Решение по дело №3368/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1642
Дата: 5 април 2024 г. (в сила от 5 април 2024 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20241110203368
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1642
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110203368 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „РО-НИК-ЕМ-2009“ ЕООД, чрез адв. И. М.
срещу наказателно постановление № 23-004160/16.10.23г., издадено от
директора на Д „Инспекция по труда” София област, с което на „РО-НИК-
ЕМ-2009“ ЕООД, в качеството на работодател е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.
261 от КТ.
В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.
Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Иска се от съда да отмени издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. М.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Претендират се разноски
за адвокат в производството.
Въззиваемата страна се представлява от Е. А., която иска от съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението е
несъмнено установено, а административното наказание е правилно
определено. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
1
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 29.006.2023г., на 02.08.2023г. и на 03.08.2023г. била извършена
проверка в обект – денонощен охраняем паркинг, находящ се на адрес гр.
София, кв. „Овча купел“, бул. „Монтевидео“ № 84. В последствие проверката
продължила по документи на 10.08.2023г., на 14.08.2023г. и на 16.08.2023г. В
хода на проверката свидетелката К. К. установила, че „РО-НИК-ЕМ-2009“
ЕООД е имал качеството работодател на В.И.И.. Същият полагал труд като
пазач-портиер. Свидетелката установила, че лицето е работило на 01.06.2023г.
цял ден и на 02.06.2023г. е продължил да работи, като е сдал работата на Т. Т..
Свидетелката установила, че работодателят не е заплатил с увеличение
положения нощен труд. За констатираното съставила АУАН. Посочила, че е
нарушен чл. 261 КТ.
Актът бил връчен .
Посочено е, че нарушението е извършено на 01.08.2023г..
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при същото словесно описание и правна
квалификация на нарушението на „РО-НИК-ЕМ-2009“ ЕООД е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед,
протоколи за извършени проверки, декларация, пълномощно, служебни
бележки, заповеди, молба, трудов договор, допълнително споразумение,
книга за отчети за извънреден труд, специална книга, ведомости, както и въз
основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. К. К..
Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.
Изложеното от св. К. е хронологично, последователно и в пълнота
възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката,
констатираното в хода на същата. В синхрон с изведеното от свидетеля е
въведното в протоколите за проверка на обекта на контрол, както и
останалите писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
2
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от
състава на нарушението.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 261 от КТ се изразява в
неизпълнение – в случая се касае за бездействие, тъй като не е изплатено с
увеличение положени нощен труд. Неизпълнението е юридически факт,
пораждащ административно-наказателната отговорност на неговия адресат.
От събраните по делото доказателства се установи, че именно „РО-НИК-ЕМ-
2009“ ЕООД е адресат на задължението в качеството на работодател. Тъй като
се касае за ангажиране на административно-наказателна отговорност на
юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна,
тъй като се ангажира обективна отговорност.
Административно-наказващият орган правилно е определил
приложимостта на разпоредбата на чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ и
наложил имуществена санкция в размер от 1500 лв., явяващ се адекватна на
вида и тежестта на извършеното нарушение, пропорционална на степента на
негативна относимост на същото към закриляните общестевни отношения,
поради което размерът й не следва да се редуцира.
Следва да се отчете, че случаят не разкрива признаците на маловажен
такъв. Същото не сочи на обстоятелства, определящи го като такова с по-
ниска степен за засягане на регулираните общестевни отношения, съобразно
други нарушения от този вид.
Съдът прие за неоснователно възражението на жалбоподателя, касаещо
3
неправилно определена дата на извършване на нарушението. Задължението е
подлежащо на изпълнение в срок – до 31.07.2023г., следователно до изтичане
на посочения срок субектът на задължението има възможност да го изпълни,
т.е. до изтичането на този период той дължи, но не е осъществил нарушение.
Дружеството, предвид изхода на делото следва да заплати в полза на
ГИТ сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд:


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 23-004160/
16.10.23г., издадено от директора на Д „Инспекция по труда” София област, с
което на „РО –НИК –ЕМ -2009“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лв.
за нарушение на чл. 261 от КТ.

ОСЪЖДА „РО –НИК –ЕМ -2009“ ЕООД да заплати в полза на Д
„Инспекция по труда” София, сумата от 100 /сто/ лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.



4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5