РЕШЕНИЕ
№ 260093/24.09.2021 г.
гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Е. ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 39 по
описа на съда за 2021 г.,
За да се произнесе
взе предвид следното
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано
въз основа на въззивна жалба от "***."АД ЕИК***
адрес за кореспонденция: *****, срещу Наказателно
постановление НП № 135 /15. 10. 2020 г. от Директора на Б.д. „Ч.р.“,
с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева на
осн.чл.200,ал.1,т.4 от Закона за водите за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от
Закона за водите.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност, неправилност и нищожност на наказателното постановление, аргументи за което се сочи както липсата на осъществена комуникация между
жалбоподателя и наказващия орган за изясняване на възможностите за изпълнение
на законовите разпоредби с оглед спецификата на обекта и респективно монтирането на
водомерно съоръжение на обект, ползваните водни обекти при който не подлежат на
заплащане или друга регулация се явява икономически , а и практически
необосновано. Сочи се и че в случая са изтекли сроковете за издаването му,
съобразно чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде
отменено изцяло
В
открито съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с процесуален
представител - адв. Б., които допълват поддържаните изцяло аргументи в
жалбата за отмяна на НП и с това, че предвид спецификата на случая следва да се
намери трайно решение на конкретния проблем, във връзка с което е осъществена и
среща с Директора на Басейнова дирекция,
доколкото е действително не е поставен в съответствие с издаденото разрешително
водомер, но това е поради физическата невъзможност да се постави подобен
контролен уред, който да измерва с посочения дебит, явяващо се и финансово
необоснавано, а и предвид че водите които се ползат за пожарогасене са
безплатни и се констатират с протокол от пожарната. От страна на адв. Б. се
посочва и в разпоредбата на чл.194а,ал.5,т.1 от ЗВ изключва монтирането на такова
устройство в хипотеза каквато е и настоящата. Изтъква се и че липсва конкретно
становище от страна на контролните органи за възможността за монтиране на
исканото устройство с посочените параметри.
Въззиваемата
страна се представлява от гл.юрисконсулт В., която сочи неоснователност на
жалбата и моли да бъде потвърдено така издаденото НП. Изтъква, че цитираната от
насрещната страна разпоредба на чл.194а,ал.5,т.1 от ЗВ касае издаване на
разрешително за възвратими води, за водовземане от повърхностни води за
отглеждане на аквакултури, а в случая издаденото разрешително е за подземни
води за други цели – противопожарни нужди. Сочи и че санкцията от АНО е за
неизпълнение на условие по издаденото разрешително. Отхвърля като необосновани
и изтъкнатите възражения за изтичане на предвидените в закона давностни срокове
касателно издаването на АУАН и ЗАНН.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Разрешително №2159 0267/17.01.2018 г било
издадено от Директора на БДЧР, с титуляр „****" АД, за водовземане от
подземни води чрез водовземно съоръжение - каптиран извор „***", с цел и
обект на водовземането: водоснабдяване за други цели (противопожарни нужди) към
почивна база „***", разположена в същия недвижим имот, за нуждите на
дейността на титуляра. Разрешителното е с начален срок на действие: 17.01.2018
г., и краен такъв -16.01.2028г., получено на 23.01.2018 г.
На 20.03.2018 г при извършена контролна проверка на
място и по документи на обект: каптиран извор „****", находящ се в
поземлен имот с идентификатор № 58222.502.61 по КК и КР на гр. Велики Преслав,
община Велики Преслав, област Шумен, във
връзка с изпълнение на условията на Разрешителното, същата констатирала, че водовземното съоръжение -
каптиран извор „***", не е оборудвано за експлоатация със сертифицирано
водомерно устройство за измерване на ползваните водни обеми за разрешената цел
на водовземане и в БДЧР не било постъпвало уведомление за монтаж на разходомер
и готовност за пломбирането му, в
съответствие с посоченото в същото, - в т.1.1 от Раздел „Условия за монтиране
на водомери за измерване на ползваните за различни цели водни обеми" към
Приложение от издаденото разрешително, било посочено, че титулярът следва да
оборудва водовземното съоръжение със сертифицирано четиризначно водомерно
устройство за измерване на ползваните водни обеми за разрешената цел на
водовземане, не по-късно от 15 дни след на влизане в сила на разрешителното, а
именно - до 22.02.2018 г., като при монтирането на водомерното устройство
следвало писмено да се уведоми БДЧР.
С оглед констатираното бил съставен Констативен протокол с № 57 от
20.03.2018 г. обективиращ описаните по-горе обстоятелства. Предвид установеното
от „***" АД нарушение на чл. 48,
ал. 1, т. 11 от Закона за водите, чрез неизпълнение на посоченото условие по т. 1.1 към Приложение от издаденото
Разрешително било изпратено Уведомително
писмо изх.№ 24-00-543/18.05.2018 г. до нарушителя за съставяне на АУАН, като поради
неоткриването му на известния адрес по седалището и адреса на управление на
търговеца, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН , същият бил съставен на 13.06.2018
г., в негово отсъствие. На осн.чл.43, ал.4 от ЗАНН, АУАН бил изпратен за
връчване чрез Община Варна, Район Одесос и предвид неоткриване на нарушителя,
на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН производството по
административно-наказателната преписка било спряно на 27.07.2018 г. с
отбелязване в акта от длъжностно лице към БДЧР.
АУАН № 120/13.06.2018 г. (бланков № 000117) е
връчен на законния представител на нарушителя на 04.09.2020 г. при извършване
на проверка на място на обекта на водоснабдяване и подписан от лицето с
възражения, разгледани от АНО.
В тях нарушителя сочи, че не е монтирал
измервателно устройство за отчитане на ползваните водни обеми от каптажа,
предвид, че разрешителното е издадено за цел „противопожарни нужди" и
същите се доказват с документ, издаден от Регионално звено на „ПАБ".
С оглед преценка за
неоснователността на същите, на 15.10.2020 г. било издадено обжалваното пред
настоящия съд НП, с което била наложена имуществена
санкция, регламентирана в чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ, в размер на 150лв. за
извършено от „***" АД
административно нарушение, на чл. 48,
ал. 1, т. 11 от Закона за водите, за това, че не е изпълнило условие по т. 1.1
от Раздел „Условия за монтиране на водомери за измерване на ползваните за
различни цели водни обеми" към Приложение от издаденото Разрешително №
2159 0267/17.01.2018 г., като не е оборудвало водовземното съоръжение със
сертифицирано четириразрядно водомерно устройство за измерване на ползваните
водни обеми за разрешената цел на водовземане, в срок до 15 дни след на влизане
в сила на разрешителното, а именно до 22.02.2018 г.
Видно от приложено по делото Решение №140/30.11.2020 г. ,
със същото е отказано изменение на
Разрешително №2159 0267/17.01.2018 г издадено от Директора на БДЧР, с титуляр „****"
АД.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл. 283 от НПК писмени такива
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, като съображенията за това на настоящата
инстанция са следните:
Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото в
административно-наказателното производство е да се установи: има ли
административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като
нарушител; дали това лице го е извършило виновно. За да бъде едно деяние
административно нарушение, са необходими, сагласно чл. 6 от ЗАНН три
предпоставки: това деяние да нарушава установения ред на държавно управление;
да е извършено виновно; да е обявено за наказуемо с административно наказание,
като липсата на която и да е от тях предпоставя и съотв. липсата на
административно нарушение, водещо като резултат и до отмяна на издаденото НП,
като неправилно. Същевременно, следва
да бъдат спазени и всички законови изисквания относно процедурата по издаване
на наказателното постановление, като неспазването на въведените процесуални
изисквания е абсолютна положителна предпоставка за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
В този
смисъл и от съществена важност е в хода на административнонаказателната
процедура да не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - по
съставянето на НП, досежно реквизитите на същия или да не са спазени сроковете
за реализиране на административнонаказателната отговорност. Когато обаче не са
допуснати такива нарушения и самото НП е издадено при спазване на процесуалните
правила, в предвидената форма и срокове, съдържа съответните реквизити и е
издадено от надлежен орган, следва да се провери неговата правилност, т. е.
дали изложеното в НП отговаря на действителното ситуиране на нещата. Само при
наличието на законосъобразно, издадено при спазване на всички правила и срокове
и съдържащо всички необходими реквизити и правилно НП, т. е. изложеното в него
бъде доказано и в проведеното съдебно производство, може да бъде
коментирана и справедливостта на размера на наложеното
наказание.
При
служебна проверка за законосъобразност на НП, настоящият състав обсъди същия
първо от процесуално правна страна. В резултат на същата, се констатира, че НП
е издадено от компетентен орган, в надлежната писмена форма, но при издаването
му ,съдът намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, опорочаващи административнонаказателното
производство.
ЗАНН
предписва с императивни норми задължителни правила, по които следва да се
реализира административнонаказателното производство като гаранция за неговото
законосъобразно протичане, при съблюдаване процесуалните права на засегнатите
правни субекти.
Актът за
установяване на административно нарушение е основен процесуален акт във фазата
по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му съставяне
и оформяне е равнозначно на законосъобразното образуване на самото
производство.Процесуалните правила по съставяне на АУАН са формални, като
стриктното им спазване се явява условие за
законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Към
тези правила се отнася и редът за съставяне на акт за установяване
на административно нарушение, и в частност, изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН относно съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя. Цитираната
разпоредба въвежда правилото, че актът се съставя в присъствието на нарушителя,
като възраженията му, като първа гаранция за реализиране на правото му на
защита, се вписват в съставения акт. Задължение на оправомощените да съставят
актове лица е да издирят нарушителя и да предприемат всички необходими законови
действия с цел осигуряване на присъствието му. Изключение се допуска единствено
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акта.
В конкретния случай, с оглед установеното по делото, на 18.05.2018 г. от
БДЧР е изпратено писмо до управителя на
„***“АД за явяване на същия с оглед изяснаване на обстоятелства, свързани с
констатациите от извършената контролна проверка за немонтиране на водомерно
устройство в изпълнение на условията по издаденото на дружеството разрешително.
Видно от приложената по делото върната обратна разписка на писмото от
11.06.2018 г., е отбелязано, че същото е непотърсено. На 13.06.2018 г. е
съставен АУАН №
120/13.06.2018 г. в отсъствие на нарушителя, предвид неоткриването на същия.
На осн.чл.43, ал.4 от ЗАНН, с писмо от 15.06.2018 г. АУАН
е изпратен на общинската администрация на Район „Одесос“. С писмо от 20.06.2018
г. на адреса на дружеството е изпратено писмо с покана за явяване в Район „Одесос“
за връчване на АУАН, недоставено и
върнато на 16.07.2018 г. като непотърсено. На 20.06.218 г. служители на Район „Одесос“
посетили адреса на дружеството, като видно от Протокол от същата дата не са
открили за върчаване на АУАН търсеното от тях лице – С. С.. Предвид посоченото,
АУАН е върнат , като на осн.чл.43, ал.6 от ЗАНН с резолюция от 27.07.2018
г. производството е спряно.
Разпоредбата
на чл. 43, ал. 6 ЗАНН допуска административно-наказателното
производство да бъде спряно, тогава, когато след щателно издирване нарушителят
не е открит. В случая
обаче, съдът намира, че така
представените по делото доказателства не покриват критеририте заложени от
законодателя преди постановяване на спирането на административно-наказателното
производство спрямо лицето да е било проведено щателно издирване по смисъла на посочената разпоредба, което е задължителна предпоставка за
спиране на производството.
Доколкото
актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в отсъствие
на жалбоподателя, то предприетото връчването на същия е било осъществено чрез
общинската администрация по седалището на нарушителя. Видно от представените по
делото в тази връзка доказателства е
било изпратено върнато като невръчено писмо с покана за яваването на негов
представител в Район „Одесос“ на Община Варна, като и видно от приложения по делото
протокол общински служители са извършили
посещение на адреса на 20.06.2018г. Предвид и посоченото, за съда остава неясно
защо е било прието, че нарушителят е бил издирван щателно - от една страна от посочения
протокол изобщо не става ясно, по кое време точно на 20.06.2018 г. е посещаван
адреса, еднократно ли е извършено тава в този ден и няколкократно. От друга
страна изпратените пощенски пратки с покана за явяване на представител на
дружеството в Б.Д. „Ч.р.“*** за получаване на съставения АУАН, са върнати в
цялост единствено с отбелязване, че пратката е непотърсена, без каквито и да е изводими
от същата данни за начина на известяване на лицето за наличната пратка. Липсват
и доказателства, съотв. органи да са направили опит, касателно изпращане на документите на електронна поща или да
осъществят връзка по телефон, при налични публично обявени такива, същите да са
търсени или да е поискано съдействие от компетентните органи
за установяването на релевантни за връчването данни.
Представените
доказателства не обосновават законосъобразност на допуснатото спиране по реда
на чл. 43, ал.
6 от ЗАНН именно поради факта, че посочената разпоредба предвижда
такава възможност само, ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно
издирване, каквото в случая не е било извършено. Настоящият съд намира за нужно
в тази връзка да посочи, че счита за относимо за настоящия процес тълкуването, дадено от ВС в ТР, а в последствие и от ВКС в редица
решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 НПК - отм.), доколкото
въпреки, че се касае за различни производства, обусловени от различни предмети, цели и съдържание, в принципен аспект,
безспорно дадените тълкувания са релевантни и за административно-наказателното производство и следва да се приеме, че в съдържателен смисъл
дейността на издирването, щото да има
характер на щателна такава, следва да е съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение
на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини,
а не следва да се изчерпва с еднократни действия, каквито са по настоящото
производство , които по никакъв начин не могат да се вместят в понятийното
смислово съдържание на щателност.
Спиране на
производството е допустимо когато са извършени всички възможни действия по
издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени
необходими за целта усилия, същият не е намерен. С оглед изложеното, се налага
извода, че в настоящия случай не са били налице предпоставките за спиране на
производството на основание разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, поради което
обжалваното наказателно постановление е издадено при нарушение на разпоредбата
на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, т. е. след изтичане на шестмесечен
срок от датата на съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и същото
не може да бъде санирано в хода на настоящото наказателно производство.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на
установените в закона срокове е задължително. Издаването на наказателно
постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено
нарушение на процесуалните правила. Тези срокове са преклузивни и с изтичането
им е налице процесуално основание за прекратяване на
административно-наказателното производство.
Предвид
изложеното, обсъденото тук съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като дискредитира напълно процесното НП, като санкционен и правораздавателен
акт, и валиден такъв, постановен от органа при стриктно изпълнение изискванията
на ЗАНН, само на това основание подлежи на отмяна, като незаконосъобразен от
процесуалноправна страна.
С оглед на посоченото, според настоящия съдебен състав е безпредметно
изследването на материалната законосъобразност на обжалваното НП, доколкото
независимо от резултата от така извършената проверка, обжалваното НП подлежи на
отмяна.
Воден от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 135 /15.10.2020 г.
от Директора на Б.д. „Ч.р.“, с което на "***"АД
ЕИК**** адрес за кореспонденция: ****, е наложена
имуществена санкция в размер на 150 лева на осн.чл.200,ал.1,т.4 от Закона за
водите за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Шумен по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: