през 2005г., 2011г. и 2012г. (л. 451 – 456); информация
за движението на парични средства по банкова сметка *** Д., открита в
„Корпоративна търговска банка“ АД, за периода от 23.04.2014г. до 07.11.2014г.
(л. 482 – 482 гръб).
В съдебното заседание на 19.04.2022г. са
депозирани показания на свидетеля Д. К.Д., брат на жалбоподателя. Съгласно
показанията на свидетеля, след смъртта на баща им, който починал през 2014г.,
по негова банкова сметка *** „КТБ“ имало парична сума в размер на около
180 000лв. Паричните средства били разделени по равно между него и брат му
П.Д., като свидетелят ги теглил на вноски и „ги дал за инвестиция“. По-голямата
част от парите била изтеглена преди фалита на „КТБ“, а остатъкът от парични
средства в размер на около 30 000лв., изплатени „от Фонда“, също била
предоставена на П.Д..
След смъртта на баща им в дома му намерили
100 000лв. в брой „в шкафа, в найлонова чанта“. Свидетелят дал своята част
от тези пари на брат си на съхранение, като двамата търсели да закупят
недвижимо имущество с цел инвестиция. В последствие, с тези пари закупили
магазин, който бил собствен на двамата, но бил заплатен чрез банков превод от
сметка на П.Д.. Всички дадени от Д. Д. парични средства на брат му били
съхранявани „в трезор в банка“, тъй като след фалита на „КТБ“ се притеснявали
да няма фалити и на други банки.
В съдебното заседание на 06.06.2022г. е прието
заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото
лице М.Ш., без направени възражения за необоснованост от страните по делото.
След анализ на представени по делото писмени доказателства вещото лице е дало
следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: съгласно данните в представените по
делото ГФО (счетоводен баланс, ОПР и отчет за собствения капитал) дружеството
„Корал – М“ ООД е реализирало загуби от дейността си за 2007г., 2011г., 2013г.
и 2014г. и печалби от дейността си за 2008г., 2009г., 2010г. и 2012г. Част от
натрупаните печалби са използвани за покриване на загуби за минали години, като
към 31.12.2014г. е налице остатък от неразпределена печалба от предходни години
в размер на 176 000лв.;
-задача 2: съгласно данните в ГФО дружеството
„Корал – М“ ООД не е разпределяло печалби за дивиденти. Дивидент е финансов и
правен термин, обозначаващ паричното разпределение на печалба на едно
предприятие между неговите собственици, при ЕООД – в полза на ФЛ собственик. Разпределението
на дивиденти е процес на отделяне на част от печалбата и се посочва със знак
„минус“ (в скоби) на позиция Разпределения на печалбата за дивиденти в Отчета
за собствения капитал;
-задача 3: данни за паричните средства в
касата на дружеството се съдържат в Счетоводния баланс, като се посочват в
актива на баланса, статия „Парични средства в брой“. В балансите паричните
средства в брой представляват салдо към 31.12. на съответната година. Според
представените счетоводни баланси на „Корал – М“ ООД паричните средства на каса
към 31.12. на съответните години са, както следва:
-към 31.12.2007г. и 31.12.2008г. няма парични
средства в брой;
-към 31.12.2009г. парични средства в брой в
размер на 1 хиляди лева (1 000лв.);
-към 31.12.2010г. парични средства в брой в
размер на 17 хиляди лева (17 000лв.);
-към 31.12.2011г. парични средства в брой в
размер на 23 хиляди лева (23 000лв.);
-към 31.12.2012г. парични средства в брой в
размер на 26 хиляди лева (26 000лв.);
-към 31.12.2013г. парични средства в брой в
размер на 42 хиляди лева (42 000лв.) и
-към 31.12.2014г. парични средства в брой в
размер на 33 хиляди лева (33 000лв.).
Вещото лице не може да даде отговор дали
паричните средства в брой, посочени в балансите към съответните години, са
изтеглени от касата и се съхраняват при собственика на дружеството.
В разпита си в съдебно заседание по приемане
на заключението вещото лице е пояснило, че физически паричните средства би
следвало да се намира в касата на дружеството, но вещото лице не може да
отговори точно къде.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Основните възражения на жалбоподателя са в
няколко насоки: относно неправилно посочена парична сума като начално салдо към
01.01.2014г., в т.ч. неправилно неприета като постъпление парична сума в размер
на 140 000лв., предоставена от брат му Д. Д.; неправилно посочена в
разходната част на паричния поток за 2016г. сума за покупка на недвижим имот в
размер на 156 799лв., която следва да е половината (78 399,50лв.),
тъй като недвижимият имот е съсобствен на двамата братя. По отношение на други
суми, невключени в приходната част на паричния поток, съответно неправилно
включени в разходната част на паричния поток, в жалбата не се посочват
конкретни възражения.
По отношение приетия от ревизиращия екип
размер на началното салдо на Д., следва да бъдат изложени следните аргументи:
твърденията на жалбоподателя са в насока, че към 01.01.2014г. е разполагал с
парична сума в размер на около 340 000лв., за която е уточнено, че се
формира от лични спестявания, наследство и предоставени парични средства в брой
от брат му, представляващи половината от наследството на баща им.
Твърденията са подложени на подробен анализ от
ревизиращия екип, като е направен извод, че не са събрани несъмнени
доказателства покойният баща на жалбоподателя да е разполагал с паричните
средства в брой в размер на 100 000лв. При проверката, предхождаща
ревизията, са събрани доказателства относно наличността на тази парична сума и
е направен извод, че няма доказателства същата да е спестена и да е съхранявана
в дома на К.К. до смъртта му през месец април 2014г. Този извод е обоснован с
факта, че лицето не само е извършвало продажби на недвижими имоти, но и покупки
на такива.
В хода на съдебното обжалване се поддържа
защитната теза, че наследодателят Кауков е разполагал с парични средства в брой
с източник продажба на недвижими имоти и разпределени печалби от дружеството
„Корал – М“ ООД. По отношение на извършените продажби, за които са представени
нотариални актове, настоящият съдебен състав констатира, че две от продажбите
са извършени през 2005г., т.е. в период времево отдалечен от годината, която е
начална при изчисляване на салдото от парични средства при жалбоподателя за
период, преди ревизирания – 2014г. Сравнително близо във времево отношение са
извършените продажби на недвижими имоти през 2011г. и 2012г., но първата
продажба е предхождана от покупка на същия недвижим имот, извършена през 2009г.
(л. 396), т.е. не може да се приеме, че цялата продажна цена на недвижимия имот
е разполагаема при продавача. В нотариалният акт, с който е документирана
сделката, е посочена продажна цена в размер на 14 000лв., която е
недостатъчна за спестяване на твърдяните парични средства в брой в размер на
100 000лв.
Втората извършена продажба на недвижими имоти
през 2012г. е с предмет земеделски земи в землището на с. Калояново и
посочената продажна цена в нотариалния акт е в размер на 8 704лв., т.е.
явно е недостатъчна за спестяване на твърдяните парични средства в брой в
размер на 100 000лв.
В хода на съдебното обжалване е поддържана и
защитната теза, че паричната сума е с произход изплатени дивиденти от
неразпределената печалба на дружеството „Корал – М“ ООД, който към 31.12.2014г.
възлиза на 176 000лв., както и фактически налични при ФЛ Кауков парични
средства от касата на дружеството. В тази връзка, по делото е прието заключение
по ССЕ, без възражение от страните по делото, което настоящият съдебен състав
кредитира, но същото не допринася за изясняване на спорния предмет. Съгласно
експертната констатация на вещото лице, към 31.12.2014г. действително е налице
неразпределена печалба на „Корал – М“ ООД в размер на 176 000лв., за която
обаче не са налице доказателства за разпределянето като дивидент, както и за
изплащането в брой от паричните средства в касата. Следва да бъде посочено, че К.К.
е починал през месец април 2014г., т.е. в негово фактическо държане биха могли
да се намират хипотетично парични средства от неразпределена печалба към
31.12.2013г., съответно парични средства от касата на ЮЛ към същата дата. В
заключението на вещото лице е направен извод, че дружеството „Корал – М“ ООД е
реализирало както печалби, така и загуби от извършваната от него дейност, като
в по-голямата си част печалбите са използвани за покриване на загубите. Тъй
като не са налице доказателства за разпределяне на неразпределената печалба и
такива за изплащането й в брой от касата на дружеството, не може да се приеме
за доказано твърдението на жалбоподателя, че наследодателят Кауков е разполагал
с налични парични средства в брой в размер на 100 000лв., които са с
посочения източник.
В хода на ревизията е призната като приход на
жалбоподателя сумата в размер на 97 930,83лв., представляваща неговият дял
от паричната сума по банкова сметка *** „КТБ“ АД. Със същата сума разполага й
брат му Д. Д., която е изтеглена на части през 2014г., но е доказано
прехвърляне по банкова сметка ***, а именно в размер на 18 000лв., която е
призната като приход. По отношение на останалата парична сума е доказан
единствено фактът на изтеглянето й в брой от титуляра на банковата сметка Д. Д.,
но не и фактът на предаването й на П.Д..
В тази връзка, настоящият съдебен състав
намира, че посредством депозираните писмени обяснения и свидетелски показания от
лице, пряко заинтересовано от изхода на делото (брат на Д.) не се опровергава
констатацията за наличност на парични средства (в брой) към 01.01.2014г. В
случая са налице единствено декларативни твърдения на лицето за извършено „дарение“
на неговия дял от наследството, послужило впоследствие за покупка на недвижим
имот на значителна стойност, но не и представяне на доказателства в тази насока.
При липсата на представени доказателства в
тази насока не може да се приеме за основателно и твърдението, че покупната
цена на недвижимия имот, закупен през 2016г., е заплатена по равно от двамата
братя. Действително, през 2014г. Д. са получили по банковите си сметки парични
средства по наследство от баща им в размер на по около 98 000лв., но в
значителната си част същите са изтеглени в брой от Д. Д. и не са представени
доказателства за разполагаемостта им при него, включително за предоставянето им
на брат му „за извършване на инвестиция“. Не е спорно по делото
обстоятелството, че разплащането на покупката е извършено по банков път, с
парични средства по банкова сметка *** П.Д.. При липсата на каквито и да било
доказателства за заплащане на половината от покупната цена от брат му Д. Д.,
несъмнено извършената покупка се явява разход изцяло именно за РЛ.
По изложените съображения, ревизионният акт е
правилен и законосъобразен, в частта си на допълнително определени дължими суми
за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ.
По отношение на допълнително определените
вноски за ЗОВ за годишно изравняване по реда на чл. 124а от ДОПК в жалбата са
изложени доводи за недължимост, поради факта, че не е установено по несъмнен
начин, че се касае за доходи от трудова дейност.
По
твърденията в жалбата и съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира
следното: съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по особения ред, в
тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за установяване
на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като
доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на
пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест
на жалбоподателя е да обори констатациите на органа по приходите със
съответните доказателства.
По отношение
допълнително определените по реда на чл. 124а, ал. 1 от ДОПК вноски за ЗОВ (за
годишно изравняване) за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., ведно с прилежащите
лихви данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е
определена по реда на чл. 122 от ДОПК вследствие на констатирано обстоятелство
по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно при наличие на недостиг на парични
средства при РЛ, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи
през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични
средства, осигурили въпросните разходи. При извършеното тълкуване на
разпоредбата на чл. 124а, ал. 3 от ДОПК в тълкувателно решение № 2 от
02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че при
ревизията не е установено, че доходът за посочените периоди е такъв от трудова
дейност и представлява осигурителен доход, върху който се дължат вноски за ЗОВ.
В тази си част обжалваният РА е неправилен и следва да бъде отменен.
По изложените аргументи, настоящият съдебен
състав намира жалбата за частично основателна, съответно обжалваният РА следва
да бъде отменен, в частта на допълнително определените вноски за ЗОВ за годишно
изравняване за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., ведно с прилежащите лихви.
Предвид отмяната на тези вноски, същите не следва да бъдат използвани като
компонент при изчисляване на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК, т.е. с тях да
бъде намаляван доходът с неустановен произход, представляващ превишението на
направените разходи от жалбоподателя над доходите с установен произход. При
определяне на данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в по-голям размер от тази при
ревизията, несъмнено ще се достигне до определяне на дължима сума за данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в по-голям размер. Това е недопустимо, предвид забраната
по чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
При този изход на делото и
своевременно направените искания, на страните по делото се дължат направените
от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.
Съобразно представения списък с
разноските (л. 484) жалбоподателят е посочил, че е направил разноски в общ
размер на 3 290лв., в т.ч. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар,
тъй като същият е приблизително еднакъв с този, дължим по чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция) в размер от 2 861,96лв.
Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на
1 579,94лв. (хиляда петстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и
четири стотинки).
На основание разпоредбата на чл. 161
от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция)
същото възлиза на 1 487,65лв. (хиляда четиристотин осемдесет и седем лева
и шестдесет и пет стотинки).
По компенсация, ответникът следва да
заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 92,29лв. (деветдесет и
два лева и двадесет и девет стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на П.К.Д., ЕГН: ********** ***, чрез адв. М.,***, офис 4, Ревизионен
акт № Р-16001621002200-091-001 от 05.11.2021г., издаден от А.Д.– началник
сектор, възложил ревизията, и Ваня Ковачева – главен инспектор по приходите в
ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 32 от
21.01.2022г. на ИД Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив допълнително установени вноски за ЗОВ: за
2016г. ДОО в размер на 3 348,48лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 534,84лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 308лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 599,55лв. и ЗО в размер на 2 092,80лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 959,28лв., за 2017г. ДОО
в размер на 3 543,84лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 265,06лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 284лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 458,35лв. и ЗО в размер на 2 054,40лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 733,37лв., за 2018г. ДОО в размер на 3 711,84лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 948,66лв., ДЗПО – УПФ в размер на
1 254лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 320,49лв. и ЗО в размер на
2 006,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 512,79лв. и за 2019г.
ДОО в размер на 4 333,44лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
666,92лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 464лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 320,49лв. и ЗО в размер на 2 342,40лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 360,50лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
В ОСТАНАЛАТА част относно допълнително установени дължими суми за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на
8 648,98лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 964,43лв., за
2017г. в размер на 14 068лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
5 021,90лв., за 2018г. в размер на 2 690,12лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 687,53лв. и за 2019г. в размер на 4 612,38лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 709,85лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата да заплати на П.К.Д., ЕГН: ********** ***
сумата от 92,29лв. (деветдесет и два лева и двадесет и девет стотинки) разноски
по делото, изчислени по съразмерност и компенсация.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/