Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 75
Гр.Бяла, 07.06.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД град БЯЛА в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през
две хиляди и деветнадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Пенка
Цанкова, като постави на разглеждане докладваното от съдията НАХД №
88 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното :
Административнонаказателното
производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Р.С.Р. *** чрез адв.Е.М. *** – 0247 – 000907 от 16.11.2018г. на
Началника на РУ“Полиция“ Бяла, към ОДМВР
Русе, с което на основаниe чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000лв,
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, и отнемане
на 10 контролни точки на основание Наредба № І-з-2539 на МВР, за това, че: На 06.09.2018г., около 22,55ч. в с.О., Община
Б., ул.“Х. Б.“, срещу дом №., като водач на МПС – лек а-л “Опел Астра“ с рег.№ , собственост на Й.
Ф. Й., като извършва следното нарушение:
1.Управлява
МПС след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда, установено с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB 0088, със
стикер за валидност до м. ноември 2018г., което в 22,57 ч. отчете 0,87 промила концентрация на алкохол в издишания от
водача въздух. Данните показани и видени от водача. Издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0033368.
Водачът приема показанията на техническото средство и не желая кръвна проба, с
което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят
оспорва НП като незаконосъобразно. Не се явява в с.з.лично, изпраща упълномощен
процесуален представител. Прави искане за представяне на допълнителни писмени доказателства – оригинала
на издадения талон за медицинско изследване. В жалбата навежда съображения, че
са налице основания за отмяна на НП, тъй като същото е издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата
страна, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
БРП-
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От
доказателствата по делото – писмените и гласни, безспорно се установи, че на 06.09.2018г.
актосъставителят Я. и свидетел Т.– служители на РУПолиция гр.Бяла, по време на работна смяна осъществявали
контрол на пътното движение. Около 22,55ч. се намирали в с.О., Община Б., ул.“Х.
Б.“, срещу дом №.. В този участък полицейските служители спрели за проверка
преминаващия лек а-л “Опел Астра“ с
рег.№ ……, собственост на Й. Ф. Й., управляван от жалбоподателя. При проверка на
документите на автомобила и водача контролните органи усетили мирис на алкохол
от жалбоподателя. Същият бил проверен с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB 0088, със стикер за валидност до м. ноември 2018г.,
което в 22,57 ч. отчете 0,87 промила
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух. Данните от измерването
били показани на водача. Актосъставителят
в присъствието на св.Т. съставил АУАН/л.8/, връчен на водача. Същият го
подписал, като отбелязал в него, че е изпил две били. Допълнителни възражения
не постъпили в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. На водача бил издаден
талон за медицинско изследване № 0033368/л.9/, в който той написал, че приема
показанията на техническото средство – 0,877промила. Поради това, че водачът не
оспорва резултата от проверката втората половина от талона не била попълнена от
контролните органи.
Въз
основа на така съставения АУАН, изготвената справка за нарушител и снети обяснения
било издадено атакуваното НП от Началника на РУ Полиция – гр.Бяла, оправомощен
с административнонаказателни функции със Заповед № 81213-515 от 14.05.2019г. от
Министъра на вътрешните работи. НП било връчено на жалбоподателя на 05.03.2019г.,
с което административно наказателната му отговорност била ангажирана.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН,НП, талон за
медицинско изследване, Списък за преминали ПП в място на постоянно обзавеждане –
анализатори на алкохол, както и от изслушването на актосъставителя Я. и
свидетеля Т.. Съдът приема и кредитира техните показания, тъй като двамата са
свидетели-очевидци при установяване на нарушението, показанията им не си
противоречат, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
Действайки като въззивна инстанция и
подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН от
лице, което има право и интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентно лице по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП,
вр.чл.37,ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН
реквизити. Издаденият в съответствие със
закона акт е подписан от нарушителя, актосъставителя и свидетеля на
нарушението. Нарушителят не е отбелязал възражения при съставяне на акта и допълнителни такива не са постъпили в 3-дневния срок по чл. 44,ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП на Началника на РУ Полиция
гр.Бяла. По делото не възниква съмнение относно компетентността на органа,
издал НП, на когото са делегирани такива правомощия с цитираната в НП заповед,
която надлежно е приложена по делото/л.15/. Налице са необходимите
реквизити на НП по чл. 57,ал.1т.1-7 от ЗАНН. Съдът не констатира при проверката
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на административно наказателното
производство.
