№ 426
гр. Плевен, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430103219 по описа за 2021 година
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от В. ХР. Б., ЕГН **********, от гр.***, чрез
адв.К.М. от АК ***, против М. Л. Л., ЕГН **********, от ***. В молбата се твърди, че
ответникът дължи на ищцата, по договор за наем, следните суми: 2555,00 лева за неплатен
наем, 744,28 лева за неплатена ел.енергия, 826,23 лева за неплатени ВиК услуги, 1500,00
лева неустойка по договор за наем и 1320,00 лева щети и липси на повереното за ползване
имущество, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК. Посочва се, че е образувано ч.гр.д.№4095/2020 г. на ПлРС. Претендират се разноски от
заповедното и исковото производство. С уточняваща молба от 16,02,2022 г.
проц.представител на ищцата поддържа претенциите си с изключение на иска за щети и
липси в размер на 1320,00 лева, от които се отказва. В с.з. проц.представител на ищцата
моли съда моли съда да постанови решение, с което да уважи претенцията съобразно
уточнението и да се присъдят разноски, като се иска постановяване на неприсъствено
решение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен за подадената ИМ по реда на чл.44,
ал.1, изр.последно от ГПК, не депозира писмен отговор. Същият не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите
на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422, ал.1,
вр.чл.124 от ГПК вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД вр.чл.92 от ЗЗД, вр.чл.233, ал.1, изр.второ от ЗЗД.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
1
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№4095/2020 г. по описа на РС
Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
На първо място съдът счита, че следва на основание чл.233 от ГПК да прекрати частично
производството по делото по отношение иска за признаване за установена дължимостта на
сумата от 1320,00 лева, представляваща стойността на констатирани щети и липси в наетия
имот, поради направен отказ от иска в тази му част.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на
ответника М. Л. Л., ЕГН **********, РЕДОВНО е връчен препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея /разпореждане на л.34 от делото/, редовно уведомен е за първото
съдебно заседание по делото /разпореждане на л.41 от делото/. Ответникът не е подал в срок
отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по
определението на съда от 25,01,2022 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за
което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства
/договор за наем от 31,10,2017 г., покана за доброволно изпълнение, 7 бр. касови бележки за
платена ел.енергия, 5 бр. фактури за потребени ВиК услуги, банково извлечение за период
20,10,2017 г. – 31,05,2020 г./
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в
размер 176,09 лева за платена държавна такса и 450,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на
спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство в размер на 477,02 лева, съразмерно с частта от вземането, за
която се установи, че съществува.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл.233 от ГПК прекратява ЧАСТИЧНО производство по гр.д.№3219/2021
г. на ПлРС по отношение на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.233, ал.1, изр.второ от ЗЗД и цена на иска 1320,00 лева, поради направен ОТКАЗ
ОТ ИСКА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.124 от ГПК вр.чл.232,
2
ал.2 от ЗЗД вр.чл.92 от ЗЗД, че М. Л. Л., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на В. ХР. Б. ,
ЕГН **********, от гр.***, следните суми по Договор за наем на недвижим имот от
31,10,2017 г. - 2555,00 лева за неплатен наем, 744,28 лева за неплатена ел.енергия, 826,23
лева за неплатени ВиК услуги, 1500,00 лева неустойка по договора за наем, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 28,07,2020 г., до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№4095/2020 г. на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от М. Л. Л., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ
на В. ХР. Б. , ЕГН **********, от гр.***, направените разноски в исковото производство в
размер на 176,09 лева за платена държавна такса и 450,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Л. Л., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В. ХР. Б. , ЕГН **********, от гр.***, направените разноски в заповедното
производство в размер на 477,02 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се
установи, че съществува.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението в частта, с която е прекратено частично производството по делото, има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В останалата си част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3