МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 682 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2012 ГОДИНА
На 04.06.2012
год. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт № 63, по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Т.Я.Я.,
за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.330, ал.2, т.2
от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е
посочено, че на 05.09.2011 год. до гр.Варна запалил л.а „АУДИ” модел „А-4
кабрио” с ДК№ В6444РК на значителна стойност 28160 лв., собственост на Д.П.И.,
като е имало опасност пожара да се разпростре и върху друго такова имущество –
л.а.”АУДИ”, модел А-4 с ДК№ В8484РХ на стойност 3420 лв.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и предлага да се определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА към минималния
размер, изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият не се признава за виновен, както на
досъдебното производство, така и в с.з. Моли съда да бъде оправдан по
възведеното обвинение.
От фактическа страна съдът приема за установени
следните обстоятелства:
Подсъдимият Т.Я.
живеел със семейството си в гр.Варна. Със свидетелката С.М. се познавали от 5-6
години преди инкриминираната дата. През лятото на 2010 год. близостта им
прераснала в интимна връзка, която продължила 3-4 месеца, след което двамата се
разделили, но продължили да поддържат приятелски отношения. През лятото 2011
год. Я. започнал да търси срещи с М. и изявил пред нея желание отново да
възстановят интимната си връзка, с което свидетелката не се съгласила.
Междувременно М. започнала да поддържа интимни отношения със свидетеля Д.И., с
когото също се познавала от дълги години.
Няколко дни
преди датата на инцидента Я. започнал усилено да търси контакт с М., с цел да
възстановят връзката си, като многократно й звънял по телефона /по 10-15 пъти
на ден/, изпращал и съобщения на ползвания от нея телефон и осъществявал лични
срещи, които М. се опитвала да избягва.
Последната среща между двамата,
преди инцидента, се провела на 04.09.2011 година. Около 20:00 часа на тази
дата, докато пътувала с колата си от района на „Колхозен пазар" в гр.
Варна към дома на свидетеля И.,***, М. забелязала, че Я. я следва, управлявайки
собствения си лек автомобил марка „Пежо", модел 106, с ДК № В 7700 РМ.
Когато М. паркирала автомобила си на ул. „Доктор Басанович"
в гр. Варна, на место отдалечено на около 30 м. от апартамента, в който живеел
свидетеля И., подсъдимия спрял колата си до нейната. Той за пореден път поискал
да разговаря с бившата си приятелка и тя за пореден път му заявила, че не желае
да контактува с него. Понечила да продължи по пътя си, но Я. я задържал за да
не си тръгва, а тя в отговор го одрала по ръката. В крайна сметка помежду им се
провел разговор, който не довел до промяна в намеренията на свидетелката. След
това М. се прибрала в дома на приятеля си и малко по-късно през прозореца
видяла как Я. си тръгнал с колата си.
На следващия ден - 05.09.2011 г.
около 19:30 - 20:00 часа свидетелката М. отишла в дома на свидетеля И.. След
пристигането й в апартамента му, на няколко пъти Я. я търсил по телефона от номера 0895/45-81-09 и
0883/311340, които по това време ползвал. Свидетелката не отговорила на нито
едно от обажданията му или на изпратените съобщения. Последното текстово
съобщение, което М. получила от № 0895/45-81-09 на подс.
Я. гласяло „Последно само исках да ти кажа инкогнито очаквай нападение повече
от приятелско. Това е истината". Часът на изпращането бил 22:44, като по
него време Я. се намирал в непосредствена близост до жилището на свидетеля И.,
както това се установява от изисканата справка за клетките, обслужващи мобилните
оператори. Веднага след това Я. се придвижил с автомобила си до бензиностанция „OMV", намираща на ул. „Мир" в гр.
Варна, но в самата бензиностанция влязал пеша. Там от
бензиноколонка № 3 заредил в пластмасова бутилка
количеството 0,410 литра бензин, срещу сумата от 1,00 лев. Върнал се обратно и
паркирал автомобила си отново в близост до блока, където живеел свидетеля И..
Около 23.00 часа на входната врата
на апартамента се позвъняло, но тъй като М. и И.
решили, че отново е подсъдимия /тъй като и предходните дни имало позвъняване в
малките часове на денонощието/, изобщо не неправили опит да проверят кой звъни.
Пет минути по-късно М. чула звук от автомобил, за който е сигурна, че е от
автомобила на подсъдимия, тъй като той бил преправен да издава именно този
специфичен звук, понеже бил с преработена от самия подсъдим система за
отвеждане на отработените газове. Това било добре познато на М. от
многобройните случаи, когато била виждала автомобила на Я. и се возила в него.
Я. оставил
автомобила си на място отдалечено на известно разстояние от блока на И., взел
бутилката с налетия предварително в нея бензин и се върнал обратно до паркинга
пред блока на И., където последния бил паркирал автомобила си. Колата била
марка „Ауди", модел „А-4 кабриолет" с ДК № В 6444 РК. Запалителната
течност от бутилката, Я. излял върху гюрука на автомобила, след което я
запалил. Огънят бързо се разпространил върху целия гюрук, като падналите горящи
парчета от него увредили облицовките на предните седалки, подлакътника
и облицовката на тунела и кората на дясната врата, от стичащия се горящ бензин
по предното панорамно стъкло, същото се спукало.
Мириса на изгоряло бил усетен от
свидетелката И.И.. Тя погледнала през прозореца и видяла, че автомобила на И.
гори и пламъци излизали от покрива му. Събудила съпруга си – св.Ф.И., след което позвънила на И., като му казала, че
колата му гори. В това време подс. Я. бързо напуснал
мястото и с автомобила си се отправил към кв. „Виница", където живеел.
Към горящата кола на И. се
приближили случайно намиращи се в близост, неустановени в хода на разследването
лица, които с помощта на пожарогасители успели да го изгасят. Единствено
бързата им намеса не позволила пламъците да обхванат и намиращия се на около 40
см. лек автомобил „Ауди А4" с ДК № В 8484 РХ, собственост на свидетеля Н.Н.,
върху който според СПТЕ, съществувала опасност пожара да се разпростре.
Стойността на автомобила на Н. възлиза на 3420,00 лева, по данни на назначената
по делото СОЕ.
Докато гасили колата на И., св.М. позвънила по телефона на св.С.К.
и му казала, че колата на И. е била запалена и че виновник за това по нейно
убеждение е именно Я.. К. веднага позвънил на Я., като го запитал къде се
намира. Подсъдимият отговорил, че е в дома си, като се бил прибрал, защото
нямало с кого да излезе. Това всъщност не било вярно. По време на разговора в
23:18 часа Я. се намирал все още в квартала, движейки се към дома си в
кв.Виница, видно от приложените по делото доказателства за обслужващите
разговора клетки на мобилните оператори.
От
назначената по делото съдебно-пожаротехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, механизма на
възникване на пожара е запалване чрез заливане на гюрука на автомобила с лесно запалимо вещество и то точно бензин. При разпита на вещото
лице се установява, че при всички случаи пожара се дължи на човешка намеса, тъй
като на мястото, от което е тръгнал няма електрическа инсталация, поради което
и не е възможно да е вследствие на късо съединение. По същото време на мястото
на инцидента не е имало други източници на енергия, които биха могли да
предизвикат пожара. Също така вещото лице обяснява, че запалителното вещество е
именно бензин, тъй като се е стичало бързо по предното панорамно стъкло и
затова пораженията по него са по-малки, в случай, че запалителното вещество е
нафта, то същото се стича по-бавно и тогава пораженията по предното стъкло биха
били по –големи.
Причинените
на возилото, в резултат на палежа вреди се изчисляват от приложената
съдебно-оценителна експертиза на 1464,00 лева, като стойността на целия
автомобил възлиза на 28160 лв.
При
изследването на дрехите на подсъдимия, с които е бил през въпросната вечер, се
установява, че петролни продукти са открити само на подметките на маратонките
му.
От
назначената по делото АТЕ се установява, че по автомобила на подсъдимия
л.а.Пежо 106 с ДК№ В 7700РМ няма следи от монтаж и демонтаж на каквито и да
било системи във време близко да инкриминираната дата.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени
въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д.И., И.И.,
Ф.И., С.М., И.А., С.И., С.К., в.л. Д.Д., Д.М., Я.К. и Д.Й., както и всички
писмени доказателства по делото, които са взаимно допълващи се.
След като прецени всички доказателства, релевантни
за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си като
взе предвид следните правни съображения:
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.330, ал.2, т.2 НК за това, че на 05.09.2011
год. до гр.Варна запалил л.а „АУДИ” модел „А-4 кабрио” с ДК№ В6444РК на
значителна стойност 28160 лв., собственост на Д.П.И., като е имало опасност
пожара да се разпростре и върху друго такова имущество – л.а.”АУДИ”, модел А-4
с ДК№ В8484РХ на стойност 3420 лв.
Този свой извод съдът направи поради следните
обстоятелства:
От извършените действия от подс.Я. съдът
намира, че може да направи извод за умисъла му да извърши палеж именно на
автомобила на св.И..
На първо от събраните по делото доказателства се установява, че
подсъдимият е имал мотив да запали автомобила именно на св.И..
Подс.Я. през лятото на 2010 год. за няколко месеца имал интимна връзка със св.М.. През лятото на 2011 год. той се опитал отново да
възстанови тези отношения, но М. категорично му отказала. В дните преди
05.09.2011 год. Я. звънял многократно по телефона на свидетелката, но тя
отказвала да разговаря с него и не вдигала телефона си. Получавала многократно на
ден и текстови съобщения, в които Я. я молил да се срещнат и да възстановят
близките си отношения. И това не могло да убеди момичето да промени отношението
си към него. На датата 04.09.2011 год. М. били в района на Колхозния пазар,
където я засякал подсъдимия. Той тръгнал автомобила
си след нея. Проследил я до място близко до дома на новия й приятел- св.И., и там пожелал да разговаря с нея. Това станало
въпреки волята на М., тъй като Я. я задържал насила на това място, вследствие на
което тя го одрала по ръката, но все пак решила да го изслуша. Отново Я. не
успял да я убеди да подновят взаимоотношенията си и двамата се разделили, като
свидетелката отишла в дома на приятеля си И.. Същата вечер в малките часове на
денонощието някой звънял на домофонната уредба на
апартамента на И., но той не направил опит да разбере кой е. На следващия ден
подсъдимия продължил да търси по телефона М. и да й праща съобщения, но тя не
му отговаряла. Към 20.00 часа отишла отново в дома на И. и останала да преспи
там. В 22.44 часа получило последното съобщение от подсъдимия, в което той й
пишел „Последно само исках да ти кажа инкогнито очаквай нападение повече от
приятелско. Това е истината.” Малко по-късно отново имало позвъняване на
домофона на апартамента, но тъй като М. и И.
сметнали, че това е Я. никой не отишъл да отвори. Непосредствено след това М.
чула шума от автомобила на Я., който разпознала поради специфичността му.
Малко време след този шум И. разбрал, че автомобила му гори и като слязал на мястото, но което бил паркирал видял, че е
изгорял гюрука ми, повредени са седалките пластмасовите елементи между предното
стъкло и предната част на автомобила, а самото стъкло било спукано от
горещината.
Тези обстоятелства доказват мотива на Я. да извърши вмененото му
престъпление. Той е направил всичко по силите си за да си върне приятелката, но
не е успял и затова именно е решил да накаже по някакъв начин нейния настоящ
приятел.
От назначената по делото експертиза се установява, че пожарът е възникнал
вследствие на умишлен палеж.
На досъдебното производство и пред съда подсъдимият категорично отрича да
е запалил автомобила на И., излага становище, че никой не го е видял да прави
това и липсват доказателства, който да го уличават във възведеното му
обвинение.
Настоящият състав на съда намира поведението на подсъдимия подчинено на
желанието му да се защити.
Освен, че е имал мотив да извърши палежа, предвид обстоятелството, че
автомобила е на настоящия приятел на св.М., която
категорично е отхвърлила неговото желание за интимна връзка. В тази насока категорично
съдът не приема обясненията на подсъдимия, че не е уговарял М. да възстанови
връзката си с него, а и те през цялото това време са били добри приятели. От
свидетелските показания на същата се установява, че тя не е имала никакво
желание да комуникира с него, не е отговаря на обажданията и на съобщенията му.
Дори когато я е последвал в деня преди деянието, не е имала желание да
разговаря с него и отново му е заявила, че не желае да възстановяват връзката
си. Това в никакъв начин не може да се приеме за поведение на лице, което е в
приятелски отношения с друго лице.
На второ място непосредствено преди да запали автомобила на св.И., подсъдимият е изпратил текстово съобщение на М., в
което й е написал да очаква нападение и то не приятелско. Малко време след това
свидетелката е чула шум от автомобила на подсъдимия и още малко след това със св.И. са разбрали, че автомобила му гори. Има пряка връзка
между заплашителното съобщение и последвалия палеж, а и времевия отрязък между
тях е много кратък.
На трето място по времето на запалването на автомобила на И., подс.Я. се е намирал в района на местонахождението на
автомобила, което се установява от направената разпечатка на клетките на
мобилните оператори, по които може да се проследи движението му.
На четвърто място когато св. К. се е обадил на подсъдимия, след като е
уведомен за палежа от М., и го е запитал къде се намира, подсъдимият го е
излъгал, че е в дома си и не е излизал вечерта, тъй като е нямало с кого. Това
също не отговаря на истината, тъй като в този момент Я. се е намирал в района
около жилището на И. /това също се установява по проследяването на движението
му по клетките на мобилните оператори/. Това той е направил именно защото е
знаел какво е сторил и е искал по всякакъв начин да прикрие местонахождението
си дори и от свия приятел.
На следващо място именно подсъдимия е закупил малко преди палежа 410 гр.
бензин за сумата от 1 лев., количество достатъчно за да осъществи намеренията
си по запалването на автомобила. В досъдебното производство Я. е обяснил, че е
закупил това количество гориво, тъй като горивото в автомобила му е свършило и
той е трябвало да се прибере в дома си. Това твърдение също е опровергано по
категоричен начин. В досъдебното производство е назначена експертиза, която е
следвало да установи какво разстояние може да измине автомобила със закупеното
от Я. количество гориво. На първо място е установено, че при липса на гориво в
горивната система при наливането на закупеното количество гориво автомобилът
изобщо не може да запали. Но е направено изчисление, че с толкова гориво
автомобилът би могъл да измине разстояние от 5.86 км., т.е. от мястото на което
е бил автомобила, в района около дома на И., със закупеното гориво Я. не би
могъл да стигне до дома си в кв.Виница, който е отдалечен на около 15 км. Дори
да се приеме, че Я. е спрял автомобила при първото „придърпване”, което е
сигнал за липса на гориво, то с останалото гориво в горивната система би
изминал още около 20 метра, което също не би било достатъчно за да се прибере в
дома си. Тези обстоятелства по категоричен начин опровергават твърдението на
подсъдимия, че е отишъл до бензиностанцията и е закупил горивото за да го налее
в колата си, а не да пали автомобила на И.. Още повече, че звучи съвсем
несъстоятелно твърдението му, тъй като всеки човек управляващ автомобил знае,
че с такова количество гориво не би стигнал почти до никъде, а за подсъдимия се
събраха свидетелски показания, че се занимава с автомобили и има добри познания
в тази област.
