Р Е Ш Е Н И Е
260098/25.2.2021г.
№ ……. 25.02.2021 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесет
и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 140/2021 г. по описа на ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалван е
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система серия Г, № 0024486 на ОД на МВР
- Шумен, с който на Ч.М.Ч., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на
основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането КЗ/, във вр. чл. 638,
ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като
незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи. В допълнителна
писмена молба, депозирана на 05.02.2021 г., с
оглед дадени на страната указания, уточнява, че възражението е била депозирано
до Районен съд – Шумен и с него прави искане за отмяна на издадения електронен
фиш.
В първото съдебно
заседание
жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, като
поддържа жалбата на изложените в нея съображения. В представените писмени бележки излага конкретни
съображения в тази насока. Във второто съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се
явява лично и не изпраща процесуален представител.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал електронния
фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли
съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалвания
електронен фиш. Със съпроводителното писмо претендира да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, които поддържа и в пледоарията си.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ч.М.Ч. е собственик на
лек автомобил, марка „Форд“, модел „Куга“, с рег. № РР 0981 ВН, с рама № WF0RХХGCDR8L18155.
Посоченият автомобил на 11.12.2020 г. се движел по главен път I-2. В
района на км. 108+500 /пътен възел Белокопитово/, автомобилът бил заснет с преносимо автоматизирано
техническо средство тип „ARH
CAM S1”, с № 11743C3, като при извършена проверка в базата данни на
Гаранционен фонд било установено, че по отношение на този автомобил няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Впоследствие, след
установяване собствеността на автомобила бил издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство серия Г, № 0024486, издаден от ОД
на МВР – гр. Шумен,
с който на Ч.М.Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса
за застраховането /КЗ/, във вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. чл. 461, т.
1 от КЗ, в качеството му на собственик на посоченото МПС за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Същият бил
връчен на лицето на 12.01.2021 г. Жалбоподателят не се е възползвал от
възможността в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш да депозира
писмена декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи, че
не той е управлявал автомобила на посочената дата.
Видно от представената като писмено доказателство по
делото Застрахователна полица № BG/30/120002800532/05.10.2020 г., се установява, че на 05.10.2020
г., 11.51 часа е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Куга“, с посочен номер на рама
WF0RХХGCDR8L18155 с
валидност на застраховката от 13.51 часа на 05.10.2020 г. до 23.59 часа на 05.10.2021
г. Видно обаче от приложеното по делото Извлечение от базата данни на
Гаранционен фонд, Застрахователна полица № BG/30/120002800532/05.10.2020
г. е била прекратена на 06.11.2020 г. От приложеното по делото Писмо
с рег. № 262 357/15.02.2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, депозирано от
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, става ясно, че Застрахователна полица № BG/30/120002800532/05.10.2020
г. за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на лек автомобил,
марка „Форд“, модел „Куга“, с рама № WF0RХХGCDR8L18155 е била сключена на 05.10.2020 г., като към същата
дата посоченото МПС е притежавало чуждестранен регистрационен номер, като след
изтичане на 30-дневния срок, визиран в разпоредбата на чл. 489, ал. 5 от КЗ,
застрахованият не е представил Свидетелство за регистрация на МПС с български
регистрационен номер и не е сключил анекс към застрахователния си договор,
вследствие на което Застрахователна полица № BG/30/120002800532
е прекратена в 0.00 часа на 06.11.2020 г. В писмото се сочи също, че сключения
на 04.11.2020 г. Анекс № I към Застрахователна
полица № BG/30/120002800532 е само за смяна на собственост, както и че
по цитираната полица е заплатена единствено първа вноска по застрахователната
премия. От приложеното по делото Писмо с рег. № 262
628/18.02.2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, депозирано от „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, е видно, че Застрахователна
полица № BG/30/120002800532/05.10.2020 г., е била сключена за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил,
марка „Форд“, модел „Куга“, с посочен номер на рама WF0RХХGCDR8L18155, като
към дата 11.12.2020 г. не е била действаща, тъй като е била прекратена на
05.11.2020 г., както и че не е заплащана втора вноска по цитираната полица.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на свидетелят Х.П.Х. - служителя работил с АТСС, както и изготвеното
с техническото средство веществено доказателство - снимка, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелят Х.Х. съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като последователни,
безпротиворечиви и логични. Посоченият свидетел не извлича ползи от твърденията
си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателя, при което за съда не
съществуват основания за съмнение в неговите
показания, както
и кореспондират
на обективните данни по делото.
По
делото е приложен снимков материал, изготвен чрез преносима
система за контрол на скоростта на МПС, от който е видно, че посоченият лек автомобил е бил в движение на посочения
ден и час,
като се е движил по главен път I-2 край гр. Шумен, в района на пътен възел Белокопитово, км. 108+500, във връзка с който е издаден обжалвания
електронен фиш. Доколкото посочената
снимка е изготвена с преносима система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, същата
се явява веществено
доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл. 461 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ са подробно изброени всички задължителни
застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение
№ 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно
превозно средство.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 683, ал. 1, т. 1 от КЗ. Алинея четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, се налага санкцията по алинея първа. Неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи договор за „Гражданска отговорност“, който състав на нарушение се явява довършен независимо от това дали МПС е в движение или в престой или паркирано. Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 683, ал. 4 от КЗ и чл. 683, ал. 1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1. Наказаният субект да е собственик на процесното МПС; 2. За процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност; 3. Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач; 4. Управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП, тоест по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда аз използване на автоматизирани технически средства за контрол и правилата за движение по пътищата.
Съобразно разпоредбата на чл. 489, ал. 5 от КЗ обаче, при придобиване на моторно
превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на
първоначалната регистрация на моторното превозно средство по реда на
действащото българско законодателство задължително се сключва застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
срок от 30 дни по номер на рама на моторното превозно средство, като такава
застраховка не може да се издава повторно. Правото на собственост на моторно
превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, се доказва пред
застрахователя със съответните законови документи за придобиване, които следва
да се преведат на български език. Следователно, когато се прави застраховка само по рама,
тя е със срок от 30 дни, а не за година.
А според нормата на чл. 491, ал. 1 от КЗ, в случай на
промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не се
прекратява. Прехвърлителят е длъжен като част (приложение) от договора за
прехвърляне на правото на собственост на моторно превозно средство да предаде
на приобретателя всички документи, удостоверяващи сключената задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Прехвърлителят и приобретателят са
длъжни в 7-дневен срок да уведомят писмено застрахователя за прехвърлянето.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че именно жалбоподателят Ч. е собственик на посоченото по-горе
МПС – лек автомобил, марка „Форд“, модел „Куга“, с рег. № РР 0981 ВН, с рама № WF0RХХGCDR8L18155, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
както и че този автомобил на 11.12.2020
г. се движел по главен път I-2, км. 108+500,
в района
на пътен възел Белокопитово. Както става ясно от материалите
по делото и по-конкретно от представените като писмени доказателства
Застрахователна полица № BG/30/120002800532/05.10.2020 г. и разпечатка
от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, извършена на 11.12.2020 г. в Гаранционен фонд по отношение на автомобил с посочен рег. № РР
0981 ВН, с рама № WF0RХХGCDR8L18155 към датата 11.12.2020 г. не е имало валиден договор
за сключена застраховка “Гражданска отговорност”, тъй като Застрахователна
полица № BG/30/120002800532/05.10.2020 г. е била прекратена на
06.11.2020 г. Също така от представената от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД информация, става ясно, че Застрахователна
полица № BG/30/120002800532/05.10.2020 г. за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Куга“, с
рама № WF0RХХGCDR8L18155 е била сключена на 05.10.2020 г., като към същата
дата посоченото МПС е притежавало чуждестранен регистрационен номер, като след
изтичане на 30-дневния срок, визиран в разпоредбата на чл. 489, ал. 5 от КЗ,
застрахованият не е представил Свидетелство за регистрация на МПС с български
регистрационен номер и не е сключил анекс към застрахователния си договор,
вследствие на което Застрахователна полица № BG/30/120002800532
е прекратена в 0.00 часа на 06.11.2020 г., както и че не е заплащана втора
вноска по цитираната полица. В същото време се сочи, че сключения на
04.11.2020 г. Анекс № I към Застрахователна
полица № BG/30/120002800532 е само за смяна на собственост, както и че
по цитираната полица е заплатена единствено първа вноска по застрахователната
премия.
Следователно Застрахователна полица № BG/30/120002800532/05.10.2020
г., е била сключена за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Куга“, с посочен номер на рама
WF0RХХGCDR8L18155, като
към дата 11.12.2020 г. не е била действаща, тъй като е била прекратена на
05.11.2020 г. и по цитираната полица е заплатена на 05.10.2020 г. единствено
първата вноска по застрахователната премия в размер на 71.10 лв.
Затова жалбоподателят Ч.М.Ч., в качеството му на нов собственик на лек автомобил, марка „Форд Куга“, с рег.
№ РР 0981 ВН, с рама № WF0RХХGCDR8L18155 не може да се ползва от процедурата, визирана в
разпоредбата на чл. 491 от КЗ и да се приеме, че срокът на прекратената
застраховка е бил удължен впоследствие.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят,
управлявайки посоченото МПС, във връзка с притежаването и използването, на
което и по отношение, на което е нямало валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, действително е осъществил от обективна страна посоченото в електронния
фиш административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 250 лева за физическо лице по
чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба.
Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Това е така, тъй като нарушението е формално. Липсват съставомерни вреди, т. е. законодателят е възприел, че самото нарушение е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане движение на МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая.
Водим от горното, съдът намира,
че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да
бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното
искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление, респ. електронен фиш страните
имат право на разноски по реда на АПК. Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното
писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр.
чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр.
Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., тъй като липсва каквато и да
било фактическа и правна сложност на случая, която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя,
която сума следва да се заплати
от последния по сметка на ОД на МВР – гр.
Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система серия Г, № 0024486 на ОД на МВР
- Шумен, с който на Ч.М.Ч., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на
основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането КЗ/, във вр. чл. 638,
ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ, като правилен и законосъобразен.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Ч.М.Ч., ЕГН **********,***
да заплати
на ОД на МВР – гр.Шумен да
заплати
по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: