№ 54
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600406 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 48 ЗЕЕЗА.
Образувано е по жалба на адв. С.Ш., защитник на исканото за предаване лице М. Д.
ХР., срещу решение № 29/20.07.2021 г. по ч.н.д. № 361/21г. по описа на ХОС, с което е
допуснато изпълнение на ЕЗА, издадена от гръцките съдебни власти с цел изпълнение на
наложено на исканото лице наказание лишаване от свобода за едно от двете осъдени
престъпления, и му е определена мярка за неотклонение задържане под стража.
В жалбата, която е подадена в срок от легитимирано лице, на първо място се излага
виждането, че издадената ЕЗА не отговаряла на формалните изисквания за валидност. На
второ място неконкретизирано се претендира, че не били изпълнени всички изисквания на
националното законодателство и на общностното право и в последна сметка исканото лице
се оказало в по-неблагоприятно положение в сравнение с положението на лицата по сходни
казуси. Искането е да се отмени обжалваният акт.
При пренията адв. Ш. аргументира мнение, че гръцкият процес, завършил с
осъдително решение, е проведен при допуснати съществени нарушения на правото на Х. на
защита. Представи изготвена от адвокат от Адвокатската колегия в С. жалба срещу
въпросното решение, депозирана пред петчленен състав на солунския апелативен съд, в
която споменатите твърдения за процесуални нарушения са застъпени. Обяви, че
1
подзащитният й няма да се възползва от възможността да поиска привеждане на наложеното
му наказание лишаване от свобода в България и категорично се противопоставя на искането
за изпълнение на процесната ЕЗА. В тази връзка потвърди искането за отмяна на
хасковското решение. Исканото лице Х. се присъедини към становището и искането на своя
защитник.
Прокурорът изрази мнение, че представената за разглеждане ЕЗА отговаря на
изискванията за форма и съдържание и съдържа гаранцията по чл. 40, ал. 2, т. 4 ЗЕЕЗА,
поради това подлежи на изпълнение и в тази връзка обжалваното решение, с което е
допуснато изпълнението й, трябва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени данните
по делото и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата не е
основателна.
Въззивният съд не констатира отклонения от предвидената процедура по
разглеждане и обсъждане на ЕЗА. Хасковският съд е предоставил на осъдения възможност
за избор дали да бъде екстрадиран и да предизвика ново разглеждане на делото в чуждата
държава или да търпи наказание лишаване от свобода по приспособената присъда на
гръцкия съд в България. Х. не е пожелал нито едното, нито другото, а е предприел
оспорване на редовността на издадената ЕЗА. Както беше посочено, идентична позиция зае
и пред въззивната инстанция.
ПАС напълно споделя мнението на окръжния съд, че оспорването не е основателно.
ЕЗА отговаря на формалните изисквания по чл. 37 от ЗЕЕЗА, респективно на изискванията
на чл. 8 от Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 13.06.2002 год. Издадена е
от компетентен орган на държава - членка на ЕС; съпроводена е от надлежен превод на
български език, от който е видно, че съдържа данни за самоличността и гражданството на
лицето, предаването на което се иска с цел изпълнение на ясно и конкретно посочени
наказания, които не са погасени по давност. След установяване на самоличността на
исканото лице не е останало съмнение, че това е именно българският гражданин М. Д. ХР..
Спазено е изискването за получаване на Заповедта по надлежно защитен начин, позволяващ
да се установи нейната автентичност. В ЕЗА са описани характерът, правната квалификация
и наказуемостта на осъдените престъпления. Вярно е, че преводът не съдържа детайлно
изброяване на обстоятелствата, при които са извършени деянията, но това не е и строго
необходимо в настоящия случай, доколкото се касае за ЕЗА, издадена с цел изпълнение на
наказания. В смисъл, че релевантната фактология е била разгледана от решаващия съд на
държавата-членка (Тричленен Апелативен съд по тежки престъпления на гр. Т. 1а степен) и
въз основа на нея той е оформил своето решение № 137/16.01.2012 г., фиксирано в ЕЗА.
Принципът за взаимно доверие в наказателноправните системи на държавите-членки не
предполага изследване на правилността на това решение.
Наказаното престъпление по чл. 26, пар. 1а, 27, пар. 1, 94, пар.1 от НК и чл. 88, пар. 1
2
от Закон № 3386/2005 на Г., във връзка с което е допуснато изпълнение на ЕЗА, е включено
в списъка по чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, респективно по чл. 2, точка 2 от Рамковото решение.
Следователно за него не се изисква проверка за двойна наказуемост. Въпреки това ХОС е
потърсил и открил аналог в българския наказателен кодекс (вж. чл. 281, ал. 2 НК).
Съдът споделя и заключението на първата инстанция, че фиксираната още в
титулната страница на ЕЗА гаранция дава необходимата сигурност, че осъдителното
съдебно решение ще бъде връчено на исканото лице, от когато ще започне да тече срок за
обжалване или за поискване на ново разглеждане на делото по същество с негово лично
участие. За ПАС не е разбираемо възражението на защитата за непълнота на гаранцията.
Всъщност изявлението за предоставянето й от гръцка страна е почти точен цитат на текста
на чл. 40, ал. 2, т. 4 от ЗЕЕЗА. Освен това е дадена от прокуратурата, т.е. от компетентен
орган – от органа, който е натоварен с изпълнението на наказанията. Съобразно правилата и
принципите, възприети и приложими от държавите-членки в процедурата по екстрадиция,
българската държава предава г-н Х. при условие, че му бъде осигурена процесуална
възможност за обжалване на решението № 137/16.01.12 г. или за ново разглеждане на делото
по същество и не може да има съмнение, че гръцките власти ще отреагират адекватно на
това очакване. Обратното би представлявало абсолютно незаконосъобразен подход от
страна на държава-членка. Въззивният съд не може да сподели опасението на защитата, че
правата на исканото лице ще бъдат накърнени по подобен драстичен начин от гръцките
съдебни власти. Още повече че видно от представената жалба от определения от солунската
адвокатска колегия адвокат, вече е предприето обжалване на решението от 16.01.12 г. на
тричленния състав на апелативния съд.
Не е налице нито една от абсолютни предпоставки за отказ за изпълнение на
издадената ЕЗА, визирани в нормата на чл. 39 от ЗЕЕЗА, респ. в чл. 3 от Рамковото решение,
коректно изброени в обжалваното решение. Няма ги и основанията за факултативен отказ по
чл. 40, ал. 1 ЗЕЕЗА, както правилно е заключил ХОС.
Що се отнася до основанията за факултативен отказ по чл. 40, ал. 2 ЗЕЕЗА, те също
не са налице. Г-н Х. не се е явил лично в хода на организирания в Г. съдебен процес,
завършил с решение по въпросите за вината и наказанията, но са изпълнени две от
визираните в цитираната норма хипотези, при което изпълнението на ЕЗА е допустимо (и
изискуемо) – първо, според съдържанието на ЕЗА той бил е призован и по този начин е бил
своевременно уведомен за датата и мястото на съдебния процес (т. 1 на ал. 2 на чл. 40) и
второ, дадена е обсъдената по-горе гаранция за обжалване на осъдителното съдебно
решение или за преразглеждане на делото по същество с представяне на нови доказателства
и възможност за отмяна на първоначалния акт (т. 4 на ал. 2 на чл. 40).
При тези фактически и правни изводи се явява законосъобразно решението на
окръжния съд да изпълни коментираната ЕЗА, като предаде на гръцките съдебни власти
българския гражданин за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода за
3
престъплението незаконно транспортиране в Г. на граждани от трета държава с цел за
имотна облага. Въззивната инстанция не откри основание за отмяна на контролирания
съдебен акт в тази негова част.
