Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03. 10.
2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично заседание на втори ноември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при
участието на секретаря Мариела Миланова и в присъствието на прокурора Мариян
Александров, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.а.х.д. № 4517 по
описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С решение от 14. 12. 2017 г,
постановено по н.а.х.д. № 584/17 г. по описа на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 21 състав, обвиняемата А.Л.Ж.-Н. е призната за невинна в
това, че от 24. 05. 2014 г. до 04. 07. 2016 г. в гр. София, ул. *********, в
условията на продължавано престъпление – извършила сто и пет деяния, които
осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, като не е изпълнила съдебно
решение № III-81-101, влязло в законна сила на 05. 06. 2012 г.,
постановено по гражданско дело № 5680/11 г. по описа на СРС, изменено със
съдебно решение № III-84-37, влязло в
законна сила на 25. 02. 2014 г., постановено по гр. дело № 14211/13 г. по описа
на СРС, относно личните контакти на К.М.О.с детето М.К.О., роден на *** г.,
като не е допуснала К.М.О.да вижда и взима детето М.К.О., съгласно режима на
лични отношения, установен със
съдебното решение № III-84-37, влязло в законна сила на 25. 02. 2014 г.,
постановено по гр. дело № 14211/13 г. по описа на СРС – всяка седмица в
понеделник и сряда след училищните занятия на детето до 19.00 часа, всяка първа
и трета седмица от месеца в петък след училищните занятия на детето до 19.00
часа в неделя, всяка първа половина на зимната, пролетната и лятната ваканции
на детето, във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
всяка четна година на Коледа, всяка нечетна година на Нова година, всяка четна
година на Великден, всеки рожден ден на детето бащата има право да присъства от
16.00 до 20.00 часа, както и на всеки рожден ден на бащата същият може да взима
и вижда детето от 10.00 до 19.00 часа, поради което и била оправдана по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
Срещу това решение в подаден протест
от прокурор от Софийската районна прокуратура. С него се иска въззивният съд да
отмени същото и да признае обвиняемата за виновна в извършеното от нея
престъпление, тъй като то се установявало от свидетелските показания,
заключението на психиатричната експертиза и свидетелството за съдимост.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният
съдебен състав е приел, че за изясняване на делото от фактическа страна не е
необходимо да се събират доказателства.
В проведеното публично съдебно
заседание представителят на Софийската градска прокуратура не поддържа
протеста. Счита, че решението на СРС е правилно, защото обвинението е
недоказано, и моли актът да бъде потвърден.
Защитникът на обвиняемата Ж.-Н.
(нататък само Ж.) пледира за потвърждаване на решението като правилно и
обосновано. Намира за верни изводите на съда, че Ж. не е осъществила състава на
престъплението, както и, че не е ясно какъв е механизмът на отделните деяния,
тъй като правото на бащата е било да взима детето от детска градина,
впоследствие – от училище, а не от дома й и тя по никакъв начин не го е
препятствала. Поддържа също така, че Ж. е полагала и усилия да убеди детето, че
трябва да се среща с баща си и дори го е водила до дома на последния.
Въззивният съд, като обсъди
становищата на страните, събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства, както и съдържанието на първоинстанционния съдебен
акт, намери за установено следното:
Решението на СРС е правилно като
краен резултат.
При изготвянето му съдът е допуснал
нарушение на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима по аналогия и към
съдържанието на крайните актове в производствата по Глава XXVIII от НПК, тъй като не е изложил въз основа
на кои доказателствени материали е приел установените обстоятелства и какви са
правните съображения за взетото решение. Видно е от съдържанието на мотивите
към решението, че съдът дори не е изброил отделните елементи от
доказателствената съвкупност, на които се е базирал, за да приеме за настъпили
в обективната действителност посочените факти, отделил е съвсем кратко внимание
на показанията на свидетеля К. О., без да посочи дори дали ги възприема като
годен източник на доказателствена информация, като изобщо не става ясно от кои
доказателства са изведените факти. Впечатляващо лаконични са мотивите на СРС от
правна страна, като те не могат да бъдат определени като правни съображения за
взетото решение, доколкото, на практика, от правна страна единственото относимо
към краен акт изречение е свързано с преценката на съда, че събраните
доказателства не установяват факти, които да запълват състава на престъплението
по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Изложени са съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения на правото на защита на обвиняемата Ж. в
съдържанието на постановлението по чл. 375 от НПК, като съдът е обосновал липса
на въведени в обстоятелствената му част твърдения за факти относно механизма на
осъществяване на отделните 105 броя деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление. Тези лаконични съображения са напълно правилни.
Постановлението на СРП категорично не отговаря дори на минималните стандарти за
ясно обвинение, доколкото в него прокурорът не е посочил с какви конкретни
действия или бездействия Ж. не е изпълнила съдебното решение. Този порок на
акта, с който обвиняемата се предава на съд не може принципно да е основание за
постановяване на оправдателно решение, а е следвало да мотивират съда да
приеме, че не е сезиран с надлежно обвинение, което да разглежда по реда на
Глава XXVIII от НПК, и заради това – да прекрати съдебното
производство на основание чл. 377, ал. 1 от НПК и да върне делото на СРП за
отстраняване на съществени нарушения, които изключват възможността обвиняемата
да реализира пълноценно правото си на защита срещу недвусмислени факти.
Описаното нарушение формално е
съществено такова, допуснато от първоинстанционния съд, с оглед правилото на
чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. В конкретния случай, с оглед на обстоятелството,
че проверяваният акт е оправдателно решение, настоящият въззивен съдебен
състав, след като се запозна с доказателствата по делото, счете, че обвиняемата
Ж. действително не е извършила престъпление по чл. 182, ал, 2, вр. чл. 26, ал.
1 от НК, поради което и немотивираното решение на СРС всъщност не накърнява
правото й на защита и поради това не се налага то да бъде отменяно, а делото да
се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Вместо
това този съдебен състав ще изложи съображенията за постановяване на
оправдателно решение.
От обясненията на обвиняемата и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, на които въззивният съд се
базира на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, се установява следната фактическа
обстановка:
Обвиняемата А.Л.Ж.-Н. е родена на *** ***,
българка, българска гражданка, омъжена, осъждана, с висше образование, работи в
ДКЦ „Вита“, живуща *** с ЕГН **********.
С решение на Софийския районен съд, III ГО, 81 състав, постановено на 05. 06. 2012 г. по
гр. дело № 5680/11 г., бил прекратен, поради постигнато взаимно съгласие,
гражданският брак, сключен на 31. 08. 2002 г. между обвиняемата А.Л. О. и
свидетеля К.М.О.. Утвърдено било постигнатото между страните споразумение, по
силата на което обвиняемата следвало да упражнява родителските права спрямо
малолетното дете от брака М.К.О., роден на *** г., като бащата К.О.имал право
на лични контакти с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч в
петък с взимане от детската градина до понеделник сутрин със завеждане на
детето на детска градина, както и всеки вторник и четвъртък да взема детето от
детска градина и да го връща на следващия ден, съответно сряда и петък, както и
един месец през годината, когато майката не е в законен отпуск. Определено било
и местоживеенето на детето на адрес в гр. София, ул. *********, където се
намирало семейното жилище, собствено на малолетния, което се предоставяло за
ползване от А. О..
В хода на съдебното производство по гр.
дело № 14211/13 г. на СРС, III ГО, 84 състав,
с решение от 25. 02. 2014 г., бил изменен на основание чл. 51, ал. 4 от СК
постановеният описан по-горе режим на лични отношения на К.О.с малолетния му
син, като било утвърдено споразумение между родителите, според което бащата има
право да вижда и взима дететоМ.всяка седмица в понеделник и сряда след
училищните занятия на детето до 19.00 часа; всяка първа и трета седмица от
месеца в петък след училищните занятия на детето до 19.00 часа в неделя; всяка
първа половина на зимната, пролетната и лятната ваканция на детето във време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година на
Коледа, всяка нечетна година на Нова година и всяка четна година на Великден.