В
преценката си дали да издаде НП административно-наказаващият орган се основава
на фактическите констатации по АУНН, които в рамките на производството по
налагане на административно наказание се считат за верни, до доказване на
противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК,вр. чл.84 ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат обвързващи съда доказателствена
сила / ППВС № 10 / 73г.,т.7/ При това положение съдът е длъжен, разглеждайки
делото по същество да установи чрез допустимите от закона доказателствени
средства, дали е извършено административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената
проверка и при обсъждане на
представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са
обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и доказателства.
При така установеното от
правна страна, съдът счита, че оспорването и обжалването на НП в процесния случай е неоснователно. Съдът
не констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е вменено нарушение, което той не е извършил. Това е така, защото от една страна няма
представени доказателства от жалбоподателя за незаконосъобразността на
издаденото НП, а от друга от събраните писмени и гласни доказателства се
установи фактическа обстановка, която съответства на посочената в акта и НП и същата е изцяло
съставомерна за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. От обективна страна безспорно са установени елементите от състава на нарушението - концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя над 0,8
промила до 1,2
промила, установена
по съответния надлежен ред. В процесния случай проверката с техн.
средство, каквото безспорно е Дрегер Алкотест
7510 с фабр. № ARBB 0088 /нормативно предвидено в Наредба №1 / 19.07.2017г.- за
реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози/ е установено, че концентрацията на
алкохол в издишания въздух от жалбоподателя
в момента на проверката е 0,87 на хиляда. Установи се от представения списък/л.19/, че
използваният по време на проверката Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBB 0088 е бил технически изправен към него
момент - преминал е периодичен метрологичен
преглед на
02.05.2018г. и е със срок на валидност
6м. Въпреки, че жалбоподателят не
е дал кръвна проба и не е извършен
химическа анализ на същата, за да се прецизирана алкохолната концентрация в
кръвта на водача, установената стойност 0,87 промила е
изцяло съставомерна
по текста на чл.5, ал.3,т.1 във вр. с чл.174, ал.1 от ЗДвП. Това, че подсъдимият е употребил
алкохол не се спори. От процесуалния представител е направено искане за представяне на
оригинала на талона за медицинско изследване, като се изказа съмнение относно
автентичността на подписа на жалбаподателя върху него. След представяне на
оригинала не се направиха други искания, свързани с него, поради което съдът го
приема като изцяло годен и неоспорен документ. Съпоставяйки представения по
делото талон с изискванията на чл.6, ал.3 от Наредбата съдът констатира, че в
него е отразено изявление на водача, че приема показанията на техническото
средство, поради което същият не е посетил медицински център. С оглед
изложеното съдът приема за безспорно установен основния елемент от обективната
страна на нарушението – наличие на алкохол в кръвта на водача в границите от
0,8 до 1,2 промила. Налице са и другите елементи от състава на нарушението–
МПС, какъвто безспорно е лек автомобил “Опел Астра“ с рег.№ …... Изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в управление на МПС. В случая това е безспорно доказано от разпита на актосъставителя и свидетеля, че непосредствено преди проверката жалбоподателят е управлявал автомобила, като по този
факт няма спор.
От
субективна страна деянието е извършено виновно. Жалбоподателят като гражданин
на Република България и като
правоспособен водач на МПС е длъжен да знае и спазва законите на страната.
Жалбоподателят е бил с ясното съзнание, че е употребил алкохол, но въпреки това
е управлявал автомобил, като е предполагал, че няма да настъпят вредни
последици от нарушението му, т.е. употребеният от него алкохол няма да
предизвика съставомерна концентрация в кръвта му.
Съдът
намира, че на жалбоподателя правилно е
наложено наказание за допуснато
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При определяне на вида и размера на
наказанието, съдът намира, че административнонаказващият орган се е съобразил
изцяло с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил размера на наказанието Глоба
за извършеното нарушение в размера точно посочен от чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП –
1000лв, и срока на кумулативно предвиденото наказание Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12месеца, тъй като установената алкохолна концентрация
е в определените граници по текста на чл. 174,ал.1 , т.2 от ЗДвП – от 0,8 до
1,2 на хиляда. Отнемането на 10к.т. също не подлежи на корекция, тъй като този
вид специфична самостоятелна санкция е с точно фиксирани стойности. При така
посоченото съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18 – 0247 – 000907 от 16.11.2018г. на
Началника на РУ“Полиция“ Бяла, към ОДМВР
Русе, с което на Р.С.Р. с ЕГН ********** ***
, на основаниe чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 1000лв/хиляда лв/, Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12м./дванадесет месеца/ и отнемане на 10к.т. за нарушение по чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, като
з а
к о н
о с ъ
о б р
а з н о.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд в град Русе,
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ :/п/