О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
1294 24.10.2019 година Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесет и четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:Десислава Динкова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 273 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано
по повод исковите претенции на „Домеу“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“ №50, ет.2, бизнес център „Аполо“,
представлявано от управителя Андрейс Члаидзе, гражданин на Република Латвия и
„Комфорт България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Сарафово, к-с „Аквамарин“, бл.В, ет.1, ап.1, представлявано от управителя
Максим Кучай, гражданин на република Латвия, чрез процесуалните си
представители адв.А.Б. ***, със съдебен адрес:***, офис 309, против „Флагман инк.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, зона „Запад“,
административна сграда „Аква парк“, представлявано от управителя Вили Иванов
Мацин, чрез адв. Иво Бинев,
АК-Бургас, със съдебен адрес:***, с посочено правно основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗД за овластяване на ищците по равно и поотделно да извършат за сметка на
ответника необходимите строително-монтажни работи за довършване на строежа и
въвеждане в експлоатация на сграда с идентификатор 51500.507.79.1, в поземлен
имот с идентификатор 51500.507.79, подробно изброени в 56 пункта в исковата
молба, като всички CMP се изпълнят с български материали първо качество по БДС
и за осъждане на ответника да заплати по 950 000 лв. на всеки от ищците,
представляващи стойността на необходимите за довършване и въвеждане в
експлоатация на строежа строително-монтажни работи, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска (30.05.2019г.) до окончателното ѝ
изплащане, както и за осъждане на ответника на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД да
заплати по 54 000 лв. на всеки от ищците, представляващи неустойка по пункт XI
т.3 от нотариален акт № 175, том 30, дело 5740, дв.вх.рег.№ 95 от 14.11.2013 г.
на СВ - Несебър, дължима за периода на забава, считано от м. юни 2017 г. до м.
май 2019 г. включително. Претендират разноски.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът
следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст:
Исковата молба е предявена съобразно правилата за
родова и местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК), а именно пред Бургаски
окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на исковата претенция и
седалището на ответника.
В изпълнение на дадените от съда указания, ищецът е
внесъл дължимата държавна такса.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, поради наличието на
висящо дело между страните с предмет разваляне на договора, сключен с процесния
нотариален акт.
В срока по чл. 372 от ГПК ищецът е подал допълнителна
искова молба.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от
ответника.
Осъществена е редовна размяна на книжа между страните
по делото, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски
спорове.
По направеното възражение за недопустимост от
ответника, при извършена служебна проверка съдът установи, че т.д.561/2017г. по
описа на Окръжен съд – Бургас между същите страни с предмет – разваляне на
горепосочения договор е спряно с протоколно определение в с.з. от 20.06.2019 г.
на основание чл. 229, ал.1, т.4 до приключване на настоящия спор с влязло в
сила решение. Съгласно задължителното Постановление № 3 от 29.III.1973 г. на
Пленум на ВС, основен принцип на облигационното право е изпълнението на поетите
по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са
преследвали със сключването на договора. С оглед на това при спорове във връзка
с неизпълнение на договорите следва да се изхожда от възможностите за тяхното
изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато
неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на
договореното. Изхождайки от естеството на претендираното с настоящия иск реално
изпълнение на договора под формата на овластяване на кредитора да извърши
дължимите действия за сметка на длъжника, съдът намира, че висящността на
претенция за развалянето му не представлява отрицателна процесуална
предпоставка, тъй като двете производства не се движат едновременно, а
обусловеното е спряно до разрешаването на настоящия правен спор. Предвид
задължителните постановки в ППВС №3/29.ІІІ.1973 год., настоящото производство
се явява обуславящо, като насочено към постигането на реалния, уговорен от
страните резултат, и това е отчетено при спирането на т.д.№561/2017 год. по
описа на БОС.
Предвид горното и поради факта, че не е възможно
предполагаемото от ответника прихващане на суми за реално изпълнение на договор
за строителство срещу задължения за извършване на подобрения по същия договор,
поради взаимното изключване на двете хипотези, съдът намира за неоснователни
твърденията за злоупотреба с право.
До настоящия момент не са станали служебно известни на
съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят
до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е
констатирано наличие на отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на
положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на
правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.
При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да
пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на основание
чл.374, ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищците
твърдят, че страните сключили нотариален акт № 175, том 30, дело 5740,
дв.вх.рег.№ 95 от 14.11.2013 г. на СВ-Несебър за прехвърляне правото на
собственост срещу задължение за проектиране и строителство и разпределение
(делба на право на строеж) за поземлен имот с идентификатор 51500.507.79,
съгласно КККР на гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг – запад“ с площ от 2608 кв.м.
Ищците като собственици прехвърлили на ответното дружество 1967,99/2608 кв.м.
идеални части от имота срещу задължението му да изгради за своя сметка, лично
или чрез подизпълнители, предвидената по действащият ПУП жилищна сграда с обща
квадратура 5841,21 кв.м., както и открити тераси с квадратура 397,68 кв.м. или
общо 6238,92 кв.м., състояща се от партер, четири етажа, тавански складов етаж
и частично използваем покрив - тераса, и да предаде на ищците в уговорената степен
на завършеност обектите, за които последните си запазили правото на стоеж,
подробно описани за всеки от ищците. Срещу прехвърлените идеални части от
поземления имот ответникът поел задължение да изгради сградата, като след
изграждането ѝ придобил и всички останали обекти в сградата съгласно одобрения
проект, подробно изброени в 100 пункта в исковата молба.
Ищците твърдят, че са изпълнили изцяло задълженията си
по договора, а ответникът следвало до 30.06.2015 г. да изгради сградата и
уговорените довършителни работи, да състави всички необходими документи за
подписване на акт образец 15 и да предаде описаните по-горе обекти на ищците в предвидената
в т.VII степен на завършеност. Съгласно т.V.4 в срок до 30.07.2015 г.
ответникът следвало състави заедно с ищците и останалите инвеститори
необходимата документация за въвеждане на сградата в експлоатация и да поиска
издаването на удостоверение за това. Твърди се още, че в средата на 2015 г.
ответникът преустановил работата по изграждане на процесната сграда на етап
груб строеж, в което състояние била и в момента. Акт образец 15 не бил подписан,
ответникът не съставил необходимите документи за въвеждане на сградата в
експлоатация и не поискал издаването на удостоверение от община Несебър. От
2015 г. до настоящия момент не извършвал никаква строителна дейност по обекта. На
14.05.2015 г. бил съставен акт образец №14 за приемане на конструкцията и
жилищната сграда била нанесена в кадастралната карта на гр. Несебър с
идентификатор 51500.507.79.1, както и обектите в нея.
Считат,
че продължилата четири години забава в изпълнението сочела виновната
невъзможност на ответника да изпълни задълженията си, които били за заместими
действия. Тъй като ищците все още имали интерес от изпълнението, предявили
настоящия иск по чл. 80, ал.1 от ЗЗД за овластяването им да извършат посочените
довършителни работи за сметка на длъжника, като последният бъде осъден и да
заплати необходимите за това разходи предварително.
Твърди
се, че отделно от това в точка XI.3 от договора била предвидена и санкционна
отговорност за заплащане на неустойка за неизпълнение в размер на по 3000 лв.
месечно за всеки месец на забава. Претендират дължимата неустойка за 36 месеца,
считано от месец юни 2017 г. до месец май 2019 г., за който период считат, че
давността не е изтекла.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и
размер. Заявява, че е налице злоупотреба с право, предвид направеното от
ответника по т.д.561/2017г. на БОС възражение за право на задържане на сградата
до заплащане на подобренията по чл.72-73 от ЗС. Ищците обаче не разполагали със
средства за заплащането им, нито за довършване на строителството, предвид което
с настоящото дело целели с процесуални средства да заобиколят задължението на
собственика на вещта първо да заплати за подобренията и едва тогава да я получи,
като прихванат стойността на подобренията срещу разноските по довършването на
сградата в настоящото производство.
Оспорва размера на иска предвид изявлението на ищците,
че цената е произволно определена. Оспорва и иска за неустойка по основание и
размер поради прекомерност и противоречие с чл.26 ЗЗД. Позовава се на чл. 83,
ал. 2 от ЗЗД, като счита че добрият стопанин не търпи неизпълнението на
задължение за заместими действия, тъй като може да поиска да бъде овластен той
да ги извърши за сметка на длъжника. Като не са завели иска си по чл. 80 от ЗЗД
в продължение на четири години, ищците не са положили грижа на добрия стопанин
и не могат да търсят вреди и загуби за времето, през което са търпели
неизпълнението на заместимото действие. Отправя възражение за право на задържане
на процесната сграда до заплащане на извършените в имота подобрения и разноски
за запазване на сградата, като последните определя в размер на 500лв., но за
установяване точния размер прави доказателствени искания.
Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищците, с
която поддържат исковата молба, доказателствата и доказателствените искания.
Взимат становище по направените с отговора оспорвания. Твърдят, че искът е допустим,
тъй като липсва идентитет в предмета на делата. Сочат, че провеждането на
настоящия иск би довело до уреждане на отношенията между страните и
реализирането на договорната им воля, което от своя страна изключвало
последиците от разваляне на договора и реституция на даденото по него. Предвид
това, вземане за подобрения и разноски за запазване на вещта не възниква,
съответно не възниква и право на задържане на обекта до заплащане на горните и
тези възражения са недопустими. Възразяват срещу доказателствените искания на
ответната страна.
Правна
квалификация: Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове за
овластяване на ищците по равно и поотделно да извършат за сметка на ответника
необходимите СМР за довършване на строежа и въвеждане в експлоатация на сграда
с идентификатор 51500.507.79.1, като ответникът бъде осъден предварително да им
заплати стойността на необходимите за довършване и въвеждане в експлоатация на
строежа строително-монтажни работи, както и договорна неустойка за забава - чл.
80, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, вр.чл. чл.86 от ЗЗД.
Възраженията на
ответника по отношение на иска за неустойка имат правното си основание в чл. 26,
ал. 1 и чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.
Направените от
ответника възражения за право на задържане във връзка с дължими от ищците суми
за заплащане на направените в имота подобрения и разноски за запазване на
вещта, съдът намира за недопустими в настоящото производство. Съображенията за
това са следните:
Правото на
задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е акцесорно, обезпечително право на
владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник. Последица от упражняването му е
отлагане изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на
цялото съдебно признато вземане и може да бъде предявено само като защитно
средство по иск за предаване владението на съответната вещ. По настоящото дело
такова искане за предаване на владението липсва, тъй като се претендират не
последици от развален договор, а напротив – форма на неговото реално
изпълнение. Ответникът не е владелец-подобрител, а съсобственик, който е строил
в съсобствен имот поради поето облигационно задължение, което към момента не е
отпаднало с обратна сила, нито е изгубено правото на собственост. Възражението е процесуално недопустимо и не
следва да се приема за разглеждане в настоящото производство.
Подобни
съображения могат да бъдат изложени и по отношение на възраженията за
подобренията и сторените разноски за запазването на вещта, доколкото същите
биха могли да бъдат заявени и самостоятелно, отделно от правото на задържане. В
хипотезата, когато подобренията са извършени от приобретател по договор за
прехвърляне на право на собственост върху идеални части от недвижим имот и
отстъпено право на строеж срещу задължение за строителство, докато продължава
действието на договора изобщо не може да се поставя въпрос за неговото
обезщетяване в която и да е от хипотезите по чл. 72 - 74 ЗС, доколкото
измененията в имота са внесени от неговия съсобственик, респективно в
изпълнение на договора за строителство. Проблемът за възмездяване на
подобрителя възниква при наличието на влязло в сила решение за разваляне на
договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, когато настъпва възстановяването на
собствеността в патримониума на прехвърлителя.
На доказване
подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните
следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения. Съобразно въведените твърдения,
при условията на пълно и главно доказване, ищците следва да докажат наличието
на валидна облигационна връзка между страните; наличието, естеството, обема и стойностното
изражение на неизпълненото задължение на ответника; паричните си претенции по
основание и размер.
Ответникът носи
тежестта да докаже всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи
възражения, в това число и че е изправна страна.
Не са налице
обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение, да са
общоизвестни или служебно известни, поради което да не се нуждаят от доказване.
Не се спори между
страните, че сградата е изградена до етап „груб строеж“ от ответника, нанесена
е в КК, както и всички самостоятелни обекти в нея.
Представените от
ищеца писмени доказателства са относими и допустими и следва да се приемат, с
изключение на съдебно-техническата експертиза по т.д.№ 561/2017г.
С исковата молба,
ищецът е направил доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза с цел уточняване
на исковата претенция и доказване на неизпълнението
на договора, вида, обема и стойността на необходимите за довършване на сградата
СМР. Съдът намира, че искането е относимо и следва да се допусне, като на
експертизата се поставят и служебни въпроси: Кои самостоятелни обекти в
сградата се придобиват от ответника съгласно пункт ІІІ от нот.акт №146/2013
год. и архитектурни проекти, одобрени на 17.11.2009 год.? Има ли обекти в
сградата, които не са разпределени с нот.акт №146/2013 год.? Каква е дължимата
степен на завършеност на обектите, които се придобиват от ответника, като се
вземат предвид уговорките между страните в нот.акт №146/23013 год. и проектната
документация? Поставянето на втория въпрос се налага, тъй като в т. VII от
процесния нотариален акт степен на завършеност е уговорена единствено на
обектите на ищците, на общите части на сградата и на прилежащия поземлен имот,
а в т. V.3 e предвидено сградата да се довърши до акт 15. След отговора на
въпрос 3 на съда, експертизата да посочи какви по вид, количество, качество и
стойност са необходимите СМР за довършване на строежа и въвеждане на
експлоатация в табличен вид, като в случай, че
дължимите СМР се различават от претенцията на ищеца, да се посочи в кои
части. За изготвянето на експертизата са необходими знания от различни области,
поради което трябва да се назначи като комплексна и в състава ѝ да бъдат
включени строителен инженер и архитект.
Ищците са
направили доказателствено искане на основание чл. 190 от ГПК да бъде изискана
от ответника цялата строителна документация изготвена в хода на строителството
в оригинал, в това число и одобрен технически проект, бетонови дневници,
заповедни книги. Съдът намира, че с оглед доказване предмета на делото не е
необходимо да бъде изискана цялата строителна документация за обекта и следва
да укаже на ищците да посочат конкретни документи от същата.
По направените от
страните искания за допускане на гласни доказателства съдът ще се произнесе в
открито заседание след изслушване становищата на страните.
С отговора на
исковата молба ответникът е направил доказателствени искания във връзка с
доказването на недопустими възражения. Предвид това, съдът намира, че същите не
следва да се допускат.
По изложените съображения
и на основание чл.374
от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Домеу“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“ №50,
ет.2, бизнес център „Аполо“, представлявано от управителя Андрейс Члаидзе,
гражданин на Република Латвия и „Комфорт България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Сарафово, к-с „Аквамарин“,
бл.В, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Максим Кучай, гражданин на
република Латвия, чрез процесуалните си представители адв.А.Б. ***, със съдебен
адрес:***, офис 309, против „Флагман
инк.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър,
к.к. „Слънчев бряг“, зона „Запад“, административна сграда „Аква парк“,
представлявано от управителя Вили Иванов Мацин, чрез адв. Иво Бинев, АК-Бургас,
със съдебен адрес:***, искови претенции за овластяване на ищците по равно и
поотделно да извършат за сметка на ответника необходимите строително-монтажни
работи за довършване на строежа и въвеждане в експлоатация на сграда с
идентификатор 51500.507.79.1, в поземлен имот с идентификатор 51500.507.79,
подробно изброени в 56 пункта в исковата молба, като всички CMP се изпълнят с
български материали първо качество по БДС и за осъждане на ответника да заплати
по 950 000 лв. на всеки от ищците, представляващи стойността на необходимите за
довършване и въвеждане в експлоатация на строежа строително-монтажни работи,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска
(30.05.2019г.) до окончателното ѝ изплащане, както и за осъждане на
ответника на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД да заплати по 54 000 лв. на всеки
от ищците, представляващи неустойка по пункт XI т.3 от нотариален акт № 175,
том 30, дело 5740, дв.вх.рег.№ 95 от 14.11.2013 г. на СВ - Несебър, дължима за
периода на забава, считано от м. юни 2017 г. до м. май 2019 г. включително.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане възраженията на ответника за право на задържане, за
присъждане на подобренията и за сторените за запазването на вещта разноски.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 273/2019 г. съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, с
изключение на съдебно-техническата експертиза по т.д.№ 561/2017г.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от съобщението да депозира
нарочна молба във връзка с искането си по чл.190 ГПК, в която да конкретизира
необходимата за разрешаването на спора техническа документация.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
въпросите, формулирани от ищеца в исковата молба, както и на въпросите на съда: Кои самостоятелни обекти в сградата се придобиват от
ответника съгласно пункт ІІІ от нот.акт №146/2013 год. и архитектурни проекти,
одобрени на 17.11.2009 год.? Има ли обекти в сградата, които не са разпределени
с нот.акт №146/2013 год.? Каква е дължимата степен на завършеност на обектите,
които се придобиват от ответника, като се вземат предвид уговорките между
страните в нот.акт №146/23013 год. и проектната документация? След отговора на въпрос 3 на съда, експертизата да
посочи какви по вид, количество, качество и стойност са необходимите СМР за
довършване на строежа и въвеждане на експлоатация в табличен вид, като в
случай, че дължимите СМР се различават
от претенцията на ищеца, да се посочи в кои части.
НАЗНАЧАВА за вещи лица А. Великов и Малина Антова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 900 лв., вносим от ищците в седмичен
срок от съобщението.
ОБЯВЯВА на страните, че по исканията за допускане на гласни
доказателства ще се произнесе в съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника.
НАСРОЧВА делото за 10.12.2019 год. от 13.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи
на обжалване.
Съдия: