№ 439
гр. Плевен, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500824 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от М. В. А. с ЕГН********** и И. В.
А. с ЕГН********** чрез адв. Д. Д. срещу Решение № 1416/ 12. 10.2023 г. по
гр. д. № 1860 / 2023 г. по описа на РС-Плевен, в ЧАСТТА, в която е уважен
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК иск.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да
бъдат присъдени направените по делото разноски в двете инстанции.
Въззиваемата страна „Е. М.“ Е. с ЕИК*** е изразила становище чрез
процесуалния си представител адв. Н. К., че въззивната жалба е нЕ.нователна
и решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като извърши проверка по
1
допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при
съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕ.НОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено на
основание чл. 415 вр. чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД по отношение на
М. В. А. с ЕГН********** и И. В. А. с ЕГН**********, че дължат на „Е. М.“
Е. сумата от 20 000 лв. – главница по Договор за потребителски паричен
кредит № 3865148/ 24. 09. 2019 г., частично от главница сочена в размер на
28 213, 70 лв. ; ведно със законната лихва върху главницата считано от 18. 01.
2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 195/ 189. 01. 2023 г. по ч. гр. д. № 339/ 2023 г. по описа на РС-
Плевен, като искът за установяване на дължимост на договорна лихва от 2276,
15 лв. за периода от 21. 08. 2021 г. до 13. 12. 2022 г. е отхвърлил като
нЕ.нователен.
Със същото решение на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищците са осъдени
да заплатят по компенсация на въззивния жалбоподател направените
деловодни разноски в исковото производство в размер на 496, 25 лв. и в
производството по ч. гр. д. № 339/ 2023 г. по описа на РС- Плевен в размер на
418, 56 лв.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните
по делото доказателства е приел, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК, която изисква договорът да бъде сключен по
ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв
по вид, форма и размер шрифт – не по- малък от 12, в два екземпляра, по един
за всеки от страните. Районният съд е установил, че в договора шрифтът е
различен по размер – 10, 11 пункта, ОУ и погасителният план са с различен
мащаб и разредка.
Първоинстанционният съд е приел, че в договора е налице неяснота
2
относно заплащането на застраховката, дали е кредитирана от кредитора или
нее, включена ли е таксата за разглеждане в ГПР. Съдът счита, че е достатъчно
констатираното нарушение на чл. 10, ал.1 ЗПК относно различието в шрифта,
за да се приеме, че договорът е недействителен по силата на чл. 22 ЗПК.
Приложена е нормата на чл. 23 ЗПК, съгласно която когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Въз основа на цитираната разпоредба съдът е приел за установено, че
главницата е в размер на 45 000 лв., от която следва да се приспаднат
заплатените суми по кредита независимо към кои задължения са били
отнесени и съдът служебно е извършил прихващането между плащането въз
основа на неравноправна клауза съгласно решение на СЕС от 30. 06. 2022 г. по
дело С 170/21. Установено е от заключение на вещо лице, че общо са
заплатени от ответниците суми в размер на 11 733, 13 лв. и след прихващането
дължимата главница е в размер на 33 266, 87 лв. и съответно предявеният
частичен иск за сумата от 20 000 лв. е основателен и съдът го е уважил
изцяло. По отношение на договорната лихва в размер на 2276, 15 лв. и в
съответствие с разпоредбата на 22 ЗПК съдът е отхвърлил иска като
нЕ.нователеп предвид констатираната недействителност на договора за
кредит.
В мотивите районният съд е обсъдил възраженията на ответниците за
липса на обявяване на задължението по договора за изцяло предсрочно
изискуемо поради липса на реквизити в изявлението на кредитора. Прието е,
че разпоредбата на чл. 62, ал.2 ЗКИ сочи изисквания за реквизитите на
извлечението от счетоводните книги при подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
По възражението за изтекла давност по чл. 147, ал.1 ЗЗД по отношение
на ответницата И. А. съдът е приел, че вземането е изискуемо от датата на
получаване на уведомлението от ответниците на 13. 12. 2022 г., а исковете по
чл. 422 ГПК са предявени на 18. 01. 2023 г., т.е. преди изтичане на 6 - месечния
срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД и на това основание е приел, че възражението за
изтекла давност е нЕ.нователно и ответниците И. А. следва да носи солидарна
отговорност на кредитополучателя М. А..
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваното
3
първонстанционно решение, счита , че същото и постановено при спазване на
процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да бъде
потвърдено на основание чл. 272 вр.чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК.
Във въззивната жалба отново са изложени доводи за липсата на обявена
предсрочна изискуемост на цялото задължение от въззиваемия „Е. М.“ Е.
поради липса на всички реквизити на чл. 60, ал.2 ЗКИ относно реквизитите на
извлечението от счетоводните книги в уведомлението по чл. 60, ал.2 ЗКИ от
кредитора до длъжника. Вйъззивният съд споделя мотивите на районния съд
относно това, че е налице обявена предсрочна изискуемост на цялото
задължение на въззивниците към въззиваемия, независимо, че не е посочено
изрично в уведомлението размерът на задължението и съответно основанието
за това задължение. Разпоредбата на чл. 60, ал.2 ЗКИ в три точки посочва
задължителните реквизити на извлечението от счетоводните книги, за да е
налице основателност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Такива извлечения са представени в заповедното производство, които
съдържат всички реквизити на нормата на чл. 60, ал.2 ЗКИ. Що се отнася до
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение
законът изисква само да е налице предпоставката на чл. 60, ал.2 ЗКИ за
обявяване на тази предсрочна изискуемост и това е неплащане в срок на една
или повече вноски по кредита. От доказателствата по делото се установява, че
въззивниците са заплащали задължението по кредита до месец април 2022 г.
След сключване на договора за цесия между „УНИКРЕДИТ КОНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и въззиваемия на 18. 10. 2022 г., а и преди тази дата
след месец април 2022 г. въззивниците не са изпълнявали задължението по
договора за кредит. Следователно налице е неизпълнение по договора за
кредит чрез незаплащане на повече от две погасителни вноски, поради което
предпоставките на чл. 60, ал.2 ЗКИ за обявяване на предсрочна изискуемост
на цялото задължение от кредитора е налице.
По отношение на твърденията, че цедирането на задължението не е
съобщено на ответниците въззивният съд счита, че същите са нЕ.нователни. В
случая липсват данни по делото ответниците като длъжници да са
изпълнявали задължението си към предходния кредитор след сключване на
договора за цесия, за да претендират, че са изпълнили на надлежния кредитор
поради липса на уведомяването им за договора за цесия. От заключението на
4
допуснатата в първоинстанционното производство ССЕ се установява, че
ответниците не са изпълнявали задълженията си по договора след месец
април 2022 г. както към предходния кредитор, така и към настоящия кредитор
след сключване на договора за цесия. Съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а е от значение само за надлежното изпълнение на
легитимирания кредитор и длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението. В този смисъл, съдът съобрази трайната съдебна
практика, обективирана в Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г.
на ВКС/, Определение № 987/18.07.2011 г. по гр.д. № 867/2011 г. на ВКС,
Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., Решение №
3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., Решение № 78/09.07.2014 г. на
ВКС по т.д. № 2352/2013 г. и Решение № 137/03.06.2015 г. на ВКС по гр.д. №
5759/2014 г., в които се приема, че получаването от ответника на
уведомлението за цесия в хода на делото като приложение към исковата
молба, съставлява надлежно уведомяване на длъжника, пораждащо правните
последици на чл.99 ал.4 от ЗЗД, при липса на специални изисквания в закона
за начина на уведомяване на цесията и при липса на оспорване на
автентичността на уведомлението, приложено към исковата молба. От
значение е достигането до длъжника на уведомлението и дали същото
изхожда от легитимирано лице, което в случая е установено при нЕ.порено
надлежно авторство на уведомлението и на упълномощаването за това, дадено
от цедента на цесионера, при което ирелевантно е дали уведомлението,
предхождащо настоящото производство е надлежно, щом не се твърди
претендираното вземане да е изпълнено изцяло или отчасти на предишния
кредитор – цедент.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал.1, пр.1
ГПК следва обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемата страна не е отправила искане за присъждане на деловодни
разноски в настоящата инстанция, поради което съдът не се произнася по този
въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал.1 ,
пр.1 ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1416/ 12. 10.2023 г. по гр. д. № 1860 / 2023 г. по описа на РС-Плевен, в
обжалваната част.
В останала необжалвана част Решение № 1416/ 12. 10.2023 г. по гр. д.
№ 1860 / 2023 г. по описа на РС-Плевен като необжалвано е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.1 ГПК подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6