Що се отнася до другото деяние, за изпълнение на наложени и за което наказания се
иска предаването на Х. – държане на хладно оръжие, правилно е преценено, че то не е
престъпление по българския НК. Това е важно в случая, тъй като за въпросното деяние се
иска проверка за двойна наказуемост. В тази връзка решението да не бъде допуснато
изпълнение на ЕЗА в тази част също е споделимо. Въпросната преценка на окръжния съд се
споменава само за пълнота на изложението; иначе по нея не се разви процесуален спор
между страните по делото.
При положение че исканото лице не е дало съгласие за доброволно предаване (респ.
не се е и отказало от принципа на особеността), издадената ЕЗА подлежи на принудително
изпълнение, както коректно е подходил окръжният съд.
Във връзка с това изпълнение г-н Х. ще получи копие от съдебното решение и
възможност в определения му срок (който според записаната в ЕЗА гаранция ще започне да
тече след връчване на копието,) да го обжалва или да поиска неговата отмяна и
преразглеждане на делото по същество с представяне на нови доказателства, на което ще
може да присъства лично или чрез свой защитник.
Ако след новия съдебен процес, на който Х. присъства лично или чрез свой защитник,
отново се стигне до осъдително решение, той следва да има възможност да поиска да бъде
върнат в България, където да изтърпи наказание лишаване от свобода, ако такова му бъде
определено. Подобна гаранция не е дадена от гръцка страна. Адв. Ш. не е права, че може да
бъде изискана в хода на производството по чл. 44 ЗЕЕЗА. Това нейно мнение не отчита, че
издадената ЕЗА е с цел изпълнение на наказание, а не с цел наказателно преследване (арг.
от чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА). При положение обаче, че България е приложила чл. 5, точки 1 и 3 от
Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. в своя вътрешен правен ред,
българският съд може и следва да предаде българския гражданин при подобно условие
(гаранция), а именно, че бъде върнат в България за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, което евентуално му бъде определено от гръцки съд при преразглеждането на
делото по същество. В този смисъл е решението от 21 октомври 2010 г. по дело С-306/09 на
СЕС, постановено по преюдициално запитване от страна на белгийски съд за тълкуване на
споменатото Рамково решение.
По тези съображения хасковското решение следва да се измени, като предаването на
българския гражданин се обвърже с условието за незабавното му връщане в България за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което евентуално му бъде определено при
новото разглеждане на делото от гръцки съд.
Коректно е решението за определяне на мярка за неотклонение „задържане под
4
стража“, доколкото единствено тази мярка е предвидена за обезпечаване фактическото
предаване на исканото лице на издаващата държава.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решението № 29/20.07.2021 г. по ч.н.д. № 361/21 г. по описа на ОС-
Хасково, с което е допуснато изпълнение на издадената от гръцките съдебни власти
Европейска заповед за арест № ф0 9222/3693 от 19 март 2018 г. в частта относно наложеното
за престъплението незаконно транспортиране във вътрешността на държавата на граждани
на трета държава с цел имотна облага наказание 16 години лишаване от свобода, като
ДОПУСКА предаване на българския гражданин М. Д. ХР., роден на 26.09.1982 г. в
гр. С., за изпълнение на посоченото наказание 16 години лишаване от свобода за
посоченото престъпление при условие че
(1) незабавно след предаването му бъде връчено копие от осъдителното решение №
137 от 16.01.2012 г. на тричленния състав на апелативния съд в гр. Т. и му бъде
предоставено в определен срок право да го обжалва или да поиска отмяната му и
преразглеждане на делото по същество със свое лично участие и с представяне на нови
доказателства;
(2) незабавно бъде върнат в България за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, което евентуално му бъде определено от гръцки съд след евентуално предприето от
него обжалване или преразглеждане на делото по същество.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която на исканото лице М. Д. ХР. е
определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5