№ 6980
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110166128 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , Гражданско отделение, 154
състав, като разгледа докладваното от съдия Даниела Александрова
гражданско дело № 41194 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от С. П. Н. против „ФИРМА“ АД, с която са предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимост на парично вземане за сумата от 1075, 26 лв.,
представляваща начислена стойност за потребени „В и К“ услуги за периода
от 06.09.2017 г. до 09.08.2018 г. в имот, находящ се в АДРЕС, поради изтекла
в полза на ищеца погасителна давност.След изпълнение на процедурата по
връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответника, с който е
заявил, че признава иска.
Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК намира, че
признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, както и че
1
може да се разпорежда с него, намира, че следва да бъде постановено
решение при признание на иска, с което той да бъде уважен. В тази ситуация
и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът е освободен от задължението да
излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че исковете се уважават и
решението се основава на признанието на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи да
заплати направените по делото разноски. Независимо от извършеното
признание на исковите претенции съдът приема, че ответникът дължи
заплащане на разноските, направени от ищеца в производството в пълен
размер, установени за сумата от 352,40 лв., от които 52,40 лв. държавна такса
и 300 лв. адвокатски хонорар. В конкретния случай, не намира приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК независимо, че ответникът е признал
иска. Това е така, доколкото по делото има данни, че ответникът е искал от
ищеца извънсъдебно заплащането на процесните суми.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, предявен от С. П. Н., ЕГН **********, адрес: АДРЕС против
„ФИРМА“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление АДРЕС, че С. П. Н.
не дължи на „ФИРМА“ АД сумата от 1075, 26 лв., представляваща начислена
стойност за потребени „В и К“ услуги за периода от 06.09.2017 г. до
09.08.2018 г. в имот, находящ се в АДРЕС, поради погасяването на вземането
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от „ФИРМА“ АД ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление АДРЕС да заплати на С. П. Н., ЕГН **********,
адрес: АДРЕС сумата от 352,40 лв., от които 52,40 лв. държавна такса и 300
лв. адвокатски хонорар, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2