На следващо място следи от петролни продукти са били установени по
подметките на маратонките на подсъдимия, което е обяснимо с оглед заливането на
автомобила с бензин. От назначената по делото експертиза се установява, че по
автомобила на подсъдимия не са правени никакви ремонти, касаещи горивните
системи или нещо, което да има касателство с петролни продукти, поради което и
няма друго логично обяснение освен палежа на автомобила на И., следи от такива
продукти да бъдат намерени на маратонките на Я..
Всичко това, наред с мотива, пряката заплаха, съдържаща се в текстовото
съобщение до М. и специфичния шум от автомобила на Я., който тя е чула малко
преди да ги уведомят за палежа, обосновават извода на съда за наличието на
извършено престъпление палеж от страна на подсъдимия.
Вярно е, че никой не е видял подсъдимия да пали автомобила на
пострадалия, но всичко изложено до момента мотивира настоящият състав на съда
да приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на вмененото му престъпление. По делото са налице множество косвени
доказателства, които разгледани в тяхната съвкупност водят на този единствен
извод. Трайната практика на ВКС в тази насока е еднозначна, че осъдителна
присъда би могла да почива и само на косвени доказателства, когато при
преценката им би могъл да се направи еднозначен извод относно извършеното
престъпление и неговото авторство, какъвто настоящият състав намира, че е
обсъждания случай.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеност на личното имущество
на хората.
Обективна страна : предмет на престъплението е личното имущество. От гледна точка
на въздействие върху обекта на
посегателство, престъплението
е типично резултатно увреждащо. Чрез него се въздейства
върху имуществото на другиго, което може да предизвика
промяна в неговото функциониране или да доведе до
пълното му унищожаване.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице .
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл,
защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване
.
В същото време се
установява и наличието на квалифициращия признак на повдигнатото на подсъдимия
обвинение. От събраните по делото доказателства се установява, че е имало
непосредствена опасност пожара да се разпростре и върху друго превозно
средство, а именно л.а. АУДИ А” с ДК№ В 8484РХ на стойност 3420 лв. Този
автомобил се е намирал непосредствено пред автомобила на И. и в случай, че
пожарът не беше овладян своевременно, то същият би засегнал и посочения
автомобил. От приложения по делото фотоалбум се установява, че всъщност на
мястото са били паркирани на близко разстояние множество автомобили и
действително при ненавременна намеса по потушаване на пожара на автомобила на И.
е съществувала реална опасност за останалите паркирани автомобили.
Причини за извършване на инкриминираните деяния са корист и незачитане на законите в страната.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът
прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността
на извършителя, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на подс.Я., констатира следното:
- смекчаващи- добри характеристични данни; чисто
съдебно минало, млада възраст, особеното психично състояние, в което се е
намирал подсъдимия по отношение на св.М.;
- отегчаващи – не се установиха в хода на
съдебното следствие.
Изложените съображения мотивираха съда да наложи
наказанието при наличието на многобройни смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което съдът намира, че дори наложено в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на закона наказанието би се оказало несъразмерно тежко
за извършеното, поради което следва да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА под минималния размер, предвиден в закона, а именно ЕДНА ГОДИНА. Съдът
прецени, че целите на индивидуалната превенция спрямо подсъдимия, с оглед на
неговата личност, ще бъдат постигнати дори и при приложението на разпоредбата
на чл.66, ал.1 НК като изтърпяването на наложеното наказание бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години, който е минималния размер предвиден в закана.
Съдът намира, че определени в посочения размер
наказанията биха осъществили целите на индивидуалната и генералната превенция.
Съдът постанови, веществените доказателства,
собственост на подсъдимия да му бъдат върнати, отривките
да се унищожат, писмените доказателства да останат приложени по делото.
На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на
подсъдимия деловодните разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :