№ 544
гр. Варна, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500112 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. №
76807/08.11.2022г., подадена от А. С., ЛНЧ **********, с адрес: **********,
срещу Решение № 3061/ 12.10.2022г., постановено по гр.д. № 10199 / 2021г.
по описа на РС – Варна, 20 –ти състав, в неговата цялост, с което са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от А. С., срещу Р. В. А., ЕГН **********, с
адрес: **********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 193, ал. 1 от ЗЗД за намаляване на цената на
продадени дружествени дялове от капитала на „План Р“ ЕООД, ЕИК
*********, уговорена по Договор за прехвърляне на дружествени дялове от
13.04.2021 г. от 7500,00 лв. на 500,00 лв., както и с правно основание чл. 45 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2500,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие сключването с ответника на Договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 13.04.2021 г., като неоснователни.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
На първо място, сочи, че правото на купувача да иска намаляване на цената не
следва да е обвързано от доказване на пълното изплащане на цената, особено
когато цената била платима на вноски и след плащането на първата вноска
били открити недостатъците на вещта. На второ място, сочи, че липсата на
оборудване за кафе- бар, както и липсата на касова наличност, обявена в ГФО
и ОГТР от 2021 год. съставляват недостатък по смисъла на чл. 193 от ЗЗД,
като неправилен бил изводът на ВРС в обратния смисъл.Първоначалната
обява, която била привлякла вниманието на ищеца била, че се продава
«бизнес»- т.е. търговска дейност под формата на кафе- бар, като това била
същината на сделката. Покупко- продажбата на процесните дружествени
дялове била само една от възможните техники, чрез които да се осъществи
1
продажбата на «бизнеса». Т.е. дружествените дялове в случая се явявали само
средството за придобиване на дейността «кафе- бар». Липсата на оборудване
за кафе- бар, както и липсата на касова наличност препятствали ищеца да
упражнява правата си по закупените дружествени дялове. На трето място,
твърди, че съобразно чл. 194, ал. 2 от ЗЗД уведомяване за недостатъците не е
необходимо, когато продавачът е знаел за недостатъците. В настоящия случай
не подлежало на съмнение и не се нуждаело от специално доказване, че
продавачът е знаел за недостатъците. Ответникът определено бил знаел, че
оборудването, което било посочено в обявата за продажба на «бизнеса» не
било собствено на дружеството „ПЛАН Р“ ЕООД. Знаел бил, и че са налице
липси в касата на дружеството под формата на обявените в ГФО и ОПР
парични средства в размер на приблизително 15 000 лв. В този и аспект, в
настоящия случай не е било необходимо да се извършва каквото и да било
уведомление на продавача за горните обстоятелства. В допълнени, от
представената по делото вайбър- кореспонденция между продавача и
купувача било видно, че продавачът многократно бил приканван да изготви и
представи за подписване опис на оборудването, което така и не било сторено.
На четвърто място, въззивникът излага, че в случай като настоящия
експертиза по принцип не била необходима. Дружеството било без дейност и
без имущество, но с наличие на задължение за заплащане на корпоративен
данък за изминалата 2021 год. В този и аспект, това дружество не
притежавало материални или нематериални активи, които да влияят върху
неговата пазарна оценка, респективно- върху пазарната стойност на
дружествените му дялове, т.е. нямало какво да се оценява. Като стойността на
дружествените дялове в тази хипотеза не можело да бъде по- голяма от
номиналната им такава, която била лесно установима със справка в
Търговския регистър. На следващо място, въззивникът не споделя и доводът
на първоинстаншонния съд, че били недоказани твърденията за претърпени
неимуществени вреди. Безспорно било, че ситуация като настоящата, в която
ищецът макар и след сделката бил осъзнал, че е подведен сериозно, не
можело да не окаже влияние върху него и неговата психика. Това били
житейски ситуации, които били логични и не можели и не следвало да
подлежат на доказване. Изискването за това представлявало излишен правен
формализъм. Относно размера на претърпените вреди- съдът определял тези
вреди по справедливост и на базата на гореизложеното би следвало да
определи такова обезщетение, макар и в размер, различен от претендирания.
Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи
претенциите на ищеца.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
която се оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а
решението бъде потвърдено. Възприема се като правилно становището на
първоинстанционния съд, че липсата на оборудване за кафе-бар и липсата на
касова наличност, обявена в ГФО и ОПР от 2021 г. не съставлявали
недостатък по смисъла на чл. 193 ЗЗД, тъй като не препятствало купувача на
2
дружествените дялове да ги използва съобразно тяхното предназначение.
Подчертава, че твърдението за касови липси в размер на приблизително 15
000 лева било неистина. Неправилна била и тезата на жалбоподателя, че
нямало какво да се оценява с комплексна счетоводна-оценителска експертиза,
тъй като „План Р" ЕООД било дружество без дейност и имущество. Видно от
счетоводния баланс за 2020 г. била реализирана печалба от 13 000 лева и то
при положение, че това бил периодът на най-сериозните рестрикции предвид
пандемията от Ковид - 19. Поддържа и че искът за неимуществени вреди е
недоказан. Моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и
да решението потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да
има превес над диспозитивното и състезателното начало, не е налице
хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на
материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 76807/08.11.2022г.,
подадена от А. С., ЛНЧ **********, с адрес: **********, срещу Решение №
3061/ 12.10.2022г., постановено по гр.д. № 10199 / 2021г. по описа на РС –
Варна, 20 –ти състав, в неговата цялост, с което са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от А. С., срещу Р. В. А., ЕГН **********, с адрес: **********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 195, ал. 1,
вр. чл. 193, ал. 1 от ЗЗД за намаляване на цената на продадени дружествени
дялове от капитала на „План Р“ ЕООД, ЕИК *********, уговорена по
Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.04.2021 г. от 7500,00 лв.
на 500,00 лв., както и с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 2500,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие сключването с
ответника на Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.04.2021 г.,
като неоснователни.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.03.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
3
препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33
62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или
в случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4