Р
Е Ш Е Н И Е
град София,02. 07. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 11900 по описа на Софийския
градски съд за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от съделителя П.
С.М., адрес ***
(въззивник) чрез процесуалния представител адвокат К.Б. срещу решение № 413009, постановено на 22. 05. 2018 г. от Софийския
районен съд, 81-ви състав, по гр.
д. № 26466 по описа за 2014 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд е намалил
дарствено разпореждане, възстановил е запазена част от наследството и е
допуснал съдебна делба на недвижим имот при определени квоти.
Въззивникът твърди,
че районният съд правилно е определил запазената му част от наследството в
размер на една трета, но неправилно е изчислил стойността на така определената
запазена част с оглед на стойността на наследствената маса. Заявява, че по този
начин се получава дял, който е по-малък с 1 278 лева и 24 стотинки. Иска
от въззивния съд да отмени обжалваното решение в съответната част и да постанови решение, с което
правилно да бъде определен дела му.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от другия съделител Д.Д.М., ЕГН **********, адрес *** (въззиваем).
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице
чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за
платена държавна такса в необходимия размер. По тези съображения жалбата е процесуално
допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо
в обжалваната част. За правилността
на решението въззивният съд ще следи служебно, за да гарантира приложението на
повелителните правни норми, свързани с наследяването и възстановяването на
запазената част от наследството, и защитата на интереса на въззиваемия Д.Д.М.,
който е дете (т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълкувателно дело
№ 1 от 2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на
Върховния касационен съд).
Предмет на делото е допускането на делба
на наследствено имущество между П. С.М. и Д.Д.М.. По-точно наследственото
имущество, чиято делба се иска, е следният недвижим имот: втори етаж от южната
половина на жилищната сграда-близнак, находяща се в град София, ж. к.
„Орландовци“, ул. „*****, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, клозет и
антре, без посочена квадратура по документ за собственост, заедно с две
тавански стаи от южната половина на сградата-близнак, с обща площ на двете стаи
16 квадратни метра при съседи: общия двор на етажната собственост, коридор на
таванските помещения, и таванските помещения на Й.Е.К.и Н.Е.С., заедно с 1/2
идеална част от вестибюлното помещение в северната половина на къщата-близнак и
1/4 идеална част от общите части на жилищната сграда, припадащи се на етажа,
заедно с 1/4 идеална част от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо по документ за собственост парцел IV
в квартал 31 по плана на град София-Орландовци, местността „Орландовци“, цялото
с площ 788 квадратни метра, при съседи улица „23 януари“, С.Г., Д. Х.и П.Б.,
който парцел съгласно дворищната регулация, утвърдена със заповед №
РД-09-50-579/09.10.1999 г., е идентичен с урегулиран поземлен имот ХХ-920 с
площ по скица от 394 квадратни метра при граници улица „23 януари“, урегулиран
поземлен имот XXI-921, урегулиран поземлен имот VII-933, урегулиран поземлен имот XIX-919 и урегулиран поземлен имот XIX-919, с площ по скица 394 квадратни метра в
квартал 31 по плана на град София, местност „Орландовци“
(делбен имот). Още с исковата молба и съобразно чл. 343 ГПК съделителят П.С.М.
е предявил иск по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството ЗН) срещу Д.Д.М. за
намаляване на дарствено разпореждане.
Фактическият състав на претендираното
преобразуващо право по чл. 30, ал. 1 ЗН обема следните елементи: 1) откриване
на наследствата; 2) качеството на П. С.М. на наследник от категория, на която
законът признава право на запазена част; 3) дарение, извършено от
наследодателите; 4) накърняване на запазената част от наследствата.
От събраните доказателства се
установява, че делбеният недвижим имот е бил придобит от М.Д.М.и С.П.М. през
1971 г. (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том VIII, дяло № 1278 по описа на Х.О., I нотариус при Софийския народен съд, л. 8 от делото
на първата инстанция). Страните по настоящото дело не спорят, а и от
удостоверението за наследници на С.П.М. (л. 51 от делото на въззивния съд) се
установява, че М.Д.М.и С.П.М. са били съпруг и съпруга. Следователно и предвид
липсата на противни данни към 2007 г. делбеният имот е бил тяхна съпружеска
имуществена общност (чл. 19 във връзка с пар. 4 от Преходните разпоредби към
Семейния кодекс, обн. 1985 г., отм. 2009 г.).
През 2007 г. М.Д.М.и С.П.М. са дарили
делбения недвижим имот в полза на съделителя Д.Д.М., като са си запазили
правото на пожизнено безвъзмездно ползване на имота (нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 061, том V, рег. № 9955,
дело № 738 от 2007 г. по описа на нотариус Д.Т., вписана под номер 264 в
регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийският районен съд, л.
9 от делото на първата инстанция).
През 2010 г. първо е починал С.П.М., а
след това е починала и М.Д.М.. С.П.М. е оставил за наследници М.Д.М.и съделителите
по настоящото дело. М.Д.М.е оставила за наследници съделителите по настоящото
дело (л. 6 от делото на районния съд). Въззиваемият Д.Д.М. наследява по чл. 10,
ал. 1 ЗН.
При това положение трябва да се приеме
за доказано откриването на наследствата на С.П.М. и М.Д.М.през 2010 г. Освен
това се установява при условията на пълно и главно доказване, че съделителят П.
С.М. е техен син и следователно е наследник с право на запазена част от
наследствата.
След като С.П.М. е оставил за наследници
М.Д.М., съделителят П. С.М. и съделителят Д.Д.М. (по чл. 10, ал. 1 ЗН), то
разполагаемата част се определя в размер на 1/4 от масата по чл. 31 ЗН. Щом
разполагаемата част е 1/4 от масата, то запазената част на тримата наследници е
общо 3/4 от масата или по 1/4 за всеки наследник съобразно правилото на чл. 29,
ал. 3 ЗН. Тогава запазената част на съделителя П. С.М. от наследството на С.П.М.
е в размер на 1/4 от масата по чл. 31 ЗН. След като М.Д.М.е оставила за
наследници двамата съделители, които са нейни низходящи, то запазената част е
общо 2/3 от масата или по 1/3 за всеки низходящ предвид чл. 29, ал. 1 ЗН.
Определянето на стойността на дарения
недвижим имот е необходимо във връзка с иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и попълването
на масата по чл. 31 ЗН, а не с оглед извършването на делбата. За тази цел
стойността на имота трябва да се определи към
момента на откриването на наследството и същевременно при съобразяване на
положението му по време на подаряването (чл. 31, изр. второ ЗН) за разлика от
определянето на стойността на имота при извършването на делбата (която се
определя към момента на приключването на съдебното дирене). За тази цел
районният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза, която е определила
справедлива пазарна цена на недвижимия имот в размер на 93 233 лева, като
обаче от експертизата не се установява към кой момент е определена тази
стойност. От допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-техническа
експертиза се установява, че към 2010 г.
(когато са открити наследствата) справедливата пазарна цена на делбения
недвижим имот е в размер на 93 373 лева. Въззивният съд намира, че трябва
да приеме последната стойност (93 373 лева) като съответстваща на
изискването на чл. 31 ЗН.
За попълването на двете маси по чл. 31 ЗН (една спрямо наследодателя С.П.М. и една спрямо наследодателката М.Д.М.)
така възприетата стойност на дарения
(а не наследен) недвижим имот трябва да се раздели на две и да бъде отнесена
към всяка от двете маси. Освен това следва да се прибавят стойностите и на
останалите имущества по чл. 31 ЗН.
Сред тях са движими вещи, които са били
приети от наследника (съделителя) П.С.М. по опис като наследство от М.Д.М.(л.
67 от делото на районния съд). Предвид експертното заключение по втората
съдебно-техническа експертиза в
първоинстанционното производство, тяхната средна пазарна стойност към април
2018 г. възлиза на 1 188 лева. Доколкото от експертното заключение по
втората съдебно-техническа експертиза във
въззивното производство се установява, че стойността на движимите вещи не
може да бъде определена към момента на смъртта на наследодателката съобразно
изискването на чл. 31, изр. първо ЗН, и предлага средна пазарна стойност в
размер на 860 лева към момента на изготвянето на заключението, въззивният съд
следва да възприеме стойността от 1 188 лева. Тя е изчислена към момент,
който е по-близък до изисквания от закона. Тази стойност следва да се прибави
към масата по чл. 31 ЗН спрямо наследодателката М.Д.М..
От делото на районния съд се установява
също така, че М.Д.М.е била собственик на 1/6 от ливада, находяща се землището
на град Гоце Делчев, местността „Старите казарми“. Според експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното
производство справедливата пазарна цена на 1/6 от този недвижим имот е
1 447 лева, а експертното заключение във въззивното производство
потвърждава същата средна пазарна цена към 2010 г. Тази стойност също трябва да
се прибави към масата по чл. 31 ЗН спрямо наследодателката М.Д.М..
Запазеното вещно право на ползване в
полза на наследодателите върху дарения недвижим имот не следва да се отчита при
изчисляването на двете маси по чл. 31 ЗН, защото то се е погасило със смъртта
им. По делото няма данни за парично оценими задължения на наследодателите или
увеличения на наследствата, които да се извадят от масите.
Преди да се установи дали запазената
част на наследника е накърнена трябва да бъдат прихванати направените от
наследодателите в негова полза завети и дарения (чл. 30, ал. 1 ЗН). С отговора
на исковата молба съделителят Д.Д.М. е направил възражение, че наследодателите
са дарили на съделителя П. С.М. сумата от 4 700 лева, за да закупи имот.
Във връзка с това районният съд е разпитал свидетеля Е.Й.Я.(свидетелските
показания са допустими по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК). Според тях
една вечер С.М. и съпругата му казали на свидетеля, че са изтеглили пари от ДСК
– 4 000 или 4 500 лева, и са ги дали на големия си син (съделителя П.
С.М.) под условие апартаментът да бъде на внука им. Свидетелят добавя, че е
видял документи във връзка с изтеглените суми.
Свидетелските показания намират частична
подкрепа в представените по делото писмени доказателства (представен е договор,
по силата на който съделителят П. С.М. заедно с Г.В.М.е придобил недвижим имот
за сумата от 16 472 лева, като цената на имота е покрита както със
собствени средства, така и със заемни средства от ДСК - л. 36 от делото на
районния съд; впоследствие двамата са дарили апартамента на сина си С.П.М., ЕГН
**********, който е внук на наследодателя С.П.М., ЕГН ********** - л. 37). Въпреки
това обаче те не възпроизвеждат непосредствени впечатления на свидетеля за
сключването на договор за дарение. Показанията на свидетеля могат да се приемат
за косвено доказателство, което при съвкупна преценка с останалите
доказателства по делото не може да установи при условията на пълно и главно
доказване сключването на твърдения договор за парично дарение. Следователно
правилно районният съд е приел, че не са се доказали направените с отговора на
исковата молба възражения за предоставени суми.
При това положение въззивният съд
приема, че масата по чл. 31 ЗН спрямо наследодателя С.П.М. включва
половината от възприетата стойност на дарения недвижим имот, чиято делба се
иска, или 46 686 лева и 50 стотинки. Запазената част на наследника П. С.М.
е 1/4 от тази стойност или 11 671 лева и 63 стотинки. Не се установяват
завети или дарения в полза на наследника, които да бъдат прихванати. При това
положение с дарението на делбения недвижим имот С.П.М. е накърнил запазената
част от наследството на П. С.М. за стойността от 11 671 лева и 63
стотинки.
Масата по чл. 31 ЗН спрямо
наследодателката М.Д.М.обема половината от възприетата стойност на дарения
недвижим имот, цялата стойност на 1/6 идеални части от ливада и цялата
възприета стойност на движимите вещи, които наследникът П. С.М. е приел по
опис, или общо масата е в размер на 49 321 лева и 50 стотинки. Запазената
част на наследника П. С.М. от тази маса е 1/3 или 16 440 лева и 50
стотинки. Не се установяват завети или дарения в полза на наследника, които да
бъдат прихванати. Съделителят П. С.М. наследява 1/2 от идеалните части от
ливадата, както и 1/2 от движимите вещи, тоест той наследява от М.Д.М.активи на
стойност 1 317 лева и 50 стотинки. Следователно с дарението наследодателката
М.Д.М.е накърнила неговата запазена част за стойността от 15 123 лева.
Трябва да се приеме, че всеки от
наследодателите е дарил 1/2 от процесния делбен имот (съобразно възприетото
стойността на 1/2 от дарението е 46 686 лева и 50 стотинки). При това
положение дарението от наследодателя С.П.М. трябва да бъде намалено с
11 671, 63/46 686, 5. Дарението от наследодателката М.Д.М.на свой ред
трябва да бъде намалено с 15 123/46 686, 5. Понеже първата инстанция е
намалил дарението глобално, въззивният съд трябва да събере стойностите на
накърнените запазени части и да ги отнесе към общата стойност на дарения
недвижим имот. При това положение цялото дарение трябва да бъде намалено за 26 794, 63/93 373 или 669 865,
75/2 334 325. От друга страна, районният съд го е намалил с 8/25 или
746 984/2 334 325. Следователно районният съд действително неправилно
е определил размера, в който дарението трябва да бъде намалено, но
неправилността е в полза на въззивника (дарението
е било намалено със 77 118, 25/2 334 325 повече, отколкото трябва). Поради
тази причина въззивната жалба е неоснователна. Въззивният съд следи служебно за
приложението на повелителните правни норми във връзка с наследяването и
възстановяването на запазените части от наследствата, както и за интереса на
въззиваемия Д.Д.М.. Д.Д.М. обаче не е подал дори бланкетна въззивна жалба,
поради което съдът е ограничен от забраната за влошаването на положението на жалбоподателя
П. С.М. – чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК. Затова макар и да е частично
неправилно, първоинстанционното решение трябва да бъде потвърдено в частта по
иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.
С оглед на извода за потвърждаване на
първоинстанционното решение в частта за иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, обусловената
от нея част на решението за допускането на делбата на процесния недвижим имот
също трябва да се потвърди при възприетите от районния съд квоти от делбения
имот между съделителите.
Разноски. При този изход на делото в
полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски. Въззиваемият
обаче не е претендирал разноски във въззивното производство, нито по делото има
данни да е сторил разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 413009, постановено на 22. 05. 2018 г. от Софийския районен съд, 81-ви състав, по гр.
д. № 26466 по описа за 2014 г.
в обжалваната част, в която
дарственото разпореждане, извършено от наследодателите С.П.М., ЕГН **********,
и М.Д.М., ЕГН **********, с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 061,
том V, рег. № 9955, дело № 738 от 2007 г. по описа на нотариус
Д.Т., вписана под номер 264 в регистъра на Нотариалната камара с район на
действие Софийският районен съд, се намалява на основание чл. 30 от Закона за
наследството в полза на П.С.М., ЕГН **********, в размер на 8/25 от втори етаж
от южната половина на жилищната сграда-близнак, находяща се в град София, ж. к.
„Орландовци“, ул. „*****, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, клозет и
антре, без посочена квадратура по документ за собственост, заедно с две
тавански стаи от южната половина на сградата-близнак, с обща площ на двете стаи
16 квадратни метра при съседи: общия двор на етажната собственост, коридор на
таванските помещения, и таванските помещения на Й.Е.К.и Н.Е.С., заедно с 1/2
идеална част от вестибюлното помещение в северната половина на къщата-близнак и
1/4 идеална част от общите части на жилищната сграда, припадащи се на етажа,
заедно с 1/4 идеална част от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо по документ за собственост парцел IV
в квартал 31 по плана на град София-Орландовци, местността „Орландовци“, цялото
с площ 788 квадратни метра, при съседи улица „23 януари“, С.Г., Д. Х.и П.Б.,
който парцел съгласно дворищната регулация, утвърдена със заповед №
РД-09-50-579/09.10.1999 г., е идентичен с урегулиран поземлен имот ХХ-920 с
площ по скица от 394 квадратни метра при граници улица „23 януари“, урегулиран
поземлен имот XXI-921, урегулиран поземлен имот VII-933, урегулиран поземлен имот XIX-919 и урегулиран поземлен имот XIX-919, с площ по скица 394 квадратни метра в
квартал 31 по плана на град София, местност „Орландовци“, и в която част се възстановява
запазената част на П.С.М., ЕГН **********, от наследството на С.П.М., ЕГН **********,
и М.Д.М., ЕГН **********, в размер на 8/25 идеални части от гореописания етаж
от жилищна сграда.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 413009, постановено на 22. 05. 2018 г. от Софийския районен съд, 81-ви състав, по гр.
д. № 26466 по описа за 2014 г.
в обжалваната част, в която се
допуска извършването на съдебна делба между П.С.М., ЕГН **********, и Д.Д.М.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.Е.Я. на
гореописания етаж от жилищна сграда при следните права: 8/25 идеални части за П.С.М.
и 17/25 идеални части за Д.Д.М..
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа при
условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Служебно изготвени преписи от решението
да се връчат на страните.
Председател: Членове: 1. 2.