№ 46948
гр. София, 11.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110112328 по описа за 2025 година
Производство по чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Б. Л. Т. срещу
Столична дирекция на вътрешните работи, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 20 лева,
представляваща административно наказания „глоба“, наложена с фиш, серия
GT, №....2024г. Изложил е съображения, че след получаване на фиша е подал
възражение на 31.12.2024г. до началникът на 05 РУ – СДВР, но същият не
предприел съответни действия по издаване на акт за установяване на
нарушение и наказателно постановление. Обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че фишът не е бил анулиран, станал е изискуем и в
електронния портал на МВР е посочен като дължим. Счита, че подаването на
възражението изключва възможността фишът да породи правни последици по
отношение на неговия адресат. Счита, че бездействието на административно
наказващия орган не може да бъде тълкувано като мълчалив отказ и да бъде
оспорено като такъв, поради което смята, че правния ред за защита е именно
предявяването на настоящия отрицателен установителен иск.
Съдът е дал указания на ищеца да уточни исковата си претенция като
обоснове правния си интерес от предявяване на иска по чл.12 ГПК, доколкото
в исковата молба се твърди, че е следвало да се развие процедура по ЗАНН,
вр. ЗДвП, като нейното изпълнение/неизпълнение подлежи на контрол по реда
на ЗАНН.
С уточнителна молба ищецът отново е изложил, че поради неразвилото
1
се производство по издаване на акт за установяване на нарушението не е
налице възможност за оспорване на издадения фиш, като същият подлежи на
плащане и принудително изпълнение.
Съдът намира, че искът е процесуално недопустим. Със същия се цели в
рамките на гражданско производство да се осъществи контрол за
законосъобразност на фиш серия GT, №....2024г. Ищецът не твърди да е
отказал да го подпише при съставянето му. Законодателят не е предвидил
процедура за обжалване на издадения на основание чл. 186 от ЗДвП, вр. с чл.
183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП фиш.
Законът императивно е определил обхвата на актовете, подлежащи на
съдебен контрол, който не може да бъде разширяван. В чл. 186, ал. 2 от ЗДвП,
както и в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, е уредена хипотезата на санкциониране на
нарушител с издаване на фиш, който замества акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление. Съгласно
цитираната норма, когато нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата, за нарушението се съставя акт за установяване на
административно нарушение съгласно ЗАНН, следователно се пристъпва към
общия ред за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
лицето. След съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при установяване извършването на нарушението и личността на
дееца се издава наказателно постановление. Последното подлежи на съдебен
контрол и може да бъде оспорено от санкционираното лице с жалба до
районния съд в района на който е извършено или довършено нарушението на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Това е предвидената в случая защита на
санкционираното лице. С настоящия иск ищецът иска да бъде проведен
контрол от гражданския съд за законосъобразност на съставения фиш, както и
на действията на административно-наказващия орган във връзка с подаденото
от него възражение. За издателя на фиша оспорването създава задължение да
довърши административно-наказателното производство със съставяне на
АУАН, а след това административно-наказващият орган да реши дали да
издаде НП, което вече подлежи на съдебен контрол и така не се препятства
правото на съдебно оспорване на жалбоподателя. Към настоящия момент
административно-наказателното производство не е приключило и
предявеният иск е недопустим.
2
Не се сочи да е предприето принудително изпълнение по отношение на
задължението по фиш серия GT, №....2024г., за каквото не може да се приеме
наличието му в електронната система на МВР. Поради което и не може да се
приеме, че ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия иск.
С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск е недопустим и
подадената искова молба следва да бъде върната, а производството по делото
прекратено.
Съдът намира, че доколкото жалбата, подадена пред грешен орган,
следва да бъде изпратена по компетентност, то препис от исковата молба
следва да бъде изпратена на компетентния орган 05 РУ – СДВР за довършване
на административно-наказателното производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 75020/04.03.2025г. по описа на СРС,
подадена от Б. Л. Т. срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 20 лева, представляваща административно наказания „глоба“,
наложена с фиш, серия GT, №....2024г., и ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. №12328/25г. на СРС, 169 състав.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на 05 РУ – СДВР за
довършване на административно-наказателното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3