Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
01.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7638 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.И.М.,
действаща лично и като законен представител на малолетния И.А.А., и Г.А.А. –
непълнолетна, действаща със съгласието на попечителя й Г.А.С., срещу З.А. АД, с
която са предявени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата
от по 200000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 03.07.2015 г., вследствие на което на 03.07.2015
г. е починал А.А.Д. – фактически съжител на първата ищца, баща на втория и
третия ищец. Претендират законната лихва от датата на ПТП до окончателното
изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се
на 03.07.2015 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, е починал А.А.Д.. От загубата на своя близък са
понесли неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
да е осъществен деликт от страна на застрахования водач. Твърди, че първата
ищца не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение от смъртта на пострадалия,
а вторият и третият ищец не са претърпели твърдените неимуществени вреди. Позовава
се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./:
Установява се от писмените доказателства (констативен
протокол от 03.07.2015 г. – л.11 и протокол за оглед на местопроизшествие, задно
със скицата и фотоалбума, неразделна част от него – л.20), и от комплексната експертиза
по делото, че на 03.07.2015 г. на път II – 71, км 9+835 от с.Богорово към гр.Добрич, е настъпило
ПТП с участието на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. №*******, управляван от Г.
С.И., и лек автомобил „Митсубиши Ланкер“ с рег. № *******, управляван от А.В.Гергов,
при следния механизъм: на ляв завой и при условията на мокра пътна настилка,
движейки се със скорост около 78 км/ч., водачът на лек автомобил „Рено Меган“ е
изгубил управление над автомобила, навлязъл е в насрещната лента за движение и
е реализирал удар с насрещно движещия се лек автомобил „Митсубиши Ланкер“, при
което е настъпила смъртта на А.А.Д., пътник на задна дясна седалка в лек
автомобил „Рено Меган“.
Констатира се от вещото лице, че причината за
настъпване на произшествието е скоростта на движение на лек автомобил „Рено
Меган“, несъобразена с мократа пътна настилка в зона на равнинна хоризонтална
крива и с надлъжен и напречен наклон на пътното платно, която поради намаленото
сцепление на гумите с мокрия пътен участък не е осигурила достатъчна стабилност
на автомобила при навлизането му в завоя и се е оказала по-висока от критичната
скорост за конкретния момент, вследствие на което водачът е изгубил контрол над
автомобила. Ето защо съдът приема, че водачът Г. С.И. е извършил нарушение на
чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, с което е причинил настъпване на процесното произшествие.
Със задължителната си тълкувателна практика: ПП
№4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно
е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически
отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица.
Представено е удостоверение за наследници от 28.04.2016
г. (л.15), от което е видно, че починалият е оставил наследници по закон Г.А.А.
– дъщеря,З.А.А. – дъщеря и И.А.А. – син, както и 2 бр. удостоверения за раждане
на ответниците Г.А.А. и И.А.А. (л.13 и 14), в които починалият е посочен като
техен баща.
От показанията на свидетелите С.С., Г.Н., Г.С. и Г.Д.
се установява, че ищцата Т.И.М. и починалият са живеели на съпружески начала в
едно домакинство, според свидетелите С. и
С. - от 14 години, заедно с двете им деца, за които заедно са се грижели, живеели
са в обич и разбирателство и не са се разделяли. От показанията на С. и С. се
установява още, че ищцата Т.М. продължава да страда от загубата, затворила се е
в себе си. Единствено свидетелката Н. е заявила, че не забелязва промяна в
поведението на ищцата и че няма впечатления тя да показва болка и скръб от
загубата, но в същото време – че няма впечатления от семейния им живот, тъй
като живее далеч и не поддържа контакти със семейството, поради което
показанията й в тази им част се опровергават от тези на свидетелите С. и С. –
близки на починалия. От показанията на свидетелите С., С. и Д. се установяват и
негативните изживявания на децата на починалия, за които той е полагал грижи и
които са приели тежко загубата му, поради което е неоснователно възражението на
ответника, че помежду им е липсвала близостта, характерна за родствените им
отношения.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия
автомобил „Рено Меган“ с рег. №*******, което съдът намира за противоправно – в
нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП – движел се е със скорост, несъобразена с
пътните условия – мокра пътна настилка в зона на равнинна хоризонтална крива и
с надлъжен и напречен наклон на пътното платно, поради което при навлизане в
завоя е изгубил контрол над автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно
движение, където е реализирал удар с движещия се в нея автомобил. Съдът намира,
че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, и комплексната експертиза безпротиворечиво се установява
причинната връзка между ПТП и смъртта на А.А.Д., пътувал на задна дясна седалка
в управлявания от виновния водач автомобил. Фактическите и родствените
отношения между починалия и ищците установяват правото им на обезвреда на
неимуществените вреди вследствие на загубата на близък, каквито се установи, че
те са претърпели от ангажираните гласни доказателства. Поради това следва да се
приеме, че е налице деликт, извършен от водача Г. С.И. при управление на лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. №*******.
Не е спорно между страните, че е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на процесния
автомобил, валидна към датата на инцидента, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
При така установените факти съдът приема, че в полза
на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – възрастта на пострадалия (36 г.), възрастта на ищците (Т.И.М. – 38
г., И.А.А. – 11 г. и Г.А.А. – 15 г.); обстоятелството, че съжителството на
фактическата съпруга и починалия е продължило 14 г., като няма данни да е било
прекъсвано, нито за влошени отношения помежду им; същността на връзката
родител-дете и обстоятелството, че двете деца ще бъдат лишени от своя баща, от
ролята му във формиране на техните личности и възпитанието им; обстоятелството,
че ищците са изгубили емоционална опора и финансова подкрепа. При преценка на
посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 100000
лв. за първата ищца и по 120000 лв. за втория и третия ищец. Съдът споделя
виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг и родител са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящия състав приема, че сумата от 100000 лв. за фактическата съжителка и по
120000 лв. за децата в пълна степен отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди. Върху така
определеното обезщетение се дължи законна лихва, от датата на увреждането – 03.07.2015
г.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване. Според заключението на комплексната експертиза по
делото, видът на тежките травми и тяхната локализация дават основание да се приеме,
че пострадалият, който е пътувал на задна дясна седалка в автомобила, е бил без
поставен предпазен колан. Същевременно вещите лица констатират, че с оглед вида
на травматичните увреждания и деформациите на участвалите в ПТП, автомобили при
произшествието е била налице много висока кинетична енергия, респ. – висока
скорост на автомобила, в който е пътувал пострадалият. Заключението на вещите
лица е, че при тази скорост коланът не би могъл да ограничи нанасянето на тежки
и смъртоносни увреждания на главата и тялото, дължащи се на притискането му от
деформираните навътре части на автомобила, както и нанасянето на смъртоносни
поражения на вътрешните органи от инерционни въздействия на пренатоварване. По
изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението за
съпричиняване, тъй като смъртта би настъпила дори пострадалият да беше с
поставен предпазен колан.
При така установените факти съдът
приема, че исковете следва да се уважат за сумата от 100000 лв. за първата ищца
и по 120000 лв. за втория и третия ищец – обезщетение за неимуществени вреди и да се
отхвърлят до пълния предявен размер от по 200000 лв.
По разноските:
На процесуалния представител на
ищците не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 ЗА, тъй като от представените договори за правна защита е видно, че е
уговорен размер на дължимото адвокатско възнаграждение, независимо, че е
посочено, че същият е определен съобразно чл.38, ал.2 ЗА. Ако страните са
договорили конкретен размер на дължимото на адвоката възнаграждение, не намира
приложение нормата на чл.38 ЗА за безплатна правна защита и обратно – ако
страните са се уговорили адвокатът да осъществява безплатна правна помощ по
реда на чл.38 ЗА, за клиентът не съществува задължение да заплаща адвокатско възнаграждение.
При това положение съдът намира, че не е налице уговорка за оказване на
безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъди на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 330,75 лв. разноски, в т.ч. –
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете, както
следва: Т.И.М. – 122,50 лв., И.А.А. и Г.А.А. – по 98 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 13600 лв. –
държавна такса и 500 лв. – разноски, съобразно уважената част от исковете.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК: ********, адрес: ***, да заплати на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както следва:
на Т.И.М., ЕГН:**********, адрес: ***, сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от смъртта на А.А.Д. при
произшествие, осъществено на 03.07.2015 г., заедно със законната лихва от 03.07.2015 г. до окончателното плащане,
на И.А.А., ЕГН:********** – малолетен, действащ чрез законния му
представител, майката Т.И.М., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от смъртта на А.А.Д. при
произшествие, осъществено на 03.07.2015 г., заедно със законната лихва от 03.07.2015 г. до окончателното плащане,
на Г.А.А., ЕГН:********** – непълнолетна, действаща със съгласието на
попечителя й Г.А.С., адрес: ***, сумата от 120000
лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от смъртта на А.А.Д. при произшествие, осъществено на
03.07.2015 г., заедно със законната
лихва от 03.07.2015 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери от по 200000
лв. за всеки ищец.
ОСЪЖДА Т.И.М., ЕГН:**********, адрес: ***, да
заплати на З.А. АД, ЕИК: ********, адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 122,50
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН:********** – малолетен,
действащ чрез законния му представител, майката Т.И.М., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, да заплати на З.А. АД, ЕИК: ********, адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 98 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН:********** – непълнолетна,
действаща със съгласието на попечителя й Г.А.С., адрес: ***, да заплати на З.А. АД, ЕИК: ********, адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 98 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК: ********, адрес: ***, да заплати по
сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 13600 лв., представляваща дължима
държавна такса и 500 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: