РЕШЕНИЕ
№ 4573
гр. Варна, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110116555 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано подадена искова
молба от „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, с която е предявен
осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника М. В. Ш., гражданин на *, роден на
********** г. в гр. *“, ПИ *, Сграда *, бл. „*“, ет. **ат. *, да заплати на ищеца сумата в общ
размер от 2 616.60 € /две хиляди шестстотин и шестнадесет евро и шестдесет евроцента),
представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за
поддръжка и управление от 25.10.2007 г., приподписан на 19.12.2008 г., за 2020 г. в размер
на 1 258.66 евро и за 2022 г. в размер на 1 357.94 евро за притежавания от ответника
самостоятелен обект с идентификатор *, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба /16.12.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответника чрез изпълнение на съдебна
поръчка на посочения от ищеца адрес в Руската Федерация, като във върнатите книжа е
отбелязано, че са връчени редовно на адресата на 28.11.2023 г.
Съобщението за насрочване на съдебно заседание също е връчено по реда на чл. 40,
ал. 2 ГПК, доколкото ответникът е предупреден с първото съобщение, че следва да посочи
лице, на което да се връчват съобщенията в Република България, а той не е сторил това.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответникът не се е явил в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание.
В исковата си молба ищецът „*“ ЕАД, твърди че правоприемникът му е сключил с
ответника М. В. Ш. договор за поддръжка и управление от 19.12.2008 г., в който срещу
възнаграждение се задължил да извършва посочените в него услуги. Сочи, че договорът е
влязъл в сила след подписване на нотариален акт за покупко-продажба на имота. Излага, че
1
възнаграждението било уговорено в размер на 10 евро без ДДС на кв.м. от притежаваната от
ответника площ и пропадащите й се идеални части, която била 81,12 кв.м. и се дължало
авансово след издаване на проформа фактура не по-късно от 31 декември на предходната
година. Твърди, че уговорената такса се индексирала ежегодно съобразно годишната
инфлация определена от НСИ, съгласно чл. 5.1. от Договора, като посочва съответните
индекси. Излага, че след индексацията възнаграждението за процесния период 2020 г. и 2022
г. е в размер на 12.93 евро без ДДС за 2020 г. и 13.95 евро без ДДС за 2022 г. В тази връзка
счита, че ответникът му дължи общо сумата от 2 616,60 евро, която към настоящия момент
не е заплатил, поради което моли съдът да постанови решение в този смисъл, както и за
присъждане на разноски.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
10058 от 05.09.2024 г.
В съдебно заседания процесуалният представител на ищеца е поискал от съда да
постанови неприсъствено решение.
Ответникът не е упражнил право на защита.
По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена,
за действащ между страните договор за поддръжка и управление на комплекса, в който
ответникът притежава обект. По силата на този договор ответникът се е задължил да
заплаща годишна такса, представляващ възнаграждение на изпълнителя за извършените от
последния услуги. Представени са доказателства за реално изпълнение на задължението на
изпълнителя да поддържа и управлява комплекса според договореното. Разпитан е и
свидетел, от показанията на който се установяват твърдените в исковата молба факти.
Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито събраните по делото доказателства.
Претенцията за заплащане на възнаграждение за извършени услуги по поддръжка и
управление, съдът намира в значителна степен за вероятно основателна и следва да се уважи
изцяло в предявения размер, ведно с претендираната законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на разноски, посочени по списък по
чл. 80 ГПК, кореспондиращ на представени доказателства за извършени от ищеца плащания
по повод на водене на делото, ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумите в размер на 204,71 лв. държавна такса, 1 782 лв. разходи за превод на документи и
975 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Ш., гражданин на *, роден на ********** г. в гр. *“, ПИ *, Сграда *,
ДА ЗАПЛАТИ на „**“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата в общ
размер от 2 616.60 € /две хиляди шестстотин и шестнадесет евро и шестдесет евроцента),
представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за
поддръжка и управление от 25.10.2007 г., приподписан на 19.12.2008 г., за 2020 г. в размер
на 1 258.66 евро и за 2022 г. в размер на 1 357.94 евро за притежавания от ответника
самостоятелен обект с идентификатор *, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба /16.12.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. В. Ш., гражданин на *, роден на ********** г. в гр. *, с адрес: гр. *,
ПИ *, Сграда*, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
2
*, сумата от 2 961,71 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и един лева и седемдесет и една
стотинки/ представляваща сторени от ищеца разноски в производството, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3