Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр.Варна, 12.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар Соня
Дичева
и в присъствието на
прокурор Илия Николов
изслуша докладваното
от съдия Янков внохд №424/2018г. на ВАС
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Предмет на настоящата въззивна
проверка е присъда №64/20.09.2018г. по нохд №1156/2017г. на Варненски окръжен
съд, с която подсъдимият И.А.Ф. е бил признат за виновен в това, че на 11.08.2013
г. в гр.Дългопол, Варненска област, на път Ш-208 гр.Айтос-гр.Тервел, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес 200 Д“,
с peг. № А 2646 КВ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.3 т.1 и
чл. 21 от Закона за движение по пътищата, и чл.73 от Правилника за приложението
му, и по непредпазливост причинил смъртта на Д. С. М., като деянието е
извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343 ал. З пр. 1,
б.“б“ вр. ал. 1, б. „в“ от НК, вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание лишаване
от свобода за срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим, като го е оправдал да е извършил
нарушение и на чл.20 от ЗДвП. На основание чл.343г НК съдът е лишил Ф. от право
да управлява МПС за срок от четири години. В тежест на подсъдимия са възложени
и разноските по делото. Налице е произнасяне и по веществените доказателства.
Срещу така постановената присъда е
постъпил протест от Варненска окръжна прокуратура, в който се възразява
единствено срещу явната несправедливост на наложеното на подс.Ф. наказание.
Иска се неговото увеличаване. Постъпило е и допълнително изложение към
протеста, в което подалият го прокурор мотивира отново излага подробно съображенията
си.
Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от адвокати Т.К. и Л.В. в
качеството им на защитници на подс.И.Ф.. Самата жалба е бланкетна – в нея се
твърди необоснованост и незаконосъобразност. Впоследствие е подадено и
допълнение към жалбата, в което защитата развива детайлно своите доводи срещу
постановената осъдителна присъда. Иска се нейната отмяна и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание и протестът, и въззивната жалба се поддържат изцяло,
като всяка от страните намира искането на противната за неоснователно.
Повереникът на частните обвинители счита жалбата за несъстоятелна, а
подадения протест – за основателен, поради което и моли да бъде уважен. Жалба
от частното обвинение не е подавана, само писмено становище по постъпилата
въззивна жалба от защитата.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на атакуваната присъда и
като взе предвид жалбата и протеста, както и становищата на страните, констатира:
Въззивната жалба на защитата на подсъдимия е неоснователна, а протестът на
Варненска окръжна прокуратура - основателен.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
На 11.08.2013 г. в гр.Дългопол подс.И.Ф. се срещнал с Д. М.. Последният
живеел в с.Аспарухово и в Дългопол бил доведен с притежавания от него
автомобила л.а. „Мерцедес" 200Д с ДК№ А 2646 KB, управляван от св.К., тъй като М. нямал свидетелство за управление на МПС.
И Ф., и М. преди срещата си вече били употребили алкохол – подсъдимият
неустановено количество, а М. бил изпил в присъствието на св. Н. К. общо пет
бутилки по 500 мл. бира. Тримата се отправили към с.Аспарухово, тъй като М.
предложил на подс.Ф. да го почерпи. В Аспарухово около 15.10 часа св.К. слязъл от автомобила и се прибрал.
Десет минути след това живущият в Аспарухово свидетел Н. видял автомобила да
потегля от мястото си където преди това бил паркиран – пред намиращия се в
близост магазин, управляван от Д. М., а на седалката до него бил подсъдимият Ф.. Около 16:00 часа
двамата влезли в магазина в село Боряна,
в който работела св. В.Б., и си поръчали по една бира от 500мл. След кратък
престой решили да си ходят, като двамата се скарали кой да управлява автомобила
- подс. Ф. казал, че той ще кара колата.
Същият бил придобил правоспособност за МПС Категория „С" съгласно
протокол № С - 621/19.070.1978г. в гр. Варна, но не се явил в КАТ - Варна да
подаде заявление за получаване на свидетелство за управление на МПС. Подс.Ф. предложил да отидат да пият ракия при
негов познат, но М. се противопоставил, казвайки, че ще се отправят към
гр.Дългопол. Двамата излезли от магазина, като подс.Ф. се качил в автомобила,
управляван от М., и потеглили към Дългопол. Преди да навлязат в главния път
ІІІ-208 Айтос-Тервел двамата се сменили -
подсъдимият се качил да кара, а Д. М. седнал на предната дясна седалка. По
същото време свидетелите П. В. и К. В.а събирали дърва край пътя – в близост до
разклона за с.Боряна, и преди моста на главния път. Автомобилът с подсъдимия и
пострадалия спрял до тях, на предна дясна седалка стоял М., и през отворения десен
прозорец той разговарял с П. В., с когото се познавали отпреди, дал му цигара,
след което автомобилът потеглил. Движейки се по главен път III - 208 Айтос -
Тервел в посока гр. Дългопол със скорост около 105-107 км/ч, подс. Ф. загубил
управлението върху автомобила, при което същият излязъл с десните си гуми,
извън платното за движение, като стъпил върху банкета и преминавайки косо през
пътното платно, излязъл в ляво и се ударил в крайпътно дърво. След удара
последвала силна ротация на автомобила около вертикалната ос, в посока обратна
на часовниковата стрелка, като при преустановяването й предната част на колата
се позиционирала насочена косо към платното за движение в посока гр.
Дългопол, а задната лява гума останала върху циментирана стена на
отводнителна канавка. При завъртането на автомобила в резултат на действието на
ударната сила отвътре-навън, получена в резултат на преместването на тялото на
пасажера в това направление, настъпило значително огъване на предната дясна
врата отвътре-навън, след което тялото на М. изпаднало на пътното платно. След
преустановяване движението на автомобила подс. Ф. сам излязъл от него през
предна лява врата, като паднал по корем в отводнителната канавка, в каквото
положение бил възприет от св. П.П. непосредствено след случилото се. Същият
работел като портиер в базата на МТС, находяща
се в близост, като при настъпване на инцидента стоял пред сградата на портала и чул звука от
удара, след което веднага се отправил към мястото, обаждайки се на колегата си св. Х. М.. Той пък от своя
страна позвънил по телефона в дежурната част на ПУ – Дългопол, след което
посетил произшествието, на което направил и снимки с мобилния си
телефон/включени по надлежния ред в доказателствения материал – с протоколи за
предаване и протокол за оглед на веществени доказателства/. След него
сравнително бързо на място пристигнали екипи на полиция и Спешна помощ, които
установили, че Д. М. е починал.
Това са фактите по делото, до които и
първостепенния съд е достигнал – с изключение на установените от показанията на
свидетелите П. и К. В.и, които съдът неоснователно /според настоящият съдебен
състав/ не е кредитирал. При така изложената фактическа обстановка основното
възражение във въззивната жалба е за необоснованост на съдебния акт. Последната
според защитата е налице, тъй като фактическите изводи на първостепенния съд по
отношение авторството на деянието не се подкрепят от доказателствата по делото.
Твърди се от защитата, че не подсъдимият Ф. е управлявал автомобила, а
пострадалият М.. Това е и основният въпрос, който се поставя пред настоящата
инстанция. Всъщност той се е поставял и пред предходната, която следва да се
признае, че му е отделила значително място в мотивите. Анализът на окръжният
съд настоящата инстанция намира за логически издържан и обоснован - като
основаващ се на доказателствата по делото и тяхната интерпретация от вещите
лица. Затова и направеният въз основа на него извод напълно се споделя и от
този съд. Доколкото с жалбата обаче този спор е пренесен и пред въззивният съд,
то той ще се спре вниманието си отново върху него, при което повторенията с
първоинстанционния са неминуеми.
В рамките на наказателното
производство са използвани различни способи за събиране на доказателства –
огледи на местопроизшествие, разпити на подсъдим и свидетели, следствен
експеримент. Освен тях са назначени и няколко експертизи/заключенията по тях са посочени дословно в мотивите към
присъдата и тук няма да бъдат повтаряни/, които са както следва
:
В хода на досъдебното производство:
-съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп – установени са
уврежданията по тялото на Д. М. и е посочена причината за настъпилата смърт –
тежка черепно-мозъчна травма. Установена е и алкохолната концентрация в кръвта
– 4 %о, което отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване, и
която концентрация е смъртоносна – преживяване е възможно само при някои
индивиди, сред които очевидно е и М..
-съдебномедицинска експертиза по писмени данни – установила е и посочила
уврежданията, получени от И.Ф..
-съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, иззети от
различни части на автомобила. Установено е, че по обект №1 – парче от предно
обзорно стъкло има наличие на кръв. Обект №5 – представлява четири броя косми,
иззети от предна дясна колонка на автомобила. Според вещите лица космите са
неравномерно прекъснати – вероятно от удар с или върху твърди тъп предмет.
-ДНК-експертиза на обект №1 – не е в състояние да установи ДНК-профил на
обекта поради недостатъчно количество клетъчен материал или настъпили
деструктивни процеси.
-ДНК-експертиза на черни джапанки – не се установява ДНК-профил.
-комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р Д.
Г., д-р Д.Д. и инж.В.Т. /т.1 л.109/. Установени са скорост на автомобила,
опасна зона /излишно в случая/, механизма на настъпване на произшествието,
както и разположението на пътуващите в автомобила. В отговор на последния
въпрос след преценка в съвкупност на механизма на ПТП, деформациите по
автомобила и травматичните увреждания на пътуващите в него, вещите лица
категорично са приели, че Д. М. е пътувал на предна дясна седалка, а водач е
бил И.Ф.. В съдебно заседание – л.103 и сл. от нохд №1156/2017г. са
детайлизирали своите съображения за това.
-видеотехническа експертиза – без всякакво значение за предмета на
доказване, целта й е била да се идентифицира автомобил минал край
произшествието, и тя не е постигната.
В хода на съдебното производство
-допълнителна
автотехническа експертиза /л.115/ с вещо лице проф.инж.М. С., който приема, че
водач на автомобила е бил Д. М., а И.Ф. е пътувал на предна дясна седалка.
-допълнителна
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.232/ с вещи лица М.
С., инж.Ж.Г., инж.В.Т., д-р В.Д., д-р С.М.. Заключението е, че водач на
автомобила е бил подс.И.Ф., а Д. М. е пътувал на предна дясна седалка. На
особено мнение по този само въпрос е останал М. С. /което е лесно обяснимо
предвид позицията му по предходната експертиза/. Според него е било точно
обратното – водач е бил Д. М., а пътник на предна дясна седалка – И.Ф..
-техническа
експертиза /неправилно квалифицирана от съда като оглед – той се извършва от
съда, а не от вещи лица/ на детайли от катастрофиралия автомобил – л.277.
Установено е, че липсват деформации или повреди по затварящия механизъм на
предна лява врата. Вратата се затваря плътно и при натиск с ръка отвътре при
спуснато стъкло не се отваря.
-допълнителна
автотехническа експертиза /компютърна симулация/ с вещо лице инж.Х.У. –л.286. След
изготвяне на компютърна симулация категорично е на становище, че починалият Д. М.
е пътувал на предна дясна седалка, а водач на автомобила е бил И.Ф..
-ДНК-експертиза
на веществено доказателство №5, иззето при допълнителния оглед на автомобила на
06.06.2014г. /т.1 л.45/, назначена и изслушана в рамките на въззивното
производство. ВД №5 представлява четири косъма, иззети от предна дясна колонка
на автомобила/по съображения изложени от вещото лице изследван е само един
косъм – най-дългия, и един от сравнителния материал от И.Ф./. Според
заключението на вещото лице косъмът веществено доказателство не може да
произхожда от И.Ф. или друго лице, принадлежащо към неговия майчин род, тъй
като двата изследвани косъма са с различен митохондриален ДНК-профил.
Очевидно
е от изложеното, че единствено вещото лице С. поддържа тезата, че автомобилът е
бил управляван от Д. М., а на предна дясна седалка е пътувал И.Ф.. Окръжният
съд се е абстрахирал от неговото становище – и с пълно право. В това отношение
заетата от първостепенния съд позиция среща пълно разбиране и у настоящия. За
да стигне до посочения извод вещото лице С. приема, че М. е изпаднал от предна
лява врата – нещо което противоречи драстично на доказателствата по делото.
Установено е по делото /и по-напред се спомена/, че липсват деформации или повреди по затварящия механизъм на предна лява врата,
вратата се затваря плътно и при натиск с ръка отвътре при спуснато стъкло не се
отваря. Това изключва възможността да се отвори от само себе си без използване на
ръкохватката за отварянето й. Липсват и следи от деформации по лявата врата от
удар на тяло в нея– каквито например има по дясната. Липсват увреждания и в
лявата част на тялото на М., такива са локализирани в дясната част. Защо пък
тялото не може да излезе през прозореца на предна лява врата/който е бил
отворен/ съображения са изложили съдебният медик Д. и инж.Т. в съдебно
заседание – л.271 и сл. – защото
ударната сила която действа на телата е пет пъти по-голяма от центробежната, и
тя е тази която води до получените увреждания на М., действа с посока напред и
надясно. Центробежната е с посока назад и наляво, и при ниският си интензитет
не е в състояние да изхвърли човешко тяло през прозореца. Всичко това е добре
обяснено и посочено в експертизата на в.л. У., който е проследил движението на
автомобила в различните му фази. Отделно от това е посочил, че ако М. е
управлявал и е изпаднал през предна лява врата то той би бил прегазен от
последвалото удара въртене на автомобила. На следващо място – за да обоснове
тезата си в.л.С. е анализирал и телесните увреждания на М. и Ф.. Това обаче
излиза извън неговата компетентност, тъй като предполага знания в областта на
медицината, с каквито д.т.н. инж.С. не разполага. С такива разполагат съдебните
медици, но пък те твърдят точно противоположното - че с оглед получените от пътуващите в
автомобила телесни увреждания, на предна дясна седалка се е намирал М., а
автомобилът е бил управляван от И.Ф.. Съображенията им в тази насока са напълно
логични – при удар отпред вдясно и при идваща от тази посока кинетична енергия
седящият на предна дясна седалка без колан пътник ще полети напред и вдясно и
ще получи травми в предно-десните части на тялото си. Такива травми са
установени при М., но не и при Ф.. От друга страна като водач Ф. понася
по-малко травми – по простата причина, че има повече опорни точки, както и
време /макар и минимално/ да се подготви за удара, опции с каквито пътуващият
вдясно не разполага. На трето място – в.л.С. в т.11 от таблица 4 в експертизата
/л.125 от нохд/ приема, че космите върху предна дясна колонка на автомобила
/или ВД №5/ следва да са от главата на седящия на предна дясна седалка и
кореспондират с травма №3 на И.Ф.. Видно обаче от цитираното по-напред
заключение по ДНК-експертизата на ВД№5 тези косми не принадлежат на И.Ф..
По изложените съображения и настоящата инстанция счита, че с основание
окръжният съд е отхвърлил тезата на в.л.С. като несъстоятелна и като недържаща
сметка на останалите по делото доказателства. Единствено обясненията на
подсъдимия са в тази насока, което на плоскостта на събраните по делото
доказателства няма как да бъде преценено другояче освен като негова защитна
позиция. Всички останали доказателства както и тяхната интерпретация от вещите
лица сочат еднопосочно, че автомобилът се е управлявал от И.Ф., а на предна
дясна седалка се е намирал Д. М..
Съществува
известно противоречие между вещите лица по отношение въпроса с изпадане тялото
на М. през предна дясна врата, или по-точно през горната й част тъй като самата
врата е деформирана. Медиците Д. и М. приемат, че тялото не може да изпадне по начина
и във вида, в който е открито на местопроизшествието, поради което и смятат че
е налице човешка намеса, т.е. трупът е изнесен впоследствие от автомобила.
Автотехниците /с изключение на С./ и медиците от първата експертиза Г. и
Демиров приемат, че това е възможно. Настоящият съдебен състав счита, че
второто становище е обосновано – като подкрепено от доказателствата по делото. Защото
липсват каквито и да било доказателства някой да се е приближавал до
автомобила, още повече – да извършва действия по изваждане или спасяване на
пътуващите в него. Първи на произшествието са пристигнали свидетелите П. и М.. П.
работел в база на МТС, намираща се на главния път Дългопол-Айтос, в
непосредствена близост до произшествието. Като чул звука от удара на автомобила
веднага излязъл и се приближил към автомобила на около 10-15м. Видял в
канавката И.Ф., който правел опити да стане. Веднага се обадил на колегата си Х.
М., който се намира на около 300м. от мястото на произшествието, също в двора
на базата. Затова и в рамките на 1-2 минути пристигнал и той. М. се обадил на
полицията, и докато се приближавал към местопроизшествието направил снимки с
мобилния си телефон, които впоследствие предал на разследващите /които пък
извършили оглед на веществени доказателства, за което съставили и необходимия
протокол/. М. е първият човек, който се приближил до автомобила, направил и неуспешен
опит да загаси двигателя. Видял И.Ф. седнал на ръба на канавката. Двамата
свидетели са категорични, че до автомобила други хора не е имало, нито са се
приближавали. Едва след М. пристигнали екипите на полицията и спешна помощ. И П.
и М. са категорични, че от спрелите на около 20-30 м автомобили човек не се е
приближавал до местопроизшествието. Т.е. тялото на М. не е местено или
изваждано от автомобила, а е изпаднало и намиращо се на мястото, отразено в
огледа. Единственият жив човек, който се е намирал на произшествието преди П. и
М. да отидат там е бил И.Ф.. Същият обаче при приближаването на П. е лежал в
канавката и правел опити да стане, минута-две след това при идването на М. той
седял в канавката. Според свидетеля М. Ф.
бил неадекватен и лъхал на алкохол. Т.е. очевидно е, че той нито е бил в състояние,
нито е имал достатъчно време щото да се изправи от канавката, да заобиколи колата
и да извади трупа на М. от деформирания автомобил, че пък и да го влачи по
земята. Затова и всякакви инсинуации за преместване на трупа след
произшествието, за изваждането му от автомобила и за провлачването му по земята
/за което пък имало и следи !?/ преди пристигането на полицейския и медицинския
екип са напълно несъстоятелни. От протокола за оглед и фотоалбума към него се
установява, че лявата врата на автомобила е била отворена. От показанията на
св.М. и направените от него снимки пък
става ясно, че това е било така и непосредствено след произшествието – в
момента, в който Ф. е бил до автомобила отвън. От което логично и закономерно
следва извода, че Ф. е излязъл от автомобила през предна лява врата, която
очевидно не се е отворила сама/за което бяха посочени съображения/. Това на
свой ред ведно с изложеното по-напред идва да потвърди факта, че Ф. се е
намирал на предна лява седалка, т.е. е управлявал автомобила.
По
отношение силите, действащи върху телата на пътуващите в автомобила, и
механизма на движение на телата в автомобила, съдът намира за обективно и
обосновано становището на вещото лице У. в т.4.2 и 4.3 от експертизата, като
няма да ги повтаря, а само ще маркира следното : „Пасажерът в автомобила е бил
подложен на значително натоварване в посока отзад напред и към дясното стъкло
на предната врата. Това натоварване е през цялото време на удара и движението
на автомобила до крайното положение на покой. Това означава, че в резултат на
комплексното действие на инерционните сили напълно логично тялото на пасажера
напуска купето през рамката на предната дясна врата. От друга страна под
действието също на комплекното натоварване тялото на водача е подложено на
преместване в направление отзад напред и отляво надясно или към тялото на
пасажера. Напускането на купето от страна на водача през тялото на пасажера,
съгласно изследването, е технически невъзможно. Следователно в крайното положение
на покой на автомобила пасажерът е напуснал купето, а водачът е останал в
купето.“ И по отношение начина на напускане тялото на пасажера на купето:“В
началната фаза тялото уврежда вратата, а под действието на равнодействащата
сила тялото напуска купето. Това определя възможността тялото да напусне купето
при вече огънатата врата в резултат на първоначалния значителен тласък напред и
надясно…В процеса на напускане на купето от дясната врата следва изпадане на
пасажера с главата напред, както и продължаваща ротация около вертикалната ос,
довели до завъртане на тялото в посоченото положение.“ Обективно и обосновано,
защото в този си вид становището на експерта напълно отговаря и се подкрепя от
доказателствата по делото, а като последица от това дава и най-реална картина на случилото се.
На фона
на току що казаното ясно е, че няма кой и да постави лайстната върху трупа на М..
Въпросната лайстна ведно с черните джапанки на М. са сред основните доводи на
защитата, които й дават основание да твърди, че трупът е местен, и че М. е
управлявал автомобила. Как лайстната се е оказала върху трупа задоволително
обяснение предоставя отново вещото лице У., което е напълно логично предвид
категорично установената липса на човешка намеса след произшествието. Според
експерта /л.323 края и л.324 от нохд/ страничната лайстна от автомобила има
остатъчна енергия от движението му. Тялото изпада преди крайното положение на
автомобила да спре в покой. Самият автомобил продължава движението си като има
остатъчна енергия и центробежна сила, които изтласкват лайстната за да попадне
върху вече намиращото се на земята тяло. Логично е обяснението и за намерените
върху лявата седалка и до педалите джапанки на М. – според вещото лице те са
изпаднали от краката му по време на напускане на тялото на купето на автомобила
/механизмът бе посочен по-напред/. От единични факти като местоположението на
джапанките на М. /за което е налично и разумно обяснение/ да се правят
генерални изводи по отношение авторството на деянието е крайно несъстоятелно.
Отговор на основния въпрос, включен в предмета на доказване, следва да бъде
даден след обстоен анализ на всички събрани в хода на наказателното
производство доказателства. А след направен такъв в настоящото производство при
изчерпана наличност на доказателствените източници /настоящият съдебен състав е
на мнение, че са събрани всички възможни доказателства/, то отговорът на този
въпрос е категоричен. И той е, че водач на процесния автомобил, т.е. автор на
извършеното престъпление, е подсъдимият И.Ф.. Затова и въззивният съд намира
жалбата за неоснователна – в този си вид тя не държи сметка за всички събрани
по делото доказателства. Защитата се позовава на единични и откъслечни факти,
които както вече се спомена сами по себе си не могат да дадат отговор на
основния въпрос в наказателния процес, още повече че са извадени от контекста
на останалите. Дребните технически пропуски в експертизата на в.л. У.,
констатирани от защитата, видно и от неговите обяснения не са в състояние да
променят крайния му извод. Що се касае до математическите /или физични/
възражения на защитата към обстоятелствената част на експертизата – не е във
възможностите на съда да им отговори, а и не е длъжен. При липсата на специални
знания задълженията на съда се свеждат до това да се обоснове защо дава вяра на
заключенията на специалистите, а това въззивният съд смята, че що-годе е сторил
по-напред.
Категоричният извод на съда за виновност на Ф. не се разколебава и от
проведения пред окръжния съд следствен експеримент. При извършването му не се
установява невъзможност Ф. да управлява автомобила,а единствено че той би могъл
да върши това с известни неудобства за него. Тук е мястото може би все пак да
се отбележи, че в заведението на св.В.Б. подсъдимият е заявил пред пострадалия
желанието си да управлява автомобила. Не променят позицията на съда и
показанията на разпитания във въззивното производство свидетел П.Я.- доколкото
той не изнася факти от значение за предмета на доказване.
По
отношение показанията на свидетелите П. и К. В.и – от мотивите на
първостепенния съд не става ясно защо са били изключени от доказателствения
материал/което така или иначе не е повлияло на крайния му фактически извод/.
Настоящият съд не намира основания да не им се довери. Единствено и само поради
факта,че свидетелите са били разпитани две години след началото на
наказателното производство, не означава че свидетелите са били манипулирани.
Напротив – показанията им изглеждат достоверни. Изминал е наистина период от
две години от случилото се до разпита им, но свидетелите имат спомен за това,
защото са били познати с М.. Отделно от това не сочат точна дата, а свързват
деня с църковен празник – Богородица, който е на 15.08., като заявяват, че това
е станало три-четири дни преди Богородица. Именно поради предстоящия църковен
празник са тръгнали да събират дърва, за да приготвят курбан. Правдобоподобно
звучи и обяснението им защо именно там събират дърва – там има дол /в
непосредствена близост е и моста/ и водата събирала сухи дърва. Твърдят и че
влакът за Карнобат вече бил минал, когато са били на мястото – това също е
така, срещнали са се с М. около 16.30 часа, а видно от писмото на БДЖ“Пътнически
превози“ единият от влаковете за Карнобат е тръгнал от гр.Дългопол в 15.38ч. И
на последно място – твърденията на свидетелите в този им вид се подкрепя от
останалите по делото доказателства. А на свой ред те представляват още едно
доказателство в подкрепа на приетите за установени факти.
При така изложената
фактология ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Несъмнено с
действията си подс.И.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението, визирано в текста на чл. чл. 343 ал. З пр. 1, б.“б“ вр. ал. 1, б. „в“ от НК- като последица от
нарушаване правилата за движение, залегнали в разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 и
чл. 21 от Закона за движение по пътищата, и чл.73 от Правилника за приложението
му. Налице е и квалифициращият признак „пияно състояние“, за наличието на който
са били изложени доводи от окръжния съд, които като издържани и в съответствие
със становището на Пленума на ВС на РБ, залегнало в Постановление №1/1982г.,
срещат пълно разбиране и у настоящия състав. Следва да се добави единствено, че
дори и подсъдимият не отрича, че е бил алкохолно повлиян – при разпита си пред
окръжния съд е заявил, че в Дългопол е изпил 2-3 бири, след това в с.Аспарухово
2 бири, и още една - в с.Боряна. В тази
насока са и показанията на свидетелите Х. М., Н. К., Т. М., В.Б. – според
всички тях Ф. е бил видимо повлиян от алкохола. Според Б., която го е видяла 15-20
минути преди произшествието, Ф. е бил „видимо много пиян“.
По
протеста – въззивният съд го намира за основателен доколкото е
налице искане за увеличаване на наказанието. Всъщност друго искане към
въззивната инстанция няма отправено, макар и в обстоятелствената част да се
загатва за неправилно оправдаване по отношение на чл.20 ЗДвП. Самото загатване
без изрично искане за това, не покрива понятието „съответен протест“ по смисъла
на чл.336 и 337 НПК. Затова и настоящият съдебен състав счита, че липсва
протест за признаване на подсъдимия за виновен и по чл.20 ЗДвП, съответно –
липсва процесуална възможност това да бъде сторено. При констатираната правна
невъзможност да се обсъжда съотношението между разпоредбите на чл.20 и 21 от ЗДвП е напълно безсмислено. Като
смекчаващи вината обстоятелства окръжният съд е приел чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, добросъвестното му процесуално
поведение, продължителността на наказателното производство. Към тях следва да
се добави и налично от страна на пострадалия съпричиняване. С действията си М.
също е нарушил правилата за движение като е предоставил автомобила си на лице,
което е употребило алкохол. Приносът на пострадалия в случая е значителен
доколкото автомобилът е негов, и без негово съгласие не би се стигнало до
противоправния резултат – собствената му смърт. Специално внимание следва да се
обърне и на големия период от време, изтекъл от извършване на деянието на
11.08.2013г. до момента – шест години и половина за дело, което не представлява
правна и фактическа сложност. Вярно е, че това частично се дължи на заетата от
подсъдимия защитна позиция и линия на поведение, но за това той не може да бъде
винен – това е правомерно средство за защита. Така или иначе при това
положение, въпреки противните твърдения на прокуратурата, налице са многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено от закона
наказание /което в случая е три години/ се явява несъразмерно тежко.
Същевременно наказание от една година лишаване от свобода според въззивният съд
не е в състояние да изпълни целите на закона, и по-специално тази на
генералната превенция. Високата степен на обществена опасност на деянието
изисква адекватен отговор, т.е. по-тежка санкция щото да се противодейства
по-ефективно на управлението на МПС след употреба на алкохол, което вече е
взело застрашителни размери по пътищата на държавата. Като такава санкция
въззивният съд намира едно наказание от две години лишаване от свобода, което
да бъде изтърпяно ефективно – както е приел и първостепенният съд, и при режима
определен с присъдата. Липсва протест по отношение на кумулативно наложеното
наказание „Лишаване от правоуправление“ , поради което и то следва да остане в
размера, в който е определено от окръжния съд – четири години.
При
извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.
В тежест
на подсъдимия Ф. следва да бъдат възложени и сторените пред настоящата
инстанция разноски, които са в размер на 4 606,64лв. /четири хиляди
шестстотин и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляващи
възнаграждение и разходи на вещото лице по назначената ДНК-експертиза –
4401,61лв., и по повторното изслушване на инж.Х.У. – 205,03лв.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ присъда №64/20.09.2018г. по нохд №1156/2017г.на Варненски окръжен съд в
частта й, в която на подс.И.А.Ф. на основание чл.55 НК е определено наказание една
година лишаване от свобода, като
увеличава наказанието на две години лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА подс.И.А.Ф. да заплати в полза на Държавата по сметка на Варненски
апелативен съд сумата от 4 606,64лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от
уведомлението на страните.
Председател : Членове
: