РЕШЕНИЕ
№ 11362
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110103428 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 17, ал. 2 ЗКСД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с
искане да се признае за установено между страните, че ответникът М. С. Н. дължи на ищеца
... следните суми: сумата 12234,19 лева, представляваща главница по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от ... г.,
ведно със законната лихва от ... г. до окончателно изплащане на вземането; сумата 851,46
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г.;
сумата 13,34 лева, представляваща обезщетение за забава /в размер на законната лихва/ за
периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2021 г., начислена върху просрочената главница, както и
сумата 122,35 лева, претендирана като обезщетение забава /в размер на законната лихва/ за
периода от 01.03.2021 г. до 05.04.2021 г., начислена върху просрочената главница, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 19.04.2021 г. по ч.гр.д. № 19799/ 2021 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на ... г. между страните е сключен Договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД,
по силата на който банката е отпуснала сума в размер на 18000 лева с цел заплащане на
такси за обучение във ... по професионално направление „Икономика“, специалност
„Маркетинг и мениджмънт“, със срок на издължаване 120 месеца, считано от дата на
изтичане на гратисния период. Ищецът сочи, че съгласно т. 3 от Договора, гратисният
период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа,
съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна
степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Поддържа, че при
сключване на договора, кредитополучателят – ответник в настоящото производство, е
1
представил уверение, издадено от колежа, с което учебното заведение е удостоверило, че М.
Н. е студент в първа година на обучение, към датата на издаване на удостоверението, а като
срок за завършване бил посочен месец ... г. С оглед на изложеното, ищецът аргументира, че
срокът за издължаване на главницата и лихвата е започнал да тече след изтичане на
предоставения от банката гратисен период, или най – рано след месец ... г. Кредитът е
следвало да се погасява 120 месеца на равни месечни вноски, съгласно погасителен план,
изготвен от банката след изтичане на гратисния период, като падежната дата на месечните
вноски била 1-во число на месеца. Посочва, че кредитът е усвояван от ответника на части,
чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в началото на всеки семестър, както
следва: 3 000 лева на 04.09.2013г., 3 000 лева на 22.01.2014 г., 3 000 лева на 04.08.2014 г. и 3
000 лева на 24.01.2015 г., като изключение е налице за първото усвояване, извършено по
сметката на ответника при условията на чл. 21, ал. 4 от ЗКСД и чл. 4, ал. 2 от Договора – за
възстановяване на таксата, дължима за първия семестър на първата година от обучението.
Излага твърдения, че кредитът е олихвяван с фиксирана лихва в размер на 7 % на годишна
база, като съгласно т. 10.2 от ОУ, лихвата се е начислявала върху усвоената част от кредита,
вкл. по време на гратисния период, като в последния случай се е капитализирала годишно.
Поддържа, че съгласно чл. 17.1. от ОУ при забава на плащането на месечна вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 процентни
пункта, а съгласно чл. 17.2 от ОУ, при допусната забава над 90 дни, остатъкът от кредита
става предсрочно изискуем. Ищецът сочи, че поради неизпълнение от страна на ответника
на задълженията в периода от 01.10.2020 г. до 01.03.2021 г., банката обявила предсрочна
изискуемост на кредита, за която ответникът е уведомен лично на 15.01.2021 г. с
уведомление с изх. № 01-20-00166/ 11.01.2021 г., изпратено по поща. Посочва, че кредитът е
осчетоводен като предсрочно изискуем на 01.03.2021 г. Сочи, че кредитът е обезпечен с
държавна банкова гаранция по ЗКСД. С уточняваща молба от 07.06.2024 г. признава, че
процесните вземания са изцяло удовлетворени от Държавата на основание чл. 14, ал. 2
ЗКСД, след като на основание чл. 36 от Типовия договор за кредитиране на студенти и
докторанти, сключен на ... г. между банката и Министъра на образованието, младежта и
науката, банката е отправила искане до министъра за заплащане на дължимата сума и
същата е платена на 20.09.2022 г. – 13262,12 лева, и на 15.05.2023 г. – 264,43 лева. Сочи, че
задължението на ответника към Държавата не е погасено.
В открито съдебно заседание, проведено на 24.04.2025 г., посочва, че между страните е
сключено допълнително споразумение от 18.05.2020 г. с уговорен нов погасителен план към
договора, както и че сумата в размер на 13,34 лева претендира като обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху падежиралата просрочена главница. По изложените
съображения, моли за уважаване на исковете. Направено е искане сторените от ищеца
разноски в настоящото и в заповедното производство да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат ..., оспорва предявените
искове по основание и размер. Признава наличието на облигационна връзка между страните.
Сочи, че в полза на банката не съществува изискуемо вземане, доколкото не е уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, респ. не е настъпил крайният падеж на
кредита – ... г. Поддържа, че доколкото исковата претенция се основава на твърдения за
изискуемост на цялото вземане за главница, искът, предявен по реда на чл. 422 ГПК, не
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо в исковото производство, тъй като вземането няма да е възникнало на
предявеното основание. Излага твърдения, че условията по процесния кредит били
изначално определени от банката, като в договора липсвала уговорка за размера на базовия
лихвен процент, както и условията и методиката за начина на формирането му. Посочва, че в
договора и в ОУ към него са налице нищожни клаузи, които позволяват на ищеца да
2
накърнява договорното равноправие и едностранно да променя лихвения процент по
кредита, както и да налага такси, договорни и наказателни лихви, без те да са уговорени
между страните. Счита, че Договорът и Общите условия към него съдържат неравноправни
клаузи, а именно т. 3 и т. 7 от Договора за кредит и раздел V от ОУ към Договора. Поддържа,
че вземането за възнаградителна лихва, след датата на настъпване на предсрочната
изискуемост е недължимо, а вземането за главница е дължимо в по – малък размер. Прави
възражение за погасяване на процесните вземания по давност, доколкото от месец ... г.,
когато обучението е приключило, до датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК – на 06.04.2021 г., са изминали повече от 5
години. Моли за отхвърляне на исковете. Релевира възражение за прекомерност на
възнаграждението на насрещната страна.
Съдът, като съобрази изложеното, представените доказателства и приложимия
материален закон, приема от фактическа и правна страна следното.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по докладваните
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.17, ал. 2 ЗКСД,
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от ... г.; че преди сключване на
договора банката е уведомила кредитополучателя за всички условия на кредита; размера на
предоставения и усвоен от ответника кредит; че за ответника е възникнало задължение да
върне кредита на 120 месечни вноски, считано от датата на изтичане на гратисния период;
че длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да погасява дължимите месечни
вноски в срок, поради което е възникнало правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, както и че е упражнила това свое право, като волеизявлението е
достигнало до длъжника; размера на неплатената главница; че е уговорена и дължима
възнаградителна лихва, както и размера на същата; изпадането в забава на ответника за
главното задължение, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
С оглед направеното възражение за давност, в тежест на ищеца е да докаже, че след
настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три, съответно пет години
от настъпването й, са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже
погасяването на задълженията чрез плащане в уговорените срокове.
С оглед на становищата на страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване с приетия за окончателен доклад по делото обстоятелствата относно
сключването на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от ... г. със соченото в исковата молба съдържание, след като
банката е уведомила кредитополучателя за всички условия на кредита.
С уточняваща молба от 07.06.2024 г. ищецът признава, че процесните му вземания са
изцяло удовлетворени от Държавата на основание чл. 14, ал. 2 ЗКСД, след като на
основание чл. 36 от Типовия договор за кредитиране на студенти и докторанти, сключен на
... г. между банката и Министъра на образованието, младежта и науката, банката е отправила
искане до министъра за заплащане на дължимата сума и същата е платена на 20.09.2022 г. –
13262,12 лева, и на 15.05.2023 г. – 264,43 лева. Изложеното се потвърждава и от вещото лице
по допусната съдебно – счетоводна експертиза в открито съдебно заседание, проведено на
24.04.2025 г. От изявлението на вещото лице се установява, че по кредитната сметка към
договора на 20.09.2022 г. е постъпило плащане в размер на 13262,12 лева, с което
задълженията по кредита към банката са изцяло погасени и то преди датата на предявяване
на установителните искове, по които е образувано настоящото дело (18.01.2024 г.).
След удовлетворяване на вземанията на ищеца, в полза на Държавата възниква правото
3
да получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със
законната лихва от момента на плащането /арг. от чл.14, ал. 3 от ЗКСД/, т.е. Държавата
суброгира в правата на удовлетворения кредитор за платеното, така че се превръща в
носител на спорното материално право.
Ищецът сочи, че задължението на ответника към Държавата не е погасено, но по
делото не се твърдят и доказват факти, които да обуславят правото на иск на процесуален
субституент в негово лице.
Предвид изложеното съдът приема, че предявените искове подлежат на отхвърляне.
По разноските.
Ответникът, комуто се следват разноски, не е отправил искане към съда за присъждане
на такива. По делото не са представени и доказателства за сторени разноски от ответника.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ...,
ЕИК ..., ..., срещу М. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ..., искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 17, ал. 2 ЗКСД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено между страните, че ответникът М. С. Н. дължи на ищеца ... следните суми:
сумата 12234,19 лева, претендирана като главница по Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от ... г., ведно със
законната лихва от ... г. до окончателно изплащане на вземането, сумата 851,46 лева,
претендирана като възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., сумата
13,34 лева, претендирана като обезщетение за забава /в размер на законната лихва/ за
периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2021 г. върху просрочената главница, и сумата 122,35 лева,
претендирана като обезщетение забава /в размер на законната лихва/ за периода от
01.03.2021 г. до 05.04.2021 г. върху просрочената главница, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.04.2021
г. по ч.гр.д. № 19799/ 2021 г. по описа на СРС, 138 - ми състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4