Решение по дело №1594/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 218
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20211210201594
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Благоевград, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
в присъствието на прокурора Диляна Бориславова Барбутова (РП-
Благоевград)
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201594 по описа за 2021 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Г. АТ., роден на **********г. с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 28.07.2017 г. в гр.Благоевград, в
сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Благоевград, находяща
се в гр. Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски‘‘ № 83, при условията на
продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото, пред орган на властта -
началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград
потвърдил неистина в писмени декларации от 28.07.2017г., приложени към
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин
№ 6899/28.07.2017г., които декларации, по силата на чл. 17, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи, приет с
Постановление на Министерски съвет №13/08.02.2010г. и по силата на чл.151,
ал.5 от Закона за движение по пътищата се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства както следва:
1
-На 28.07.2017г. в гр. Благоевград, в сградата на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул.
„Св. Димитър Солунски‘‘ № 83 пред системен оператор А. С. К. е потвърдил
неистина в писмена декларация, приложена към Заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин № 6899/28.07.2017г., която
по силата на чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи, приет с Постановление на Министерски съвет №13/08.02.2010г. “
В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български
личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена
декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства
в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената
"Миграция" при ОДМВР“ се дава пред орган на властта – началника на
Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства, а именно, че притежаваното от него
свидетелство за управление на моторно превозно средство /№*********/ е
откраднато на 01.07.2017г., като в действителност същото било отнето от
контролните органи на Федерална Република Германия, за нарушение на
разпоредбите на немското законодателство за движение по пътищата
-На 28.07.2017г. в гр. Благоевград, в сградата на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул.
„Св. Димитър Солунски‘‘ № 83 пред системен оператор А. С. К. е потвърдил
неистина в писмена декларация, приложена към Заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин № 6899/28.07.2017г., в
която посочил, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца, по смисъла на параграф 6. т.46 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата/ е в
Република България - с. Логодаж, общ. Благоевград, която декларация по
силата на чл.151, ал.5 ЗДвП "Свидетелство за управление на моторно
превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Р. България, за което обстоятелство подписват декларация" се
дава пред орган на властта – началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Благоевград, за удостоверяване на истинността на посочените
обстоятелства- престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК вр. чл.26, ал.1 НК,
поради което и на основание чл. 313, ал.1, пр.1 НК, вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.
78а, ал.1 НК вр. чл. 378, ал.4, т.1 НПК го ОСВОБОЖДАВА от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК обвиняемия Г. АТ. (с
установена самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР- Благоевград
направените в досъдебното производство разноски за експертиза в размер на
128,51лв. (сто двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки).
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред ОС - Благоевград по реда на Глава XXI от НПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви по АНД № 1594/2021 г. по описа на РС- Благоевград, НО, 7 състав:
АНД 1594/2021г. по описа на РС – Благоевград е образувано по внесено от
Районна прокуратура- Благоевград Постановление с предложение за освобождаване на
обвиняемия Г. АТ. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, за това че на 28.07.2017г. в гр.Благоевград, в сградата на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул. „Св.
Димитър Солунски‘‘ № 83, при условията на продължавано престъпление, с две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, пред орган на властта – А. С. К.,
изпълняваща длъжността системен оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Благоевград, потвърдил неистина в писмени декларации от 28.07.2017г.,
приложени към Заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин № 6899/28.07.2017г., които декларации, по силата на чл. 17, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление на
Министерски съвет №13/08.02.2010г. и по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение
по пътищата се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства както следва :
- На 28.07.2017 г. в гр. Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски‘‘
№ 83, пред орган на властта – А. С. К., изпълняваща длъжността системен оператор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, потвърдил неистина в
писмена декларация от 28.07.2017 г., приложена към Заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин № 6899/28.07.2017г., която по
силата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет
с Постановление на Министерски съвет №13/08.02.2010г., се дава пред орган на
властта /А. С. К. — системен оператор в сектор „Пътна полиция" ОД МВР
Благоевград/ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че
притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство
/№*********/ е откраднато на 01.07.2017г., / посочил, че на 01.07.2017г. са откраднали
портмонето му, а в него са били личните му документи и книжката/ при положение, че
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било отнето от
контролните органи на Федерална Република Германия, за нарушение на разпоредбите
на немското законодателство за движение по пътищата,
- На 28.07.2017г., в гр. Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски‘‘
№ 83, пред орган на властта – А. С. К., изпълняваща длъжността системен оператор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, потвърдил неистина в
писмена декларация, а именно Декларация 28.07.2017г., /Приложение № 3 към чл.63,
ал.4 от Инструкция № 1з-417 на МВР от 10 март 2010 г. „За организацията и
технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични
документи"/, приложена към Заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин № 6899/28.07.2017г., в която посочил, че обичайното му
пребиваване /повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, по смисъла
на параграф 6. т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по
пътищата/ е в Република България - с. Логодаж, общ. Благоевград, която декларация се
подава съгласно чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: "Свидетелство за
1
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Р. България, за което обстоятелство подписват
декларация" и се дава пред орган на властта А. С. К. — системен оператор в сектор
„Пътна полиция" ОД МВР Благоевград за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства.
Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на Глава
ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Благоевград излага подробни
съображения, че доказателствата по делото установявали по несъмнен начин, че
обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Поддържа, че са налице предвидените с чл.78а НК предпоставки и прави искане А. да
бъде признат за виновен, като на основание посочената разпоредба бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба в размер на
1000 лв.
Обвиняемият А., редовно призован не се явява.
Съдът, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид
разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Г. АТ. е роден на **********г. с ЕГН **********.
А. има адресна регистрация в с.Логодаж, общ. Благоевград, като никога не е
живял и пребивавал на този адрес.
На 01.07.2017г. обвиняемият А. се намирал във Федерална Република Германия,
гр. Вайхинген Енц, където при извършена му проверка било установено, че управлява
МПС след употреба на алкохол /при извършена в 23:15 часа проба се установила
концентрация на алкохол в кръвта му 1,87 промила/ и без да притежава необходимата
шофьорска книжка. При така направените констатации свидетелството за управление
на МПС, издадено на името на А. №********* било отнето от контролните органи на
Федерална Република Германия.
На 28.07.2017г. обвиняемият посетил сградата на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – Благоевград, находяща се в гр. Благоевград бул. „Св. Димитър Солунски” №
83, за да подаде заявление за издаване на СУМПС.
Свидетелката А. К. - системен оператор в Сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР установила самоличността на обвиняемия чрез представен от него документ за
самоличност. К. предоставила на А. за попълване бланки на Заявление за издаване на
документ за самоличност български граждани, Декларация, приложение 6 по чл.17,
ал.1 ПИБЛД и Декларация по чл.151, ал.5 и ал. 7 ЗДвП, в която в графа „Забележка“ е
отразено, че съгласно §6, т.46 от ДР на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република
България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако
лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на
лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови
връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се
смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща
там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в
дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност.
Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на
обичайно пребиваване“.
2
А. представил на Качанска попълнено и подписано Заявление за издаване на
документ за самоличност на български граждани, което същата обработила деловодно
и завела с вх. № 6899/28.07.2017г. по описа на Сектор "ПП" при ОД на МВР.
Към заявлението обвиняемият подал и подписана от него Декларация по
приложение 6 по чл.17, ал.1 ПИБЛД, в която посочил, че притежаваното от него
свидетелство за управление на моторно превозно средство №********* е откраднато
на 01.07.2017г.
Към същото заявление А. представил и подписана от него Декларация по чл.151,
ал.5 ЗДвП, в която декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република
България по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДВП на адрес с. Логодаж, общ. Благоевград
Въз основа на така депозираните документи на обвиняемия е издадено СУМПС №
*********, което на 16.08.2017г. било връчено на Г. А.
С решение на Районния съд във Вайхинген ан дер Енц от 04.09.2017г.
свидетелството за управление на МПС, издадено на името на А. №********* било
официално отнето по съдебен ред, като по отношение на обвиняемия била наложена
забрана за издаване на ново свидетелство за управление на МПС, за срок от
04.09.2017г. до 03.09.2018г. Съдът разпоредил свидетелството за управление на МПС
№********* да бъде изпратено на Федералното бюро за МПС за препращането му към
органа в чужбина, който го е издал.
На 07.12.2017г. в Сектор „ПП“ ОДМВР Благоевград било получено писмо от
Главна дирекция „Национална полиция” с рег.№3286р-47014, с което е изпратено
свидетелство за управление на моторно превозно средство №*********, издадено на
обвиняемия, с уведомление, че същото било отнето във Федерална Република
Германия и на лицето е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно–почеркова
експертиза се установява, че подписите, в графа „подпис” в декларация по чл. 17, ал.1
от Правилника за издаване на български лични документи и в графа „подпис” в
декларация Приложение № 3 към чл.63, ал.4 са изписани от обвиняемия Г. АТ..
Съгласно приложената по делото справка съдимост, обвиняемият не е осъждан.

По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните в
хода на досъдебното производство доказателствени материали, обсъдени от съда по
реда на чл. 107, ал.5 и чл. 378, ал.2 НПК:
1.гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на обвиняемия
показанията на свидетелите А. К., П. О. и П. Ч.,
2.писмените доказателства и доказателствени средства: Справка съдимост за
лицето Г. АТ. с рег.№38230/25.11.2021г. Писмо от Главна дирекция „Национална
полиция“ с рег. №3286р[1]47014/13.11.2017 г.; Документи на чужд език от лист 15 до
лист 20; Копие на свидетелство за управление на МПС на Г. АТ.; Данни за издаване на
СУМПС от 28.07.2017 г.; Заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин с вх. №6899; Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи от Г. АТ. от 28.07.2017 г.; Вносна бележка с
уникален регистрационен номер 8171VGРАБ-62450 от 28.07.2017 г.; Вносна бележка с
уникален регистрационен номер 8171VGРАБ-62451 от 28.07.2017 г.; Документ за
получаване на СУМПС от 16.08.2017 г.; Писмо от сектор "Пътна полиция" с рег.
№3286р-9763/27.02.2018 г.; Копие на документи на чужд език с вх.№328600-
64785/03.11.2017 г. от лист 64 до лист 69; Писмо от ГД „ИН“ с рег.
№8452/18.06.2018г.; Писмо от Национална следствена служба с рег.
3
№п[1]21737/11.06.2018 г.; Справка за съдимост с рег. №1087/29.05.2018 г.; Справка за
пътуване на лице – български гражданин от 29.05.2018 г.; Писмо от Върховна
касационна прокуратура, отдел „Международен“ с №9270/2018 г.; Писмо от
Министерство на правосъдието с изх. №99-ВК-369/18 от 20.02.2019 г. с приложение
документи на македонски език от лист 105 до лист 110; Молба за правна помощ от
Върховна касационна прокуратура, отдел „Международен“ с №9270/2018 г.;
Документи на македонски език на лист 113-114; Документи на македонски език от лист
117 до лист 120; Писмо от ОДМВР Благоевград с рег. №244р-6885/01.04.2019г.;
Справка за пътуване на лице – български гражданин от 28.03.2019 г. Протокол за
вземане на образци за сравнително изследване от 21.07.2021 г. на Г. АТ.; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от 15.09.2021 г.; Превод на
документи от лист 23 до лист 57; Документи на чужд език от лист 58 до лист 63; Писмо
от Община Благоевград с изх. №24-00-658/28.09.2021 г.; Документ на чужд език на
лист .; Справка за пътуване на лице – български гражданин от 15.09.2021 г.;
3. заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-
графическа експертиза.
Първоинстанционният съд подложи на критичен анализ обясненията на
обвиняемия като отчете двойствения им характер като доказателствено средство и
средство за защита. Независимо от посоченото, съдът кредитира изцяло обясненията на
А., като съобрази тяхната вътрешна непротиворечивост, хронологическа
последователност, корелацията им с приетите по делото писмени доказателства,
показанията на разпитаните свидетели и заключението на графическата експертиза.
Високата доказателствена стойност на обясненията на обвиняемия се основава и на
изключително детайлното пресъздаване на обстоятелства, относими към предмета на
делото, включително и такива уличаващи го в извършването на двете деяния, за които
е привлечен към наказателна отговорност.
При изграждането на фактическата обстановка по делото, районният съд се
довери на показанията на свидетелите К. и О., като съобрази липсата на
заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото, вътрешната им
непротиворечивост и подкрепата им от доказателствената съвкупност по делото.
Като достоверни следва да се приемат и показанията на свидетеля П. Ч. предвид
тяхната последователност, както и това, че свидетелят възпроизвежда преките си
възприятия за относими към предмета на доказване обстоятелства. От показанията на
Ч. - кмет на с. Логодаж и обясненията на обвиняемия се установява, че А. е адресно
регистриран в с. Логодаж, предвид задължителното изискване за адресна регистрация
на територията на РБългария във връзка с процедурата по получаване на българско
гражданство, но същият никога не е пребивавал в с. Логодаж.
От обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелката К. се установява, че
А. се е явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград, където е
работното й място, за да подаде Заявление за издаване на СУМПС. Установява се и, че
тя е приела подаденото от А. Заявление вх. 6899/28.07.2017г. по описа на Сектор "ПП"
при ОД на МВР – Благоевград за издаване на СУМПС, както и декларация на
основание чл.151, ал.5 ЗДвП и декларация на основание чл.17, ал.1 ПИБЛД, като е
установила самоличността му чрез представен от него документ за самоличност.
Писмените доказателства, надлежно приобщени към материалите по делото
изясняват обстоятелства, релевантни към предмета на делото като същите
кореспондират с обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите К., О. и Ч.,
поради което съдът ги постави в основата на фактическите си изводи.
В обясненията на обвиняемия, показанията на свидетеля Овнарски и приетите по
4
делото Решение на Районния съд във Вайхинген ан дер Енц от 04.09.2017г./в превод на
български/ и писмо от „Главна дирекция „Национална полиция” се съдържат данни, че
СУМПС на обвиняемия А. с бланков № ********* издадено от ОД на МВР-
Благоевград е отнето от контролните органи на Федерална Република Германия, за
нарушение на разпоредбите на немското законодателство за движение по пътищата.
От заявление 6899/28.07.2017г. по описа на Сектор “ПП“ при ОД на МВР –
Благоевград за издаване на СУМПС и подадените от обвиняемия декларации на
основание чл.151, ал.5 ЗДвП и на основание чл.17, ал.1 ПИБЛД, съдът установи
времето и мястото на извършване на деянията. Върху трите документа са вписани
входящи номера от 28.07.2017г., като тази дата е попълнена саморъчно и в процесните
декларации, поради което съдът приема като дата на извършване на описаното в
обвинителния акт престъпление именно 28.07.2017г.
Мястото на извършване на деянието – сградата на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул.“Св. Димитър Солунски “
№83 се установява от заявление № 6899/28.07.2017г. по описа на Сектор “ПП“ при ОД
на МВР – Благоевград за издаване на СУМПС, двете инкриминирани декларации,
показанията на свидетелката К. и обясненията на А..
От подадената от А. декларация на основание чл.151, ал.5 ЗДвП съдът извлече
информация относно обстоятелствата, които обвиняемият е декларирал във връзка с
искането за издаване на СУМПС, а именно, че е установил обичайното си пребиване
по смисъла на чл.§6,т.46 от ДР на ЗДвП в РБългария, общ.Благоевград, с. Логодаж.
Депозираната от А. декларация на основание чл.17 ПИБЛД е източник на
доказателствена информация за това, че във връзка с искането за издаване на СУМПС,
същият е декларирал, че СУМПС му е откраднато.
Въз основа на справката за съдимост съдът прие, че обвиняемият е неосъждан.
Като компетентно изготвено и отговарящо пълно и аргументирано на поставените
въпроси, първата инстанция кредитира напълно заключението на изготвената в
досъдебното производство графическа експертиза. Въз основа на него се установи, че
подписите в графа „подпис” в декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи и в графа „подпис” в декларация Приложение № 3 към
чл.63, ал.4 са изписани от обвиняемия Г. АТ..

От правна страна:
Преди да изложи мотиви за обективната и субективна съставомерност на деянията
на обвиняемия като престъпление по чл.313, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК съдът намира за
необходимо да посочи, че счита, че престъплението, за което А. е предаден на съд е
извършено чрез две отделни деяния, независимо че същите са извършени по едно и
също време, като двете инкриминирани декларации са приложени към едно и също
заявление, а мотивът за тяхното подаване е било издаване на СУМПС.
В случая А. чрез две отделни декларации с декларативен характер, чрез които е
нормативно предвидено да се доказват определени факти и обстоятелства, е
удостоверил 2 напълно различни групи обстоятелства, като чрез извършеното с всяка
от декларациите лъжливо документиране е осъществил поотделно състава на чл.313,
ал.1 НК.
Доктрината и съдебната практика еднопосочно приемат, че продължаваното
престъпление е налице, както когато отделните прояви са извършени както въз основа
на отделни решения, така и когато са въз основа на едно общо решение, какъвто е и
настоящия случай /Виж С., АЛ., Наказателно право, Обща част, стр.331/.
По изложените съображения, съдът прие, че престъплението по чл.313, ал.1 НК е
5
извършено от обвиняемия чрез две отделни деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, което предпоставя квалификацията по чл.313, ал.1, вр. чл.26 НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че Г. АТ. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал.1, вр. чл.26
НК.
С разпоредбата на чл. 313, ал.1 НК законодателят е криминализирал,
потвърждаването на неистина или затаяването на истина в писмена декларация или
съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Разпоредбата е бланкетна и за
съставомерността на деянието като престъпление по посочения законов текст е
необходимо да се установи, че разпоредба на закон, указ или постановление на
министерски съвет предвижда изрично истинността на определени обстоятелства да се
установи с писмена декларация.
От обективна страна изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в
депозирането пред орган на властта на декларация, чието подаване е предвидено по
силата на закон, указ или постановление на министерски съвет, като деецът следва да е
потвърдил неистина или е затаил истина в такава декларация.
С оглед събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че А.
на 28.07.2017г. лично е подал заявление № 6899/28.07.2017г. по описа на Сектор “ПП“
при ОД на МВР – Благоевград и декларации по чл.151, ал.5 ЗДвП и по чл. 17, ал.1
ПИБЛД.
В декларацията по чл.151, ал.5 ЗДвП А. е потвърдил неистина, като
собственоръчно вписал, че е установил обичайното си пребиване по смисъла на
чл.§6,т.46 от ДР на ЗДвП в РБългария, общ.Благоевград, с. Логодаж, а в подадената по
чл.17, ал.1 ПИБЛД декларация е потвърдил неистина, като е вписал, че издаденото му
СУМПС № ********* е откраднато при неизвестни обстоятелства, като в
действителност същото е било отнето от контролните органи на Федерална Република
Германия, за нарушение на разпоредбите на немското законодателство за движение по
пътищата.
И двете попълнени и подписани от обвиняемия декларации имат декларативен
характер, като е предвидено чрез тях да се доказват определени факти и обстоятелства
(в процесния случай предвидените в чл. 151, ал.5 ЗДвП обстоятелства и чл.17, ал.1
ПИБЛД). Чрез декларирането на тези факти и обстоятелства се удостоверява
истинността на тяхното настъпване, поради което те се установяват именно с
декларация, изискуеми се съответно с чл. 151, ал.5 ЗДвП и чл.17, ал.1 ПИБЛД .
Съгласно чл.151, ал.5 ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в
Република България, за което обстоятелство подписват декларация.
От своя страна разпоредбата на 17, ал.1 ПИБЛД предвижда, че в случаите на
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ,
лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно
приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР,
ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР.
Ето защо с оглед изричната регламентация истинността на посочените
обстоятелства, а именно установяването на обичайно пребиваване с предвидената с
6
чл.151, ал.5 ЗДвП писмена декларация и установяването на кражба, на български
личен документ с предвидената с чл.17 ПИБЛД писмена декларация, с извършването
на лъжливо деклариране чрез всяка една от тези декларации се осъществява от
обективна страна престъпление по чл.313, ал.1 НК, доколкото за наличие това
престъплението е необходимо единствено удостоверяването на дадени обстоятелства
да е предвидено в закон, указ или постановление на Министерски съвет. В този смисъл
са Решение № 812 от 11.12.2004 г. на ВКС по н. д. № 485/2004 г., III н.о. и
Тълкувателно решение № 56 от 20.12.1986 г. по н. д. № 29/1986 г., ОСНК , съгласно
което отговорността по чл. 313 НК винаги предполага задължение за деклариране
установени със закон, указ или постановление на министерския съвет. В Решение №
130 от 7.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 24/2015 г., I н. о, също е посочено, че
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е налице, когато е потвърдена неистина или е
затаена истина в писмена декларация (или съобщение, изпратено по електронен път),
която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет, се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Престъплението е формално и съставът е осъществен, ако законът предвижда
истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв
начин, макар те и да не отговарят на истината. За съставомерността на деянието е
правно ирелевантно дали декларацията се изготвя върху бланка, по образец и пр. и
дали те съдържат предупреждение за носене на наказателна отговорност при невярно
деклариране.
За да е налице извършено престъпление по чл.313, ал.1 НК следва в съответната
декларация да е потвърдена неистина само относно посочените в закона, указ или
постановление на Министерски съвет обстоятелства. Както беше посочено, в
настоящия случай с чл.151, ал.5 ЗДвП е предвидено, свидетелство за управление на
моторно превозно средство да се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство те подписват декларация,
поради което извършеното от обвиняемия потвърждаване на неистина в подадената от
него декларация за обстоятелство, предвидено с цитираната разпоредба от обективна
страна осъществява състава на престъпление по чл.313, ал.1 НК.
С разпоредбата на чл.17, ал.1 ПИБЛД, приет с постановление на Министерски
съвет № 13/2010 г., обн. ДВ, бр. № 12 от 12.02.2010г е предвидено, че в случаите на
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето
е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно
приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР,
ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР, поради което
извършеното от обвиняемия потвърждаване на неистина в декларация за
обстоятелство, предвидено с посочената разпоредба, от обективна страна осъществява
състава на престъпление по чл.313, ал.1 НК.
В този смисъл, декларацията, която е подписал обвиняемият и в която е заявил, че
е установил обичайното си пребиваване в Р България и декларацията, в която е заявил,
че СУМПС му е откраднато, представляват писмени декларации, които съответно по
силата на чл.151, ал.5 ЗДвП и по силата на постановление на Министерски съвет, с
което е приет ПИБЛД се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, в случая за удостоверяване на двете групи обстоятелството с
оглед възможността да му се издаде СУМПС.
От обективна страна престъплението по чл. 313, ал.1 НК е на формално
извършване, като деянието е довършено с факта на деклариране на неверните
обстоятелства- т.е. с потвърждаването на неистината, без да е необходимо
7
настъпването на някакви последици.
На следващо място по делото е установено по безспорен начин, че посочената
декларации по чл.151, ал.5 ЗДвП и по чл.17, ал.1 ПИБЛД заедно със заявление №
6899/28.07.2017г. по описа на същия сектор са адресирани до Началника на сектор
"Пътна полиция“, който представлява орган на власт по смисъла на чл. 93,т.2 НК.
Фактическото подаване на декларациите пред служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Благоевград, не променя извода за обективна съставомерност
на деянието на обвиняемия като престъпление по чл.313, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК,
доколкото техният адресат е именно началника на посочения сектор.
Легалната дефиниция на „обичайно пребиваване в Република България“ се
съдържа в §6, т.46 от ДР на ЗДвП, според който това е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца
поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични
връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За
обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните
му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в
две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при
условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е
необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с
определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение
не се смята за смяна на обичайно пребиваване.
От събраните по делото доказателства, включително и обясненията на
обвиняемия се установява, че обичайното пребиваване на А. по смисъла на §6, т.46 от
ДР на ЗДвП е в Р Германия, а не в РБългария, с оглед на което съдът приема, че с
процеснатата декларация обвиняемият е потвърдил неистина.
Същевременно от приложените по делото писмени доказателства, показанията на
Овнарски и обясненията на А. категорично е установено и че заявеното от обвиняемия
като откраднато СУМПС, му е било отнето от контролните органи на Федерална
Република Германия, за нарушение на разпоредбите на немското законодателство за
движение по пътищата, с оглед на с декларацията по чл.17, ал.1 ПИБЛД обвиняемият
също е потвърдил неистина
Несъмнено е доказано и авторството на деянието от страна на обвиняемия, който
лично е подписал инкриминираната писмена декларация.
От субективна страна, двете деяния са извършено виновно, при форма на вината -
пряк умисъл. Обвиняемият А. е съзнавал, че обичайното му пребиваване е в
ФРГермания, като никога не е установявал обичайното си пребиваване в РБългария,
както и че притежаваното от него СУМПС № *********, му е било отнето от
контролните органи на Федерална Република Германия.
Съзнавал е също така, че подписвайки декларация по чл. 151, ал.5 ЗДвП, в която
собственоръчно е отразил, че е установил обичайното си пребиваване в РБългария,
общ. Благоевград, с. Логодаж потвърждава неистина, както и че посочената декларация
се изисква по силата на чл.151, ал.5 ЗДвП, за да се удостовери верността на отразеното
в нея пред орган на властта – Началника на сектор "Пътна полиция" – ОДМВР-
Благоевград. Бил е наясно и че подписвайки декларация по чл.17, ал.1 ПИБЛД, в която
е посочил, че СУМПС му е откраднато също потвърждава неистина, като тази
декларация се изисква постановление на МС, за да се удостовери верността на
отразеното в нея пред орган на властта – Началника на сектор "Пътна полиция" –
ОДМВР- Благоевград
Интелектуалният момент на умисъла на обвиняемия обхваща обстоятелствата, че
8
попълва декларации, изискуеми по силата съответно на закон и на Постановление на
МС, в които следва да посочи само истинни обстоятелства, и че същите се дават пред
орган на властта, както и че декларира неистини, които представи съдът намира, че са
били формирани в съзнанието на обвиняемия. Във волево отношение той е целял
декларирането на неверните обстоятелства, за да получи СУМПС без да са били налице
законоустановените предпоставки за това.

По приложението на чл. 78а, ал.1 от НК и по наказанието:
В настоящия случай по отношение на обвиняемия е приложима разпоредбата на
чл.78а НК, доколкото са налице кумулативно предвидените със закона предпоставки-
обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Глава XXVIII от НПК; предвиденият размер на наказанието за извършеното умишлено
престъпление е лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лв., като от
престъплението не са настъпили подлежащи на възстановяване съставомерни
имуществени вреди.
Същевременно инкриминираното деяние не попада в изключенията, изрично
посочени в чл.78а, ал.7 НК /от деянието да е причинена тежка телесна повреда или
смърт, деецът да е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и
техни аналози, както и при множество престъпления /доколкото продължаваното
престъпление представлява само едно престъпление/или когато престъплението е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му/.
При индивидуализация размера на административното наказание, съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното съдействие от страна на
обвиняемия в хода на досъдебното производство и дадените от него обяснения, които
са допринесли за установяване на фактическата обстановка по делото.
Чистото съдебно минало на обвиняемия и липсата на имуществени вреди е
отчетено от законодателя при уреждане на възможността за прилагане на чл.78а НК,
като по арг. от чл.56 НК, съдът не ги взе предвид при индивидуализацията на
наказанието "глоба".
Съдебният състав не констатира отегчаващи вината обстоятелства, поради което
на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, а именно "глоба" в размера на законоустановения
минимум от 1000 /хиляда/ лв. Така определената административна санкция е
съобразена с тежестта на конкретното деяние, като предвид имотното състояние и
семейно положение на обвиняемия ще изиграе ролята си за превъзпитание на
извършителя и ще постигне целите на индивидуална и генерална превенция,
предвидени с чл. 12 ЗАНН.
По разноските:
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът възложи заплащането на разноските по
делото в тежест на обв. А. в размер на 128,51лв за назначената в хода на досъдебното
производство експертиза, както и държавна такса от по 5.00 лева за всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
При тези съображения първоинстанционният съд постанови решението си.


20.12.2021г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни