№ 124
гр. Сливен , 03.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500222 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от юриск. Г.
– пълномощник на „ АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
********** против разпореждане № 260029/12.01.2021 г. по ч.гр.д. 6/2021 г.
на Котленския районен съд, в частта с която е било отхвърлено искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
В.Ц.В., ЕГН ***********, с постоянен адрес гр. София, ************* и
настоящ адрес гр. Котел, *********** за сумите 47.87лв. – административни
разноски, 342.98 лв. - възнаграждение по договор за поръчителство и 135.87
лв. – мораторна лихва върху възнаграждението за предоставяне на
поръчителство .
Страната счита, че в обжалваната част разпореждането на РС е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Договорът за предоставяне
на поръчителство не бил договор за поръчителство по чл.138 от ЗЗД, а
договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД. При сключване на договора за кредит
кредитополучателят сам бил избрал да сключи договор за поръчителство с
одобрено от кредитодателя юридическо лице. Договорът за поръчителство
бил сключен след сключването на договора за кредит. По този начин
договореното възнаграждение в договора за поръчителство било
самостоятелно и не било обвързано с договорените възнаграждения по
1
договора за кредит. Твърди се, че в случая клаузите по договора за кредит са
индивидуално договорени, поради което не е налице хипотезата на чл. 146,
ал.1 от ЗЗП. Действително жалбоподателят „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил 100%
собственост на кредитодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД, но те били отделни
юридически лица, които при липсата на законова забрана можели да встъпват
в договорни правоотношения помежду си. Жалбоподателят посочва също
така, че неправилно не е била присъдена сумата за административни
разноски. Макар и включена в договора за кредит, тя не следвало да попада
под обхвата на ЗПК, а да се преценя според разпоредбите на ЗЗД.
Моли се обжалваното разпореждане да се отмени в отхвърлителните
части и да се издаде исканата заповед за изпълнение. Претендират се
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
На 05.10.2020 г. пред РС – София е било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Делото било изпратено
по компетентност на РС – Котел. Заявлението било депозирано от
жалбоподателя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, *********** против В.Ц.В., ЕГН ***********, с постоянен адрес гр.
София, ************* и настоящ адрес гр. Котел, **********. В заявлението
било посочено, че вземането на страната произтича от сключен договор за
кредит № 1131312/05.09.2018г. заетите суми по който не са били върнати в
срок. Освен това на 05.09.2018г. В. била сключила със заявителя договор за
предоставяне на поръчителство по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се е
задължил да сключи с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за поръчителство, по
който да отговаря за всички задължения на В. спрямо „ КРЕДИСИМО“ ЕАД.
Капиталът на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е 100 % собственост на „КРЕДИСИМО“
ЕАД.
На 05.09.2018г. между АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „ КРЕДИСИМО“ ЕАД бил
сключен договор за поръчителство, по който АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се е
задължил по всички задължения на В. спрямо „ КРЕДИСИМО“ ЕАД.
В заявлението било посочено също така, че след като В. не изплатила
задължението си, заявителят изплатил изцяло задълженията му, поради което
2
ги претендира от свое име. Претендирани били главница в размер на 1554.14
лв.- по договора за кредит, 47.87 лв. – административни разноски по договора
за поръчителство, 342.98 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство.
Били претендирани и лихви : 339.01лв. – възнаградителна лихва върху
главницата по договора за кредит, 140.11 лв. – законна лихва за забава по
договора за кредит и 135.87лв. – законна лихва по договора за поръчителство.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение били представени
Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за потребителски кредит
№ 1131312/05.09.2018г., Приложение за условията на кредита, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация, Договор за
предоставяне на поръчителство от 05.09.2018г., Приложение № 1 за
възнаграждението на поръчителя, Договор за поръчителство от 05.09.2018г.
между АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „ КРЕДИСИМО“ ЕАД.
От представените документи се установява, че размерът на кредита е
бил 1800.00 лв., срокът на кредита е бил 18 месеца. Договореният лихвен
процент е бил 30.89 % - неуточнено дали месечно или годишно, а годишният
процент на разходите е бил 50%. По договора за поръчителство
кредитополучателят е дължал възнаграждение в размер на 126.21 лв. на
месец. Възнаграждението се е дължало на датата на плащане по кредите т.е.
ежемесечно, с всяка вноска.
По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 6/2021г. по описа
на КРС. На 12.01.2021 г. било постановено обжалваното разпореждане, с
което частично било отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК – 342.98лв. за претендираните суми за възнаграждение по договора за
поръчителство, 339.01лв. – договорна лихва по договора за кредит, 140.11лв.
– мораторна лихва по договора за поръчителство, както и претендираните
административни разноски в размер на 47.87лв.
Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на
25.01.2021 г. Същото е било обжалвано на 29.01.2021г. - в едноседмичния
законоопределен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза
в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Взаимоотношенията между страните в настоящия казус произтичат от
сключен Договор за потребителски кредит и Договор за поръчителство. В
разпоредбата на §13 ЗЗП е дадена легалната дефиниция на понятието „
потребител“. „Потребител“ е всяко физически лице, което придобива стока
или ползва услуги , които не са предназначени за извършването на търговска
или професионална дейност. От тълкуването на тази разпоредба следва, че
заемополучателят е „ потребител“ по смисъла на ЗЗП и се ползва от защитата
на този закон.
Определението на „ неравноправна клауза „ е дадено в разпоредбата на
чл. 143 от ЗЗП и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В 18
пункта са изброени хипотези на неравноправни отношения.
На следващо място следва да се отбележи, че според чл. 146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално. Разпоредбата на чл. 146 ал. 2 от ЗЗП предвижда, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Съдът намира, че по отношение договорените възнаграждения по
Договора за поръчителство са налице неравноправни клаузи поради следните
съображения:
Искането за издаване заповед за изпълнение се основава на обезпечен с
договор за поръчителство сключен между небанкова финансова институция и
физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя
финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството
на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При
това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането
се основава на неравноправни клаузи от договора.
4
Неоснователно е твърдението на частният жалбоподател- че
потребителят по собствена воля избрал да обезпечи задължението си по
потребителския кредит чрез поръчителство,поради което не била налице
констатираната от първоинстанционния съд неравноправност за потребителя
клауза.
Действително, от формулировката на клаузата на чл. 4,ал.1 от
представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че
потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да-
съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова
гаранция.При внимателен прочит на всички текстове на чл.4,ал.1-3 от същия
процесен договор следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез
поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При
непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.
Тоест, налице е неравноправно третиране на бъдещи клиенти на
кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-
поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност
при избора на обезпечение, дори напротив: от формулировката им става ясно,
че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да подпише т.н.- „договор за
предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице-
поръчител. Освен всичко изложено се налага и извода, че в конкретния
случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга- да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,съответна
на получените гаранции.
5
При разглеждане на казуса следва да се съобрази и залегналото в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП/ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е
имал възможност да влияе на нейното съдържание. В конкретния случай
ситуацията е точно такава. Потребителят, с оглед голямото различие в
сроковете за разглеждане на обезпечени и необезпечени кредити е житейски
оправдано и нормално да предпочете обезпечения кредит, който обаче се
предлага с поръчителство от одобрено от кредитодателя ЮЛ-поръчител-т.е. в
случая се установява наличие на клауза, която е съставена предварително и
върху съдържанието, на която потребителя не би могъл да влияе.
В тази връзка, макар всеки един от договорите, представени на съда със
заявлението по чл.410 ГПК, а именно:договорът за кредит и договорът за
поръчителство, формално да представляват самостоятелни договори, при
внимателния им анализ се установява договорна обвързаност между
кредитора и поръчителя, което е видно както от уговорката за сключване на
договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
ЮЛ-поръчител, така и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на
поръчителство/вж. стр.23 от ч.гр.д.№ 3919/2020г. СлРС/. Както правилно е
приел и районният съд, дългът по кредитното правоотношение с така
уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло,тъй
като е видно, че задължението към поръчителя е неделим от основното
задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в
общия размер на разходите по кредита.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото липсват
доказателства "АЙ ТРЪСТ" ЕООД да е изпълнило задължението си към
"КРЕДИСИМО" АД по сключения помежду им договор в уверение на това, че
6
задълженията на кредитополучателя по сключения договор за потребителски
кредит са погасени от поръчителя. Такива доказателства биха били
единствено банкови платежни документи,каквито по делото не са
представени.
Жалбоподателят е насочил жалбата си срещу обжалваното
отхвърлително разпореждане на заповедния съд, без да са изложени
конкретни съображения относно неприсъждане на сумата от 47.87 лева ,
представляваща административни разноски за събиране на вземането.
Въззивният съд, действащ при условията на пълен въззив при разглеждането
на частни жалби, намира в тази част обжалваното разпореждане за правилно,
тъй като тази сума действително е заявена в заявлението по чл.410 ГПК общо,
без да е налице яснота и конкретизация на вземането – за какво е то всъщност
и дали реално такива разходи са направени.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ********** против разпореждане
260029/12.01.2021 г. по ч.гр.д. 6/2021 г. на Котленския районен съд, като
неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7