На всеки рожден ден на детето бащата имал право да присъства от 16.00 до 20.00
часа, както и на всеки свой рожден ден той можел да взима и вижда детето от
10.00 до 19.00 часа. Бащата се задължил с това утвърдено от съда споразумение
да връща детето на неговата майка след всеки осъществен контакт. Решението
влязло в сила на датата на постановяването му. Въз основа на решението съдът
издал изпълнителен лист.
След влизане в сила на второто решение
свидетелят К.О.не успявал да упражнява стриктно предоставената му възможност за
режим на лични отношения с малолетния си син. Това се дължало както на случаи,
в които самият той не инициирал срещи, така и защото не заварвал детето в
училището, когато отивал в определените дни да го взима, а и защото малолетниятМ.не
желаел да го посещава. Детето се чувствало изолирано и игнорирано в дома на
баща си, който не му оказвал очакваното внимание, включително му взел лични
вещи, които задържал при себе си, за да убеди сина си да го посещава. К.О.считал,
че бившата му съпруга А. целенасочено създава пречки пред срещите между него и
детето, като настройваМ.срещу него, поради което подавал сигнали срещу нея до
СРП и до съответното поделение на МВР, като през 2015 г. инициирал и
изпълнително производство по издадения изпълнителен лист за режима на лични
отношения. Между бившите съпрузи отношенията били много обтегнати и заради
факта, че О. не плащал дължимата издръжка на сина си чрез неговата майка и
обвиняема в настоящото производство. Поради това те почти не общували помежду
си. Случвало се със съдействието на полицията К.О.да иска среща с малолетния М.,
на което детето се отзовавало с нежелание.
Описаната фактическа обстановка се
установява след анализа на събраните в досъдебното производство – писмени
доказателства - решение на СРС, III ГО, по гр. дело
№ 5680/11 г. от 05. 06. 2012 г., решение от 25. 02. 2014 г. по гр. дело №
14211/13 г. на СРС, III ГО, 84 състав,
протокол за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР от 21. 10. 2015 г., материалите по
изп. дело № 336/15 г. по описа на ДСИ към СРС, показанията на свидетелите К.М.О.,
М.К.О. и Галина Асенова Ж., както и обясненията на обвиняемата Ж.-Н.,
депозирани пред състава на СРС, заключението на СППЕ.
Този доказателствен материал беше
възприет от въззивния съд в частта му относно всички писмени доказателства, тъй
като те в огромната си част са официални документи, съставени по надлежния ред
от компетентни лица и не са оспорени от страните. Кредитираха се показанията на
свидетелите Ж. иМ.О., тъй като те са подредени, логични, последователни и
информативни. Малолетният М., въпреки възрастта си, според заключението на
обективната и компетентно изготвена СППЕ, има достатъчен интелектуален
капацитет, с оглед на степента на развитието си, така че да може правилно да
възприема и възпроизвежда факти от обективната действителност, като няма данни той
да е лесно внушаем или манипулируем и, според този съдебен състав, е дал правдиви
показания пред разследващия орган. Въпреки че детето е поставено в
инкриминирания период, а и по време на воденото досъдебно производство, в тежка
ситуация на конфликт между двамата му родители, която безспорно го травмира,
той е възпроизвел факти, които действително лично е възприел, без да личи да е
умишлено недобронамерен към своя баща.
Показанията на свидетеля К. О., на които
СРП единствено основава обвинението си срещу А.Ж.-Н. са в голямата си част
емоционални и съдържат крайна негативна оценка към бившата му съпруга, която
ескалира в произволни, според този съдебен състав, негови предположения за
нейно умишлено поведение, пречещо му да общува с детето си. Необосновани и
неподкрепени от другите доказателства са оплакванията му срещу нея, че тя е
прибирала детето по-рано от училище всеки ден, когато той е имал право да го
вземе, както и че нарочно организирала почивките си, така че да му пречи. Беше
оценено като житейски нелогично Ж.-Н. да е вземала детето си системно (два пъти
седмично) по-рано от училище, с което тя ясно съзнава, че ще наруши тежко
учебния му режим, още повече че се касае до ученик в първи клас. Още
по-неприемливо е да се мисли, че тя бил „спряла“ детето от училище дълъг период
от време преди края на учебната година, само за да попречи на баща му да се
вижда с него, като подобно решение тя не може да вземе самоволно предвид
задължителния характер на този етап от обучението на децата. Неподкрепено с
доказателства е и твърдението, че Ж. е блокирала повикванията от телефонния
номер на О., като той дори не е посочил на какъв телефонен номер се е опитвал
да се свърже с нея. Показанията му, като цяло, макар и обширни, не съдържат
достатъчно конкретна информация, за да може от тях да се изведат точните
периоди, на които се твърди от СРП извършването на отделните деяния и
конкретните действия на Ж. по неизпълнение на съдебното решение. По отношение
на втория му разпит в досъдебното производство, в частта му, в която той е
изброил дати на неизпълнение на решението, съдебният състав намери, че те не се
базират на конкретни негови спомени и възприятия, а представляват неговата
преценка на кои дати е следвало да се види с детето си според режима, определен
в съдебното решение и съответните дни от календарната година, пречупена през
общото му становище, че Ж. винаги е осуетявала изпълнението на режима. Затова и
в описаните части показанията на свидетеля не бяха възприети от съда.
Кредитираха се обясненията на
обвиняемата, които в случая не са защитна позиция, а годен източник на
доказателства, тъй като те са в синхрон с останалите доказателствени средства.
При тези факти от правна страна се
налага извод, че обвиняемата А.Ж. не е осъществила състава на престъплението по
чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е била обвинена.
От доказателствата по делото се
установи, че с решението на СРС по гр. дело № 14211/13 г. на СРС, III ГО, 84 състав, е бил определен описаният по-горе
режим на лични отношения между свидетелите К.О.иМ.О., в качеството им на
родител и малолетно дете. Установи се също така, че в инкриминирания от СРП
период този режим не е бил спазван, като бащата О. не се е срещал при всяка
възможност, дадена му от съда с детето си.
Не се доказа обаче причината за това да
се корени в поведението на майката на малолетния и обвиняема понастоящем А.Ж..
В тази насока не са ангажирани конкретни доказателства, а обвинението, както се
посочи и по-горе, се е основало на общи твърдения на О. и негови емоционални
предположения за умишлено поведение на Ж., с което тя да е нарушавала съдебното
решение в съответната част. Не се установява нито тя да е повлияла негативно на
детето, за да не желае то да се среща с баща си. Напротив, разпитан като
свидетелМ.заявява ясно какви са били съображенията му да не желае да посещава К.О.и
те са конкретни и точни. Не се установява и обвиняемата да е взимала детето
по-рано от училище, за да предотврати изпълнението на режима, нито да е организирала
целенасочено активности на детето по времето, когато той е трябвало да се среща
с баща си (по делото е налична една справка за само едно тридневно училищно
пътуване на детето в началото на Великденската му ваканция) или да е била в
дома си, но да не е отваряла вратата при опити на К.О.да разговаря с нея. Нещо
повече, видно е от показанията на свидетелите Ж. иМ.О., а и от обясненията на
обвиняемата, че тя е полагала усилия да убеди детето си да се среща с баща си,
като дори го е водила лично до дома на последния.
При тази доказателствена съвкупност,
представена от СРП, при която се противопоставят изявленията на К. О.,
безспорно заинтересован от изхода на делото с оглед на собствените му изявления
пред разследващия полицай, че А.Ж. се плашела, само когато той намесел държавни
органи, и тези на обвиняемата, нейната майка и малолетния М., предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест, обвинението се явява базирано на
предположения, а не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Затова и единствено правилният възможен
изход от това наказателно производство е обвиняемата А.Ж.-Н. да бъде оправдана
изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Поради тези съображения, макар и
немотивирано, решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно като
краен резултат. Ето защо и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14. 12.
2017 г, постановено по н.а.х.д. № 584/17
г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 21 състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.