Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 184 08.12.2021
год.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Веселин Якимов разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 133 по описа за 2021 год. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „КМК БИЛД” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Айтос,
срещу Решение № 99 от 14.04.2021 год.,
постановено по АНД № 14 по описа на Районен съд Разград за 2021 год. С него
съдът е потвърдил НП № 17-000722 от 30.11.2020 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Разград , с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция от 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда за нарушение на чл. 63, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от същия кодекс.
Жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят
твърди, че не му била предоставена възможност да предостави всички
доказателства, касаещи предмета на правния спор, тъй като районният съд е отказал да събере поисканите
от касационния жалбоподател гласни доказателства за да опровергае
изложените в АУАН и в НП фактически
обстоятелства. Твърди, че приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на
обективната истина. Излага подробни твърдения, че не е извършил нарушението, за
което е наказан. Иска съдът да отмени
въззивното решение и ако прецени, че са налице неотстраними от касационната
инстанция процесуални нарушения да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция
по труда” – Разград, не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила
въззивното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
Районният съд е
приел от фактическа страна, че на 06.10.2020 г., около 10,30 ч. инспектори в Д
„ИТ” - Разград, извършили проверка по работни места по спазване на трудовото
законодателство в строителен обект – „Социални жилища за настаняване на
малцинствени, социално слаби групи”,
находящ се в ж.к. „ Орел” гр.
Разград, в който дружеството жалбоподател осъществявало дейност, чрез наети
лица. При проверката били констатирани множество нарушения, едно от които е, че
в контролирания обект по време на проверката
трудова дейност като „работник в строителството“ осъществявал М. Й. В. с ЕГН **********, без
предварително да му е предоставено копие от уведомлението за регистрация на
сключения трудов договор в ТД на НАП. В хода на проверката В. попълнил декларация,
в която по същество излагал същата фактическа обстановка. Трудовият договор с
работника бил сключен на 05.10.2020 г., а е регистриран в НАП на 06.10.2020г.,
но в 15:27 ч., т.е. към момента на извършване на проверката на работника не е
било връчено, посоченото копие на Уведомление. Проверката приключила по
документи, предоставяни от жалбоподателя в офис на Д „ИТ” – Разград на 30.10.2020 г. с Протокол за
извършена проверка № ПР 2028833.
На жалбоподателя
в присъствие на негов пълномощник, бил съставен АУАН № 17 - 000722/30.10.2020
г., в който описаното деяние било квалифицирано като нарушение по чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от КТ. Пълномощникът
отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от него, което било удостоверено
по съответния ред. На 30.11.2020 г. било издадено и обжалваното НП, в което нарушението било описано и
квалифицирано по идентичен с АУАН начин.
Районният съд
установил фактическата обстановка въз основа на материалите по представената
административнонаказателна преписка и разпита като свидетели на
актосъставителя, и служителя на Д „ИТ” Разград, посочен като свидетел на
съставяне на АУАН.
Въз основа на
така приетата фактическа обстановка районният съд приел от правна страна, че
АУАН и НП , са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и
при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Районният съд приел за безспорно установено, че дружеството жалбоподател е
извършил от обективна страна
нарушението, за което е санкционирано.
Представените по делото писмени доказателства, в т.ч. трудов договор от
05.10.2020 г., декларация от М. В. от 06.10.2021 г.; Списък на работниците назначени
от 05.10.20 г. от работодателя, преминали мед. преглед на 02.10.20 г., карта за
медицински преглед от 02.10.2021 г. установявали по несъмнен начин, че В. е сключил трудов
договор с касатора на 05.10.2020 год., а на 06.10.2021 год. около 10:30 часа по
време на проверката той е осъществявал трудова дейност без преди това да му е
предоставено заверено копие от уведомлението за регистрация на сключения трудов
договор в ТД на НАП, което е подадено в НАП след извършване на проверката.
Според районния съд така дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на
чл. 63, ал. 2 от КТ и правилно е санкционирано на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Разградският административен съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на районния съд. Решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени
доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на
съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви
и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната
логика, опитните правила и научното знание. Приетата от районния съд фактическа обстановка и изводите на районния
съд съответстват на събраните по делото
доказателства.
По делото са събрани многобройни писмени
доказателства, които потвърждават приетата от съда фактическа обстановка в т.ч.
и такива, които са съставени от
дружеството-касатор в качеството му на работодател по реда на КТ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, поради което недопускането
до разпит на двамата поискани от касационния жалбоподател свидетели, с които се цели да се
опровергаят факти и обстоятелства,
документирани по предвидения в закона ред в т.ч. с писмени документи изхождащи
от касатора не е съществено процесуално
нарушение.
Ето защо твърдението
на касационния жалбоподател за допуснати от въззивната инстанция
съществени процесуални нарушения е неоснователно и недоказано. Следва да се има
предвид, че в разпоредбата на чл. 348,
ал. 3 от НПК е посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено. В случая
не е налице нито една от посочените в
тази разпоредба хипотези.
Неоснователно е и твърдението на касационния
жалбоподател, че въззивното решение е материално незаконосъобразно. Безспорно е
установено, че на посоченото в НП дата и място, касаторът в качеството си на
работодател е допуснал до работа работника М. В. преди да му предостави копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. По този начин от обективна страна е осъществил състава на
нарушението за което е наказан. Обстоятелството, че на един по-късен етап –
15:27 часа на 06.10.2020 г., след извършване на проверката от Д „ИТ”, такова
уведомление е било издадено от ТД на НАП, а в последствие и връчено на В., е без значение за съставомерността на
деянието, както правилно е посочил районния съд. В случая нормата на чл. 415в
от КТ е неприложима, а същата изключва и приложението на чл. 28 от ЗАНН. С
оглед действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН
размерът на наложената санкция не може да
бъде намален, дори да се приеме, че в конкретния случай е прекомерен.
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е
в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 99 от 14.04.2021 год., постановено по АНД № 14 по описа на Районен
съд Разград за 2021 год.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/