МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ
по
н.a.х.д. № 202/2019 г. по описа на КРС, XII-ти състав
С
постановление Районна прокуратура - Кюстендил е внесла предложение обв. П.Д.П. с ЕГН ********** да бъде освободен на основание
чл. 78а НК от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание за това, че неустановена
дата през 2017 до 04.04.2018г. включително в
местността „Бек бунар”, находяща се в планина
„Осогово”, обл. Кюстендил, като регистриран
земеделски стопанин от 05.08.2008г. по Наредба № 3/1999г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани е проявил жестокост към
гръбначни животни – 1 брой кон от мъжки пол на възраст 14,2 месеца,
каракачанска порода с микрочип № 100134000010960; 1 брой кон от женски пол на възраст 215,1 месеца каракачанска порода с микрочип № 958000001440001 и
3 броя коне, с неустановена възраст, пол и порода, им е причинил противозаконно
смърт, като деянието е извършено с осъществена от П. дейност, свързана с
отглеждане на животни и полагане на грижи за тях, като собственик на
животновъден обект, находящ се в землището на с.
Буново, обл. Кюстендил – престъпление
по чл.325б, ал.2, т.1, във вр. с ал. 1 от НК.
Представителят
на държавното обвинение поддържа внесеното предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание над средния
размер и пледира за прилагане на чл.78а НК.
Защитникът
на обв. В. П., пледира за признаване невиновността на
обв. П. и подробно аргументира тезата си за несъставомерност на деянието и че процесните
коне са отглеждани от обв. П. в естествената им среда
/планинска/, видно от заключението на зооинж. Д.М..
Излагат се твърдения, че обв. П. не е знаел къде са процесните коне към момента на деянието, тъй като конете са
били пуснати от неизвестно лице дни или месеци преди това от загражданията,
където са се намирали.
В
хода на съдебното следствие обвиняемият не се признава за виновен, като в
последната си дума сочи, че от българите всеки ден се крадат животни и ке ощетява българския фермер.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Обв.
П.Д.П., роден на *** ***, българин, ***гражданин,
със средно образование, неженен, земеделски стопанин, неосъждан, ЕГН **********.
П.Д.П.
е регистриран като земеделски стопанин от 05.08.2008г. по Наредба № 3/1999г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани и животновъдният му обект за процесните пет броя коне се е намирал в с. Буново, обл. Кюстендил. На неустановена по делото дата по процесните
коне /1 брой кон от мъжки
пол на възраст 14,2 месеца, каракачанска порода с микрочип № 100134000010960; 1 брой кон от женски пол на възраст 215,1 месеца каракачанска порода с микрочип № 958000001440001 и
3 броя коне, с неустановена възраст, пол и порода/, както и още 59 коня също
собственост на обв. П. зачислени към животински обект
№ 2539-007 с. Буново са транспортирани в планина Осогово и са оставени без
постоянен надзор на свободно отглеждане в планината.
През месец март 2018г., свидетелят Й.А. ***,
отишъл в планина Осогово да се вози с моторна шейна. Качил се в района на
местността „Бек Бунар” и забелязал коне, скупчени на
едно място, които били изнемощели и били без храна, също така забелязал и
трупове на коне. По телефона се обадил на св. И.Г. и я информирал, че в
планината метеорологичните условия са много тежки, конете няма с какво да се
хранят, има починали коне, а други са в много тежко състояние. Няколко дни след
това свид. А. и св. Г. се качили при конете с моторна
шейна с намерението да ги свалят до място, на което да пасат и да изкарат
тежките метеорологични условия. Св. Г. с помощта на дване
на храна успяла да премести конете от билото на планината до равната част в
района на намиращия се в близост заслон
в местността „Бек Бунар”.
Св. Г. успяла да транспортира до гр.
Кюстендил едно от новородените кончета, за което впоследствие полагала грижи.
За бедстващите коне в Осоговската планина разказала на свои познати от фондация
„Енимал Рескю”, свързала се
и с фондация „Четири лапи”. Във Фейсбук били
разпространени статии и шокиращи снимки на бедстващите коне, които намерили
широк обществен отзвук.
На 25.03.2018г., с цел да бъде оказана помощ
на бедстващите коне, била организирана спасителна акция с участието на
доброволци от Планинска спасителна служба гр. Кюстендил – св. Х.А., св. Р.Д.,
св. И.Г., Е.Д., доброволци от гр. Перник, от гр. Елин Пелин /св. В.В. и синът му Л. В./ и други неустановени по делото лица.
От хижа „Осогово” доброволците тръгнали с моторни шейни, като взели храна за
животните – овес и сено.Атмосферните условия били много тежки – силен
снеговалеж и вятър. Успели да достигнат при бедстващите коне, които се намирали
на около 200-300 м от заслона в м. „бек бунар”. Животните били блокирани сред
дълбок сняг. Възприели около тридесет коне, изнемощели, недохранени, почти
неподвижни, стояли на едно място без сила. Конете били скупчени
на едно място, а между тях имало два трупа на коне. На около 30 м от тях на
земята в снега лежала, все още жива кобила чиито очи били изкълвани, същата
агонизирала и в последствие починала.Животните почти нямали сила за да се
хранят.
Независимо, че обв.
П. бил уведомен за състоянието на конете му, че същите са в бедстващо положение
на местността „Бек бунар” в планината, изнемощели, без храна и вода, същият не
предприел мерки за да осигури храна и вода за конете си, както и да положи
медицински грижи за тях. По делото са събрани доказателства, че обв. П. е направил опит на в края на месец март 2018г. да
се качи при конете, но с оглед тежките условия в планината и това, че се качил
сам и неподготвен за ситуацията се прибрал обратно, след като св. Д.Д. му оказал и помощ, който свидетел също се отзовал на
информацията за бедстващи коне в планината. Свид. Д.
бил много по подготвен от обв. П. с техника за
движение в лошото време и храна за животните, като дори свид.
Д. бил изненадат, че обв. П. е успял да достигне заслона
без сериозна техника за транспорт до мястото на бедстващите коне.
Поетапно в периода 25 март 12 април 2018г.
на мястото на бедстващите коне били осъществяване действия по доставка на храна
животните, като и действия по разследване 27.03.2018г., 04.04.2018г.
и 11.04.2018г. огледи на местопроизшествие.
Така изложената фактическа обстановка се установява от
събраните и неоспорени от страните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – обяснения на обвиняемия,
показанията на свидетелите А., Г., А., Р.Д., Д.Д., Д.М.,
В.В., Е.Д., А.Д., Е.Г., И. С. и Й.В., заключенията на
вещите лица С., С., К.Н., И. и М., проведените очни
ставки, като и от останалите и неоспорвани от страните писмени доказателства.
След
анализ на всички събрани по делото доказателства съдът прие, че горната
фактическа обстановка по несъмнен начин се установява от събрания доказателствен материал.
Настоящият
съдебен състав намира, че съществени противоречия не са констатирани от
фактическата обстановка изложена в постановлението на Районна прокуратура
Кюстендил и тази установена в хода на съдебното следствие.
Показанията горепосочените свидетели в основните си
части са еднопосочни и кореспондират по между си. Остана недоказано и изолирано
твърдението на свид. С., че конете са били пуснати от
неизвестно лице от специално пригодени заграждания, но в случая това е ирелевантон, защото обв. П. е
имал знанието, че неговите коне свободно се движат в районна на планина Осогово
и не е предприел нужните действия по прибиране на животните, а ги е оставил
свободно в планината.
От
обективна страна, безспорно обв. П. е регистриран
като земеделски стопанин, като мъртвите пет коня предмет на обвинението съдът
приема, че безспорно са негова собственост и същите са причислени към животновъден обект, находящ
се в землището на с. Буново, обл. Кюстендил,
собственост именно на обвиняемия.
Съдът приема за доказано от цялостния доказателствен
/включително от заявеното от обвиняемия в дадените обяснения/ материал по
делото, че обв. П. е знаел, че негови коне 64 броя се
намират в планина Осогово и свободно се придвижват през зимата в районна без
никой да полага грижа за тях.
Съдът несподеля становището на Районна
прокуратура Кюстендил, че обв. П.П.
е извършил с доказаното си бездействие в случая от субективна страна престъпление
по чл.325б, ал.2, т.1, във вр. с ал. 1 от НК, защото
за да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение би следвало да бъде
доказано от прокуратурата, че обв. П. е оставил
конете си в планина Осогово и съзнавал, е че в следствие на лошото време месеци
след това ще бъдат умъртвени по жесток начин процесните
пет коня и да бъде доказано, че е целял този съставомерен
резултат. От цялостния доказателствен материал не се
установи, че обв. П. е действал с пряк умисъл каквото
е изискването на закона, за да бъде признато наказателното отговорно лице за
виновен по чл.325б, ал.2, т.1, във вр. с ал. 1 от НК. Съдът намира, че обв.
П. не е действал с грижата на добър стопанин и реално е изоставил своите коне,
но не споделя тезата на държавното обвинение, че с изоставянето на животните обв. П. ги е умъртвил, като е проявил жестокост.
Обвинителната теза е в разрез и с заключението на вещото лице М., който
изразява подробно мотивирано становище, че конете от каракачанска порода са се
намирали в естествената си среда /планинска/и респ. обв
. П. не ги е поставил в такава условия, които да обосноват извод за летален
изход на животните, това заключение се потвърждава и от факта, че 59 броя
животни са преживяли лошите зимни условия в планината.
Следва да бъде отбелязано, че ако съдът беше
приел тезата на обвинението за доказност на деянието
по чл.325б,
ал.2, т.1, във вр. с ал. 1 от НК в случая, то би
следвало всеки стопанин на гръбначно живото, който изостави в обичайните
природни условия свое животно и впоследствие същото е претърпяло летален изход
от лоши метеорологични условия, изяждане от хищници или други извън естествена
смърт причини да бъде субект на наказателно преследване по чл.325б, ал.2, т.1,
във вр. с ал. 1 от НК, тази теза според съда изцяло е
в противоречие с разпоредбата, както от обективна така и от субективна страна
със състава на престъплението по чл.325б, ал.2, т.1, във вр.
с ал. 1 от НК.
При
така приетата за установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът
намери, че обв. П.Д.П. не е извършил от обективна и
субективна страна престъплението по чл.325б, ал.2, т.1, във вр.
с ал. 1 от НК, за което е обвинен и го призна за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: