Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261205
гр.Варна, 7.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№9393/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „В.и к." ООД, твърди че в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставя В и К услуги на ответницата Цв.Р. за имот на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер **, чийто титуляр е Р..
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
На 20.03.2020г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до ВРС срещу Р., въз основа на което било образувано ЧГД № 3777/2020г. по описа на ВРС, ГК-31 състав.
На 15.04.2020г. съдът е издал заповед №1653 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Р. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 605.81лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 09.03.2016г. до 11.03.2020г.; сумата от 17.44лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 08.10.2016г. до 13.03.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-20.03.2020г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 09.07.2020г. заявителят е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си поради невъзможност длъжника да бъде открит.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „В.и к." ООД предявява настоящия иск и моли да се признае за установено, че ответницата, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер **, му дължи суми в размер на 605.81лв. сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 09.03.2016г. до 11.03.2020г. на адрес гр.Варна, **; сума в общ размер на 17.44лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 08.10.2016г. до 13.03.2020г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-20.03.2020г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед №1653/15.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№3777/2020г. по описа на ВРС, като се присъдят и сторените разноски по исковото и заповедното дело.
Ответника в даденият му срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал отговор в който сочи, че счита главният иск по чл. 422 от ГПК за допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва вземанията по главния иск и по акцесорните задължения по основание и размер. Прави възражение и за изтекла давност на задължения за период 2016-2017г. Твърди, че ответницата няма качество потребител както и че водомерът не е изправен, а отчетените количества изразходена вода са неправилни и незаконосъобразни, като противоречат на съществуващи правила, определящи начина и условията за отчитането на индивидуалните водомери.
Счита, че ищецът не е представил доказателства дали ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора. Не става ясно дали същия е бил собственик на водоснабдения имот или има друго качество за процесния период. В чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.2, ал.1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗРВКУ - наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на "потребител" на тези услуги. В конкретният случай не са представени нитосъществуващ, валиден договор с ВиК, нито нот. акт за собственост, от които да се заключи, че същата има качество потребител.
Оспорва основателността и правилността на извършените измервания по количества и цена както и изправността на водомера. Съгласно разпоредбата на чл.32 на Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.4, т.7 и чл.23, ал.4 от Общите условия от 2014г. и чл.21, ал.4 от Общите условия на ВиК оператора от от 2006г., също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел - чл.35, ал.5 от Наредбата. Сочи, че в настоящият случай не са представени никакви карнети или протоколи за да се направи заключение, че дружеството правилно и законосъобразно е отчело количествата изразходена вода за процесиите периоди по месеци.
От друга страна, ищецът не е представил и доказателства относно техническа характеристика, производител, марка, модел и година на производство на процесния водомер, предвид на което не може да се направи обоснован извод за неговата изправност и годност.
Прави възражение за настъпила давност за задълженията за периода 09.03.2016г.-08.09.2016г. и от 08.09.2016г. до 2017г. Оспорва представената справка от ищеца относно верността на записаните количества потребена вода и стойност на всяка една от посочените фактури.
Оспорва задължението в размер на 467,33лв. за периода 10.10.2019г.-11.11.2019г. като твърди, че физически няма как ответницата да е изразходвала посоченото в справката изключително голямо количества вода за един месец. Видно от отчетените за предходни и последващи месеци количества вода, е че стойността на потребяваната вода от ответницата за месец варира от 8,41лв. до 32.12лв. на месец. Предполага че ответницата вероятно живее сама в апартамента.
Съдът приема, че предявенят иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК.
Решаващия състав след като се запозна със събраните по делото доказателства и твърденията на страните при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено гр.д.№3777/2020г. на ВРС, ХХХІ състав в рамките на което по заявление подадено от ищцовото дружество в негова полза срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за сумите от 605.81лв. главница за времето от 9.03.2016г. до 11.03.2020г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-20.03.2020г. до окончателното и изплащане, 17.44лв. лихва за времето от 8.10.2016г. до 13.03.2020г. и сторените по делото разноски в размер на 75лв., но тъй като длъжникът не е открит на заявените от него адреси на заявителя е указано, че следва да предяви иск за установяване дължимостта на процесните суми.
Съдът намира, че по същество ищецът претендира заплащане на сума представляваща потребено и незаплатено количество вода. В тежест на ищеца е да докаже възникване на задължението за плащане и размера на дължимата сума, като в тежест на ответника е да докаже плащане или други правопогасяващи или правоизключващи факти.
Съгласно представените по делото Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К операторите, чл.2 ал.1 потребители са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Съгласно представеното от ищеца копие от договор за дарение на недвижим имот от 18.12.2000г. ответницата е дарила имота си идентичен с имота за който се претендират процесните суми, но е запазила правото си на ползване върху същия. При това положение и при липсата на доказателства за противното съдът приема, че ответницата от посочения момент и до сезиране на съда е ползвател на имота, като по този начин попада в хипотезата на чл.2, ал.1 от общите условия та ВиК.
От представените талон за пломбиране на водомери от 3.08.2012г. и констативен протокол от 2.03.2021г. се установява, че на адреса е монтиран през 2012г. водомер, който е наличен и изправен и към 2.03.2021г.
На следващо място от представената справка за недобора от 16.07.2020г. се установява, че претендираните суми са начислени от ищеца за времето от9.03.2016г. до 13.03.2020г., като вещото лице при изготвянето на заключението си се стигнало до извода за стойностно съответствие на ползваната от ответницата ВиК услуга с посоченото във вече обсъдената справка поради което съдът прави извода за наличие при ищеца на редовно водени счетоводни книжа и съответно за доказаност на задължението по период и размер както за главницата така и за лихвите.
При това
положение единствено следва да се обсъди възражението на ответника за изтекла
погасителна давност при определяне на същата като кратка такава съответстваща
на вземане с периодичен характер. Датата на която ищеца е заявил по съдебен път
претенцията си е 29.03.2020г. поради което всички суми натрупани от ответницата
преди 29.03.2017г. се явяват погасени по давност, като от представената справка
се установява, че размерът на погасената част от главницата възлиза на
18.20лв., а от лихвите на 4.77лв. за който суми и периода претенцията следва да
се отхвърли и да се уважи за разликата до претендираното.
Предвид изложеното, направеното искане и представените доказателства ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноски съответстващи на уважената част от претенцията по заповедното производство 72.23лв. и 794.60лв. по исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца ”В.И.К.В.” ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** и ответника Ц.И.Р. ЕГН********** ***, че физическото лице дължи на търговското дружество следните суми присъдени по ч.гр.д.№3777/2020г. на ВРС, 31 състав:
587.61лв. главница за ползвана ВиК услуга за времето от 29.03.2017г. до 11.03.2020г. по партида с аб. №**, като отхвърля претенцията в тази част за разликата до претендираните 605.81лв и за времето от 9.03.2016г. до 28.03.2017г.,
12.67лв. лихва за времето от 29.03.2017г. до 13.03.2020г., като отхвърля тази претенция за разликата до търсените 17.44лв. и за времето от 8.10.2016г. до 28.03.2017г.
на осн. чл.422 от ГПК
ОСЪЖДА Ц.И.Р. ЕГН********** *** да заплати на ”В.И.К.В.” ООД с ЕИК**, със седалище и адрес на управление:*** сумите от 72.23лв. разноски в заповедното производство и 794.60лв. разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: