Р Е Ш
Е Н И Е № 347
Гр. Пловдив, 26.11.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Емил
Митев
Величка
Белева
с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от
съдията Вера Иванова въззивно
търговско дело № 590 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 328,
постановено на 1.07.2019 г. по т.д. 355/2018 г. на Окръжен
съд–С.З., с което е осъдена Н***-гр.С. да заплати на „М.Т.“ ЕООД-гр.С.З. сумата 409 144 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ плащане, представляваща извършена през месец
ноември 2015г. болнична помощ по клинични пътеки по договор № ******/24.02.2015 г. за оказване на
болнична помощ по КП, за която е издадена фактура № 19429/08.12.2015 г. и
спецификация към нея, с неплатен остатък от 367 324 лв., и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти
медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП по фактура №
19430/08.12.2015 г., и спецификациите
към нея на стойност 41820 лв., както и сумата 121
979,94 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на
главницата от 409144 лв. за периода от
31.12.2015 г. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба,
както и сумата от 21 244,95 лв. - разноските по делото за държавна такса.
Жалбоподателят Н.*** моли решението да бъде
отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 22.07.2019
г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъдат отхвърлени
предявените срещу Н*** искове. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.
Заявява възражение за прекомерност на платеното от страна на ответника по
жалбата адвокатско възнаграждение за защитата във въззивното производство.
Ответникът по жалбата „М.Т.“ЕООД-гр.С.З. моли тя
да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговора от 18.09.2019
г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 59,ал.1,вр.
чл. 47 от ЗЗО и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата
409 144 лв., представляваща сбор от неизплатен остатък в размер на 367 324
лв. за незаплатена стойност на извършена през м.ноември на 2015 г. болнична
помощ по клинични пътеки по договор № ******/24.02.2015 г. за оказване на
болнична помощ по КП, за която сума е издадена фактура № 19429/8.12.2015 г. и
спецификация към нея, и от сумата 41 820 лв.-стойност на вложени за
лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на
заплащане извън стойността на КП, по фактура № 19430/8.12.2015 г. и
спецификациите към нея, ведно със законната лихва върху сумата 409 144
лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда 10.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата 121 979,94
лв. като обезщетение по чл. 86,ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на главницата
409 144 лв. за периода от 31.12.2015 г. до 9.12.2019 г. Не заявява искане за
събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство.
П. апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение
съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно е между страните,
че на 24.02.2015
г. между болницата-ищец и ответника Н*** чрез Р***-гр.С.З. е сключен
представеният от ищеца с исковата молба в копие договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки № 24104/24.02.2015 г. Безспорно е също така, че
договорът е действал между страните през 2015 г. Не се спори също така, че през
месец ноември на 2015 г. болницата е оказала болнична медицинска помощ на 557
пациенти-здравноосигурени български граждани, отчела е извършената дейност,
издала е фактури, за което претендира плащане на исковата сума като неиздължена
за възнаграждения за извършена дейност по клинични пътеки (367 324 лв., за
която е издадена фактура № 19429/8.12.2015 г.) и за вложени медицински изделия
(41 820 лв., за която е издадена фактура № 19430/8.12.2019 г.) общо в размер
на 367 324 лв. Няма спор, че тази сума не е изплатена от ответника Н*** по
една единствено причина- че тя е извън рамките на стойностите, посочени в
Приложение № 2 към договора. Спори се между страните дали ищецът има право да
получи от ответника исковата сума, след като тя е стойност на лечение на
здравноосигурени пациенти, извършено след достигането на стойността за
м.ноември на 2015 г., посочена в Приложение №2 към договора.
С подадената на 10.12.2019
г. искова молба болницата-ищец твърди, че по силата на договора от 24.02.2015
г. тя се е задължила да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска
помощ по клинични пътеки от Приложение № 5 към член единствен от Наредба №
40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран
от бюджета на Н***. Твърди, че исковата сума представлява стойност на оказана
през м. ноември на 2015 г. болнична медицинска помощ на 557
пациенти-здравноосигурени български граждани по клинични пътеки и за вложени
медицински изделия в обхвата на договора. Посочва, че след постъпването им в
болницата пациентите са включени в ежедневно подаваните електронни отчети и
приети като успешно обработени в електронната система на Н***. Посочва, че
всички изискуеми първични медицински и финансовоотчетни документи, включително
посочените в исковата молба фактури, са представени в Р***, но не е било
извършено дължимото плащане на исковата сума на основание сключения между
страните договор – до 30-то число на месеца, следващ отчетния, съгласно чл. 35
от договора, т.е. до 30.12.2015 г. Затова претендира за заплащане на исковата
сума ведно с лихви (мораторна и законна). На второ място, евентуално, ако бъде
отхвърлен предявеният на договорно основание иск, се претендира за присъждане
на исковата сума 409 144 лв. поради неоснователно обогатяване на ответника
за сметка на ищеца, ведно с лихви (мораторна и законна), който иск не е
разгледан от окръжния съд поради уважаване на главния иск.
С отговора на исковата молба
ответникът Н*** възразява, че за месец ноември на 2015 г. на лечебното
заведение-ищец са заплатени всички отчетени дейности до размера на стойностите
по Приложение № 2 към договора от 24.02.2015 г. Посочва, че съгласно
подписаното от страните допълнително споразумение №3/6.04.2015 г. са направени
изменения в договора, след които съгласно чл.20,ал.1,т.6 от договора условие за
заплащане на всеки отделен случай по КП е извършената и отчетена дейност по КП
да е в рамките на стойностите, посочени в Приложение №2 към договора, а
съгласно чл.40,ал.6 от договора изпълнителят не може да отчита с
финансово-отчетни документи дейности и медицински изделия на стойност,
надвишаваща утвърдената в Приложение №2 за съответния месец. Твърди, че, за да
бъде заплатена дейността, същата освен да е извършена се изисква и да е договорена,
т.е. да отговаря на определените в Приложение №2 стойности. Твърди, че
претендираната с исковата молба сума не е заплатена на ищеца, тъй като със
същата са надвишени стойностите, посочени в Приложение №2 към договора от
24.02.2015 г., т.е. тя е извън обхвата на договора. Посочва, че условието за
заплащане на извършени дейности по договор с Н*** - стойностите по
финансовоотчетните документи, представени от изпълнителите на болнична
медицинска помощ по договор с Н***, да не надвишават размера на стойностите,
определени в Приложение №2 към договорите с Н***- е в съответствие с
нормативните актове от по-висока степен – ЗБН*** за 2015 г., ЗЗО, НРД за МД за
2015 г., ПМС №57/16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за
заплащане на медицинската помощ по чл. 55,ал.2,т.2 от ЗЗО, приетите на
основание чл. 4,ал.4,т.1 от ЗБН*** за 2015 г. Правила № РД-НС-04-9/27.01.2015
г. за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по
чл.4,ал.1,т.1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1,ал.2,ред 1.4
от ЗБН*** за 2015 г. Посочва, че съгласно чл.21,ал.4 от посоченото ПМС №57/16.03.2015
г. при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет
на изпълнителя на БМП за хоспитализация (с изключение на случаите на спешна
диагностика и лечение, каквото изключение не е налице при сега разглеждания
казус), той формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Посочва, че
здравноосигуреното лице може да избере и друго лечебно заведение, където да се
лекува, защото съгласно чл. 4,ал.2 от ЗЗО правото на избор на изпълнител е
валидно за цялата територия на страната. Твърди, че в чл. 4 от ЗБН*** за 2015
г. е регламентирано, че към договорите с изпълнителите на болнична медицинска
помощ се определят стойности за дейностите, разпределени по месеци, т.е. в
нормативен акт с ранг на закон е предвидено закупуването на здравни дейности да
се осъществява в рамките на разпределените за съответния период разходи, като
заплащането на стойността на извършена медицинска дейност не е неограничено, а
нарочно регулирано – в рамките на административно определени обеми. Твърди, че
законовите разпоредби са намерили отражение в индивидуалните договори, поради
което ако е отчетена дейност, чиято стойност надвишава определената стойност в
Приложение №2, плащане от страна на Н***/Р*** не се дължи. Заявява, че
установените правила в сключения между страните договор за заплащане на
извършена болнична помощ в рамките на суми, за които изпълнителят е дал
изричното си съгласие да бъдат определени в Приложение №2 към договора, не са
нищожни поради противоречие с нормативни актове от по-висока степен, а са израз
на съобразяването на страните именно с такива норми.
С допълнителната искова
молба ищецът оспорва тезата на ответника, че не дължи исковата сума поради
това, че със същата са надвишени стойностите, посочени в Приложение №2 към
договора от 24.02.2015 г. Заявява, че Н*** не може да откаже заплащане на
добросъвестно и точно оказана медицинска помощ от изпълнител по индивидуален
договор. Заявява, че договорите и измененията им, сключени между Н*** и
изпълнителя на медицинска помощ, не могат да се квалифицират като обикновена
гражданско-правна сделка и не са съглашения между равнопоставени субекти, защото
на практика болницата е била лишена от възможност да извърши договаряне на
отделните договорни клаузи при сключването на договора съгласно чл. 59 от ЗЗО и
на допълнителните споразумения към него, като Н*** едностранно е определила
цялото съдържание на договора, а лечебното заведение е могло да избира между
това да подпише договора или да не го подпише. Заявява възражение за нищожност
на основание чл. 26,ал.1,пр.1 и пр.2 от ЗЗД на част от клаузите, а именно
всички, с които се лимитира отговорността на Н*** за заплащане на дейността на
изпълнителя поради превишаване на стойностите по Приложение № 2, в частност на
чл.20,т.6, чл.30,ал.2,т.1, чл.32,ал.4 и ал.13,т.6, чл.40,ал.2 и ал.3,
чл.42,ал.1 и ал.3 от договора, §2,т.3,т.9,т.10.8.1, т.13 от Допълнителното
споразумение №3/6.04.2015 г., с които се изменят чл.20,т.6, чл.30,ал.2,
чл.32,ал.13,т.6, чл. 40,ал.6 от договора, поради противоречието им с
разпоредбите на чл. 52,ал.1 от К. на Р.Б. във вр. с чл.4, чл.35, чл.47 и чл.
59,ал.2 от ЗЗО. Твърди, че Н*** е задължена да заплати лечението на
задължително здравноосигурените лица за заболявания, включени в гарантирания
пакет от здравни дейности и то на това лечебно заведение, в което ЗОЛ са
упражнили правото си на избор съгласно чл.4,ал.1 във вр. с чл. 47 от ЗЗО. Заявява,
че съгласно чл. 59,ал.1 от ЗЗО договорите за оказване на болнична медицинска
помощ се сключват в съответствие с разпоредбите на Националния рамков договор,
като изрично чл.59,ал.2 от ЗЗО предвижда, че договорите с изпълнителите не
могат да бъдат сключвани при по-неизгодни условия от приетите с НРД, а никъде в
НРД за 2015 г. няма разпоредби, които да ограничават заплащането на оказваната
от изпълнителите медицинска помощ с оглед на определени в договора стойности. Заявява,
че доколкото посочените клаузи от договора и допълнително споразумение № 3
изключват задължението на Н*** за заплащане на част от изпълнената и отчетена
от ищеца дейност, каквато правна възможност не е предвидена в НРД от 2015 г.,
то посочените клаузи са в противоречие с чл. 59,ал.2 от ЗЗО и по тази причина
са нищожни. Твърди, че същите клаузи са нищожни и поради противоречието им с
добрите нрави съгласно чл. 26,ал.1,пр.2 от ЗЗД, духа и целта на ЗЗО, тъй като с
тях Н*** ограничава своята отговорност да заплати извършените дейности до
размера на определените в Приложение №2 към договора стойности и така се
нарушава равнопоставеността между страните по договора. Посочва и че в
сключения договор не е предвидена възможност след изчерпване на така
определените стойности лечебното заведение да прекрати извършването на
определените по договора дейности, напротив, в чл.5,т.1,3,5,9 и 10 от договора
е въведено изискване болницата постоянно да осигурява договорената болнична
помощ на ЗОЛ и да не изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ на дейност по
предмета на договора. Заявява, че след като лечебното заведение няма право да
търси заплащане от страна на пациента, то изводът е, че дейността следва да
бъде заплатена от възложителя по договора Н***, в противен случай разходите за
лечение на ЗОЛ остават за сметка на лечебното заведение, което е недопустимо,
защото здравноосигурителните вноски формират бюджета на Н***, който следва да
се използва именно за лечение, което не може да им се откаже и от който бюджет
това лечение следва да се заплати. Заявява, че нито в ПМС № 57/16.03.2015 г.,
нито в НРД за 2015 г. се въвеждат лимити за заплащане на медицинската помощ,
оказана от изпълнителите съобразно договорените обеми медицински дейности,
заплащани от Н***. Заявява, че ЗБН*** за 2015 г. (чл.4,ал.4, §1 от ПЗР) дава
право и възможност Касата да прави изменения на бюджета с цел заплащане на
изпълнени дейности от изпълнителите на медицинска дейност на ЗОЛ. Твърди, че
всяко задължително здравноосигурено лице при възникнала необходимост е в
правото си да се ползва от определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности и правилото първият по време е по-силен по право е неприложимо. Посочва,
че невключването на пациентите в листа на чакащите, не обосновава извод за
освобождаване на Н*** от задължение да заплати оказаната медицинска помощ,
защото нуждаещите се здравноосигурени лица биха я получили през същия месец на
2015 г., ако изберат друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за
хоспитализация, или в по-късен момент в рамките на годината, ако бяха включени
в листа на чакащите, но и в двата случая се дължи плащане от бюджета на Н*** за
2015 г.
С отговора на допълнителната
искова молба ответникът заявява, че договарянето между страните се извършва
преди подписване на НРД, а след това типовите индивидуални договори се
привеждат в съответствие с него и не е възможно индивидуално договаряне на
клаузите му с всеки изпълнител на медицинска помощ. Заявява, че са
неоснователни доводите на ищеца за нищожност на договорните клаузи поради противоречието
им с добрите нрави и с разпоредбите на чл. 52,ал.1 от К. на Р.Б.във връзка с
чл.4, чл.35, чл.47 и чл.59,ал.2 от ЗЗО. Изложени са съображения относно бюджета
на Н***. Относно посочването от ищеца на възможностите за Н*** да коригира
утвърдените стойности на конкретния изпълнител заявява, че ЗБН*** за 2015 г.
предвижда в §1 и §9 възможност, а не задължение за корекция на стойностите,
като през 2015 г. първоначално определените месечни стойности на лечебни
заведения и в частност на ищеца няколко пъти са изменяни, като са увеличавани.
Твърди, че е неправилно тълкуването на ищеца на разпоредбата на чл. 21,ал.4 от
ПМС № 57/16.03.2015 г. относно условията за формиране на листа на чакащите.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че спорът между страните е за това следва ли да се
финансира надлимитната дейност на лечебното заведение за процесния период.
Съдът намира, че съгласно чл.52 от К. на Р.Б.и ЗЗО е гарантиран достъпът на
гражданите до медицинска помощ. Съдът посочва, че в чл.24 от ЗЗО е предвидено
за какво следва да се разходват средствата от бюджета на Н***, в чл. 25 изрично
е предвидено, че в същия задължително се предвижда резерв, включително и за
непредвидени и неотложни разходи, а съгласно чл. 26,ал.2 от ЗЗО със средствата
от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното
разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. Съдът приема, че
плащането на предоставената на ЗЗЛ помощ от типа, описан в чл. 45 от ЗЗО, е
задължително, като с НРД и индивидуалните договори не може да се игнорира
задължението за плащане, а единствено на определяне подлежи реда за нейното
предоставяне и момента, в който това следва да стане. Съдът намира, че
изискването на чл. 4 от ЗБН*** за 2015 г. Н*** да определя за всяка Р***
годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а самите Р*** да
определят стойността за дейностите по тази алинея към договорите с
изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци, не
означава, че разходването на бюджета за годината в един по-ранен период лишава
гражданите да се възползват от правата си по чл. 52 от К.. Съдът приема, че по
принцип при възникване на такава ситуация за Касата възниква задължението да
използва бюджетния резерв, тъй като водещо е осигуряване на предвиденото в К.
право на гражданите по чл. 52, а не съблюдаване на фискалната дисциплина. Съдът
посочва, че не Касата, а имащият нужда от лечение гражданин има право да избира
съответното лечебно заведение, а гражданинът не е страна по индивидуални
договори между Н*** и лечебното заведение, не е обвързан от тях и не може да се
съобразява с определената в тях месечна стойност. Съдът намира, че в случая е
приложимо правилото на чл. 81,ал.2 от ЗЗД. Съдът преценява и че клаузите на чл.
20,т.6, чл.30,ал.2,т.1, чл. 32,ал.4 и ал.13,т.6, чл. 40,ал.2 и ал.3, чл. 42,
ал.1 и ал.3 от договора, изменени и допълнени с §2, т.3,т.9,т.10.8.1, т.13 от
допълнителното споразумение №3/6.04.2015 г. към договора въвеждат ограничения
при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ, поради
което те противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи болничната
медицинска помощ, въз основа на които този договор е сключен – чл. 52 от К.,
чл.5 и чл. 35 от ЗЗО, защото оказването на медицинска помощ на
здравноосигурените лице се поставя в зависимост от обстоятелството дали
необходимостта е възникнала в рамките на определените от здравната каса
стойностни лимити, а това води до неравнопоставеност при третирането на лица,
потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимитни стойности,
и на основание чл. 26,ал.1,пр.1 от ЗЗД предвиждащите такива ограничения
договорни клаузи са нищожни и не произвеждат действие. Съдът преценява и че
горепосочените клаузи са в противоречие и с добрите нрави, тъй като засягат
свободното упражняване на правото на безплатно ползване на медицинско
обслужване от българските граждани, както и на свободен избор къде да се
извърши лечението, не кореспондират с духа на ЗЗО, в който не е предвидена
възможност Н*** да откаже да плати на това основание, а индивидуално сключеният
договор между страните по делото не може да съдържа клаузи, по-неизгодни от НРД
и ЗЗО. Затова съдът преценява, че Н*** следва да извърши плащане и на
надлимитните дейности, тъй като в договора не е предвидена възможност, след
изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да
прекрати извършването на възложените му дейности или извършените дейности, надвишаващи
поставените лимити, да остават за сметка на лечебното заведение. Предвид
основателността на главния иск съдът намира за основателен и акцесорния иск за
заплащане на мораторна лихва, като на основание чл. 35 от договора ответникът е
в забава, считано от 31.12.2015 г.
С подадената въззивна жалба
жалбоподателят твърди, че неправилно окръжният съд е приел за нищожни клаузите
на чл.20,ал.1,т.6, чл.40,ал.6 и чл.53,ал.1,т.3 от договора от 24.02.2015 г., с
които се въвеждат ограничения при заплащането на оказана от болничното
заведение медицинска помощ поради противоречие с чл. 52 от К., чл. 5 и чл. 35
от ЗЗО. Посочва, че съгласно нормите на чл. 52,ал.1 и ал.2 от К. гражданите имат
право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и право
на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени
със закон, като здравеопазването се финансира при условия и по ред, определени
със закон. Посочва, че законът, който регулира обществените отношения, свързани
със здравното осигуряване и ползването на медицинска помощ, е Закона за
здравното осигуряване. Посочва, че в чл.2 от ЗЗО е регламентирано, че дейността
по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни
вноски за закупуване на здравни дейности се осъществява от Н*** и
задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на Н***, следователно на този орган е възложено да
закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности, определени по
вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в
съответствие с разпоредбите на закона. Заявява, че изрично в чл. 4 от ЗБН*** за
2015 г. е регламентирано, че към договорите с изпълнителите на болнична
медицинска помощ се определят стойности за дейностите, разпределени по месеци,
т.е. в нормативен акт с ранг на закон е предвидено закупуването на здравни
дейности да се осъществява в рамките на разпределените за съответния период
разходи, като заплащането на стойността на извършена медицинска дейност не е
неограничено, а нарочно регулирано – в рамките на административно определени
обеми. Заявява, че това лимитиране не нарушава правото на здравноосигурените
лица на достъп до медицинска помощ, а напротив, осигурява и обезпечава това
право, като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по
начин заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година
с оглед ефикасно и ефективно използване на средствата, които не са
неограничени. Посочва, че разпоредбата на чл. 4 от ЗБН*** за 2015 г. е смислово
идентична с тази на чл. 5 от ЗБН*** за 2007 г., за която разпоредба (и на чл.4)
с решение №2/22.02.2007 г. на Конституционния съд по к.д.№12/2006 г. е
отхвърлено искането на 54 народни представители от XL
Народно събрание за установяване на противоконституционност поради противоречие
с чл. 52,ал.1 от К.. Посочва, че клаузите на сключения през 2015 г. на
основание чл. 59,ал.1 от ЗЗО договор между Н*** и болницата, с които се
определят стойности (лимити) за дейностите към договора са смислово отражение в
договора на чл. 4 от ЗБН*** за 2015 г., поради което клаузи, сочещи, че не се
заплаща стойността на дейности, надвишаваща определената в Приложение №2 към
договора, не противоречат на чл. 52 от К.. Посочва, че при изготвяне на проект
на закон за бюджета на Н*** се взимат предвид както нормативно установеният за
това ред, изискванията на ЗЗО, така и възможностите за формиране на приходи и
разходите, които следва да се извършват. Твърди, че горепосочените договорни
клаузи не са в противоречие с разпоредбите на чл. 5 чл. 35 от ЗЗО и се
осигурява възможност на здравноосигурените лица да упражняват всички свои
права, както и правото да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни
дейности и на свободен избор на изпълнител на медицинска помощ. Посочва, че в
нормативната уредба (чл.21,ал.4 и ал.5 от Приложение №2Б към чл. 2 от ПМС
№57/16.03.2015 г., съответно чл.8,ал.1 и ал.2 от Правилата по чл.4,ал.4 от ЗБН***
за 2015 г.) изрично са посочени възможностите, които лечебното заведение има
право да приложи при достигане на съответните месечни стойности. Заявява, че с
текста на нормата на чл.21,ал.4 от посоченото Приложение, предвиждащ формиране
на листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ, при достигане на съответните месечни стойности,
водещи до липса на капацитет на изпълнител на БМП за хоспитализации, се
гарантира спазването на правото на ЗОЛ на свободен избор на изпълнител на
медицинска помощ, тъй като, ако има случаи, когато в съответен месец
изпълнителят на БМП е достигнал определените стойности за дейности в БМП (което
обикновено се случва към края на месеца), състоянието на пациента не е спешно,
т.е. подлежи на планова хоспитализация, на същия се определя ден и час за
постъпване в лечебното заведение и се вписва в листа на чакащите. Посочва, че в
началото на следващия месец лечебното заведение започва да ползва средствата,
определени за този месец, и лечението може да се проведе и по този начин, ако
пациентът желае, той може да упражни правото си на избор и да се лекува в
определена болница. Посочва, че разпоредбата на чл. 5 от ЗЗО установява
принципа на свободен избор на изпълнители на медицинска помощ от страна на осигурените
лица, поради което липсва пречка същите да бъдат хоспитализирани в друго
лечебно заведение или включени в листа на чакащите. Заявява, че действащата към
датата на сключване на процесния договор нормативна уредба е намерила смислово
отражение в клаузите на същия, като изпълнителят с подписването му е изразил
съгласие с реда и метода на остойностяване на медицинските услуги, както и с
установяването на месечен лимит на стойността на тези услуги и незаплащането на
дейности на стойност над този лимит. Заявява, че уговорката за установяване на
лимит и незаплащане на дейности на стойност над този лимит не е нищожна, тъй
като е в съответствие с принципите и икономическата логика на системата на
задължителното здравно осигуряване, основана на К. и уредена от ЗЗО и ЗБН*** за
2015 г., която следва да гарантира равен достъп до здравеопазване на всички
здравноосигурени лица на територията на страната, съобразно техните
индивидуални нужди от лечение и здравни грижи, но не неограничено, а в рамките
на гарантиран пакет от медицински услуги. Посочва,че относно заплащането на
тези дейности са регламентирани правила, които следва да спазват лечебните
заведения и да организират дейността си в съответствие със същите, което не
води до нарушаване правата на здравноосигурените лица. Заявява, че установените
правила в сключения между страните договор за заплащане на извършена болнична
помощ в рамките на суми, за които изпълнителят е дал изричното си съгласие да
бъдат определени в Приложение №2 към договора, не са нищожни поради
противоречие с нормативни актове от по-висока степен, а са израз на
съобразяването от страните именно с такива норми и не следва да бъдат заплатени
на изпълнителя на болничната медицинска помощ извършените от него на основание
индивидуалния договор по чл. 59,ал.1 от ЗЗО дейности в случаите, когато
стойността им е над нормативно и договорно определените стойности. Посочва още,
че евентуална нищожност не може да обоснове дължимост на претендираните суми на
договорно основание поради липсата на уговорка, с която липсващата уговорка за
начина на определяне на възнаграждението по договора да бъде заместена. Посочва
и че евентуална нищожност на клаузата за определяне на лимит на стойността на
оказаната медицинска помощ, заплащана от Н***, не може да обоснове извод, че Н***
се е съгласила да заплаща пълната стойност на всички, предоставени от
изпълнителя, услуги по предмета на договора без оглед на техния обем за
съответния отчетен период. Посочва, че при противоречие на закона, каквото в
случая не е налице, уговорката за лимит на заплащането не може да бъде
подменена произволно и по усмотрение на съда и със задължение за заплащане на
всички дейности в пълен обем, предвид липсата на формирана от страните воля.
Твърди, че в представените по делото от негова страна отговор на искова молба,
отговор на допълнителна искове молба и писмена защита са изложени съображения и
доводи, че не е налице коментираната във въззивната жалба нищожност на клаузи
от договора на ищеца с Н***, които съображения и доводи не са обсъдени от
окръжния съд в обжалваното решение.
С отговора на въззивната
жалба ответникът заявява, че медицинската помощ, подлежаща на заплащане от Н***,
е включена в основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Н***
съгласно чл. 45,ал.1 от ЗЗО, който пакет лимитира медицинската помощ по вид на
заболяването, но не и по количество. Поддържа заявеното свое твърдение, че
отговорността на Н*** за заплащане на изпълнена медицинска дейност от
изпълнител по индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ по
клинични пътеки не може да бъде ограничена предвид кореспондиращото задължение
на изпълнителя да оказва непрекъснато болнична помощ на здравноосигурени лица.
Заявява, че след като за здравноосигурените лица достъпът до здравна помощ е
гарантиран без те да участват в нормативно предписания механизъм за формиране
на целевия фонд, то няма причина от тази възможност да бъдат лишени здравноосигурените
лица, чиято нужда се е проявила след изчерпване на целево предписаните
средства. Посочва, че е показателно правилото на чл. 23,ал.1,т.11 от ЗЗО.
Твърди, че отчитайки очертаното от Конституционния съд разбиране за съотнасяне
на закона, очертаващ финансовата рамка за календарната година, с установения в
чл. 5,т.5 от ЗЗО принцип на равен достъп, е незащитим поддържаният от
жалбоподателя довод за лимитиран ангажимент на Н*** спрямо изпълнителите на
болнична медицинска помощ до разпределение на предвидените средства. Заявява,
че е правилен и обоснован изводът за нищожност на клаузите, въвеждащи
ограничения при заплащане на оказана от болнично заведение помощ, поради
противоречие със закона, като поддържа вече изложените в допълнителната искова
молба аргументи. Заявява, че съдът е стигнал до правилния извод, че страните са
обвързани при сключване и изпълнение на договорите от императивни, въведени със
закон, задължения – на лечебното заведение да престира медицинска помощ без
прекъсване, като възмездяването на оказаната услуга също със закона – 45 от ЗЗО
- е вменено на Н***. Като допълнителен аргумент посочва правилото на чл.
266,ал.2 от ЗЗД, изискващо еквивалентност на насрещните престации и към момента
на сключване на договора за изработка, и към момента на изпълнението му.
Евентуално, при приемане за неоснователен на иска на договорно основание, моли
да бъде разгледан предявеният при условие на евентуалност иск за неоснователно
обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл.
79,ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си по договора,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В
случая е безспорно, че между страните на 24.02.2015 г. е сключен представеният
от ищеца в копие с исковата молба договор № ******* за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки. Безспорно е, че, както е посочено в този договор, той
е сключен на основание чл. 59,ал.1 от ЗЗО и в съответствие с НРД за МД за 2015
г. и съгласно чл. 1,ал.1 от него болницата като изпълнител се задължава да оказва
на здравноосигурени лица (ЗОЛ) болнична медицинска помощ (БМП) по клинични
пътеки (КП) от Приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 г.
за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н***,
със съдържание, посочено съответно в приложение № 16/ Приложение № 2 от НРД за
МД за 2015 г., а Н*** съгласно чл. 1,ал.2 от него се задължава да заплаща
същите дейности съгласно ПМС № 94/24.04.2014 г. за приемане на методики за
остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55,ал.2,т.2 от ЗЗО,
Методиката за остойностяване, Методиката за заплащане и договор № **********/29.12.2014
г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015 г. между Н***
и БЛС. Безспорно е, че болницата-ищец е осъществила болнична медицинска помощ
по клинични пътеки на здравноосигурени лица в предметния обхват на договора и
че надлежно е изчислила размера на дължимото за нея от Н*** възнаграждение.
Ответникът отказва да заплати исковата сума единствено по причина, че с клаузите
на чл. 20,ал.1,т.6 и чл. 40,ал.6 от договора в редакцията му към м.ноември на
2015 г., след сключването на допълнително споразумение № 3/6.04.2015 г., е
предвидено, че възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение за всеки
отделен случай по КП при наличие на условието, че извършената и отчетената
дейност по КП е в рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 „Стойности
на дейностите в БМП, медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти за
лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП (чл. 20,ал.1,т.6),
както и че изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи
дейности/лекарствени продукти/медицински изделия на стойност, надвишаваща
стойностите за съответния месец в приложение № 2 към сключените от него договор (чл. 40,ал.6). Безспорно е по
делото, че исковата сума е за дейност и медицински изделия, която е извън, над
стойността, посочена в приложението № 2 за м.ноември на 2015 г. Видно от
договора от 24.02.2015 г., в редакцията след изменението с допълнителното споразумение
от 6.04.2015 г., в чл. 30,ал.2,т.1 от него е установено, че отчетните документи
на изпълнителя, съгласно които възложителят следва да заплати ежемесечно
договорената, извършена и отчетена дейност по чл.1,ал.1 от договора, не се
приемат, когато сумите по фактурите и спецификациите не отговарят на
изискванията на чл. 40. Видно от чл.32,ал.13,т.6 от договора, основание за
отхвърляне на заплащане е наличие на основание за незаплащане, установено в чл.
40,ал.6 и приложение № 2 към договора. Видно от чл. 53,ал.1,т.3 от договора,
възложителят не заплаща лекарствени продукти, отчетени по реда на този договор,
когато сумите по фактурите и спецификациите не отговарят на изискванията на чл.
40. С обжалваното съдебно решение окръжният съд е приел, че клаузите на чл.
20,т.6, чл.30,ал.2,т.1, чл. 32,ал.4 и ал.13,т.6, чл. 40,ал.2 и ал.3, чл. 42,
ал.1 и ал.3 от договора, изменени и допълнени с §2, т.3,т.9,т.10.8.1, т.13 от
допълнителното споразумение №3/6.04.2015 г. към договора въвеждат ограничения
при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ, поради
което те противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи болничната
медицинска помощ, въз основа на които този договор е сключен – чл. 52 от К.,
чл.5 и чл. 35 от ЗЗО, защото оказването на медицинска помощ на
здравноосигурените лице се поставя в зависимост от обстоятелството дали
необходимостта е възникнала в рамките на определените от здравната каса
стойностни лимити, а това води до неравнопоставеност при третирането на лица,
потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимитни стойности,
и на основание чл. 26,ал.1,пр.1 от ЗЗД предвиждащите такива ограничения
договорни клаузи са нищожни и не произвеждат действие. Следва да се посочи, че уговорката
на чл. 32,ал.4 в редакцията след подписаното на 6.04.2015 г. допълнително
споразумение №3 гласи, че ежедневните електронни отчети се подписват от
изпълнителя с УЕП по смисъла на чл.13,ал.2 от ЗЕДЕП и следователно тя е
неотносима към изплащането на възнаграждението на болницата. Следва още да се
посочи, че уговорката на чл. 40,ал.2 от договора в редакцията след подписаното
на 6.04.2015 г. допълнително споразумение гласи, че стойности по реда на
Правилата не се определят за дейностите, оказани на здравноосигурени лица по
§2,ал.1 или §7,ал.1 от ПЗР на ЗБН*** за 2015 г. и на лицата с право на здравно
осигуряване, удостоверено от друга държава-членка на ЕС/ЕИП, от К.Ш. или
съгласно двустранни спогодби, поради което тя също е неотносима към изплащането
на болницата на възнаграждение. Клаузата на чл. 40,ал.3 от договора в
редакцията след подписаното на 6.04.2015 г. допълнително споразумение определя,
че стойностите по ал.1 са неразделна част от този договор (приложение №2), а
алинея 1 гласи, че възложителят определя стойности на дейностите за болнична
медицинска помощ съобразно Правила за условията и реда за определяне и
изменение на стойностите по чл.4,ал.1,т.1 и т.2 и за използване на средствата
от резерва по чл. 1,ал.2, ред 1-4 от ЗБН*** за 2015 г., който начин също не е
спорен между страните и е видно, че тази уговорка не касае ограничение-лимит за
заплащане на възнаграждение на болницата от Н***. Следва да се посочи и че с подписаното на
6.04.2015 г. допълнително споразумение чл.42 от договора е заличен. Установява
се, че от така приетите от окръжния съд за нищожни договорни клаузи, посочени
по-горе, за отношенията между страните през м.ноември на 2015 г. действащи са
клаузите на чл. 20,ал.1, т.6, чл.30,ал.2,т.1 и чл. 32, ал.13,т.6
така, както са те изменени и допълнени с допълнителното споразумение
№3/6.04.2015 г. С въззивната жалба жалбоподателят заявява оплакване, че са
неправилни изложените в оспореното решение доводи, че клаузите на
чл.20,ал.1,т.6, чл. 40,ал.6 и чл. 53,ал.1,т.3 от договора от 24.02.2015 г., с
които се въвеждат ограничения при заплащането на оказана от болнично заведение
медицинска помощ са нищожни поради противоречие с чл. 52 от К., чл. 5 и чл. 35
от ЗЗО. Следва при тези обстоятелства да се прецени налице ли е нищожност
съгласно чл. 26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от К., чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО
на посочените от съда и от жалбоподателя клаузи от договора, доколкото е
несъмнено е, че клаузите на чл. 20,ал.1, т.6, чл.30,ал.2,т.1 и чл. 32, ал.13,т.6, посочени от съда в обжалваното решение, и
клаузите на чл.20,ал.1,т.6, чл. 40,ал.6 и чл. 53,ал.1,т.3, посочени от
жалбоподателя, съдържат именно ограничението за заплащане на т.нар. надлимитно
изпълнени дейности по лечение – съгласно чл. 20,ал.1,т.6 възложителят заплаща
на изпълнителя възнаграждение за всеки отделен случай по КП при наличие на
условието, че извършената и отчетената дейност по КП е в рамките на
стойностите, посочени в приложение № 2 „Стойности на дейностите в БМП,
медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени
заболявания в условията на БМП, съгласно чл. 40,ал.6 изпълнителят не може да
отчита с финансово-отчетни документи дейности/лекарствени продукти/медицински
изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в приложение №
2 към сключените от него договор, съгласно чл. 53,ал.1,т.3 от договора,
възложителят не заплаща лекарствени продукти, отчетени по реда на този договор,
когато сумите по фактурите и спецификациите не отговарят на изискванията на чл.
40, съгласно чл. 30,ал.2,т.1 отчетните документи на изпълнителя, съгласно които
възложителят следва да заплати ежемесечно договорената, извършена и отчетена
дейност по чл.1,ал.1 от договора, не се приемат, когато сумите по фактурите и
спецификациите не отговарят на изискванията на чл. 40 и съгласно чл.32,ал.13,т.6
основание за отхвърляне на заплащане е наличие на основание за незаплащане,
установено в чл. 40,ал.6 и приложение № 2 към договора. Жалбоподателят заявява,
че клаузите на сключения през 2015 г. на основание чл. 59,ал.1 от ЗЗО договор
между Н*** и болницата, с които се определят стойности (лимити) за дейностите
към договора, са смислово отражение в договора на чл. 4 от ЗБН*** за 2015 г.,
поради което клаузи, сочещи, че не се заплаща стойността на дейности,
надвишаваща определената в Приложение № 2 към договора, не противоречат на чл.
52 от К., тъй като разпоредбата на чл. 4 от ЗБН*** за 2015 г. е смислово
идентична с тази на чл. 5 от ЗБН*** за 2007 г., за която последна норма с
решение № 2/22.02.2007 г. на Конституционния съд по к.д. № 12/2006 г. е
отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на чл. 4 и чл. 5
от ЗБН*** за 2007 г. поради противоречие с чл. 52,ал.1 от К.. Нормата на чл. 5
от ЗБН*** за 2007 г. установява, че (алинея 1) Н*** определя годишна обща
стойност на извършената от изпълнителите на болнична медицинска помощ дейност,
разпределена по месеци, като дейностите, извършени при превишаване на тази
стойност в натрупване, се заплащат по цени в рамките на годишните стойности по
чл. 3,ал.5,т.2 (с която е определена годишна стойност на разходите по чл.
1,ал.2, ред 1.5.6 съгласно определените в наредбата по чл. 45,ал.2 от ЗЗО
клинични пътеки – за дейностите по клинични пътеки – съгласно приложение №2),
като (алинея 2 ) УС на Н*** утвърждава ред за прилагане на алинея 1. Съгласно нормата на чл. 4 от ЗБН*** за 2015
г., (алинея 1) в рамките на стойностите по чл.1,ал.2, ред 1.1.3.6, ред 1.1.3.7
и ред 1.1.3.8 Н*** определя за всяка Р*** годишна обща стойност на разходите,
разпределена по месеци, а Р*** определят стойността на дейностите по тази
алинея към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ,
разпределени по месеци, (алинея 2) стойностите по ал.1,т.2 и тяхното изменение
по реда на ал.3 се утвърждават от НС на Н***, (алинея 3) изпълнението на
дейностите по ал.1 се контролира по месеци и се коригира на тримесечие в
рамките на утвърдените разходи по бюджета на Н***, (алинея 4) НС на Н*** приема
правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по ал.1,т.1
и 2 и за осъществяване на контрол и корекции по ал.3, както и за използване на
средствата от резерва по чл.1,ал.2, ред 1.4 за плащане на разходи в случая на
значителни отклонения от равномерното разходване на утвърдените/коригирани
средства по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ. С
посоченото от жалбоподателя решение на Конституционния съд се разглежда, както
е посочено в него, нормата на чл. 5 от ЗБН*** за 2007 г. като предоставяща на Касата
да определя общата стойност на болничната медицинска помощ по клинични пътеки
от изпълнителите на помощта, разпределена по месеци, каквото предвиждане, за
разпределение по месеци, действително съдържа и нормата на чл. 4 от ЗБН*** за
2015 г. В това решение обаче не е разглеждан спорният по настоящото дело въпрос
дали е налице противоконстуционност на норма от ЗБ Н***, с която да е
установено, че Н*** не дължи плащане на болница, когато е извършена дейност на
стойност над определения за месец размер, т.е. над установен лимит, каквато
недължимост е установена с клаузите на чл. 20,ал.1,т.6, чл.40,ал.6,
чл.53,ал.1,т.3, чл.30,ал.2,т.1 и чл. 32, ал.13,т.6
от договора, поради което неоснователно жалбоподателят се позовава на
посоченото решение на Конституционния съд при преценка на обстоятелствата, от
значение за настоящия спор. Спорно е и следва да се установи дали именно тези
клаузи от договора противоречат на чл. 52 от К. и на чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО. Нормите
на чл. 52,ал.1 и ал.2 от К. установяват правото на гражданите на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване
на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, както и че
здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от
работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници
при условия и по ред, определени със закон. Нормата на чл. 5 от ЗЗО установява
11 броя принципи за осъществяване на задължителното здравно осигуряване, сред
които равнопоставеност при ползването на медицинска помощ (т.5), договаряне на
взаимоотношенията между Н*** и изпълнителите на медицинска помощ (т.8), пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н*** (т. 9), свободен избор на
осигурените на изпълнители на медицинска помощ (т.10). Нормата на чл. 35,ал.1,
т.1 и т.2 от ЗЗО определя, че задължително осигурените имат право да получават
медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на Н*** и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ,
сключило договор с Р***. Видно е, че тези разпоредби не съдържат уредба на
отношенията между Н*** и болниците, респективно, на начин за уреждане на
задълженията на Н*** към болниците като изпълнители на медицинска помощ. Затова
и не се установява противоречие между разглежданите клаузи от договора и тези
разпоредби, респективно, неоснователно е прието от окръжния съд, че е налице
нищожност на договорните клаузи съгласно чл. 26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във връзка с
посочените разпоредби на К. и на ЗЗО. С обжалваното съдебно решение окръжният
съд е преценил и че посочените от него клаузи са в противоречие и с добрите
нрави, тъй като засягат свободното упражняване на правото на безплатно ползване
на медицинско обслужване от българските граждани, както и на свободен избор
къде да се извърши лечението, не кореспондират с духа на ЗЗО, в който не е
предвидена възможност Н*** да откаже да плати на това основание, а индивидуално
сключеният договор между страните по делото не може да съдържа клаузи,
по-неизгодни от НРД и ЗЗО. Видно е, че окръжният съд приема противоречие с
добрите нрави, възприемайки клаузите като засягащи свободното упражняване на
правото на безплатно ползване на медицинско обслужване на здравноосигурените
български граждани, както и на свободен избор къде да се извърши лечението.
Следва да се провери и прецени затова налице ли е така приетото засягане на
правата на здравноосигурените български граждани. В случая се твърди от
болницата-ищец, че при съобразяване от нея с лимита за м.ноември на 2015 г. не
би се стигнало до натрупване на задължението-предмет на исковата претенция, но
съобразяването с лимита би довело до спиране на лечението на здравноосигурени
лица в определен момент от месеца въпреки наличието на капацитет за прием и,
съответно, включването на пациентите в листа на чакащите за предоставяне на
лечение в по-късен момент, което, от една страна, означава временно
преустановяване на лечебната дейност от болницата, което договорът не
предвижда, и, от друга страна, означава ограничаване на правото на избор на
пациент да бъде лекуван в конкретната болница и в конкретния момент. Това
твърдение е основателно. Налице е обаче механизъм, чрез който да се осигури
заплащането на извършената от болницата дейност за лечение над определения за
м.ноември на 2015 г. т.нар. лимит. Съгласно чл. 24, т.1 от ЗЗО средствата на Н***
се разходват за закупуване на медицинска помощ, посочена в чл. 45 от ЗЗО,
договорена с НРД и с договорите с изпълнителите. Както е посочил окръжният съд
в обжалваното решение, съгласно чл. 25 от ЗЗО в бюджета на Н*** задължително се
предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи, а съгласно
чл. 26,ал.2 от ЗЗО със средствата от резерва се плащат разходи в случай на
значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за
здравноосигурителни плащания. Съгласно чл.4,ал.4,т.2 от ЗБН*** за 2015 г. НС на
Н*** приема правила за използване на средства от резерва по чл.1,ал.2, ред1.4
за плащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното
разходване на утвърдените/коригирани средства по договорите с изпълнителите на
болнична медицинска помощ. Следва да се приеме, че задължението на Н*** да
заплати и надлимитни дейности за съответния месец, включително от резерва, е
реципрочно на задълженията на болницата, поети с чл.5,т.т.1,3,5,8,9,10 от
договора – да осигурява договорената БМП за ЗОЛ, да поддържа по всяко време на
изпълнението на договора функционираща и изправна медицинска апаратура и
оборудване, посочени в приложение № 16, да разполага с медицински специалисти,
да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по
медицински специалности съгласно разрешението за осъществяване на лечебна
дейност и да не изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ на дейност-предмет на
договора. Въпрос на административна организация от страна на Н*** е да бъдат
установени лимитни стойности, съобразени с реалните нужди от лечение на
здравноосигурените лица, съответно, спазването на тези лимитни стойности да се
осигури по съответен ред, както и да се осигури механизъм за плащане при
необходимост от резерва, без лимитните стойности да се явяват ограничение за
необходимото за пациентите болнично лечение и без това извършено лечение да не
бъде заплащано от Н***, при което то всъщност да остава за сметка на болницата,
което очевидно е недопустимо. Несъмнено е, че превишените стойности на надлежно
оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат
незаплатени от Н***, а следва да се плащат по реда на чл.4,ал.4 от ЗБН*** за
2015 г., след като оказаната медицинска дейност е от категорията на
гарантираната и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за
плащане, при това в рамките на финансовата 2015 г. Следва да се отчете и
обстоятелството, че невключване на пациентите, на които е оказана медицинска
болнична помощ на надлимитната за м.ноември 2015 г. стойност, в листа на
чакащите не може да се приеме за обосноваващо основание за неплащане от страна
на Н***, тъй като те дължат да получат помощта, респективно, през същия месец в
друго болнично заведение, ненадхвърлило своя лимит, или в съответен по-късен
момент, но също в рамките на 2015 г., ако бяха включени в листата на чакащите,
т.е. за тяхното лечение Н*** несъмнено дължи плащане, в случая на
болницата-ищец, изпълнила това лечение, включително от резерва съгласно чл.
26,ал.2 от ЗЗО и чл.4,ал.4 от ЗБН*** за 2015 г. При тези обстоятелства няма
основания да се приеме, че посочените от окръжния съд в обжалваното решение
договорни клаузи са в противоречие с добрите нрави. Установява се, че, макар и
надлимитни, стойностите, които ищецът претендира да му бъдат заплатени от
ответника с исковата молба, са дължими, както правилно е приел окръжният съд, тъй
като се касае за дейности от категорията по чл. 45 от ЗЗО, които Н*** е
задължена да заплаща съгласно чл. 47 от ЗЗО, след като те са реално и надлежно
изпълнени от страна на болницата съобразно изискванията по чл. 46,ал.2 и ал.3
от ЗЗО. Установява се следователно, че въззивната жалба е неоснователна, обжалваното
съдебно решение е правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.
78,ал.1 от ГПК жалбоподателят и ответник по делото следва да бъде осъден да
заплати на ответника по жалбата и ищец по делото направените за настоящото
въззивно производство разноски. Видно от представените от страна на болницата в
съдебното заседание на апелативния съд на 13.11.2019 г. договор за правна
защита и съдействие от 12.11.2019 г., кредитен превод от 12.11.2019 г. и
фактура от 12.11.2019 г., платено е адвокатско възнаграждение в размер на 12 100
лв. плюс ДДС или общо сумата 14 520 лв. с ДДС. От страна на жалбоподателя
са заявени при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение и искане за присъждане на размер в
минималния такъв по Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно нормата на чл. 7,ал.2,т.5 от посочената
Наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение (при интерес
531 123,94 лв.) е 12 152,48 лв. В случая възнаграждението е определено
в размер на 12 100 лв., като платената по-висока сума е заради дължимият
ДДС. Няма следователно основания за намаляване на размера на платеното от
ответника по жалбата адвокатско възнаграждение, възражението за негова
прекомерност е неоснователно и ще бъде оставено без уважение.Анотирана съдебна практика
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 328, постановено на 1.07.2019 г. по т.д. 355/2018 г. на Окръжен
съд–С.З..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявените съгласно чл. 78,ал.5
от ГПК от жалбоподателя Н.*** възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника по жалбата адвокатско възнаграждение за защитата пред въззивната инстанция
и искане за присъждане на по-нисък размер на разноските- на адвокатско
възнаграждение в минималния размер съгласно Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. ***, БУЛСТАТ ********* да заплати на „М.Т.“ЕООД-гр.С.З.,
бул.“С.П.Е.“**, ЕИК ********* сумата 14 520 лв. – разноски за въззивното
производството по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)