РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Плевен, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430104780 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е ИМ от С. Р. С. против „4финанс“ООД, в която се твърди,
че на 21.07.2018г. ищецът е договор за кредит № ********** с „4финанс”
ЕООД.Излага се следното становище относно предявения иск: В договора е
посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1200.00 лева, а общата
сума която следва да върне С.С. е в размер на 1488.00 лева, платима тридесет
дни след сключването на договора. Уговореният годишен лихвен процент
/ГЛП/ е в размер на 40.99 %, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер
на 49.70 %. Също така в договора е уговорено, че С.С. дължи и такса за
експресно разглеждане в размер на 247.57 лева.Няколко дни преди датата на
падежа за изпълнение на задължението /20/08/2018 г./, служител на
„4финанс” ЕООД се свързал с ищеца ми по телефона, като му предложил
възможност да отсрочи изпълнението на задължението е 7, 14 или 30 дни,
като за целта следва да заплати такса в размер на 115.20 лева, 172.80 лева или
288.00 лева съответно.На 20/08/2018г. ищецът заплатил такса в размер на
172.80 лева за отсрочване изпълнението на задължението с 14 дни, за което
без съгласието му чрез онлайн платформата на ответното дружество е
1
изпратен Анекс удължаване на срок от дата 20/08/2018 г. към договор за
кредит № **********/21/07/2018 г.На 03/09/2018 г. ищецът е заплатил такса в
размер на 172.80 лева за отсрочване му чрез онлайн платформата на
ответното дружество е изпратен Анекс удължаване на срок от дата 03/09/2018
г. към договор за кредит № **********/21/07/2018 г.Впоследствие ищецът е
заплатил и сумата в размер на 1488.00 лева, включваща главница в размер на
1200.00 лева, 40.43 лева възнаградителна лихва, 247.57 лева такса за
експресно разглеждане.С. Р. С. е погасил изцяло сумата по сключения
договор, а именно в общ размер на 1833.60 лева, включваща 1200.00 лева
главница, 40.43 лева възнаградителна лихва, 247.57 лева такса за експресно
разглеждане, и два пъти по 172.80 лева „такса за отсрочване изпълнението на
задължението“. Последната е изплатена на „4финанс” ЕООД.
I. На първо място счита, че гореописания договор и свързаните с него
анекси са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни
правила.
1. Смята, че процесния договор и свързаните е него анекси са нищожни на
основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената
от закона форма.Настоящият случай касае сключването на договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на
предложението до сключването на договора са използвани изключително
средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на
договорите следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и
Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/.Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй
като доставчика „4финанс” ЕООД не е изпълнил императивно вменените му
задължение да предостави на потребителя С.С. изискуемата преддоговорна
информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и
изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният
може да се откаже от тях.Също така смята, че всички разменени между
доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на
императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват
2
електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не
е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен
автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите
нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.С оглед на горното счита, че
ответното дружество е приело за сключени процесния договор и свързаните с
него анекси с С.С. в нарушение на предвидените императивни правила, без
последната да е изразила валидно своето съгласие.Смята, че е нарушено
изискването процесните договори да са написани по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договорите.
2. Счита, че Договорът за кредит и свързаните с него анекси са нищожни
на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от тяхното съдържание, а именно общият размер на
кредита.
За действителността на договорите е необходимо в общия размер на кредита
да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от
кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и
кога следва да бъде изплатена. В случая е налице единствено формално
посочване на размера на отпуснатия заем /1200.00 лева/. Също така липсва
посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв
срок.
3. Смята, че Договорът за кредит и свързаните с него анекси са нищожни
на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от тяхното съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин.
Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит и свързаните с него анекси ГПР е посочен единствено
като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване.
3
Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора и свързаните с него анекси ГПР от 49.70 %, е
в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10,
ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора и свързаните с него анекси
единствено е посочен годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40.99 %, без обаче да
става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договорите. Освен
посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договорите не са
включени всички останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и
размер /в това число начислените такси за експресно разглеждане и
отсрочване на изпълнението на задължението/, и водещи до различен размер
на ГПР.
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията,
в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването
на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни,
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.
На следващо място смята, че в договора за потребителски кредит и
свързаните с него анекси е налице грешно посочен размер на ГПР, а
действителният такъв /в размер на 288.00 % за конкретния договор/ е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума,
дължима от доверител ката ми.
В първоначално сключения договор е посочено, че С.С. дължи такса за
експресно разглеждане в размер на 247.57 лева, която сума впоследствие е
изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на „4финанс” ЕООД.
Счита, че подобна такса не се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй
като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Експресното разглеждане на молбата за кредит е
част от усвояването на кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане
не се дължи. В тази връзка смятам, че тази такса по своята същност
4
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от ЕЛП и ГПР, като в случая това
законово изискване не е спазено.
Също така счита, че начислената такса за експресно обслужване е
заплатена при начална липса на основание.
Смята и, че в случая начислената такса за експресно обслужване
представлява заплащане на възнаграждение за услуга, която реално не е
предоставена на С.С..
Счита, че гореизложеното се отнася и относно заплатените от С.С. два
пъти по 172.80 лева, представляваща такси за отсрочване изпълнението на
задължението с 14 дни. Заплащането на посочените такси по своята същност е
довело до изменение на процесния договор, като дължимата сума по
отпуснатия кредит е изплатена изцяло два месеца след първоначалното
сключване на договора. Ето защо счита, че тази такса не се дължи на
основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като същата е част от усвояването на
кредита. Тя също представлява печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от
ЕЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.
Също така счита, че клаузите, уреждащи заплащането на цената за
допълнителни услуги са изцяло неравноправни и нищожни, тъй като същите
са във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1, т. 3 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водят до неравновесие в правата на страните, тъй като за
да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното
споразумение се изисква одобрение от кредитора. От горното следва, че
потребителят следва да плати предварително за възможност, която изцяло
зависи от волята на кредитора. С тези клаузи се въвежда задължение на
едната страна по договора да заплати за услуга, която има по силата на самия
закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора, както и
свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравноправност на същите.
Също така счита, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл.
146 от ЗЗП.
5
Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „4финанс” ЕООД не е включило в ГПР
разходите за заплащане на „такса за експресно разглеждане“ в размер на
247.57 лева, както и разходите за заплащане на „такса за отсрочване
изпълнението на задължението“ в общ размер на 345.60 лева /два пъти по
172.80 лева/, които по своята същност представляват печалба за кредитора,
надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да
е част от ГЛП и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан,
действителният такъв щеше да възлиза на 288.00 % /а не както е посочен в
договора и свързаните с него анекси 49.70 %/ Ето защо счита, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на
договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за
действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между
страните.Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Счита, че с тези действия „4финанс” ЕООД е заобиколило изискванията
на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е
нищожна.
Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и
развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ЗПК,
ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на
присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това
задължения за синхронизиране на българското законодателство с
европейското. Ето защо счита, че приложимото национално законодателство
следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията
и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за
6
потребителски кредити.
Във връзка с горното смята, че неизпълнението на задължението за
правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива
2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото
по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта
на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен
начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се
установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислените такса
за експресно разглеждане и такса за отсрочване изпълнението на
задължението/ безспорно попадат в изискванията на Директивата - те са
предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при
тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи
изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в
ГПР. Ето защо счита, че неправилното изчисляване и посочване е
самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на
това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено
условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на
уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както
и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е
формулирано и затвърждавано.
Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Смята, че посочването в договорите на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.В
този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело М53/10 на СЕС „Търговска
7
практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като
„заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
(„Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или
е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел.
4. Счита, че Договорът за потребителски кредит и свързаните с него
анекси са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузите за възнаградителна лихва /ГЛП/ поради
противоречие с добрите нрави.
Смята определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва
(в който се включват таксите за експресно разглеждане и отсрочване
изпълнението на задължението) за изключително висок и противоречащ на
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката относно
договорната лихва води до нищожност и на целия договор /рег аrgumentum
чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК/.
5. На самостоятелно основание счита, че Договорът за потребителски
кредит и свързаните с него анекси са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т.
11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от тяхното
съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
6. Счита, че Договорът за потребителски кредит и свързаните с него
анекси са нищожни и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
8
като не е посочен съществен елемент от тяхното съдържание, а именно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и
за размера на лихвения процент на ден.
7. Налице е разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит и свързаните с него анекси сума, подлежаща на
връщане, и тази, която ищецът реално е върнал на ответното дружество.Ето
защо смята, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки,
не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
II. Смята, че процесния договор и свързаните с него анекси са
унищожаеми на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването им поради
крайна нужда и явно неизгодни условия.
С.С. е бил принуден да сключи първоначалния договор за кредит,
предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда. Към този момент
той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на
неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за
комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Именно
тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му
воля да сключи договора. При условие, че тези факти не бяха налице С.С.
нямаше да сключи процесния договор, а най-малкото със сигурност нямаше
да го сключи при тези условия. Именно поради горните обстоятелства и
липсата на финансови средства С.С. е бил принуден да заплаща процесиите
„такси за отсрочване изпълнението на задължението“, от които обстоятелства
ответното дружество безспорно се е възползвало.Налице са явно неизгодни
условия по процесния договор и свързаните с него анекси с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните
престации. Ищецът ми е получил сумата в размер на 1200.00 лева, като
впоследствие е върнала сумата от 1833.60 лева, включваща 1200.00 лева
главница, 40.43 лева възнаградителна лихва, 247.57 лева такса за експресно
9
разглеждане, два пъти по 172.80 лева „такса за отсрочване изпълнението на
задължението“, респективно ответното дружество реално е получило
възнаграждение за предоставения заем в размер на 633.60 лева или печалба за
предоставената услуга в размер на над 50 %. Това обстоятелство явно не
съответства на пазарните и икономически условия в страната към момента на
предоставяне на заема-21/07/2018 г.
III. Евентуално, ако съда приеме договорите за валидни и действителни,
смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор и свързаните с
него анекси на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на
закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.
Ответното дружество е отпуснало на ищцата заем в размер на 1200.00
лева, като впоследствие С.С. е погасил и превел единствено на ответното
дружество изцяло сумата в общ размер на 1833.60 лева, включваща 1200.00
лева главница, 37.06 лева лихва, 247.57 лева такса за експресно разглеждане,
два пъти по 172.80 лева „такса за отсрочване изпълнението на задължението“.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“.
Ето защо счита, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23
вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за сумата от 633.60 лева -
разликата между заплатената от ищеца на ответното дружество сума (1833.60
лева) и получената от него сума (1200.00 лева).
С оглед на гореизложеното, моли съда постанови решение, с което:
1. Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I
от ЗЗД ответника „4финанс” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от ЗДР. СТ. Р. и ***, да заплати на С. Р.
С., ЕГН**********, живуща в ***, сумата в размер на 100 лева /сто лева/,
като частичен иск от сумата в размер на 633.60 лева /шестстотин тридесет и
три лева и шестдесет ст./, представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
10
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане; Направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Посочва банкова сметка, по които да бъдат преведени присъдените
суми, а именно:БАНКА: „***” АД,IВАN: ***,ВIС: ***,Титуляр: „***“ ООД.
По делото е постъпил отговор от страна ответника, в която посочва, че
искът е неоснователен, като са развити подробни съображения.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Правното основание на претенцията е чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Претендира се връщане на суми, дадени при начална липса на основание, а
именно на основание нищожен договор. Не е спорно по делото, че на
21.07.2018г. бил сключен договор за кредит № ********** между „4финанс”
ЕООД като заемодател и С.С. като заемател. Видно е, че съгласно договора на
ищеца е бил предоставен заем от 1200лв., който е следвало да се върне в срок
от 30 дни. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е
в размер на 40,99 %. Видно е, че общият размер на всички плащания е бил
1488 лв., която сума е сборът от общия размер на заемната сума и
начислената договорна лихва по кредита при ГЛП 40,99%. В договора е
посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49,70 %.
Страните са договорили такса експресно разглеждане на кредита, която
е незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно
разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит и която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
отпускане на кредит.
За отсрочване изпълнението на задължението е 7, 14 или 30 дни, е
следвало следва да заплати такса в размер на 115.20 лева, 172.80 лева или
288.00 лева съответно и има Анекс удължаване на срок от дата 03/09/2018г.
към договор за кредит № **********/21/07/2018г.
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна
експертиза по задачи, сочени от страните. От същото се установява, че на
ищецът е заплатил в полза на ответника сума в размер на 1883,80лв. на дати
11
20.08.2018г., 03.09.2018г.,13.09.2018г.,както следва:1200главница ,40,43лв.
договорна , 247,57 експресно разглеждане на документи и 345,80лв. такса за
удължаване на срока. Видно е също така от експертното заключение, че в
ГПР е включена договорна лихва и същият е 49,7%, а ако се включат и
всички други такси ще надвиши пет пъти законната лихва.
Въз основа на събраните доказателства, съдът, приема следното:
Съдът приема, че клаузата за такса експресно разглеждане на кредита е
нищожна. Систематичното тълкуване на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПКразкрива
целта на законодателя да разграничи таксите, дължими за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и
забранява вторите. Експресното разглеждане на документи не е действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването му.
Тази такса не спада и към допълнителните услуги, които нямат пряко
отношение към съществените престации, които при договора за кредит са : 1.
предоставяне на парична сума (от банката) и 2.връщане на същата, заедно с
уговорената възнаградителна лихва на определения падеж (от
кредитополучателя). Допълнителните услуги са : такива по издаването на
различни удостоверения от банката, включително заверени копия от
договора/погасителен план, известяване със СМС или по телефон за получено
плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези действия са
свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на страните,
нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което е
обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са
предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните
административни разходи по отпускането или управлението на един кредит.
Експресното разглеждане на документите на потребителя няма пряко
отношение към съществените престации при договора за кредит и от тази
гледна точка може да бъде определено като допълнителна услуга.
По изложените съображения, съдът приема, че таксата за експресно
разглеждане на кредита попада в обхвата на чл.10 ал.2 ЗПК, съгласно която
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което се явява
нищожна.
12
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата не включва чл.10 ал.2
ЗПК, поради което съдът приема, че не води до недействителност на
договора, при което заемателят да дължи връщане на главницата и
възнаградителната лихва, но не и такса за експресно разглеждане на искането
за отпускане на кредит.
Съдът, счита за неоснователни възраженията на ищеца за
недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11,
ал. 1, т.9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени
проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за
фиксиран годишен лихвен процент-40, 99%. Както националният закон, така
и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква
част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл
е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е
задължително за националните съдилища на основание чл. 633 от ГПК.Не е
налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съобразно
практиката на СЕС.
Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената
услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността
на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен.Съдът приема, че клаузата не противоречи
на добрите нрави, по следните съображения: Към датата на сключване на
договора е налице законово ограничение на максималния размер на
възнаградителната лихва, по реда на чл.19 ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в
сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на разходите,
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на
договора - законовата лихва е била 10,01%/основния лихвен процент на БНБ и
10 пункта/, а петкратния размер се явява 50,05% . Както бе посочено по- горе,
ГПЛ е в 40,99%. На следващо място съдът намира за нужно да отбележи и
това, че свободата на договаряне е дала възможност при съвпадение на волите
13
на съконтрахентите да уговарят лихва по предоставените в заем парични
средства, в какъвто намерят за удачен размер, стига да не нарушават
изискването на чл.19, ал.4 на ЗПК. Ако законодателят е искал да постави
граница до която може да се договаря размер на договорна лихва, то е щял да
го направи отделно от разпоредбата на чл.19, ал.4 на ЗПК. Освен това съдът
намира за неправилно становището на ищеца, че следва да бъде съпоставяна
договорната лихва със законовата лихва, която и да бъде критерий за
максималния й размер. Това е така, тъй като в случая се касае за особен вид
договор за заем, който се представя от небанкова финансова институция,
която не набира средствата от влогове. Вземането на заемателя е рисково, тъй
като не е гарантирано, при което и то начислява по-висок процент на
договорната лихва, тъй като тя служи не само като форма на възнаграждение
за ползване на предоставения от него в заем финансов ресурс, но и като цена
на предоставяната от него услуга. В този смисъл не бива да се съпоставят
договорните лихви с държавно определения размер на законовата лихва,
която се държи при неизпълнение или забавено изпълнение на задължение,
тъй като правната им природа е различна.
Съдът констатира, че клаузата за заплащане на такса за допълнителни
услуги – разсрочване на задължението, е нищожна, като противоречаща на
чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита – посещение вкъщи за събиране на вноската,
безплатно внасяне на вноска, предоговаряне и разсрочване на заема, услуги са
именно такива. Те не представляват допълнителна услуга, а са такива, които
нямат пряко отношение към насрещните престации на страните. Така
уговорени, съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за
забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за
скрита наказателна лихва, поради което съдът приема, че сумата за
допълнителни услуги не се дължи от ответника.
Що се отнася до възражението, че по договора липсва погасителен план
(т.5 от исковата молба), съдът счита, че е неоснователно. В договора е
отразено, че срокът му е един месец, посочена е дата на отпускане на кредита
и дата на връщане, което е на една вноска.
По отношение на възражението, че договора не регламентира право на
14
отказ на кредитополучателя от договора (т.6 от исковата молба), съдът
констатира, че в приложения по делото договор е отразено, че съгласно т.5.1
(лист 9 от делото) Кредитополучателят има право да се откаже от договора за
кредит без нужда да обосновава отказа си, в 14 дневен срок от сключването
му, който отказ се подава писмено чрез известие за отказ до кредитодателя. С
регламентиране на това право, кредитодателят е изпълнил задължанието си
по чл.11 ал.1 т.20 ЗПК.Ищецът твърди, че договорът не е подписан.
Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква
полагане на подпис на страните по договора.Договорът и приложенията към
него са написани на ясен и четим шрифт, посочен е размера на главницата,
размер на възнаградителната лихва. Посочен е размера на ГЛП и ГПР, които
са в рамките на закона. Размерът на шрифта отговаря на изискванията на
закона.
По възражението на ищеца, че договорът е сключен при крайна
нужда,съдът приема, че тези твърдения не са доказани. Ищецът не е
представил доказателства в тази насока е не е въвел фактически
обстоятелства, на които се основават.
Възражението, че договорът е сключен при явно неизгодни условия,
съдът не споделя. Както ГПР, така и ГЛП са в рамките на допустимия от
закона размер. Нищожна се явява единствено клаузата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредити за разсрочено задължение,
поради което съдът приема, че такава не се дължи.
При тези изводи, съдът приема, че процесният договор за заем е
действителен и не намира приложение разпоредбата на чл.22 ЗПК.
По договора ищецът дължи връщане на главница в размер на 1200-
1200лева и договорна лихва в размер на 40,43 лева, общо 1240,43 лева. , за
сумата 247,57лв. и 345,80лв.- общо 593,37лв. се явявяа основателна
претенцията и следва да се уважиза тази сума, а за разликата до
претендираните 633,80 се отхвърли като неоснователна.
По въпроса за разноските:
На ищеца се дължат и разноски, по компенсация- разходите на ищеца са
общо 300лв. за експертиза и д.т., а на ответника, който е бил защитеван от
юрисконсулт, съдът определя възнаграждение в размер на 150лв., с оглед
15
фактическа иправна сложност на делото.При това положение ответника
дължи на ищеца разноски в размер на 271,29лв.
На адв.Г. Ч., който е осъществил безплатна правна помощ на ищеца,
дължимото адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба
№1/2004 се изчислява на 300лв. Съразмерно уважената част от иска следва да
се присъди такова в размер на 280,86лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД „4финанс” АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.Р. и *** ДА
ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН **********, от ***, сумата от 593,37лв.,
представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит №
**********/21.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.07.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния претендиран размер от 633,80лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА„4финанс” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от З.Р. и ***, на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Георги Г. Ч., ЕГН
**********, адрес: ***, като процесуален представител на С. Р. С., сумата от
280,86лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по
производството безплатна правна помощ, дължима съразмерно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал.3 от ГПК 4финанс” АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.Р. и *** ДА
ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН **********, сумата от 271,29лв., представляваща
деловодни разноски, по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16